Двадесет и осем години трудов стаж от моя преминаха в Енергетиката. Първата ми година на работа там бе 1979-г, пенсионирах се през 2007 г. „Преходът” в Енергетиката се извърши пред очите ми по времето, когато бях съвсем наясно какво се прави, кои какво ще спечелят и за сметка на кого. Този „преход” не се извърши наведнаж - борбата бе голяма, защото това е най-големият кокал в една държава. Толкоз голям, колкото този на корумпирана съдебната система в държава с престъпници. Борбата за този кокал продължава и сега -  подмолно, явно, чрез подмятания на пениси от Станишката и Р. Овч. пред най-тъпия им електорат за евтина енергия, ако дойдат пак на власт. Лошото е, че има много хора в България, които им се ловват – ромовете срещу кебап и олио, простите хора, на които да си подадат за лъстците гласеца дори олио не требе. Тия дърляния в парламента за АЕЦ-а, тъпият референдум, сегашните „протести” срещу електроразпределителните предприятия – всичко това не е случайно. Тук играят стратегически интереси, корумпирани политици и депутирани, интермафиоти, руската и други мафии, активирвани от ДС и КГБ, банките, както и по-дребни престъпници, които наричаме енергийни мафиоти. На тях бе разрешено да купят въгледобвнти мини, някои от ТЕЦ-овете на Марица Изток и др. Те са по-силни от правителството. Енергетиката е много важно нещо за една държава. Тя може да я постави на колене във всеки момент, чрез енергорекет може да докара страната до колапс. Мафиотите, разработени за рекетьори - като банкери, застрахователи и други подобни изроди отлично знаят това и правят всичко въъзможно да държат комндните лостове на този важен отрасъл. Аз ще напиша няколко неща  по тези въпроси. Сега ще се спра на ерепетата, както ги наричат новинарите. Това определение считам за приматизирано, но поради краткостта и популярността му ще го ползвам и аз.

       Започвам със статуквото на ерепетата през 1979 г. Написаното по-долу не е плод на мои политически пристрастия, каквито сега раздухват по повод високите цени на тока и водата от БСП и  които те обещават да „оправят” ако дойдат  пак на власт, а ще бъде моята гледна точка. Ще се старая да бъда обективен. Такъв бях и в работата ми и поради това до сега моите бивши колеги ме уважават, а също и директорите на големите предприятия, с които съм работил. В някаква степен обаче аз имах и врагове в предприятието ми -  някои от началниците си  и с тях бях особено внимателен. Не, че не им бях полезен ме недолюбваха, но някои от тях просто предпочитаха  да не работат с мен - от всичките си началници, с които съм работил бях по-интелигентен и ги притеснявах. Поради това се чудеха къде да ме разместят, защото нямаха повод да ме уволнят.

    Годината 1979 бе времето, когато всичко се командваше от Градския комитет на БКП. Директорът ни по това време имаше там някакъв висок пост. Задачите за Електроснабдяване, така се казваше някога Електроразпределението, идваха от там, вероятно спуснати им от тогавашното Министерство на енергетиката /МЕ/. Всеки ден директорът ни „отскачаше” до Градския комитет, викаха го непрекъснато. Много по-рядко „ходеше” той в МЕ. Правилата тогава обаче бяха други, в предприятието се работеше сериозно от всички. Тук и там имаше корупцийка съвсем на дребно – някой ако свърши нещо на клиент, може да му поиска 5 лв, но пък ако „нещата се разсмърдяваха” той беше уволняван. Не дай Боже наглецът да бе партиен член! Тогава свикваха извънредни закрити партийни събрания и го плашеха с най-страшното - отлъчване от партията. Корумпиран бе само Проучвателният отдел, който бе решаващ за кандидатите за включване към мрежата, подобно на сегашните отдели по контрол на строителството в Общините. И ги следяха. Още един елемент ще изтъкна - Електророснабдяване се следеше от ДС извън контрола на партията и без знанието на директора, като отговорникът за него бе един бивш вратар на Левски. Той имаше платени информатори в предприятието. Случайно узнах кой бе той. След 1990 г. го махнаха, но той се преустрои и организира югоканал.

   Електророснабдяване бе търговско дружество, което закупуваше всеки месец определено количество ел. енергия от производителите, но и извършваше т. н. обмяна на енергия със съседните електроснабдителни предприятия и продаваше постъпилата при него енергия за разпределение на абонатите си. Имаше си принцип за това къде да са измервателните уреди, които бяха дублирани с контролни и кога да се отчитат. Същото важеше и за производителите, които доставяха много малка част от енергията: ТЕЦ-овете и няколко ВЕЦ-а, енергията за ПАВЕЦ Белмекен протичаше двупосочно. Двупосочно можеше да тече енергията и по други изводи ВН, които се наричаха обменни. До 1990 г. и малко след това енергията на входа на предприятието се измерваше с точност до киловатчас, макар електромерите да не бяха електронни и средствата за проверка конвенционални. Така се определяше постъпилата в предприятието енергия за разпресделение.

   /Б. м., така сега в съда постъпват за разпределение парите на големите престъпници за да бъдат те оневинени и висшите магистрати после си ги разпределят./

    Количеството на постъпващата ежемесечно енергия за разпределение тогава бе огромно, почти 700000000 квтч. защото само МК Кремиковци консумираше 180000000 квтч. от нея. Огромен консуматор бе КОЦМ, ЖПЗавода и други предприятия, които днес ги няма, защото ги купиха мутри. Мутрите, това бяха „бушоните”. Кой купи предприятията така и не се разбра, покриха ги. Със сигурност знам, че ЖПЗавода го купиха пернишки мутри-скрападжии, а МК Кремиковци – скрападжиите на НАДИН. Същите, които днес имат мераци и върху влака /БДЖ/. Що желязо има в него, и мед по локомотивите и тяговите подстанции.

   Закупената ел. енергия предприятието продаваше на клиентите си, като промищлените надвишаваха многократно потреблението на домакинствата. Имаше и още един междинен вид потребители, комунални, измислителят на които можеше да обясни що е това животно, комунален, толкова, колкото съветският икономист, въвел преводните рубли да обясни какво е преводната рубла. По това време енергия за отопляване на жилищата се ползваше малко, климатиците не бяха навлезли още в бита.

   Въвеждам понятието хитър директор защото точно такъв бе нашият: прост, но пък хитрец. Усещаше кое е най-важното в работата на предприятието – загубите на ел. енергия - и той ги следеше лично. Искаше всякакви справки за тях, проверяваше и те не надвишаваха 7% от постъпилата енергия за разпределение. Отбелязвам, че това е най-важният показател за дейността на предприятието. Тогава не се крадеше ток масово, крадяха само циганите. Начини намираха всякакви, най- вече, някой им „крадеше” електромерите, после започнаха да прехвърлят „въдици”. Това означава, че с висок прът и проводник на него се закачаха към разпределителната мрежа. Този почин възникна в кв. Христо Ботев. Във Факултето пък копаеха и си слагаха тайни кабели. Бил съм свидетел на всякакви видове цигански кражби на ток, една с друга не си приличат. Каква изобретателност! Освен циганите, имаше и хора, които крадяха ток, но бяха малко и предимно по селата. Промишлените предпроятия обаче, които бяха държавни не можеха и да помислят за такова нещо, защото имаше Градски комитет на партията и щяха да ги отлъчат от нея.

   Пропуск в работата на Елекроснабдяване бе, че на четирите ЕРПоделения в София не се спускаше индивидуален план поради трудности по разделяне на мрежите.

   Имаше някакви норми каква част от парите за ток отиват в МЕ и какъв процент от парите за енергия оставаха в Елетроснабдяване за заплати и други разходи – за материали, за ремонт и профилактика, за разширение на мрежата  поради навлизане навлизане на нови квартали, за подмяна на остарели мрежи с по-мощни или за електроснабдяване на вилни зони. Имаше една категория нови абонати тогава, за които на директора се даваше списък от Градския комитет на партията. Тях първо ги присъединяваха, после те си даваха документите, като парафът трябваше да бъде „да”. Процентът от енергията за Електроснабдяване не бе малък и се правеше доста по съоръженията. Имаше си норми на какъв период се прави профилрактика на трафопостове, на другите съоръжения, като графикът се следеше и спазваше.

    Още един момент имаше, който сега се ползва за рекет над абонатите, които при производствената си дейност ползват ел. енергия. Тогава имаше пак договори за доставка на ел.енергия, но в целия този отдел работеше само един възрастен болен човек и по цял ден пушеше. Сега да преминеш през енергото първо те прекарват за договор както снемат генетичен материал от спинаджиите в клиниките. А преди в зависимост от парите за разщиряване на мрежата, които бяха определен процент се извършваше т. н. присъединяване на новите абонати. Днес този процес „дЕре хората живи”. Това е едно от най-наглите изнудвания спрямо хората въобще. Чехите ги принуждават да плащат десетки хиляди левове за да имат ток, а тезди пари те чрез вътрешни наредби и фокуси на юристите открадват от хората.

    Предприятието имаше Аварийни служби, които бяха снабдени с модерна за онова време техника и които работеха добре. Е, пиеха аварийците като за световно, но началниците знаеха, че не е авариец този, който не пие. На подстанциите също се извършваше редовно профилактика и имаше много добри специалисти: релейчици, други поправяха прекъсвачите. Работеше се съзнателно. Полагаха се грижи за преносната мрежа, на която се преглеждаха изолаторите, боядисваха се стълбовете /ЖР/ на опреде.лен период. Сега всичко е заебано. Достатъчно е специалист да мине под едно ЖР за 220 кV. И ще му надстръхне окосмяването навсякъде като види състоянието на излаторите. Всичко по тия стълбове е на магия.

   Искам да се спра на един показател, който споменах, най-важният за работата на едно електроразпределително предприятие – загубите на ел. енергия. Освен кражбите, на времето патент на циганите, а също и на неточното измерване поради некачествените тогава уреди, този показател има една постоянна съставка – загубите в трафопостовете от трансформацията и възможността на мрежата да пренесе ел.енергия до консуматорите без спад на напрежението, както и да бъде тя натоварена равномерно. В това отношение имаше отдел, чиито хора извършваха измервания, имаше и диспечери, които се съобразяваха с техните данни. Много хора се оплакват, че „токът им е слаб”. Какво означава това за Електроразпределението ще дам пример, който е разбираем и за не просветените в областа на тока:

   От един стълб тръгват два проводника за един дом, като напрежението на стълба е 220 V. Абонатът обаче е включил някакви уреди, които причиняват спад на напрежението по проводниците да речем 110 V. До абонатът достига остатъкът, също 110 V. Мощността за абоната намалява четири пъти. За да си свърши нещо, той трябва да ползва четири пъти по-дълго напр. ел. печка, а ако има уреди с електромотор, напр. хладилник, те ще изгорят. И телевизорът  - също. Колкото ел.енергия употреби абонатът в този случай, толкова ще причини той и като загуби на предприятието от нагряването на двата проводника, които не са оразмерени правилно. Привеждам този пример за да покаажа, че при загуби на енергия под 7% такова нещо някога нямаше или ако го имаше някъде, то бе изключение. Ако някой ми прочете постинга нека знае, че колкото и нискко да е доставенто му напрежение, той не плаща повече за количеството ел. енрегия, която потребява. Времето обаче за доставката й до уреда му се удължава и може да му изгорят прибори или да не му светнат икономичните крушки въобще. По закон извън плюс-минус 5% спрямо нормите, които днес са 231 в. отговонсотта за доставката носи електроразпределението, но това не се съблюдава изобщо.

    Да не пропусна, че Електроснабдяване имаше автопарк с всичко необходимо за превоз на ел.съоръжения, дори бетонни стълбове, имаше кранове за полагането им, имаше бургуджии , които с автобургии пробиваха дупки в земята за стълбавете. Сега професията бургуджия означава телефонен измамник от с. Ветово.

    Междуврееменно този хитър и прост директор със специален сценарий го пенсионираха, защото като партиен кадър работеше  и след 60. Извъртяха му номер и го издухаха, защото за поста му имаше приготвен друг. Той бе по-образован, но за едно си отваряше очите, за друго - не. Директорите са два типа – ренде, което трябва да рендоста всичко нестандартно, това е тъпият директор. Другият е перде, което едно трябва да скрие зад пердето, но и така да го дръпне, че да покаже каквото му искат. Не бе в интерес на предприятието да има такъв директор. А тогава дойде и „демокрацията”. И си е.. майката. С нея спуснаха от някъде един хипероправен мафиот, когото турнаха на ръководна длъжност по пласмента. Бяха го уволнили от НЕК за шашми. Явно, някаква мафия го докара, защото не го спуснаха като парашутист, не му дадоха висок пост, а просто го прикириха докато го забравят на старото място. За година-две той концентрира цялата власт в ръцете си. Документие, които се изготвяха за работата по неговата дейност бяха правени от него и за него. Нямам доказателства, но ми е ясно как той „мотивираше” всички над него в йерархията да го слушат.  И запоочна той да уволнява, да назначава, да „работи” с клиентите, ползващи големи количества енергия. И да пие. Другите през работно време не смеят, той не изтрезняваше и все такива се сбираха при него. То беше денонощно пиене на най-съпото уиски на света и ядене на ядки. Този процес на мафиотизиране тръгна надолу и по-нискостоящи служители се обвързаха с него, като „заработиха” с него или за него, защото той ще им послужи като чадър, ако нещо стане. За да изясня ролята на този мафиот в предприятието ще направя сравнение. Може ли Чомбето в Първомай да каже нещо, а кметът да каже: Не може! Такава сила придоби този човек за няколко години. И царува дълго. А директорите се сменяха и сменяха, всеки новодошъл казваше, на тоя маменцето му че поебн.. но след няколко месеца те вече ходеха прегърнати. Намери се обаче кой да го уволни и него. Само че дали ще бъде на работа повече или не, на него му бе все тая, защото за годините в Енергото той бе станал богат за цял живот. Смело казвам, този човек разтури хубавото предприятие! Спуснаха от някъде един нов директор, който вместо да оправя обърканите вече работи на енергото „заработи” с архиварката. По цели нощи четяха писмата до Енергото и съставяха отговорите, а мъжът й- полицай. Този директор бе ужасяващо неприятен и бе работил като ченге. Бил е пращан по чужбина да следи определени хора. Аз го познавах от много време и знаех това за него.  Не влезе в схемата и последва разработка – не „изпълнил” заповед на НЕК и го уволниха. Но неговите господари веднага го сложиха другаде за директор. И така дойде последният директор преди продажбата, един „репресиран” от комунистите – изпратили го да служи като трудовак и после следвал. А баща му пък бил от земеделците на Мозер. Тогава имаше разпределение на министерствата по партии и МЕ бе предоставено на Мозер. По тази линия го парашутираха в енергото, беше ужасяващо неприятен и търсещ далаверата. За краткото време направии страхотни далавери, закупувайки многократно по-скъпи съоръжения срещу комисионни да него. Натовари предприятието, натовари потребителите, взе си и келепира. Вече се заговори за продажба, всички служители бяха притеснени - ще ги продават. А с други, вече  подадени, имаше ужасни примери.  Оказа се, че този директор се е бил продал предварително, като по някакви канали консултирал тайно ЧЕЗ, но и сключил договор с тях докато са тук да го държат на важен пост  и колко да му е заплатата, 12000 лв.

   Продажбата на Енергото веднаж се размина, защото Доган каза в парламента, че България нямала сметка от това. Вторият път обаче Доганът замълча /мотивирали са го?/ и Близнаков осъществи продажбата. Тогава имах много познати по парламента, по министерствата. Обясних на Близнаков чрез моя позната от парламента, че това не е в интерес на страната, но той така й бе представил работите, все едно до сега е мрак и гнет, като дойдат чехите ще стане масло и мед.

    И дойдоха разни чехски курвове – абсолютни мафиоти само като ги видиш. Енергетиката е мафия, но тези всичките знаеха съветски език и това ми дава основание да мисля, че са свързани с руската мафия. Продадоха енергото със секретен договор. Клаузите ги знаят вероятно Близнаков и още двама-трима. Твърди се, че заплатите на тези курвове се определят от цената на тока и че с нарастване на загубите трябва да расте за абонатите цената на тока, а с това и техните захплати. Ето го порочния кръг: Загубите са най-важното нещо, те отразяват състоянието на електропреносната мрежа, но пък ако те са зле, ще растат заплатите им и...цената на тока. Разбира се, за това трябва да бъдат мотивирани продажните ни председатели на ДКЕВР или ако няма как те да сторят това – продажните ни съдии във ВАС, които да „оборят” предумишлено глупово съставеното Решение на ДКЕВР по казусите.

   Това, че тези хора скапват мрежите ни и имат полза от това е ужасно, защото по същество от тях няма полза, те рушат енергосъоръженията. Показател за тази тяхна пагубна дейност за загубите,  които достигат вече 25% и продължават да растат. Все едно един камион натоварил стока и докато я откара до магазина от нея изпаднала ј. Друг начин, по който ЧЕЗ дере клриентите си е този на сключване на договори с тях. Те са на същия принцип както тези на други курвове, от М Тел. Плащаш или те скапваме от неустоките по договора. Така дерат и кандидатите за присъединяване към мрежата, които карат да строят съоръженията си сами. Хората нямат избор и поради това тези, които строят съоръженията ги правят на безумни цени. ЧЕЗ после признава само процент от тях, така е по договор. А има и други клаузи в договора, да принудят ограбените да предложат на ЧЕЗ построеното от тях, да им го подарят, защото пак няма да имат ток.

    Друг грабеж става чрез т. н. паралелни фирми на чехите. Чехите са собственици на 66,6 % от енергото, останалото е на МЕ. Чрез тези паралелни чехски фирми те по същество управляват 100 % от енергото и така лишават нашите фирми от поръчки, лишават бюджета от ДДС. Това нямаше да стане ако нямаше два продажни фактора, председателите на ДКЕВР до сега и ВАС, който е бакалница. Плащаш - получаваш правосъдие, не плащаш - не получаваш.

    Твърди се, че заплатите на ЧЕЗ-директорите са по 15000  евро и още два пъти по толкова за лични разходи, защото са в България в командировка.  Тези неща са тайни, но те се командват от един център и аз ще посоча една членка в него. Бивша доста главна в Софийска вода, която бе във връзки с председатела на ДКЕВР бе изгонена от там за да се прикрият следите й с него. Сего издухаха и него за още по-голяма сигурност. Но пък нея я назначиха веднага в ЧЕЗ, защото тогава бе още същият този председател, с кого тя „уговорваше” цената на водата и знаеше как да го „мотивира”, за да вдигне цената на услугата. Явиха я по телевизията от името на ЧЕЗ и първата й ефирна изява бе ползвана да каже, че цената на ток трябва да се повиши още, след като бе  повишена с около 10% съвсем скоро. Някаква мафия обслужва тази дама, а вероятно тази мафия едва ли е взела еднократно пари за продажбата на ерепетата. Вероятно тя има договор с тях да ги пази, а те да й се отчитат. Къде е главният прокурор в случая? Ето двама заподозряни - бившият председател на ДКЕВР и тази дама. Те със сигурност знаят повече за схемата на приватизацията. Защо никой не ги търси изобщо?

   Парите на ЧЕЗ за сделската тук се твърди, че били от пенсионен фонд на чехите. Милионите, които текат сега от Западна България към Чехия не са ли достатъчно основание да бъде извършена пълна проверка за схемите на приватизация , за потоците от парите им, да бъдат чехите разкарани от тук и виновните турнати където им е мястото? Токът в резултат на ограбването стана с такава цена, че не може са заплаща вече, и пак искат повишавене на цената му от ДКЕВР.

   Привършвам с нещо по-общо. Убеден съм, че енергийната мафия е много силна и не може да бъде победена. Тя е по-силна от правителството, така както и съдебната специално у нас. Участието й в световната мафия за мен е без всякакво съмнение. Давам отново пример с нашите четирима „въглищари”, които турците разстреляха в колата им в Турция. На ви сделка! Но има неща, които правителството и прокуратурата могат да разнищят и да подбрят малко хала на хората, който наистина стана непоносим. Но вместо това – мълчат като балъци.

    Същата схема работи и във фирма „Софийска вода”, където крадците са още по-нагли, защото относителната тежест на плащанията е по-ниска за хората и те още не са се сетили да се надигнат срещу тях. Там каквото става е много по-страшно отколкото в ерепетата. Загубите на водата нарастнаха след идването на концесионерите от 30 на 70% и продължават да растат, а с това и цената на водата и заплатите на концесионерите. Същият порочен кръг, но вместо с ток, тук проституират с вода. Концесионерите там са с по 69000 лв. на месец заплати и още два пъти по толкова за лични разходи, защото са чужденци. Годишно за директорите и бордоваците софиянци плащат 7000000 лв. от джоба си. Схемата работи обаче безупречно, ДКЕВР не им отказва нищо. Има нещо много общо с ерепетата, защото тази, която подържаше връзка с председателя на ДКЕВР за цената на водата я преместиха в ЧЕЗ да изпълнява същото. Ако кандисат да изгонят ЧЕЗ от тук ще останат неподържани и взривоопасни ел.съоръжения, ако разкарат водните концесионери ще останат едни работещи на магия съоръжения и пречистваетлни станци, отвсякъде протекли като мома на 16 години. Един пример ще дам за вредата от концесионерите:

   С парите на софиянци се построи резервна връзка между двете пречиствателни станции на стойност няколко милиона лева за годините 1982/83. Това съоръжение концесионерите буквално унищожиха и поради неподържането му то е ограбено. А  площдките за обслужването му днес служат за боклукчийските кофи на живущите.

    Има някаква символика в това. Боклуци ли се оказахме, та ни натресоха тези крадци, които превръщат жизнено важните артерии на страната – електроснабдителните съоръжения и водопроводите в руини, те ли са боклуци, та са толкова безогледни, боклуци ли ги развъждат, та да им се отчитат...

     Май министър-председателят трябва да каже най-после нещо...