Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.03.2013 18:57 - Всеобща декларация за правата на човека
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 2316 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Малко документи за припомняне



 

10 декември е обявен от ООН за Международен ден за правата на човека. По този повод ви пускам самите международни документи. Няма да ги коментирам, вие си ги прочетете и си помислете дали се спазват. И дали по дяволите ние днес имаме някакви права. Дали не само не получихме онова, за което се борихме, за което страдахме, и което демократите ни обещаваха, но ни бе отнето и малкото, което ни бе останало?


ПРЕАМБЮЛ
Като взе предвид, че признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света,
Като взе предвид, че пренебрегването и неуважаването на правата на човека доведоха до варварски деяния, които потресоха съвестта на човечеството,и че създаването на един свят, в който хората ще се радват на свобода на словото и убежденията си и ще бъдат свободни от страх и лишения бе провъзгласено за най-съкровения стремеж на човека,
Като взе предвид, че е необходимо правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и подтисничеството, като последен изход,
Като взе предвид, че е необходимо да се насърчава развитието на приятелски отношения между народите,
Като взе предвид, че народите на Обединените нации потвърдиха в Устава своята вяра в основните права на човека, в достойнството и стойността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, и обявиха своята решимост да насърчават обществения напредък и по-добро жизнено равнище при по-голяма свобода,
Като взе предвид, че държавите-членки се задължиха да постигнат в сътрудничество с Организацията на Обединените нации, всеобщо уважение и зачитане на правата на човека и неговите основни свободи,
Като взе предвид, че общото разбиране на тези права и свободи е от най-голямо значение за пълното осъществяване на този обет, 
ОБЩОТО СЪБРАНИЕ
провъзгласява тази Всеобща декларация за правата на човека като обща мяра, към постигането на която трябва да се стремят всички народи и държави, така че всеки човек и всеки орган на обществото, имайки постоянно предвид тази Декларация, да се стремят, чрез просвета и образование, да съдействуват за зачитане на тези права и свободи и чрез последователни национални и международни мерки да осигурят тяхното всеобщо и ефективно признаване и спазване, както сред народите и държавите-членки на Организацията, така и сред народите от териториите, намиращи се под тяхна юрисдикция.
Член 1
Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Член 2
Всеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Освен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.
Член З 
Никой не трябва да бъде държан в робство или крепостни-чество: робството и търговията с роби са забранени във всичките им форми.
Член 5
Никой не трябва да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание.
Член 6
Всеки човек, където и да се намира, има право на признаване на неговата правосубектност.
Член 7
Всички хора са равни пред закона и имат право, без каквато и да е дискриминация, на еднаква закрила от закона. Всички хора имат право на еднаква защита срещу каквато и да е дискриминация, нарушаваща тази Декларация, както и срещу всяко подбуждане към дискриминация.
Член 8
Всеки човек има право на ефективно въстановяване на правата си от компетентните национални юрисдикции за действия, нарушаващи негови основни права, признати му от конституцията или закона.
Член 9
Никой не трябва да бъде подлаган на произволен арест, задържане или изгнание.
Член 10
Всеки човек има право, при пълно равенство, на справедливо и публично разглеждане на неговото дело, от независим и безпристрастен съд, за установяване на неговите права и задължения, както и за разглеждане на каквото и да е наказателно обвинение, предявено срещу него. 
Член 11
1. Всеки човек, който е обвинен в престъпление, има право да бъде считан за невинен до доказване на неговата вина, в съответствие със закона, в публичен процес, по време на който са му били осигурени всички необходими гаранции за неговата защита.

2. Никой не трябва да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е съставлявало престъпление по националното или международното право. Не може, също така, да бъде налагано наказание по-тежко от онова, което е било предвидено за съответното престъпление по времето, когато това престъпление е било извършено.
Член 12
Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства.
Член 13
1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.
2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си.
Член 14
1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
2. Това право не може да бъде ползувано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организацията на Обединените нации.
Член 15 
1. Всеки човек има право на гражданство.
2. Никой не може да бъде произволно лишен от своето гражданство, нито да му бъде отказано правото да смени гражданството си.
Член 16
1. Мъжете и жените, навършили пълнолетие, без каквито и да са ограничения, основани на раса, националност или религия, имат право да сключат брак и да образуват семейство. Те се ползуват с равни права при сключване на брака, по време на брака и при неговото разтрогване.
2. Бракът трябва да се сключва само с доброволното и пълно съгласие на бъдещите съпрузи.
3. Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.
Член 17
1. Всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
2. Никой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.
Член 18
Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва правото да смени религията или убежденията си, както и свободата да изповядва религията или убежденията си, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез обучение, обреди, богослужение и ритуали.
Член 19
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Член 20 
1. Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.
2. Никой не трябва да бъде принуждаван да участвува в дадено сдружение.
Член 21
1. Всеки човек има право да участвува в управлението на своята държава пряко или чрез свободно избрани представители.
2. Всеки човек има право на достъп, при равни условия, до обществените и държавни служби на своята страна.
3. Волята на народа трябва да бъде основата на властта на правителството. Тази воля трябва да се изразява чрез периодични и действителни избори, при всеобщо, равно и тайно гласуване или чрез равностойна процедура, осигуряваща свобода на гласуването.
Член 22
Всеки човек, като член на обществото, има право на социална сигурност и на осъществяване - чрез национални усилия и международно сътрудничество и в съответствие с устройството и ресурсите на съответната държава - на икономическите, социалните и културни права, необходими за неговото достойнство и за свободното развитие на неговата личност.
Член 23
1. Всеки човек има право на труд, на свободен избор на работа, на справедливи и благоприятни условия на труда, както и на закрила срещу безработица.
2. Всеки човек, без каквато и да е дискриминация, има право на равно възнаграждение за равен труд.
3. Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответствуващо на човешкото достойнство и допълнено, ако това е необходимо, с други средства за соцална защита.
4. Всеки човек има право да учредява и да членува в професионални съюзи за защита на своите интереси. 
Член 24
Всеки човек има право на почивка и отдих, включително на разумно ограничаване на работното време и на периодичен платен отпуск.
Член 25
1. Всеки човек има право на жизнено равнище, включително прехрана, облекло, жилище, медицинско обслужване и необходимите социални грижи, което е необходимо за поддържане на неговото и на семейството му здраве и благосъстояние. Той има право на осигуряване в случай на безработица, болест, инвалидност, овдовяване, старост или други случаи на лишаване от средства за съществуване по независещи от него причини.
2. Майките и децата се ползуват с особени грижи и подпомагане. Всички деца, родени в брака или извън брака, се ползуват с еднаква социална защита.
Член 26
1. Всеки човек има право на образование. Образованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Началното образование трябва да бъде задължително. Техническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
2. Образованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и засилване на уважението към правата на човека и основните свободи. То трябва да съдействува за разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи,както и за осъществяване дейността на Организацията на Обвинените
нации за поддържане на мира.
3. Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца. 
Член 27
1. Всеки човек има право свободно да участвува в културния живот на обществото, да се наслаждава на изкуствата, да участвува в научния напредък и да се ползува от неговите достижения.
2. Всеки човек има право на закрила на моралните и материалните си интереси, които са резултат от каквото и да е научно, литературно или художествено произведение, на което той е автор.
Член 28
Всеки човек има право на социален и международен ред, при който правата й свободите, провъзгласени в тази декларация, могат да бъдат напълно осъществени.
Член 29
1. Всеки човек има задължения към обществото, в което единствено е възможно свободното и цялостно развитие на неговата личност. 
2. Всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е подчинен само на такива ограничения, установени със закон, изключитетно с цел да се осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и за удовлетворяване на справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.
3. Тези права и свободи при никакви обстоятелства не могат да бъдат упражнявани в противоречие с целите и принципите на Организацията на Обединените нации.
Член 30
Нищо в тази Декларация не може да бъде тълкувано като предоставящо право на дадена държава, група или лице да се занимавате каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени нея.

МЕЖДУНАРОДЕН ПАКТ 
ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ, СОЦИАЛНИТЕ И КУЛТУРНИТЕ ПРАВА
ПРЕАМБЮЛ
ДЪРЖАВИТЕ - СТРАНИ ПО ТОЗИ ПАКТ

Вземайки под внимание, че съгласно принципите, провъзгласени от Устава на Организацията на Обединените нации, признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкото общество, и на равните им и неотменими права съставлява основата на свободата, справедливостта и мира в света,
Признавайки, че тези права произтичат от достойнството, присъщо на човешката личност,
Признавайки, че съгласно Всеобщата декларация за правата на човека идеалът на свободните човешки същества, освободени от чувството на страх и незаплашвани от мизерия, може да се осъществи само ако се създадат условия, при които всеки може да се ползува от своите икономически, социални и културни права, както и от гражданските си и политически права,
Имайки пред вид задължението на държавите по силата на Устава на Организацията на Обединените нации да поощряват всеобщото и действителното зачитане на правата и свободите на човека,
Вземайки пред вид обстоятелството, че индивидът има задължения спрямо другите индивиди и спрямо обществото, към което принадлежи, и е длъжен да се стреми към насърчаването и зачитането на правата, признати в този пакт,
Постигнаха съгласие по следните членове:
Част I
Член 1 
1. Всички народи имат право на самоопределение. По силата на това право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие.
2. За постигане на своите цели всички народи могат свободно да разполагат с природните си богатства и източници при условие, че не се накърняват задълженията, произтичащи от международното икономическо сътрудничество, почиващо на принципа на взаимната изгода и международното право. В никакъв случай един народ не може да бъде лишен от собствените му средства за съществуване.
3. Държавите - страни по този пакт, в това число и онези, носещи отговорност за управлението на несамоуправляващите се територии и териториите под попечителство, са задължени да насърчават осъществяването на правото на самоопределение и да зачитат това право в съгласие с разпоредбите на Устава на Организацията на Обединените нации.
ЧАСТ II
Член 2
1. Всяка държава - страна по този пакт, се задължава да действува със свои сили или чрез международна помощ и сътрудничество, главно в икономическата и техническата област, съобразно максималните си възможности, за да осигури постепенно пълното осъществяване на признатите в този пакт права с всички подходящи средства, включително приемането и на законодателни мерки.
2. Държавите - страни по този пакт, се задължават да осигурят упражняването на провъзгласените в този пакт права без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, народностен или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.
3. Развиващите се страни, държейки сметка за правата на човека и за интересите на своето народно стопанство, могат да определят до каква степен ще гарантират на лицата, които не са техни граждани, признатите в този пакт икономически права.
Член З
Държавите - страни по този пакт, се задължават да гарантират равни права на мъжете и жените при ползуването на всички икономически, социални и културни права, предвидени в този пакт.
Член 4
Държавите - страни по този пакт, признават, че при ползуването на правата, предоставени от държавата съгласно този пакт, същата държава може да налага на тези права само такива ограничения, които са предвидени със закон, и то дотолкова, доколкото това е съвместимо с естеството на тези права и единствено с цел да се поощри общото благоденствие в едно демократично общество.
Член 5
1. Никоя разпоредба на този пакт не може да бъде тълкувана като даваща право на дадена държава, отделна група или лице да се занимава с дейност или да извършва действия, насочени към отнемане на някои от правата или свободите, признати в този пакт, или тяхното ограничаване в по-голяма степен, отколкото е предвидено в този пакт.
2. Не се допуска никакво ограничаване или отнемане на основните права на човека, признати или съществуващи в отделна страна по силата на закони, конвенции, правила или обичаи, под претекст, че този пакт не признава подобни права или ги признава в по-малка степен.
Член 6
1. Държавите - страни по този пакт, признават правото на труд, което включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избиран или приет, и ще вземат съответни мерки за защита на това право. 
2. Мерките, които всяка държава - страна по този пакт, ще взема за пълното осъществяване на това право, трябва да включват техническо и професионално насочване и обучение, изготвянето на програми, на политика и на методи, позволяващи да се осигури непрекъснато икономическо, социално и културно развитие, пълна и продуктивна заетост при условия, гарантиращи основните политически и икономически свободи на индивида.
Част III
Член 7
Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице да се ползува от справедливи и благоприятни условия на труд, които да му осигурят по-специално:
а) такова възнаграждение, което да обезпечи на всички работещи като минимум:
i) справедлива заплата и еднакво възнаграждение за равностойна работа без никакво различие, като особено на жените се гарантират работни условия, не по-лоши от тези на мъжете, и за равен труд - равна заплата;
ii) сносен живот за тях и семействата им съгласно разпоредбите на този пакт;
b) безопасни и здравословни условия на труда;
с) еднаква възможност за всекиго да бъде повишаван в своята работа в съответна по-висока категория по никакви други съображения освен по старшинство и компетент- 
ност;
d) почивка, отдих и разумно ограничаване на работното време и периодически платен отпуск, както и възнаграждение за празничните дни.
Член 8
1. Държавите - страни по този пакт, се задължават да осигурят:
а) правото на всяко лице да образува профсъюзи и да членува в профсъюз по свой избор за подпомагане и защита на икономическите си и социалните си интереси при единствено условие да спазва правилника на съответната организация. Никакви ограничения не могат да се налагат върху упражняването на това право, с изключение на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интереса на националната сигурност или обществения ред или за защита на правата и свободите на другите;
b) правото на профсъюзите да основават национални федерации и правото на последните да образуват или да влизат в международни профсъюзни организации;
с) правото на профсъюзите да развиват свободно своята дейност без всякакви ограничения освен тези, предвидени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната сигурност или обществения ред или за защита на правата и свободите на другите;
d) правото на стачка, упражнявано съгласно законите на всяка страна.
2. Този член не възпрепятствува налагането на законни ограничения върху упражняването на тези права от членовете на въоръжените сили, на полицията или на държавната администрация.
3. Никоя разпоредба на този член не дава право на държавите - страни по Конвенцията на Международната организация на труда от 1948 г. относно профсъюзната свобода и защита на правото на организиране, да вземат законодателни мерки, които биха накърнили, или пък да прилагат закона по начин, който би накърнил гаранциите, предвидени в същата конвенция.
Член 9
Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице на социална сигурност, включително и на обществени осигуровки.
Член 10 
Държавите - страни по този пакт, признават, че:
1. На семейството, което е естествената и основната клетка на обществото, трябва да се окаже възможно най-пълна защита и помощ, особено за създаването му и докато то е отговорно за грижата, възпитанието и издръжката на децата. Бракът трябва да се сключва при свободно изразено съгласие на бъдещите съпрузи.
2. Особена защита трябва да се оказва на майките през разумен период от време преди и след раждане. По време на този период на работещите майки трябва да се дава платен отпуск или отпуск със съответна компенсация от общественото осигуряване.
3. Трябва да се вземат специални мерки за защита и подпомагане на всички деца и младежи, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на произход или на други признаци. Децата и младежите трябва да бъдат защитени от икономическа и социална експлоатация. Наемането им на работа, вредна за техния морал или здраве или опасна за живота им или която може да спъне нормалното им развитие, трябва да се наказва от закона. Държавите трява да установят също така пределни възрасти, под които платеното наемане на детския труд да е забранено и наказуемо от закона.
Член 11
1. Държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице и семейството му правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот. Държавите - страни по този пакт, ще вземат съответни мерки, за да осигурят осъществяването на това право, като признават в тази насока важното значение на международното сътрудничество, почиващо на свободно изразено съгласие.
2. Държавите - страни по този пакт, като признават основното право на всеки човек да бъде защитен от глад, ще предприемат индивидуално и по пътя на международното сътрудничество необходимите мерки, включително конкретни програми:
а) за подобряване методите на производството, съхраняването и разпределението на хранителните продукти чрез пълното използуване на техническите и научните знания, чрез разпространяването на знания за принципите на хранене и чрез развитието или реорганизацията на аграрните системи по такъв начин, че да се постигне най-ефикасно разработване и използуване на природните източници; Ь) за осигуряване на справедливо разпределение на съответните хранителни запаси с оглед на нуждите, като се имат предвид проблемите както на страните - вносителки, така и на страните - износителки на хранителни продукти. 
Член 12
1 .Държавите - страни по този пакт, признават пълното право на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве.
2. Мерките, които държавите - страни по този пакт, ще вземат за да се осъществи напълно това право, трябва да включват и мерките, необходими за:
а) намаляване броя на мъртвородените деца и детската
смъртност и за здравословното развитие на детето;
b) всестранното подобряване хигиената на околната среда
и промишлената хигиена;
с) предотвратяването и лекуването на епидемичните, ендемичните, професионалните и други заболявания, както и борбата с тях;
d) създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест.
Член 13
1. Държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да зисили зачитането на човешките права и основни свободи. Те
приемат освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи и да подпомага дейността на Организацията на Обединените нации за поддържането на мира. 
2. Държавите - страни по този пакт, признават, че за да се
постигне пълното осъществяване на това право:
а) основното образование трябва да бъде задължително, безплатно и достъпно за всички;
b) средното образование в различните му форми, включително техническото и професионалното образование, трябва да се направи общодостъпно с всички подходящи средства и по-специално с постепенното въвеждане на безплатно образование;
с) висшето образование трябва да се направи достъпно за всички на равноправна основа, според способностите на всеки чрез всички подходящи средства и по-специално чрез постепенно и все по-широко въвеждане на безплатно обучение]
d) основното образование трябва да се насърчава или засилва доколкото е възможно за онези лица, които не са получили или не са завършили пълния курс на своето основно образование;
е) трябва да се осъществява активно развитието на училищната мрежа на всички степени, установяването на задоволителна система за отпускане на стипендии, както и непрекъснато да се подобряват материалните условия на преподавателския персонал.
3. Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите и в съответните случаи на законните настойници, да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти, но които са съобразени с минимума образователни изисквания, установени или одобрени от държавата, и да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.
4. Никоя разпоредба на този член не трябва да се тълкува
като ограничаваща свободата на отделни лица и юридически
личности да създават и ръководят учебни заведения при условие, че се спазват принципите, изложени в точка 1 на този член, и че образованието, давано в тези заведения, съответствува на минималните норми, установени от държавата. 
Член 14
Всяка държава - страна по този пакт, която в момента, в който става страна по него, не е осигурила задължително и безплатно основно образование в метрополията или териториите под нейна юрисдикция, се задължава в срок от две години да състави и приеме подробен план за необходимите мерки за постепенното осъществяване на принципа на задължително и безплатно за всички основно образование в разумен срок от няколко години, определен в този план.
Член 15
1. Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице:
а) да участвува в културния живот;
b) да се ползува от научния прогрес и приложението му;
с) да се ползува от защитата на моралните и материалните интереси, произтичащи от всякакво научно, литературно или художествено произведение, чийто автор е то.
2. Мерките, които държавите - страни по този пакт, ще вземат, за да осигурят пълното осъществяване на това право, трябва да включват и такива, необходими за запазването, развитието и разпространяването на науката и културата.
3. Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата, необходимостта за научноизследователска работа и творческа дейност.
4. Държавите - страни по този пакт, признават ползата, която може да се извлече от насърчаването и развитието на международни контакти и сътрудничество в областта на науката и културата.
Част IV
Член 18 
В изпълнение на задълженията, произтичащи от Устава на Организацията на Обединените нации в областта на правата на човека и на основните свободи, Икономическият и социален съвет може да сключва споразумения със специализираните организации с оглед те да му представят доклади за напредъка, постигнат при прилагане разпоредбите на този пакт, влизащ в обсега на тяхната дейност. Тези доклади могат да включват данни за решенията и препоръките във връзка с това прилагане, приети от компетентните им органи.
Член 19
Икономическият и социален съвет може да препраща на Комисията по правата на човека за проучване и препоръки от общ характер или ако е необходимо за сведение, докладите относно правата на човека, представени от държавите съгласно членове 16 и 17, и тези относно правата на човека, представени от специализираните организации съгласно член 18.
Член 20
Държавите - страни по този пакт, и заинтересуваните специализирани организации могат да представят бележки на Икономическия и социален съвет по всяка препоръка от общ характер, направена по силата на член 19, или по всяко позоваване на подобна препоръка от общ характер и доклад на Комисията по правата на човека или във всеки документ, споменат във въпросния доклад.
Член 21
Икономическият и социален съвет може да представя от време на време на Общото събрание доклади, съдържащи препоръки от общ характер, и резюме на получените сведения от държавите - страни по този пакт, и от специализираните организации относно взетите мерки и постигнатия напредък при осъществяването на всеобщо зачитане на правата, признати в този пакт.
Член 22
ЧАСТ V
Икономическият и социален съвет може да привлича вниманието на други органи на Организацията на Обединените нации, на техните спомагателни органи и на заинтересуваните специализирани организации, занимаващи се с оказване на техническа помощ, върху всякакви въпроси, повдигнати в докладите, споменати в тази част на този пакт, които биха помогнали тези органи да се произнесат, всеки в рамките на своята компетентност, относно целесъобразността на международните мерки, които биха могли да допринесат за ефикасното и постепенно осъществяване на този пакт. 
Член 23
Държавите - страни по този пакт, приемат, че международните мерки за осъществяване на правата, признати в този пакт, включват такива средства като сключването на конвенции, приемането на препоръки, оказването на техническа помощ и провеждането на регионални съвещания и технически съвещания за консултиране и проучване, организирани съвместно със заинтересуваните правителства.
Член 24
Никоя разпоредба на този пакт не трябва да се тълкува като накърняваща разпоредбите на Устава на Организацията на Обединените нации и на уставите на специализираните организации, които определят съответните отговорности на различните органи на Организацията на Обединените нации и на специализираните организации по въпросите, предмет на този пакт.
Член 29
1. Всяка държава - страна по този пакт, може да предложи поправка и да я изпрати до Генералния секретар на Организацията на Обединените нации. Генералният секретар препраща всички предложения за поправки на държавите - страни по този пакт, с искане да го уведомят дали желаят да се свика конференция на държавите-страни за разглеждане и гласуване на тези предложения. Ако най-малко една трета от държавите-страни са за свикването на такава конференция, Генералният секретар свиква конференцията под егидата на Организацията на Обединените нации. Всяка поправка, приета с мнозинство от присъствувалите и гласували на конференцията държави-стра-ни, се представя за одобрение от Общото събрание на Организацията на Обединените нации.
2. Поправките влизат в сила, след като се одобрят от Общото събрание на Организацията на Обединените нации и приемат с мнозинство от две трети от държавите-страни по този пакт, съгласно съответните им конституционни правила.
3. Когато поправките влязат в сила, те са задължителни за държавите - страни, които са ги приели, като другите държа-ви-страни остават обвързани от разпоредбите на този пакт и от всяка по-раншна поправка, която те са приели.
Член 30
Независимо от уведомяванията, направени съгласно точка 5 на член 29, Генералният секретар на Организацията на Обединените нации уведомява всички държави, посочени в точка 1 на същия член, за следното:
а) подписванията, ратификациите и присъединяванията съгласно член 26;
b) датата на влизане в сила на този пакт съгласно член 27 и датата на влизане в сила на поправките съгласно член 29.
Член 31
1. Този пакт, чиито английски, испански, китайски, руски и френски текстове имат еднаква сила, се депозира в архивите на Организацията на Обединените нации.
2. Генералният секретар на Организацията на Обединените нации изпраща заверени копия на този пакт на всички държави, посочени в член 26.

 За съжаление,не мога да посоча сайта,откъдето е свален документа и за което съжалявам!Нядявам се да не ми се сърдят!




Тагове:   хора,   права,   свободи,


Гласувай:
3


Вълнообразно


1. demograph - Супер! Супер!
30.03.2013 19:19
Образоването е ключа към свободата! Браво . Това дава възможност на хората да видят що е свобода. Какви са правата им и къде сме ние на фона на този световен документ...Поздрави.
цитирай
2. freeoldmen - Този документ трябва да влезе за ...
30.03.2013 20:45
Този документ трябва да влезе за изучаване във всяко едно българско училище. Всъщност надявам се да го учат младите, не съм запознат... И когато на поредният протест пак мазно зададът въпроса"За какво протестирате?" отговора да бъде удар по главата с този документ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19707240
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031