Какъв парадокс – в България избухват масови протести, които гласно заявяват недоволството си от въртящия се на държавното кормило политически елит и партийната система, но въпреки това броят партии на изборите ще бъде рекорден за историята ни. Нови и стари пак се боричкат, замерят се с кал, обсебват ефира. Циркът пак е на турне и преследва гласа ти.

Как се канализира народното недоволство към урните?

„Поучихме се от грешките си“

Едва ли има някой да не е чувал нещо подобно. За наша радост подобни приказки са клопка само за най-наивните и лесно могат да бъдат оборени с малко любопитство. Традиционните партии не обещават нищо ново, не смятат да променят системата, просто някои козметични промени, с които да ви замажат очите.

„Не оставяй друг да избира вместо теб!“

Познат рефрен, чиято цел е да ни убеди, че нашият глас има значение. Апелира се към отговорността ни като граждани, за да не дойдат на власт „лошите“. Под една или друга форма, всички го използват. По-крайните оратори отиват дори по-далеч, целейки…

Противопоставяне на някое малцинство или етнос

Предимно националистите заплашват, че турци и цигани ще определят бъдещето на България. Вие сте ядосани и решавате, че това не бива да се допуска, затова гласувате за по-малкото зло, дори и то да не отговаря на вашите ценности. Така на основата на омразата, вие пак сте изиграни.

Протестен вот

Видяхме този сценарий при избирането на ГЕРБ. Много хора (и с право) бяха отвратени от Тройната коалиция и наглото поведение на Доган и БСП. За Бойко пък не беше особено трудно да генерира една голяма порция гласове като ви обещае отърване от злото. Сега вероятно същото ще е с обратен знак – за да може някой друг да ни отърве от Бойко. Водачи идват и си отиват, а ние не се научаваме на друго, освен да следваме…

„Като не ги харесваш, гласувай за някой друг, виж колко партии има!“

Наистина са много, има някои с не лоши предложения в едно или друго направление, но да не забравяме в какъв контекст се случва всичко това. Улицата застава срещу партиите, а те се утрояват? Едни „физически организатори“ на протести стават лидери в партия, въпреки приказки, че не искали да участват в политиката. Накрая много от тях събират някакви малки проценти, които не им стигат и биват разпределени между парламентарно представените партии. А те, по всяка вероятност, ще са нашите стари познайници. Въпреки това, субсидии се раздават за всеки получил поне процент на вота. Наши пари.

Ако приемем, че изборите са един демократичен инструмент, то трябва да сме наясно, че той не винаги ще доведе до желания резултат. Обратно, вотът може да бъде средство за репресия на гражданското общество, склоняване към нежелан избор, с цел легитимиране на следващите управляващи да правят същото като предишните. Още след майската революция 1968г. французите са издигнали лозунга – „Изборите – клопка за глупаци“.