Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2013 18:57 - Геополитическа реминисценция за България като национален дом на евреите ("Нome of the Jewish World") част–1 Автор: fascindoo
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1164 Коментари: 0 Гласове:
0



България » Сатанисти и предатели на България

 
България - Сатанисти и предатели на България  
Или крайната фаза на изпълнението на един, далечно планиран отвън, таен възход на един пожарникар на върха на една държава - уникум за Европа и в Света!
 

В момента световните ционистки кръгове, заедно с проеврейските такива у нас, определено обособяват България в геополитическа територия от ново "качество", съчетано  с механизма за реминисценция за бъдещото нейно превъръщане в "Нome of the Jewish World" (или национален дом на евреите).

Т.е., те вкупом ратуват за качеството на най-приемливата за в бъдеще ексзистенц-"дестинация" за живеене за самите тях - световните ционисти и проеврейските им застъпници, помощници, слуги-продажници  у нас.

Защо? Защото:
  •          Евреите и коренното население на Светите земи от хилядолетия са в конфликт за библейския Ханаан (Палестина). Тогава, преди 3000 г. пр. Хр., евреите били негроидно-подобно скитническо племе, а хетите, като коренното население са били високо културно поселение.
  •          Израелско-Арабският конфликт из земите на днешна Палестина продължава неотслабващо и до ден днешен.
  •          Ще продължава и в бъдеще!
  •          Настоящият "Еврейски национален дом" (държавата Израел) става все по-некомфортна земя за спокойно живеене на евреите.

 Реминисценцията като понятие – ако с едно изречение мога да я определя – е възкресение на НЕЩО, породено от ана́мнезиса.

В днешните хай-тек времена, реминисценцията едва ли не едностранно и единствено се свързва с електронната  реминисценция.  

Но реминисценцията има дълбоки и древни философски корени.

Още от концепцията на Платон, вградена в риториката на Сократ се прокарва идеята, че механизмът за реминисценцията е припомнянето (анамнезис, anamnes, ст.гръцки ἀνάμνησις) и се състои в това, да осигурява достъп до мотивите за причините, макар, понякога, неосъзнати или отдавна забравени от простолюдието, но никога в отбрания кръг на "жреците".

Във "Федон" Платон поставя за пръв път - станало днес почти догма - че всъщност, знанието е спомен.

Във "Федър" Платон постулира реминисценцията (припомнянето), като посвещение в мистериите и като подход (приближение) към духовно съвършенство.

 Древните юдеи крадат тези постулати, идеи, блага, богатства и културни ценности от другите цивилизационни народи преди тях, взаимствуват, преиначават ги като собствени заслуги в областта на първостроителството на човешката култура... , като ги превръщат от посвещение в мистерии на прикритата и тайна реминисценция (припомняне).

Това обяснява хилядолетното гонение на евреите от там, където всички народи са им дали подслон от древността, та до днес... С едно само изключение – мисля, че е единственото изключение - Отоманската империя (ако не се лъжа, не съм историк).

Затова тези "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци" постоянно търсят "Обетованата земя" и "Нome of the Jewish World".

Всички податки, особено от 2001 г. говорят едно, че България е вече "заплюта" като национален дом на евреите.

1. Причини, "обосновка" и обосновка

Исторически податки и артефакти за цивилизациите и евреите

Ционистът Александър Шюлер в книгата си "Расовото дворянство на евреите" им приписва заслуги в областта на първостроителството на човешката култура.

С това Шюлер прави през 1913 г. една съвременна реминисценция (припомняне).

Как става това – много малко историци са го обяснили. И дали това е така?

А кои стоят зад това? И най-вече Защо?

Но достатъчно е да се обърнем към миналото, за да видим, че еврейството, никога не е имало собствена култура, а я е заимствувало от другите народи, най-вече от арийските народи.

От 12-те арийски племена от древността днес са останали само три – българи, арменци и определена общност в Иран.

За никакви евреи и то със заслуги в областта на първостроителството на човешката култура не се споменава от сериозните и непредубедени историци и антрополози.

Коренното население на Сирия и библейския Ханаан, преди появата на евреите там, се състояло от хети. Евреите били скитническо племе, а хетите тогава били толкова културни, че имали дори свои фамилни гробници и "предлагали на Авраам да погребе Сара в една от най-хубавите" (от Битие 23, 6).

Още около 2500 година пр. Хр., в Мала Азия, в Анатолия (днешна Турция) хетите обособяват център на културата, който става едно от най-древното огнище на цивилизацията, от което черпели всички народи от Черноморския басейн до Червено море.

Вероятно - не съм историк, нито антрополог - те са били индоевропейски народ. Анатолийското плато, което те заселили, било един от най-важните културни центрове, развили се върху основата на земеделието.

Хетската държава обединява много племена, които говорили на различни езици. През II хил. пр. Хр., след като се оформила сравнително единна хетска народност, основен станал езикът на древните жители на Анатолия, известни като протохети, хати или хета.

Това е най-древният индоевропейски език, за който има писмени сведения.

Краят на хетската държава настъпил към 1200 г. пр. Хр. след многобройни опустошителни войни с Египет и Асирия и нашествието в Мала Азия на племена от Балканите и Егейските острови, наречени в египетските текстове „морски народи“. В източните и южните провинции, в Източна Анатолия, по бреговете на Ефрат и в северната част на Древна Сирия възникват новохетски царства или княжества, в които хетската цивилизация просъществува още 5 века.

Първата поява на евреите в Ханаан трябва да се различава от втората. По него време главното имущество на народа е бил добитъкът, и само скотовъдството давало достатъчно средства за съществуване, затова евреите, които се заселили в "обетованата земя" били овчари и скитници. Докато живели в Палестина, те били по-добре от законните господари на страната, понеже стадата постепенно станали тяхна собственост.

Евреите проникнали в Ханаан от другия бряг на река, Ефрат и се нарекли "ибрим", което значи евреи, т. е. "хора от отвъдния бряг, чужденци".

Хетите наричали Авраам княз Божи (Битие 23,6).

След кратко престояване в Египет, където живели 430 години, евреите ограбили египтяните и отнесли оттам всичко: инструменти, земеделски оръдия, добитък и всички домакински принадлежности.

Втората им поява в Палестина вече била като завоеватели, които заграбили всички богатства в ръцете си. Исус Навин заповядал да се изтребва всичко живо, а златото, среброто, добитъкът, едър и дребен, да се ограбва и да се дава в дома на националния Бог Израилев (Кн. Иис. Изд., гл. VI, VIII, Х и XI).

Хивейците и иефусеите, които дали името на Йерусалим, както и другите племена на Ханаан, които са се слели с придошлото население, са оставили само незначителни следи в "Обетованата земя".

При предварителното си влизане в "Обетованата земя", евреите правели най-грижливо стратегическо и икономическо разузнаване, а именно: какви хора живеят там, силни ли са или слаби във военното дело, колко са, плодородна ли е земята, какви и колко градове има, има ли градини, овощни градини, каква е растителността, има ли много лозя и добитък и т. н.

Когато земята се оказвала интересна, евреите нахлували там с хитрост, вземали оръжие, избивали местните мирни жители и ограбвали всичко и го предавали в житницата на "националния Бог на Израиля"...

По този начин синовете на Израиля, заграбили чуждата земя с всичките й богатства и културни ценности, станали господари на положението, и от този момент евреите изплували на повърхността на историческата сцена, като самостоятелен народ-повелител...

Унищожили законните господари на страната, евреите станали щастливи наследници на културните си предшественици хетите, като им отнели не само писмените знаци и изкуството, но и основите на държавните и религиозни схващания.

Не е изключена възможността, воденето на древното историческо поверие за сътворението на света да принадлежи на хетите, като създатели на културата и цивилизацията. Но евреите са я преправили за своя сметка, като са използували готовия материал като му придали тенденциозен характер за Богоизбрания Израил, като единствен народ, заслужил любовта на Бога, а от там насетне да се обявяват за "богоизбран" народ.

От този период еврейската история започнала особено да се отличава с прояви у Израиля на жажда за заграбване на чужди владения и установяване върху чуждите народности на своето сурово господство.

Ето така започва "възхода" на евреите - чрез привояване на всичко, та чак до днес.


Ако се съди по таблиците, намерени от Виклер в Бигази-Хеви, езикът на хетите бил от рода на иранските езици, а религията им се състояла от арийски елементи.

Филистимците били индоевропейски народ, играл в историята голяма роля преди появата на евреите.

Според библията те се наричали "палестим" и от там произлязло името „Палестина”.

Хетите, кимерите и филистимците положили в Палестина главните основи на културата, станала плячка на евреите по-късно през вековете.

През 538 пр. Хр. цар Кир Велики (Кир ІІ) дава свобода на всички покорени народи и така евреите се завръщат в първоначалните си територии. Впоследствие териториите на днешен Израел попадат под властта на Александър Велики, а впоследствие и на Римската империя.

Създават се васални на Рим еврейски полудържави в рамките на провинция Сирия. На това се дължи и днешната омраза на евреите към Сирия понастоящем. Християните в Сирия днес са главния обект на подмолната мотивация за ядрената "явна зяплаха" на Иран и "режима" в Сирия за региона, а от там, ако щете, едва ли не за целия свят.

Защо ли?

През 66 сл. Хр. евреите организират въстание, но то е смазано от римляните, а през 70 г. император Тит нарежда Йерусалим и Храмът на Соломон да бъдат разрушени. От този момент нататък римляните започват активни гонения на евреите.

Пак – Защо ли?

Около 617 г. византийският император Ираклий официално забранява еврейската религия (която вече е приемана за отделна от християнството).

През 631 г. възниква официално мюсюлманството.

Пак – Защо?

От 636 година сл. Хр. започва арабското нашествие, продължило до 1099 г. (Първи кръстоносен поход)

До 13 век Израел е владян от християните-кръстоносци, но към 13 век те го напускат и мюсюлманите окончателно завладяват тези територии.

До 1517 г. управляват Мамелюците, а от 1517 до 1917 -  Османската империя. Това, в крайна сметка, са 400 години.

И пак – Защо?

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма.

Това явление е известно като "Хаскала" и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 година, целящо създаване на "Еврейски национален дом" (държава).

И пак – Защо?

До 19 век в Израел почти не са останали евреи — населението е предимно от арабски мюсюлмани и християни, а евреите са под 10%. (вж. ТУК)

В началото на 20 век се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава. Сериозно обмислян вариант е била т.нар. Британска програма за Уганда, предложена от Британската империя на идеолога им за това - Теодор Херцел към 1903 г., според която британците са склонни да предоставят част от Източноафриканския протекторат, но тази идея не е била осъществена. Смъртта на Херцел през 1904 г. предизвиква разделение в движението, като се обособяват ционисти (с комунистически или социалистически възгледи) и ортодоксални евреи...

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя.

Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство (по-късно, през 1948 г. създават т.н. кибуци – първообраза на ТКЗС-та у нас) и Родшилдови им дават паричен ресурс да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души.

Блатата на Израелската долина и долината Хефер са пресушени и земята става годна за селскостопанска дейност. Голяма част от новодошлите хора по тези земи са ционистите-социалисти, противопоставящи се на ортодоксалното еврейство.

Създават се колективни стопанства (първите кибуци). Ционистите започват да развиват профсъюзи, поемат контрола над здравеопазването, образованието и икономиката.

Британският мандат е прекратен през 1948 година и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на държавата Израел.

Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави.

В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-Арабски конфликт.(Още вж. ТУК)

И така: този Израелско-Арабски конфликт продължава неотслабващо и до ден днешен.


Основният претекст за исторически претенции на евреите за най-древна нация и едва ли не за основоположници на световната цивилизация е полулегендарното Давидово царство, като първото единно държавно формирование на евреите.

Според повечето историци, Давидово царство е съществувало между 1020 и 930 година пр. Хр. и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Съдии на Израил, образуват съюз.

Саул от племето на последния, според книгата Битие син на Иаков Венямин, става първият цар на държавата (разказано е в Библията, Първа книга на царете).

Вторият цар (или третият, ако се брои Йевостей) - Давид, определя за столица Йерусалим и укрепва царството.

Към 930 година пр. Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство.

Към 720 пр. Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

От Уикипедия, свободната енциклопедия, четем:

“Още първите еврейски водачи (според Библията) сключили с Яхве завет и той им посочил земя, в която да се заселят - Ханаан (Палестина).

По-късно, потомците на Авраам напуснали тази земя и преминали в Египет. Там според легендарните сведения на Стария завет, евреите останали повече от 400 години, като в края на този период египетския фараон Рамзес I и неговите наследници значително увеличили тегобите и гнета над евреите и това станало причина те да напуснат Египет.

Мойсей и неговият брат Аарон застанали начело на евреите, извели ги от Египет и ги повели обратно към Обетованата земя. За Мойсей в Библията пише, че той бил в личен контакт с Господ (Яхве) и, че по време на пътуването получил от него скрижалите на завета и множество други закони и предписания.

Богоизбраният му народ трябвало да воюва с ханаанците, за да си възвърне земята, но пътуването към древната родина на израилтяните продължило цели 40 години, като причината за това била нуждата от закалка, преди да могат да нахлуят в Ханаан и да го завладеят. Затова двамата пророци-предводители от Изхода, не успели да влязат, заедно с народа, в Обетованата земя, а починали преди това.”

Това е легендата за древната библейска еврейска история, както я описват в Уикипедия, световната свободна енциклопедия.

А каква е легендарната древна предбиблейска протобългарска история и цивилизация, описвана  и в Уикипедия, макар под друга форма и/или завоалирано, а понякога - фалшифицирано?

И пак – Защо?

Историята се пише (макар някои казват от победителите - според мен - не винаги е така), но археологията, артефактите, автентичните находки  и историческите факти - остават!


Събития, артефакти, исторически факти и автентичните находки:

  •          Артефакт- 2900—2400 г. пр. Хр. - шумерски пиктограми;
  •          Артефакт- 2900—2334 г. пр. Хр. - месопотамски воини в Ранния Династически период;
  •          Артефакт- Ур - става един от най-богатите градове в Шумерия;
  •          Артефакт- 2890 г. пр. Хр. - краят на Първата династия в Египет и началото на Втората династия;
  •          Събитие- 2873 г. пр. Хр. - Енох е "взет от Господ" според еврейската Библия;
  •          Събитие- 2807 г. пр. Хр. - голям астероид или метеорит пада в Шумерия;
  •          Исторически факт- 5300 г. пр. Хр. - Самара (Шумер), държава, създадена от протобългарите масагети - арийски клон на древните иделци – в района на двуречието, която в чест на добрата дива Самар я наричат така, а днес - област, наричана от сегашните евреи Самария (на иврит שומרון‎, Шомрон) като географско определение за планинската северна част на Западния бряг (на река Йордан), Палестина.
  •          Исторически факт- 354 г. пр. Хр. - "Латински анонимен хронограф" - Зиези, последният арийски владетел на Шумер е посочен за родоначалник на българите.
  • §         Исторически факт-  IV в. пр. Хр.- Александър Велики достигат с войските си до държавата наречена Балхара, която не му се отдава да завладее и е бил принуден да сключи мир с нея.
  •          Исторически факт-  I в. сл. Хр.- един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама.
  •          Исторически факт-  до X в. сл. Хр.- в Памир е съществувало княжество с име Бургар (Ибн Хаукал - X век, Ибн ал Асир -1024 г.)

 

Иво Андровски, млад български историк пише за създаването на Шумер (Самара) и появата на страната Балхара:

"Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В "Джагфар тарихъ" пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру (безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат в днешна Армения). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в "Латински анонимен хронограф" от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит "Ведите", по-точно в "Атхартва веда", пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В "Махабхарата" (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В "Латински анонимен хронограф" пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география "Ашхарацуиц" (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан "люлката на царете". Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била "балхара". Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд."

Още за иделци и шумери вж. ТУК.

 

И така: Тази Древна Шумерия е Първата човешка цивилизация в света.

Възниква в 5300 г. пр. Хр. на територията на днешен Ирак. С време се разширява от планините Торос в Турция и Средиземно море до Кавказ на север и част от Иран. На англ. шумерите са наричани СУМЕРИ, а древните кимери СИМЕРИ.

Шумерите изобретяват колелото, писмеността, аритметиката, геометрията, чука, пирона, колесницата, лодката, копието, щита, канализацията и изкуствената иригация.

Луната на шумерски е била наричана НАНА.

Слънцето – УТУ.

Главното божество – АНУ.

Всички божества – Анунаки.

Езикът на шумерите не е като никой по-света, но някои смятат, че е турански или алтайски език.

Световната наука смята също, че скитите имат доста шумерски характеристики.
Страната с най-голяма пропорция шумерски думи (200 ) днес е Казахстан, населението на който е било оригинално скитско(сака) преди турците да ги помонголчат в средните векове (проблема е, че шумерите са кавказоиди, докато оригиналните турци в Туркменистан, Узбекистан са с монголски примеси, а не като турците от Турция, които са 55-65% с анадолско-византийско потекло).

Прабългарският лексикон съдържа значителен брой шумерски термини за което знаем от руините на първото българско царство чрез думи на една измряла цивилизация в 2000 г. пр. Хр., които мистериозно са намерили място в прабългарският език.

В края на краищата шумерската цивилизация е била унищожена от просташките арабски племена - АМОРИТИ и населението масово е емигрирало в Кавказ, Иран и на север по принцип понеже от юг са били нападнати от суровомесоядните араби.

Кои са АМОРЕИТЕ (аморити)?

(от история на Стария свят, история на Древния изток)

Семитски племена, които се населяват в Плодородния полумесец през 3-1 хилядолетие пр. Хр. Аморейският език е близък до акадския и днес е известен само от отделни запазени в тогавашните текстове имена. През 24-16 в. пр. Хр. се заселват в Сирийската степ.

Около 1894 пр. Хр. завладяват Вавилон и го превръщат в център на Аморейската държава, управлявана от т.н. Първа аморейска династия. Основават и други самостоятелни държави в Месопотамия; от тях най-важна роля има Мари.

Според първите споменавания на амореите в Месопотамия, в края на 3 хилядолетие пр. Хр. те населяват територията на Древна Сирия и Ханаан, но се предполага, че са се преселили там от Арабския полуостров. Групи амореи се заселват в Месопотамия, като първоначално остават под властта на местните държави. След падането на Третата династия на Ур, на територията на Месопотамия възникват множество малки държави, много от които са доминирани от амореите. Една от тях е Вавилония, която подчинява цяла Месопотамия и остава водеща сила в региона до около 1600 пр. Хр.

През следващите столетия аморейското присъствие в Месопотамия отслабва и около 1100 пр.Хр. те отново се свързват само с Древна Сирия и Ханаан.

 

Проф. Джей М. Робъртс прави в тази насока един много точен анализ.

Според "The New Penguin History of the World" by J.M.Roberts:

"Всички народи участници в ранната история на Близкия Изток са принадлежали към светлокожата човешка фамилия (бялата раса), която е една от трите основни етнически класификации на Хомо Сапиенс (останалите са Негроидна и Монголоидна)."

Езиковите различия карат учените да направят допълнителни разграничения на бялата раса.

Така по филологичен признак хората от Близкия Изток биват разделени на:

  •          - Хамити - произлизащи от Африка на север и североизток от Сахара;
  •          - Семити - хората от Арабския полуостров, хора от Индо-Европейския език, които от южна Русия около 4000 г. пр.Хр. се разстилат в Европа и Иран и "Кавказка раса" - в Грузия.

 

Към 2500 г. пр.Хр. семитите са вече добре установени в централна Месопотамия в средните участъци на Тигър и Ефрат (което е било всъщност Вавилон). Там те влизат в контакт с "кавказците", които населяват високопланинските земи на североизток.

Около 2000 г.пр. Хр. народи говорещи езици от Индо-Европейската група също се появяват в региона. Те идват от две посоки - Хититите навлизат в Анадола от Европа, а в същото време от Изток настъпват иранците.

Между 2000 и 1500 г.пр. Хр. тези суб-групи, Хитити и Иранци, се смесват със Семитите и Кавказците в района на Близкия Изток.

Самият проф. Джей М. Робъртс прави угоровката, че всички подобни сценарии са "силно импресионистични". Въпреки това в никой от вариантите не се споменава за присъствието на хора от негроидната раса в пределите на древния Вавилон, така че според мен е нелепо да се твърди, че "вавилонците били черни".

Що се касае конкретно за Вавилон - най-известният техен крал - Хамураби е от Семитското племе Аморити. Той става крал някъде около 1792 г. пр.Хр. и от негово време нататък се смята, че Вавилон става символичен център на Семитските народи от юга.

Вавилонската глава (скулптура) от периода 2025-1594 г.пр. Хр., която много учени вярват, че е на крал Хамураби може да се види на  http://en.wikipedia.org/wiki/Image/Hammurabi_Face.jpg Според мен това НЕ може да бъде глава на чернокож.

Хамураби (Hammurabi) е бил шестия крал на Вавилон. След завладяването на Шумер и Акад, и свалянето на последната шумерска династия Исин, той е бил първи крал на Вавилонското царство (империя).

Хамураби владеел Вавилонското царство от 1792 г. пр.Хр. до неговата смрт до 1750 г. пр.Хр. (датите са непотвърдени). Бил е роден през 1810 г. пр.Хр. При него Вавилон постига хегемония из цяла Месопотамия. Той е известен със законите от Законникът на Хамураби. Законникът и бил изписан на каменна стена и поставен на явно място, за да може да го виждат от населението.

 

Друга доказателствена теза е от Мълвина Господинова, също млад български историк, която пише за Вавилонския плен на старозаветните евреи, за "богоизбраността" им, за фарисеите, за полагане и вкореняване на реминисценцията още в древността по времето на т.н. Вавилонски плен, осъвременяването й, тайните общества и корените на масонствато:

«Съвременните фарисеи водят война в очакване на своя месия

Под "истинско" познание тайните общества разбират търсенето на начин за обезсмъртяване и обожествяване на човека

Трима израелци, сред които и две деца, бяха убити при атентат в хотел в кенийския град Момбаса в четвъртък. Няколко минути преди това израелски самолет бе обстрелван с ракети. Четирима израелци са загинали при безразборна стрелба на автобусна спирка в Бейт Шеан, Северен Израел. "Хамас" призовава привържениците си да започнат "електронен джихад" срещу израелски интернет страници. И всичко това в рамките на 24 часа. На какво се дължи тази "опасна ескалация на терора срещу еврейската държава" според думите на външния министър на Израел Бенямин Нетаняху? Защо от друга страна, израелците с танкове и ракети рушат палестински селища и събарят джамии в Ерусалим, като отказват да изпълняват резолюциите на ООН, отнасящи се до омиротворяването на Близкия изток? Каква е основата на съвременното израелско самочувствие на "недосегаемост" в световната политика и откога датира то?

По времето на Вавилонския плен на старозаветните евреи се появява една изключително богоборческа секта - на фарисеите-отцепници (евр."прушим"). Нейното учение съчетава халдейския култ към обожествения човек, чиято същност вавилонските мъдреци така определено и ясно формулират преди 3000 г. (през ХVIII в. това прави и видният масон Луи - Клод дьо Сен - Мартен), и някои левитски тълкувания за расовата избраност. Новото учение обаче не е нищо друго освен грубо извращение на Авраамовата мисия и Божиите завети, дадени на древните евреи. Заветът вече се разбира като договор, гарантиращ им материално господство. А от тази идея до високомерното презрение към останалите народи пътят е кратък. Така вместо Божий народ, евреите започват да се възприемат като народ - божество.

image Вавилонската кула остава символ на богоборческия стремеж на хората да бъдат равни с Бога. Репродукция на Брьогел "Вавилонската кула"

До Вавилонския плен нито в свещените текстове, нито в еврейските летописи се споменава за фарисеи. Те се появяват като следствие от влиянието на халдейския култ, оказано върху някои иудейски учени, главно левити, и свързаните с този култ египетски и древногръцки езотерични общества. За разлика от останалите еврейски духовници и мислители фарисеите най-успешно усвояват същността на халдейския пантеизъм и дуализъм, като го преработват чрез съчетаване с расовата гордост на избрания народ. От това своеобразно сливане се ражда Кабалата или "преданието" на "отцепниците". Дълго време то се предава само устно от учител на ученик, а 800 години по-късно става основа на Талмуда, чийто пълен израз е "Зохара" ("Книга на великолепието").

Всички тайни общества примамват своите адепти именно с това - да превърнат човека в бог чрез посвещаването в някакво висше, специално познание. Традицията на тези херметични (затворени) общности се развива изключително в Египет, Халдея и Елада, при което между религията, науката и философията се слага знак за равенство. Красноречив факт, разкриващ скритата същност на посвещенията, е това, че поклонниците на Митра и Орфей, египетските жреци, питагорейците, платониците отдават огромно значение на магията, окултизма и астролгията, които приемат за най-преките пътища към прозрението на тайното познание.

Да направим паралел между начините, по които Бог, от една страна, и тайните общества, от друга, дават познание на човека. Господ дарява познанието явно, открито и то касае всички хора, а не обособена част от тях, която да е облагодетелствана със специално посвещаване. Неговите слова са предназначени за всички. Светото Писание свидетелства, че всички Божии послания завършват с думите: "Иди и кажи...". В по-късно време Иисус Христос повелява: "Идете и научете всички народи" (Мат. 28:19). Не напразно Синайското законодателство започва с повелята, съдържаща познание за Бога: "Аз съм Господ, Бог твой" (Втор. 5:6). В свое време то се допълва със словата на Спасителя: "Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" (Иоан, 14:6). Явността, откритостта на познанието, дадено от Бога, е характерен и съществен негов белег. Най-ярката му проява пък е самото Боговъплъщение, при което Бог явно, в осезаем, човешки вид се открива пред човешкия род и дарява богопознанието на света. Той категорично определя отношението Си към тайните и скрити неща, показвайки тяхната несъстоятелност: "Няма нищо тайно, което да не стане явно; и нищо не е станало, за да бъде скрито, но за да излезе наяве" (Марк. 4:22); Че тайните и скрити неща произлизат от злото, а явните са богоугодни, свидетелстват и следните Христови слова: "Всякой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши. А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени" (Иоан. 3:20 - 2).

Изначално създадени с ум, разум и свободна воля, направлявани от духа, хората априори са носители на познание, заложено в тях от Твореца - висшето познание за Бога. Тайните затворени общества обаче не приемат това познание и се основават на идеята, че Бог е скрил от човека истинската същност на познанието, чиято тайна е изключително важна, не само за битието и всемира, но най-вече за обезсмъртяването и обожествяването на човека. Подходът за въвличане на човека в напразното търсене на някакви скрити истини е разпалването на гордостта му чрез внушаването на мисълта, че е избран, че е по-висш от останалите, че е съвършен и с това е заслужил да бъде посветен във "висшите тайни". Характерен белег на езотеричните общества - от създаването им до днес, е грубото разделение между гордите и "съвършени" посветени, и останалите "нисши" същества, които не са "достойни" да получат познанието. Подобно на другата основна характеристика на тези общности - да бъдат тайни, и тази влиза в остро противоречие с Божествените норми. Бог не разделя хората на висши и нисши, макар да ги създава различни помежду им. Това, което внася различие и разделение е тяхната вяра, смирение и добродетелен живот в помощ на другите. Затова именно според тях някои хора се удостояват с особено Божие благоволение, а други се лишават частично или напълно от Неговата всеопращаваща милост и благодат. Дори към съгрешилите и престъпилите законите обаче отношението не е като към "нисши", "непригодни" или "недостойни", а като към болни, слаби и нещастни, които се нуждаят от помощ, съпричастие и милосърдие: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Марк. 2:17);

В тайните общества липсва дори и подобие на такова отношение, тъй като гордостта съзижда тези съюзи, а тя е лишена от любов и милосърдие. В търсене на химерното "висше" познание "посветените", подчинили се изцяло на гордостта си, закономерно се отдалечават от извора на всяка мъдрост - богопознанието, даряващо благодат само на смирено търсещите Бога. Лишени от нея, т. нар. посветени не могат вече да възприемат Бога като живо и вечно Съществуващ, а Го принизяват до някаква човешка фикция - разум, познание, власт или сила. Сатанинската същност на "тайното познание" - цел на всяко затворено общество, е добре прикрита зад фасадата на висши духовни търсения, които обаче съвсем логично се осъществяват и със сатанински средства - магия, гадателство, общуване с духове.

Фарисеите започват да подменят същността на вярата и все повече се домогват до пълна духовна и политическа власт над еврейския народ. Упорито се внушава идеята за световно еврейско господство. Какви са методите, с които те постигат своите цели и как се оформя прословутият "фарисейски квас"?

Поредната брънка в богоборческата верига на древните езотерични общества е и еврейската фарисейска секта, която в огромна степен усвоява и синтезира зловещите постижения на езическите посветителски традиции. Преди обаче гордо да провъзгласи себе си за изпълнение на еврейските въжделения фарисейската общност трябва да преодолее силата на възраждащата се в пленените евреи вяра в Единия Бог, тъй като откритото й противопоставяне на този духовен процес би я лишило от всякакво бъдещо влияние сред народа. Лукавият прийом, използван в началото на всеобхватната им разрушителна дейност, в бъдеще се превръща в тяхна постоянна практика. Това е прийомът на подмяната и имитацията - винаги подмолни и обвити в безброй трудно обясними аргументи и мотиви, целящи да прикрият истинските цели.

Така, стремейки се всъщност към унищожаването на вярата в Бога, фарисеите лицемерно застават начело на религиозния подем, обхванал еврейския народ по време на Вавилонския плен. Те го трансформират в сложна обредност и нелепи изисквания за стриктно изпълнение на иначе нищожните и по-скоро технически предписания на Мойсеевия закон. Така започва постепенната подмяна на истинската същност на вярата, която се превръща в нещо второстепенно, а на преден план се извежда нейната формална изява при лукавото внушение, че тя всъщност е истинското почитане на Бога. Едновременно с въвеждането на формализма във вярата, наречен по-късно от Спасителя "фарисейския квас, койте е лицемерие" (Лук. 12:1), новите богоборци насочват своите усилия и към завоюване на ръководни позиции сред еврейския народ. Започва разработването на една особена националистично - религиозна програма, която в бъдеще им осигурява пълна власт в обществото. Всичко това, разбира се, става на тайни заседания на сектата, в която по време на вавилонския плен участват само няколко левити и книжовници. Впрочем според свидетелството на римския историк от еврейски произход - Йосиф Флавий, числеността на сектата, дори по времето на нейния открит апогей, не надвишава 6 хил. души.

Днес наследниците на фарисеите чакат идването на "свой" месия, различен от Христос. Според публикации те се готвят да разрушат джамия в Ерусалим, за да разчистят пътя му. Международните организации за защита на вероизповеданията обаче не се месят както у нас.»

(Monitor, 30 Ноември 2002 г. - бел. Н.Т. статията вече не е в архива на Монитор)




Тагове:   българи,   евреи,   история,


Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19706609
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031