продъжение от
Част-1...

«Целта на масоните – атеистичната република

(Мълвина Господинова, историк)

За "свободните зидари" обединена Европа е първата крачка към създаване на световни съединени щати и наднационална власт. А тържествуването на човека може да стане чрез "Война против Бога".

Преди седмица се състоя годишната конференция на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. Масонският форум отбеляза тържествено 10-годишнината от възстановяването на откритата си дейност след края на комунистическата власт.

Франкмасонството се разпространява в България в началото на ХIX век.

Според повечето изследователи, първият българин, посветен в масонството е архимандрит Ефрем, който през 1820 г. в Кишинев е въведен във френско-руската ложа "Овидий". След завръщането си в България, духовникът се опитва да основе ложа в Русе. Това обаче, става факт едва след Освобождението, през 1880 г., когато с патент на Великия Изток на Португалия е провъзгласено създаването на първата българска регулярна ложа-"Балканска звезда", със седалище в Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър (1827-1898), масон от 33-та степен на Стария и приет шотландски обред. Преди Освобождението,  Ведър е в много тесни контакти с БРЦК и въвежда в масонството много от най-именитите революционери, някои от които заемат важни ръководни постове в третата българска държава.

Великият майстор на Великия Ориент Ален Боер, сниман на фона на масонски символи Снимка: Архив: "Монитор"

Родното масонство навлиза в нов етап от своето съществуване през 1992 г. Тогава, през май, група български граждани са приети в немската ложа "Лесинг" (Мюнхен) и стават основоположници на новото регулярно българско франкмасонство. След завръщането си в България те основават през 1994 г. ложите "Светлина", "Зора" и "Сердика", със седалище в София. През 1996 г., също в столицата е инсталирана и ложата "Заря", както и "Черноморски приятели" във Варна. Всички тези ложи се легитимират с патент на Обединените Велики ложи на Германия.

На 20 септември 1997 г., в свой собствен храм в София, петте ложи провъзгласяват обединяването си в съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За неин пръв Велик майстор е въведен Иван Ставрев. До началото на 2000 г. българското масонство влиза в официални контакти с над сто Велики ложи и Велики Ориенти от цял свят.

Каква обаче е същността на масонското братство, какъв е неговият произход и към какво се стреми то? В енциклопедия "Ларус" е дадено следното определение:

"Франкмасонството е филантропска институция, която се стреми да осъществи определен идеал на обществен живот. То представлява орден или братство, "присадено" на старите мистични сдружения, но организирано през ХVIII век в един по-широк смисъл… Масонството не е тайно дружество, а по-скоро затворено общество."

Съвременното франкмасонство се ражда през 1717 г., когато се създава Великата лондонска ложа. През 1723 г. тя кодифицира своите стари харти в т.нар. "Андерсенова конституция". Според нейния създател - шотландският пастор Джеймс Андерсън, франкмасонството е "обновена" институция, чиито корени стигат до времето на Адам. Той уточнява, че първото си признание масоните получават едва през 926 г. в Йорк от принц Едуин, син на крал Ателстан.

Всъщност франкмасонството се основава на т.нар. "посветителска традиция". В този смисъл особено значение за изграждането и утвърждаването на масонството имат древноезическите тайни общества на Халдея, Египет и Елада - митраисти, гностици, орфици, питагорейци. Особено ярък е приносът на фарисеите (и донякъде на есеите) в идейното оформяне на новото тайно общество. Едва ли са случайни приумици или съвпадения, юдейските символи и думи, използвани за разпознаване от масоните. Употребата на Кабалата и талмудическите инструкции е общоприета практика. Сред основните масонски символи е петолъчката и шестлъчната звезда, а зидарската терминология и ритуали, използвани в ложите, се обясняват с тезата, че масоните са наследници на строителите на Вавилонската кула и Соломоновия Храм.

На това се дължи както особеното, едва ли не мистично значение, което масоните придават на тези антични строежи, така и вековния им стремеж да ги възстановят.

Подобно на фарисейската секта, и нейният идеен последовател - франкмасонството умело успява да си осигури необходимото влияние сред политическите и църковни среди на Западна Европа. За това говори и самото название на тайното общество (от френски - "свободен зидар"). През Средновековието с думата "франк" се обозначават лица или собственост, освободени от феодални данъци и повинности. С правото на такова освобождаване се ползват определени професии, сред които е и строителството. Представителите на тези освободени професии имат право на свободно придвижване и създаване на свои общности. Поради нарастващата необходимост от нови храмове и манастири Църквата осигурява на тази професия освобождаване от феодална зависимост и от закрепостяване към дадено феодално имение. Като следствие от тези близки отношения се появяват т.нар. монашески сдружения, строящи храмове и манастири. През XI и XII в. те постепенно придобиват светски характер и дават началото на занаятчийските братства и задруги. За разлика от другите професионални групи обаче, единствено строителите се ползват с изключителното покровителство на Църквата. Затова свободните зидари осъществяват най-тясно взаимодействие с монашеските братства и особено с тамплиерите, чието значение за развитието и разпространението на масонството е неоспоримо.

По времето на кръстоносните походи и пребиваването си на изток, тамплиерите се запознават с ученията на гностическите и херметическите езотерически школи. Особено силно е влиянието, което оказват върху тях фарисеите - кабалисти и талмудисти, и арабските алхимици. Усвоявайки тяхната идеология и организационна структура, монасите-храмовници учредяват подобни строителни общности, които разпространяват и в Западна Европа. След разпускането на тамплиерския орден през 1312 г., бягащите от Франция рицари-монаси намират радушен прием във Фландрия и особено в Шотландия, където крал Робърт Брус им дава пълна свобода на действие. Именно тогава се осъществява своеобразното сливане между масоните и ордена. До XVIII век обаче, масонството е в период на идейно оформяне, като търпи многобройни влияния най-вече от средите на различни езотерични школи - алхимията, ренесансовите общества, розенкройцерството.

През XVIII и XIX век франкмасонството окончателно се изгражда и утвърждава като синкретична окултно-политическа система, имаща вече конкретни цели в обществото. Най-общо, те са свързани с отношението му към християнството и държавността. Крайната цел на "свободното зидарство", прокламирана във всички негови конституции и харти, е човешкото обединение, основано на принципите на "свободата, братството и равенството", без разлика на религия, раса, етнос и култура; обединение в един световен съюз, който да доведе до изграждането на земен рай, на нова Вавилонска кула! Естествената преграда пред осъществяването на масонския идеал са именно религията и националните държави. Затова основната дейност на масонството, особено през последните два века, е насочена най-вече към унищожаването на тези два фундамента на човешкото общество.

Антихристиянската същност на масонството е заложена още в неговия зародиш, в който са синтезирани всевъзможни езически учения и фарисейски догми.

Два са основните начина, по които се осъществява масонското богоборство - проповядване и възпитаване на безразличие към религията и Църквата, и прокламиране на открит атеизъм. Първият е дело предимно на английските масони, според които: "в наше време човек си избира свободно вяра" (Нова книга на Конституцията на Андерсън).

По втория начин се развива романското масонство, което в даден етап разкрива истинското лице изобщо на масонството, тъй като открито обявява война на Бога и Неговата Църква.

През 1863 г. се определя целта на масонството като тържествуване на човека над Бога чрез "война против Бога и ненавист към Бога." На масонски конгрес в Белфьоре през 1911 г. се декларира: "Ние като антицърква, ще вложим всички усилия в нашите ложи, за да разрушим религиозното влияние във всички форми." В борбата си срещу християнството новите богоборци използват както опитите за подмяна на Христовата вяра, така и откритите гонения срещу Църквата: "На тези, които не могат да се отклонят от християнската вяра, ние ще докажем, че Христос също е проповядвал религията на природата и разума. Ние ще добавим, че тази несложна религия е била извратена, и ние сме единствените последователи на истинското християнство. Тогава остава да прибавим само няколко думи против духовенството и монарсите". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1903 г. четем: "Напомняме, че християнството и масонството са абсолютно непримирими - дотолкова, че ако се приобщим към едното, това означава, че скъсваме с другото. В такъв случай дългът на масона е един - да излезе смело на арената на борбата и да се сражава."

В началото на ХХ в. отново се определя политическия идеал на "свободните зидари": "Целта, към която ще се стремят всички масони, е атеистичната република, основана на всеобщото масонско братство на народите и страните". Според масонските идеолози това може да се постигне "само в социализма и комунизма, приложени в цялата им широта". В "Конвенция на Великия изток на Франция" от 1912 г. четем: "Ние сме длъжни да обединим всички републиканци и в съюз с комунистите да изобретим програма за действие." А в Бюлетин на Великата ложа на Англия от 1922 г. се декларира, че "масонството, благодарение на което са станали националните революции, ще съумее в съюз с левите да произведе и интернационалната революция". Целта на тази революция е "подготвяне съединените щати на Европа, като първа крачка към съединените щати на света, и създаване на свръхнационална власт." (из Решения на световен масонски конгрес, Париж, 1917г)

Историческите събития през ХХ век доказват изпълнението на масонската политика. ХХ век изобилства с революции и преврати; това е времето на световните военни конфликти, отнели живота на милиони хора и довели до тотално прекрояване на световната политическа карта. Това е векът на разрушението на държавническите устои и морални ценности. Това е времето на повсеместно отричане на Бога и Църквата.

 На този фон абсурдно звучат думите на г-н Сарандев, българският Велик майстор, че очаква скоро времето, когато хората ще казват - "добър като масон".»

(Monitor, 5 Декември 2002 г. - бел. Н.Т. статията вече не е в архива на Монитор)

2. Съвременно подтвърждение

Днес е на лице един нов етап - появата вече на "подгряваща" литература в подкрепа на юдейската реминисценция.

Д-р Николай Панайотов, работещ в Музея на Възраждането във Варна през 2002 г. издаде на български и английски език (луксозно) сигнално издание на един 30-годишен негов труд "Евреите и юдаизмът – начало на човешката цивилизация преди 7000 години".

Академичното издание на 5-томната му монография веднага бе преведено на иврит и беше публикувано в края на 2003 г. в Тел Авив, Израел.

Варненският историк Николай Панайотов (през 1977 г. завършва история във ВТУ "Кирил и Методий") развива научната теория, че протоевреите от каменно-медната епоха (5000 - 3000 пр. Хр.) - т.нар. халколит, са населявали днешните български земи. Тук те първи в света са създали високоразвита цивилизация, която са пренесли в древния Египет. Ученият твърди, че оригиналните книги в Стария завет описват едно към едно не Египет, а българските земи. Протоевреите водят началото си оттук, а преселението им към Обетованата земя, разказано в Светото писание, наистина е продължило 40 години...

Вижте каква реминисценция, какво "припомняне" прави той.

Според него историята на Преселението на евреите е следната:

"Цялата официална теология се базира на Стария Завет за числеността на древните евреи и техните градове и села. Невъзможно е в пустинята Палестина да е имало 600 големи града, няколко хиляди села и там да са живели милиони хора. Още по-малко 3 млн. души да тръгнат да се преселват към Египет. Тези хора са живели в свои градове на Балканите и са прародители на днешните евреи.

Крепостта Овеч край Провадия е била военната столица на държавата Еврия. Тя е била крепост-еталон за халколитните градове. За щастие и сега има останки от порти, кули и стражници. В книгата на пророк Неемия в Глава Трета се споменава за Овеч. Не случайно в този текст се говори за общата порта, каквато порта има в крепостта Овеч.

Евреите не вървят 40 години от Египет към Израел, а в обратна посока от Балканите към Обетованата земя. Част от тях достигат до бреговете на Нил, където аристокрацията основава египетска държава в 3200 година пр. н.е. (бел. Н.Т. - представяте ли си - еврейската "аристокрация" създава египетската цивилизация) Те се отказват от единобожието и формират древноегипетския многобожен пантеон.

Протоеврейската държава Еврия е била унищожена от траките, които идват от север. През 3077 г. пр.н.е. край Варна се води най-решителната битка от Първата световна война в човешката история. (бел. Н.Т. - идиотско нали - Първата световна война в човешката история и за това са виновни ТРАКИТЕ) В тази война коалицията на праевреите и местните племена удържа победа над траките. Убитите били погребани в т. нар. Варненски некропол. Това обаче не е обикновен некропол, а военен мемориал, тъй като всички са били погребани като по конец.

В 3763 г. преди новата ера започва Втората световна война, в която обаче траките удържат победа. Това е началото и на първия геноцид в човешката история, наложен над праевреите. Траките започват да изтласкват протоевреите от земите им, като ги насочват към Босфора. Това е истинския "изход", а не този описан в Библията.

През 3761 г. праевреите пресичат Босфора при един от характерните за региона катаклизми - това е истината за отварянето на морето.

През 3760 г. евреите стъпват в Мала Азия. Именно заради това тази е година е обявена за еврейското летоброене."

Още според Николай Панайотов:

"Раят се е намирал не в Едем, а в Ед-Хем, т.е. отвъд Хем (това е най-древното име на Стара планина) (бел. Н.Т. – преименувна от траките в Хемус). Освен това край Рая тече най-голямата река, която преди да се влее в морето се разделя на 4 ръкава, но преводачите в Египет дори не са чували за Дунав, а пишат за реката, която те си знаят.

"Няма нито една река, която тече на Изток, както е казано в Библията и преди да се влее в морето да се разклонява на четири. Никъде по света няма втора река като Дунав.",

твърди той.

Пълни глупости според него били и писанията за Вавилонската кула. Според Панайотов в сегашния вид на Библията Господ бил представен едва ли не като някакъв майтапчия, който като видял как хората правят кула, решил да им размени езиците.

"Господ не си прави дюмбюш, нито пък скучае и се чуди какво да прави. Господ си е Господ. Вавилонската кула е отражение на развитието на писмеността. Аз доказвам, че коренът на египетското и шумерското писмо е тук. В България откривам идиограми, които са напълно еднакви с тези в Египет",

твърди Николай Панайотов.

Историкът е абсолютно сигурен, че в българските земи ще бъде открит оригиналът на Библията.

"Аз знам точните места, дори знам, че ще бъде написан на златни или медни плочи. Преди две години намерих гробница край с. Венчан и в нея открих текст в рамка. Той беше 80 на 60 см. Вътре беше изписан текстът, който започва 91 псалм! За съжаление турчин-иманяр явно, си бе написал името отгоре - Осман баши бозук или както там се наричаше. А скалата е варовикова и той просто бе унищожил надписа. Това е станало преди 5-6 години.",

не крие разочарованието си Панайотов.

Сега е предложил на учените в Израел да му изпратят най-добрите си експерти по Талмуда да му опонират. И се кълне накрая:

"Ако ме победят, ще си изгоря книгата."..."

Това той го пише в предговора на книгата си през 2002 г., която не само не изгаря, а на другата година му е издадена в Тел Авив и то в луксозен вид.

 

Какъв само идиотизъм в реминисценцията:

"Господ не си прави дюмбюш, нито пък скучае и се чуди какво да прави. Господ си е Господ."

!!!

По-късно варненски историци и археолози обявиха книгата на Николай Панайтов за фалшификат!

Във връзка с книгата на Николай Панайотов "Евреите и юдаизмът - начало на човешката цивилизация преди 7000 г." сп. "Морски свят" потърси становището на варненски историци и археолози. Мнението на колегията от отдел "Археология" при Регионалния исторически музей (Варна) относно монографията обобщава Валери Йотов.

"Запознах се с ръкописа на книгата година и половина преди нейното публикуване. Първоначално приех на шега странното й заглавие и идейна насоченост. След като тя стана известна като книжно тяло, споделих с Панайотов, че не възприемам неговите позиции и съм скандализиран. В повечето случаи излизането от печат на книга (научен труд) на колега е основание за творческо удовлетворение.

За съжаление не е така с това съчинение... " ( вж. повече)

 

Т.е., в основните тези от книгата на Николай Панайотов:

•          Човешката цивилизация е на 7000 години.

•          Тя се дължи единствено и само на протоевреите.

•          Вехтият Завет е пълен с грешни текстове.

•          Евреите тръгват от нашите земи.

•          Истинската Библия ще бъде открита някъде в България.

•          Раят е бил "отвъд Стара планина".

 

И така, според Панайотов: Няма иделци, няма шумери, няма пеласги, няма протобългари..., има протоевреи (единствено и само).

И друга "скромна" грешка: Раят се намирал САМО отвъд Хем, а като "българин" забравя, че Раят на Земята и днес се намира на север от Хем до Дунав и на юг от Хем до Бяло море.

3. Настоящ етап на реминисценцията

И така стигаме до настоящия етап на "реминисценцията" – масовото изкупуване на българска земя от израелски фирми или от подставени чужди и наши граждански или юридически лица.

Фактите за това в българската и чуждестранна преса и електонни медии са предостатъчни. И общоизвестни на всеки.

А от 2009 г. изкупуването на българска земя е вече на официално правителствено ниво.

Люба Манолова би първа камбаната за опасността, където пише:

«Как бе подготвена разпродажбата на земята на България?

Граждани на Турция и Израел изкупуват българска земя – алармира Национална телевизия СКАТ, а основен генератор на разкритията бе водещият Велизар Енчев в предаването „Дискусионно студио”.

Земята не е само предмет на граждански оборот, а правният режим, който действа върху нея, има обществено значение. Не е завидна съдбата на народ, който живее или работи предимно върху земя, която се притежава от чужди граждани. Не споделям лековатото обяснение, често чувано, а и днес изречено от господин Валентин Василев от тази трибуна:

"Какво се безпокоите, след като земята няма да бъде изнесена?"

Естествено е, че земята като недвижима вещ не може да бъде преместена от мястото, в което тя се намира. Но никак не е малозначителен въпросът кой ще населява българската земя и то в един период, когато страната ни все още не е преодоляла последиците от икономическата криза и която се намира, и ще продължава още дълги години вероятно да бъде в състояние на демографска криза.

В това отношение няма да се връщам твърде назад в историята, но само искам да посоча един пример от началото на ХХ век, когато въз основа на решение на Петия ционистки конгрес Еврейският национален фонд започва да купува големи площи земя в Палестина, за да може върху нея еврейският народ да създаде свое отечество.

Един друг пример, по-близък до нас и във времето, и в пространството, изречен не от кой да е, а от бившия турски президент Тургут Йозал, който казва:

"Рано или късно отново ще завземем България, но този път ще я купим."

В началото на 90-те години той допълва тази своя идея:

"Турция трябва да постави границите на някогашната Османска империя в центъра на интересите си с цел през ХХІ век да стане отново империя."

"Може да се твърди, че това не е официалната позиция на тази съседна държава, но едва ли е за подценяване, че в нея има широки влиятелни слоеве, включително политически, които не са се отказали от разширяване на влиянието, включително с прилаганите икономически средства…"

Това заявява от трибуната депутатът социалист Янаки Стоилов. Начинът, по който гласува показва, че думите са му били колкото да каже нещо…

 

Какъв е поводът да припомня тези думи на Стоилов – от една страна това е гласуването на промени в Конституцията, които да дадат възможност на чужди граждани да закупят българска земя.

 

Вторият повод е, че днес, на 18 юли е годишнина от рождението на Апостола, този, който положи живота си пред олтара на Отечеството, за да бъде един ден България свободна от турско владичество.

 

Третият повод е, че промените в Конституцията са били извършени под натиск и с писмено указания от Американската търговска камара, внесено в деловодството на парламента!

 

И не на последно място е необяснимата тогава подробност, че Писмото е било адресирано до, забележете:

·                     Председателя на парламента Камелия Касабова;

·                     Посланика на САЩ, г-н Джеймс Пардю;

·                     Посланика на Израел, г-н Авраам Шарон;

·                     и посланика на Република Турция, г-н Хайдар Берк!

 

Случайно ли е, че Писмото е било изпратено до тези трима посланици – днес, седем години по-късно историята се разбулва: Щатите са прокарали конституционни промени в парламента на една суверенна държава в интерес на Турция и Израел – две страни, които вече усилено изкупуват чрез подставени лица българска земя, под предлог за инвестиции!

Седем години по-късно мога уверено да твърдя, че инвестиции от тази срамна и позорна история не са дошли, но пък за сметка на това – България губи свои земи, които минават в чужди ръце!

И така, малцина знаят,

преди седем години Американската търговска камара с Писмо, даде указания на българския парламент как да се промени Конституцията, за да може да се продава на чужденци. Писмото е било внесено с входящ номер 439-00-139, от 19.11.2004г. Посочен е дори и точният час на завеждане на писмото в деловодството – 16, 23ч. То е било подписано от нейния президент Кенет Лефковиц и изпълнителния й директор Валентин Георгиев.

Изтегли (писмото – бел. Н.Т.)

Това писмо указва как точно българският парламент да промени Основния си Закон – Конституцията.

Писмото не може да бъде открито в архива на в. „Нова Зора“, който го публикува навремето.

В парламента още по-малко то може да бъде открито, въпреки че има известен входящ номер и дата на внасяне.

Въпреки трудностите, „Хроники“ успя да намери текста на писмото.

Интерес представлява и дебатът в парламента по това писмо, което указва как българските депутати да променят Конституцията си, за да няма пречка да се изкупува българска земя от чужди граждани.

В дебата има интересни и поучителни моменти, в гласуването – още повече.

Ако някой заявява от трибуната, че трябва да се внимава, че ще има последствия и то не в полза на България – при гласуването всички, вкупом ПОДКРЕПЯТ промените, т. е. подкрепят чужденци, граждани на чужди държави да изкупуват българска земя!

Изтегли (дебата в Н.С. – бел. Н.Т.)

В резултат – инвестиции, свързани със закупената земя – НЯ-МА!

Затова пък е налице строителство на селища от затворен тип за чужди граждани.

Ще работи ли един ден българинът върху чужда земя ангария? Оставям отговора на читателите след като се запознаят със случващото се.

Какво откри и изнесе Национална телевизия СКАТ:

Близо 500 декара земя в Пловдив е предвидена за луксозно еврейско селище – устроена инфраструктурно, устроено със здравни заведения и магазини. Това съобщи Национална телевизия СКАТ като уточни, че проектът е с дългогодишна история и е започнал когато еврейски гражданин купува чрез подставени лица част от земята – около Околовръстния път на Пловдив, спортният комплекс „Гребна база” и зона А от промишлена станция „Юг”.

Целите на сделката са подчинени на интересите на бъдещите жители на обособения еврейски град от затворен тип разкри в „Дискусионно студио” в петък, 15 юли бившият кмет на Пловдив Николай Смолев в периода 1990-1991 година и бивш управител на ВиК Пловдив /2001-2004 г./, уволнен заради отказ, в качеството си на управител да издаде разрешително за строеж на въпросното селище. Заради тази своя позиция Смолев и бил преследван и съден през годините.

Новият собственик на земята, израелският гражданин Джоузеф Бозенщайн, се сдобива с имота законно, регламентиран като публична държавна собственост чрез двама строителни предприемачи – Димитър и Мирослав Язови, съобщи в студиото на СКАТ г-н Смолев.

Редица български правителства подкрепят сделката, противоречаща на европейски рамки – бе коментарът на СКАТ.

Изготвен е скъпоструващ проект за използване на водите на река Въча за нуждите на водоснабдяването на град Пловдив, в името на безпроблемното устройство на еврейското селище.

Този случай не е прецедент – в редица български градове се изграждат селища за чужди граждани като Банско, София, Разлог, Кърджали и Стара Загора.

„Северното Черноморие се продава на руснаци, в Югоизточна България, Родопите се настаняват трайно турски фирми, в част от Югозападна България отиват израелски фирми – коментира проблема икономиста Силвия Нешева в студиото на предаването с водещ Велизар Енчев.

Защо тогава българските институции да не си затварят очите за изкупуването на българска земя?

Началото ще ни даде отговор за края…

Ще цитирам първа част от книгата ти „Външният дълг и 10 ноември в документи и факти”:

След краха на СССР мнозина биха могли да бъдат бъдещите опоненти на САЩ за световно лидерство – (обединена Европа, Япония, Източна Азия, Южна Азия, безформеният мюсюлмански полумесец, обхващащ Северна Африка, Близкият Изток, с изключение на Израел, може би Турция, държавите от Персийския залив – Ирак, Иран и Пакистан, включващ новите Централноазиатски държави по цялото протежение на границата с Китай, Евроазийска група, включваща Русия, Европа, Азия).

Безспорно е, че до края на века, както и в първото десетилетие на новия 21 век САЩ ще останат главния арбитър и свръхсила при различните конфликти и противопоставяне, в която и да е точка на света. САЩ контролират обединена Европа с участието си в Североатлантическия пакт. Но именно САЩ трябва да са наясно, че в един момент няма да успяват да продължат и издържат упражняването на тотален контрол /политически, военен и икономически/, ако разпиляват своите сили в различни конфликтни точки, на който и да било от световните континенти по въвеждане и утвърждаване на международен ред /според разбиранията на техния управляващ политически елит/. Може би затова анализаторите и стратезите на Щатите все по-често се замислят за търсене и постигане на баланс и равностойност в глобалното сътрудничество и преразпределяне на отговорностите в света.

Често отговорът за настоящето и бъдещето ни дава миналото. Ето защо ще припомня едно пророческо изказване на Уинстън Чърчил /британски премиер и масон от висша степен според редица западни автори/ от лекция в Харвард, в което той заявява, че “империите на бъдещето ще бъдат империите, контролиращи човешките мозъци”…

… като се вземе в предвид, че в края на 19 век Чърчил трудно е могъл да предвиди реално чудото на научно–техническата мисъл, което е предстояло да се развие век по-късно, то безспорно това, което е имал предвид той, е касаело световно влияние, прокарвано чрез масонски ложи, специални служби и международни оранизации. Глобален деструктивизъм, ползващ милиарди от комисии на НАТО, ЦРУ, “Отворено общество” и Международния валутен фонд, както и личности като Карл Попер, Джордж Сорос – учени и мошеници, използвани като момчета за поръчки. В резултат са разклатени множество държавни валути…

…докато управляващите в бившите социалистически държави, в един или друг смисъл, безпрекословно поемаха и продължават да поемат в годините след 1989 ангажименти за подчинение и зависимост…

И тук логично идва въпросът: нов световен ред с нова световна политика, и нова световна икономика – кой ще го наложи и как? За никого не е тайна, “че американските компютърни програми, благодарение на които се централизира световното банково дело и телекомуникационните компании, които създават сателитите, са необходими, за да бъде наложена системата на световно управление” – обобщава Гари Ка, високопоставен правителствен служител, в книгата си “По пътя към глобалната окупация”. Световна икономика, световна политика и световна религия – това посочва Гари Ка като основни жалони в налагането на бъдещия световен ред. Кои организации посочва Гари Ка, като изпълнители по установяването на световен ред: “Световна асоциация на конституциите и парламентите /САКП – основана в 1959 г. – бел. а./”, “Световният съюз”, Световният съвет на църквите”, “Съвет за чуждестранни връзки / с влияние в ООН, Държавният департамент на САЩ, с огромни дарения от “Сити банк”, корпорация “Нюзуик”, фондация “Рийдърз дайджест”, братя “Рокфелер и мн. други/”, “Тристранната комисия” /създадена от Дейвид Рокфелер през 1973 г., Проект на Хартата на Тристранната комисия изработва не друг, а Збигнев Бжежински, като става пръв директор на тази организация./ В книгата си, с документи и разкази на запознати Гари Ка разглежда налагането на глобализацията, като световно бъдеще и  уточнява: “ Световното общество на бъдещето е мястото, където се събират политическите, икономическите и религиозните аспекти на единното световно управление…”

Погрешно е да се смята, че в обсега на интересите на кръга от хора със специални интереси и цели са визирани само държавите от Източна Европа – в този обсег на интереси попаднаха също така и страни от Латинска Америка, Азия и Африка. Тук е добре да се припомни скандалното обезценяване на валутите от няколко държави от лятото на 1997 г, /Тайланд, Малайзия/. Сърбия, Беларус, Хърватска и Чехия протерстираха срещу спекулациите на Сорос, прикрити под маската на филантропия, докато в България той бе приет като месия и то на високо държавно равнище.

В списъка на засегнатите от дейността на Сорос държави трябва да се прибави и че:

·                     Сорос и МВФ унищожиха икономиката на Перу, като промишлеността престана фактически да съществува;

·                     В Мексико фалираха 50 000 малки и средни предприятия;

·                     Всички стратегически и икономически отрасли на икономиките на тези две държави преминаха в чужда собственост – нефтодобивът, машиностроенето, телекомуникациите, добивът на мед, злато и други ценни полезни изкопаеми;

·                     Сорос притежава големи масиви от селскостопанска земя в Аржентина;

·                     70 на сто от населението на Перу живее в бедност. За Мексико, Аржентина, Парагвай, Венецуела тази цифра е 80 на сто;

Унищожаване на икономиката на набелязани държави чрез законодателни и социални мерки за ОГРАНИЧАВАНЕ НА РАЖДАЕМОСТТА. Все по-често се чуват гласове в коментарите и анализите на западни наблюдатели /Европейски съюз и САЩ/, че славянските държави имали твърде много население. Демографски геноцид – това е може би най-правилното определение за политиката, която се води целенасочено вече 12 години след 1989 г. за района от страните на Източна Европа. Освободената територия на държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност – какво по-добро за служителите на “Отворено общество”.

Това, което вече в България е безспорно налице при всички правителства след 10 ноември са: подготовка и пускане на възлови места в управлението на държавите и медиите на безкритични апологети на измислен икономически либерализъм.”

Да се върнем на Аржентина и масивите земя, които е изкупил Сорос там. Не ви ли напомня това случващото се в момента в България?

500 дка земеделска земя първа категория вече е купена за израелското селище  и то се вижда от Околовръстното шосе на Пловдив. Проектът е за над 50 00 души и е подобно на анклавите, които евреите строят в арабските земи. Строителството ще е невероятно скъпо, според инж. Сомлев то ще „глътне” близо милиард долара, тъй като инфраструктурата на това селище ще бъде напълно самостоятелна.

Зоната около Гребния канал също е закупена за граждани на Израел, но тук е вододайната зона на половинмилионния Пловдив, което ще създаде сериозни проблеми на пловдивчани.

Това е началото.

Какъв ще е краят – ще научим след години. Засега този край не се очертава като добър за България и българите, но за този край ще трябва да благодарим на всеки депутат от 39-тото Народно събрание, на силната обич на родни политици от различен цвят и калибър към една задокеанска държава със Статуя на свободата.

Чрез такива държави като нашата родина, Съединените щати уреждат добрите си отношения с други свои партньори като Израел и Турция чрез засилена заселническа политика. С чужда пита – помен – казва народът ни.

Ще дойде време и потомците ни ще попитат: кой народ?»

(Край на материала "Как бе подготвена разпродажбата на земята на България?")

 

На 19 април 2011 г. "Десант" публикува статия под надслов:

"Продава се държава! Лице за контакти: Б.Б.".

Т.е.:

ГЕРБ, пожарникарят Б.Б. и Миро Мършата слагат на тезгяха и земята ни!!!

Но никой от нас не е предполагал какво се задава. А оказа се, очаква ни започналата вече разпродажба на българската земя. Буквално!

Към тезгяха се засилват ниви, полета, земя, върху която от векове израстват българи.

Този път лицето за контакт е земеделският министър Мирослав Найденов. Или още както е известен - Миро Мършата, заради нелегалния внос и продажбата на 75 т. заразено 25 годишно дълбоко замразено говеждо от Ирландия в България през 2006 г. Дисциплинарно уволнен, но назначен от пожарникаря в Кметството на София-град, а по-сетне и за министър. Очевидно за "особени заслуги".

В първите дни на юни 2011 г. той бе в Израел и превърна посещението си в борса, където да изложи "стоката".

Но да се чудим ли?

В средата на май с.г. Найденов се видя и с китайска бизнес делегация. След срещата стана ясно, че корпорация от азиатската страна иска да арендува или купи 12 000 във Видинско и около 40 000 декара край Ямбол. Найденов щастливо потриваше ръце.

Според „Fermer.bg” (умишлено цитираме сайта, тъй като фермерската общност добре е запозната с делата на министъра), на сергията са сложени 1 млн. декара. Те са една трета от общия Държавен поземлен фонд. Тях правителството се мъчи да набута на когото свари за собствена изгода и комисионни, но с приоритет на еврейски собственици.

Няма скрито-покрито:

"Израелските компании проявяват интерес към покупката на земеделски земи в България. България разполага с държавни земи, които в кризата държавата не може да управлява добре и възнамерява да продава част от имотите на Държавния поземлен фонд.",

съобщи най-официално и спокойно пресцентърът на Министерството на земеделието след срещата на Найденов с израелския му колега Шалом Симхон.

Срещу земята, която е не само стопанска, но военна и културна ценност, България очаква да получи 400 000 млн. лв. Те пък са нужни за закърпване на бюджета.

Какво излиза?

Заради некадърността, мафиотското управление и нискочелието на управляващата партия, държавата ще разпродава земята си.

Вместо да затегне изтичането на ДДС, контрабандата, да излови пиявиците, които смучат от народа и хазната, ГЕРБ се ориентира в разпродажба и на немислимото. Утре може и въздуха, а накрая – и хората!

При встъпването си в длъжност Найденов обеща да разследва далаверите с поземления фонд, наследени от тройната коалиция.

Резултатите и до днес не са известни.

Обеща и да раздаде земята на нуждаещи се български фермери, т.нар. малки стопанства. Вижда се, че и това не го е сторил (ако някой знае нещо по тая въпрос да ми го изпрати по имейл).

Декарите плодородна българска земя, засилени към пазарската сергия, са най-голямото олицетворение на престъпното отношение на държавата към собствените си ресурси.

Като си продадем земята, престават да бъдат наши хлябът, плодовете, зеленчуците, а и всичко, върху което стъпваме и живеем. Чуждият собственик ще си гледа най-вече своя интерес - ще изнася печалби, ще сее и обработва каквото и както поиска, ако желае – бурени ще остави и змии ще отглежда.

Ако бяхме истинска държава, прокуратурата щеше да разследва намерението да се разпродава поземления фонд, тъй като това е заплаха за националната сигурност.

 

Още за българската земя:

Министър Найденов е предложил на Израел да закупи 1 млн. дка от държавния поземлен фонд...

Още за:

1. Миро Мършата...

2. Миро Мършата...

 

Иначе Бойко Борисов не спираше да разправя, докато беше премиер, че най-ценното на България е земята й.

 Пожарникарят Б.Б. като министър-председател в еврейска синагога с нахлузена на темето му юдейска кипа

 

С нея - според думите му - ще изхранваме света.

Да, точно така, такава глупост той изстреля дословно! Има я в архивите на телевизии и други електронни медии.

Но пропуска, че ролята на българите ще бъде да стават ратаи на чужди чорбаджии и най-вече евреите.

Предателската роля на ББ пролича когато техния премиер министър Бенямин Нетаняху беше през юли тук и ББ му обещал да не признава Палестина...

Това подтвърждава тезата за далечно планирания отвън таен възход на един пожарникар на върха на държавата!

 Да бъде разфасована и разпродадена на чужденци - предимно евреи, руснаци и турци - най-ценното останало на България - земята й.

 

Защо евреите - си мисля - не са продали, или не продадат сега, поне 1 дка на палестинци?

Точно така, в името на този Израелско-Арабски конфликт да не продължава неотслабващо и до ден днешен!

Но пак – Защо ли?

...

Очевидно се нуждаем от наша реминисценция за собствините ни български корени и напомняне, че сме повече от 5000 г. народност, ако искаме да оцелеем като държава и народ!

И най-важното - Да СПРЕМ предателите, работещи за чужди интереси в собствените ни земи!

"Учителю, какво е човешкия живот?",

попитали учениците на Сократ.

Той им отговорил:

"Човешкият живот е един миг от вечността."

Учудени учениците продължили, след пауза на размисъл:

"А какво е вечността? А един миг от нея?"

Отговорът на Сократ бил:

"Виждате ли този връх" - като посочил Олимп –

"Представете си, че там е кацнал един орел и започва да дълбае върха с нокти.

Вечността е времето, когато орелът издълбае скалата и стигне нивото на морето.

А един миг от вечността е едното драскане с нокът."

(моя реминисценция на притчата – бел. Н.Т.)

Вместо Послеслов: Непредубеденият читател вероятно прави разлика, още преди да е прочел горните редове, между евреите-ционисти и ортодоксалното еврейство, както и между фарисеите и библейските евреи...

Защото има:

Фанатизъм срещу фанатизъм

Пролетта на 1968 г. Шепа евреи, водени от равина Моше Левингер, молят израелската армия за разрешение да прекарат Пасха в току-що окупирания палестински град Хеброн - второто най-свещено място в юдаизма след Ерусалим.

Хеброн

Минали са няколко месеца от Шестдневната война през 1967 г., когато Тел Авив разбива армиите на Египет, Сирия и Йор- дания и разполага частите си из Западния бряг. По това време Хеброн е най-многолюдният палестински град в областта. Евреи там няма след 1929 г., когато арабите изколват 67 души, а останалите прокуждат.

Следовниците на равин Левингер се настаняват в 14-те стаи на хотел ""Парк"", а след като празникът свършва, пращат телеглама на министъра на отбраната Моше Даян: ""Честита Пасха от заселниците на Хеброн. "" Отговорът ""Благодаря ви, честита и на вас"" легитимира благословията на властта те да останат и да създадат единственото и до днес еврейско селище в самото сърце на палестинския град. 

Останалото е кървава история...

Заселниците имат готова карта с еврейско име за всяка улица в Хеброн. Всички тук мечтаят за изтребването на другия. Фанатизмът е начин на живот. 

През 1994г. Барух Голдщайн застрелва 20 араби и ранява 125 в джамията, издигната над Пещерата на патриарсите (където са погребани библейските отци Авраам, Исак и Яков). Гробът му се превръща в място за поклонение на десните екстремисти. През 2001 г. палестински снайперист убива 10-месечно бебе, през 2003 г. млада еврейска двойка е взривена в самоубийствен атентат.

Голяма част от еврейските заселници в Хеброн дори не вярват в държавата Израел. За тях тя е просто още едно препятствие по пътя на установяването на Божественото царство.

Армията бди над разходките на своите сънародници  т.е., Настоящият "Еврейски национален дом" (държавата Израел) става все по-некомфортна земя за спокойно живеене на евреите.

Въпреки това 800-те души, решили да заживеят в тила на врага, разчитат на 600 израелски войници, които да ги пазят сред 180-хилядното палестинско множество.

Как се живее на такава земя? И кой е виновен?

 

 Част-1...

 

/за плевен онлайн портал:

Д-р инж. Никола Тодоров, доцент

tempis@operamail.com