Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.07.2013 23:58 - ДОСИЕТА И ДОНОСНИЦИ Автор: energywatch
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 2266 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                       В памет на И.П. (човека и приятеля)

Материала "Досиета и Доносници" ми беше предоставен от И.П. офицер в Д.С. преди около две години, самият текс е написан в края на 2006 г. Вътре са споделени мислите на офицер в ДС, така както вижда работата на службата в която е работил, отношенията м/у службите за сигурност и управляващата партия, ПРЕХОДА. Днес сакаш сми забравили за ЧЛ.1, и цялата вина е хвърлена върху ДС. 
Материала е без никаква редакция или намеса. Не ми е известно този текст да е бил публикуван.
Факт е, че в медиите има малко авторски материали, на служители или агенти на ДС, които да разкажат за службите отвътре от първа ръка! Повечето текстове публикувани в медиите са на външни за ДС автори.

ДОСИЕТА И ДОНОСНИЦИ - 1 част

Темата за “досиетата” за пореден път бе изкарана в общественото пространство. И този път, както всеки предишен, тя идва, когато сме принудени да извършим необходимите реални реформи към пазарна икономика и да се превърнем в правова държава, където никой не може да бъде над закона, с добре функциониращи служби за сигурност, които ще са в състояние да разкриват сложните финансови, терористични, контрабандни, данъчни и други престъпления. Когато Европейската комисия единствено към България поставя така остро въпросите за борба с организираната престъпност, корупцията във високите етажи на властта, пране на пари и т. н.

Темата се поставя тенденциозно под мотото ДС е лоша и сътрудниците й са доносници. По тази тема се упражняват хора, които нямат представа от това как функционират специалните служби, каква е тяхната полезност за обществото. Говорят политици, общественици, журналисти и всякакви други и всички те акцентират върху жертвите на ДС, предизвиквайки съчувствието у обикновения слушател или зрител. Ако търсим обективност, нека по темата да се търси мнението на неангажирани политически специалисти, работещи в сегашните служби за сигурност или такива специалисти от чужбина. Нека те да дадат и мнение какво да се прави с “досиетата” и как в техните държави те стават публично достояние.

Какво представляват органите на Държавна сигурност? Те са част от системата на Министерството на вътрешните работи, където имаше охранителна милиция, КАТ, криминална и стопанска милиция и противопожарна охрана. Такива ведомства имат всички страни. Основната функция на МВР е опазване на обществения ред и сигурност. Целта на ДС е била такава, каквато е била на всички специални служби в света - разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления, както и информационно обезпечаване на ръководството на държавата и партията съобразно техните стратегически интереси. Геостратегията се определяше от интересите на социалистическа система и националните интереси на страната. Кое е престъпление, определяха законодателите чрез Наказателния кодекс, а редът по тяхното разкриване, предотвратяване и пресичане ставаше чрез разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс и вътрешно нормативните актове на МВР.

image

ДС е събирала интересуващата я информация от различни източници - официални (медии, доклади на различни ведомства, ревизионни актове и много други), доброволни заявители, специални разузнавателни средства и др., но най-важното средство, както е по цял свят, това е сътрудническият апарат.

След промените от 1989 г. настъпиха някои изменения в НК и НПК. Но основните хипотези в НК са почти същите. И сега демократичните служби, както и ДС, работят по глава I от НК - престъпления против републиката - измяна, предателство и шпионство, диверсия и вредителство, проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология, насилствено изменение на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, международен и вътрешен тероризъм и много други. Осъвременени са и има нови хипотези в НК, свързани с корупцията, прането на пари, организираната престъпност, трафика на хора и др.

ДС са работили по цитираните престъпления по действащото тогава законодателство, ограничено от идеологическата догма и отговарящи на тогавашните необходимости на обществото. Често срещано беше обаче политически решения да попречат да се приложи законът. Това продължава до 2006 г., когато се заговори за върховенство на закона и недопускане на политически чадър над престъпниците. Заговори се, но все още нямаме достатъчно убедителни доказателства, че то става практика.

Агентурата и преди, и сега, а и навсякъде по света, е най-силното оръжие на службите за сигурност. Може би затова и сега се иска разсекретяване именно на техните “досиета”.

Подборът, придобиването и обучението на сътрудници е дълъг и сложен процес, в който се включва както изучаването на личните качества на набелязания за вербовка, така и неговите оперативни възможности, за да бъде полезен. Обучението е свързано със запознаване на сътрудника с признаците за престъпна дейност, с начина на провеждане на беседи за извличане на информация и т. н. Агентите са били вербувани на идейно-политическа (огромната част), на компрометираща основа и на материална основа, както може би се досещате тези форми на придобиване на агентура не са измислица ДС, а така придобиват сътрудници всички специални служби по света от както свят светува. На агентурния апарат са се оформяли лични и работни дела. В личните дела са документите по изучаването на лицето, планове и други документи, касаещи вербовката, декларация за сътрудничество и др. отнасящи се до лицето, а в работните дела са сведенията, които те са давали на оперативния работник от ДС.

ДС са работили на териториален, обектов и линеен принцип.

ОР по ДС са работили с още ред дела - сигнална преписка, дело за оперативна проверка, дело за оперативна разработка, дело за оперативно наблюдение и литерно дело. Сведения от различните агенти и други документи се прилагат към ЛД когато касаят линията или обекта, за което е образувано литерното дело, но тези сведения не са от особена важност и няма данни за престъпна дейност.

image

Дела за оперативно наблюдение (ДОН) - откриват се на лица по различни причини, причислени към потенциалния вражески контингент, които не развиват престъпна дейност. В тези дела също попадат агентурни сведения, потвърждаващи това. Ако се получи обаче сведение с данни за признаци за престъпна дейност, то делото се активира и преминава в друг вид отчет.

При сведение с данни за престъпна дейност се завежда сигнална преписка(СП). Оперативният работник установява засечените лица, кои са, с какво се занимават, прави изучаване на лицето и други мероприятия, свързани с личността му и евентуалната му съпричастност към престъпната дейност. Ако данните не се потвърдят, СП се прекратява. Но ако се потвърдят първоначалните данни, се открива дело за оперативна проверка (ДОП). В този етап се разкрива и се установява престъпната дейност, като лицето се  разработва с много агентурно-оперативни мероприятия (търсене на други агенти на други поделения на ДС или придобиване на нови от обкръжението на лицето, подслушвания, следене на кореспонденция и т. н.) На този етап се изяснява каква е незаконната дейност на обекта, доколко е общественоопасна, с кого друг я извършва и т. н. След анализ се преценява дали делото да се прекрати, ако дейността му не представлява особено нарушение на закона, и лицето да се профилактира. Но ако анализът покаже, че дейността е сериозна, ДОП се приключва и се открива дело за оперативна разработка (ДОР). В него се провеждат ред агентурно-оперативни мероприятия (специални разузнавателни средства, проверка на кореспонденцията, подслушване на телефона, следене с външно наблюдение и естествено сведения от работещите по делото агенти). Тези мерки целят да докажат престъпната дейност на обекта, кръга от съпричастните към тази дейност лица и централи, документиране на тази дейност и нейното легализиране. След което делото попада в следствието, където се работи съвместно по доказателствения материал и оттам - прокуратура и съд.

Това е накратко работата на ДС и нейния агентурен апарат. Принципите, методите и средствата на специалните служби навсякъде си приличат. Защо в България ДС беше очернена, като че ли са престъпници. И политици, и държавници започнаха да се разграничават, като че ли службите са прокажени. Като че ли е много зловещо да работиш за националната си сигурност. По време на управлението на СДС (1997 – 2001 г.) бяха обявени избирателно някои сътрудници на ДС. Единият от тях бе Кемал Еюп. На въпрос на журналистка какъв ще му е коментарът по този повод, той отговори “Много е трудно да се работи за България!”.

Може би е много хубаво български граждани да работят за чужди служби. Но затова не чуваме и дума. Ами нека тогава да помолим чуждите служби да разсекретят “досиетата” на агентите си в България и да им издигнем паметници. Ще изменим и наказателния си кодекс дори! Може да започнем с Турция и Гърция, нали вече сме партньори в НАТО, или Румъния, с която вървим заедно по европейския път, или Сърбия (бивша Югославия), с която сме братски славянски страни.

В развитите страни служителите на специалните им служби, работили за националната сигурност, са на почит и уважение, и заемат престижни длъжности в държавите си, например Джеймс Пардю - бивш посланик на САЩ в РБ, е бивш служител на военното разузнаване на САЩ; сегашният посланик Джон Байерли е бил служител на ЦРУ, като и двамата се гордеят с предишните си работи. В Англия има служба “Интелиджънс сървис”, наречена е така защото човешкия материал, с които се работи, е предимно от интелигентни, образовани хора. Престъпленията се извършват от такива хора и за тяхното разкриване са необходими също такива хора. У нас обаче се охулват тези, които работят за закона, а не тези, които го нарушават. В правовата държава, всеки се стреми да помага на обществото, като сътрудничи на властите за разкриване на престъпление и това не само не е укоримо, но е и дори повод за гордост, както се изразява и английският писател Греъм Грийн.

Защо сега се иска разсекретяването на работните дела на агентите. Какво може да се разбере оттам? Сведенията им са попадали в различни дела - ЛД, ДОН, СП, ДОП, ДОР, които са били водени в различни поделения на ДС. Ако е дейността на ДС, която представлява интерес, нека се видят съдебните и следствени дела и реализираните разработки. Защо е нужно да се вадят агентурните “досиета”, в които данните са несистематизирани и съдържат първични данни и за огромната част от засечените лица не е имало никакви последствия.

Накратко това е организацията и дейността на ДС, като част от МВР на Народна република България, която просъществува 45 години под ръководството на БКП. През тези години наред с добрите неща, бяха извършени и други, за които БСП поднесе извиненията си към народа. Социалистическата система се срути не защото ДС беше лоша или имаше голямо недоволство.

Според Я. Корнай Съветският съюз беше втората световна суперсила. Можеше ли такава суперсила да бъде срината отвън? Да се мисли така е несериозно! Истината е, че причините за срутването й са главно вътрешни. Те са в самия фундамент на съветския модел на социализъм, основаващ се на безразделното господство на държавата върху средствата за производство, свръхцентрализираното планиране и твърдите командно-административни принципи, механизми и лостове за управление

Тоталното отричане, включително и на постиженията обаче, е грешка. Съветската система в СССР и останалите европейски социалистически страни можа да постигне максимална мобилизация и концентрация на ресурсите си и в изключително кратки срокове да реши (с какви методи и на каква цена е друг въпрос) толкова важните за нейното оцеляване като бързата индустриализация, колективизацията на селското стопанство, рязкото повишаване на образователното равнище на населението, ускорено развитие на науката и културата, ликвидиране на безработицата и осигуряване на безплатно образование, здравеопазване и почивка практически за всички свои граждани. Разви се енергетиката, ядрените и космически технологии, тежката промишленост и най-вече постигането на военен паритет със САЩ и НАТО.

Успешното функциониране на системата преди Втората световна война в Съветския съюз и известно време след войната биха били неправилно разбрани, ако не се вземат предвид две обстоятелства. Първото е наличието на голяма количество свободна работна ръка и лесно достъпни изобилни енергийни ресурси, което правеше възможно постигането на сравнително високи стопански резултати по екстензивен път. Второто са равнището и характерът на прилаганите тогава технологии. Те изискваха не толкова индивидуално творчество, колкото впрягането в изпълнението на “строежите на века” на десетки хиляди, а в някои случаи и на стотици хиляди хора. Но възможностите за екстензивно развитие дори на Съветския съюз въпреки големите му природни ресурси, естествено имаха определен предел. Ставаше все по-ясно, че по-нататъшното развитие вече е невъзможно без интезификацията на икономиката и на другите обществени сфери, а това значеше и без най-активното ни включване и участие в световната научна и технологична революция и без бързото акумулиране и максимално оползотворяване на нейните върхови постижения. Това беше един от главните императиви на времето, но неговата реализация се сблъскваше със закостенялостта и затвореността на системата. Тя смазваше и убиваше творческия дух и инициативата на хората. Така тя сама се лишаваше от жизнено необходимия й ресурс за саморазвитие и самоусъвършенстване и се обричаше на фатално изоставане от геополитическия и геостратегическия й опонент.

За това обективно се стигна и до Горбачовата перестройка, която бе неуспешна, защото остана само един лозунг, неподплатен с конкретна концепция и без стратегия за развитие. Но от “гласността” стана ясно, че в СССР съотношението на активните и пасивните фондове през 1988 г. е било 40 към 60. В развитите страни то беше тъкмо обратното. За 25 г. фондоотдаването в СССР е било намаляло два пъти: в промишлеността - 1,5; в селското стопанство 3 пъти. През 70-те и 80-те години бюджетът е продължавал да бъде дефицитен. Загубите на предприятията са достигали до 12 млрд рубли. След 1965 г. в селското стопанство са били насочен към 1 трилион рубли, но тези пари са били използвани крайно неефективно. За 30 години средният срок за използване на комбайните е намалял 2 пъти. При това разходите за ремонт надхвърляли 5 - 6 пъти първоначалната стойност на машините. В САЩ с ремонта на селскостопанска техника през януари - февруари са се занимавали 1,8 - 2,9 млн души ,а през юли - август 4 млн души. В СССР за същата цел целогодишно е било плащано на 30 млн специалиста. За една смяна американският работник произвеждал колкото двама съветски; американски фермер - колкото петима колхозници.

В началото на 80-те години в СССР с ръчен труд са се занимавали около 40 млн души, а във втората половина на същото десетилетие те вече били 50 млн души, а в селското стопанство такива са били 80 % от заетите. Компютърната осигуреност на работно място в СССР е била 1 % от компютърната осигуреност на работно място в напредналите страни. Средният месечен доход на глава от населението е бил 75 рубли, но 15 % от населението са имали среден месечен доход под това ниво и по общоприетите в света показатели са живели отвъд чертата на бедността.

Петролодобивът - основният отрасъл, който носи валутни постъпления е престанал да нараства в средата на 80-те години. Същевременно износът на енергоносители представлява четири пети от целия експорт, което за сетен път потвърждава степента на технологично и стратегическо изоставане на СССР.

Задълбочиха се социалната, демографската, духовно-нравствената и екологичната криза. Страната вървеше към колапс. Подобни процеси протичаха в останалите социалистически страни и в България включително. Разбирането, че системата се нуждае от промени, все повече завладяваше общественото мнение.

Поддръжниците на тезата за разкриване на досиетата казват, че искат да разберат истината, да се прочете историята. В досиетата е скрита една малка част от истината за социализма. Защо научни работници не издават изследвания върху периода на управление на държавата през периода 1944 - 1989 г., не обяснят какво представлява тоталитарната държава, как е функционирала цялата й система - партийна - Политбюро на ЦК на БКП, ЦК на БКП, партийни секретари по ведомства и т. н., ЦК на ДКМС, профсъюзи, различни творчески съюзи, журналисти и т. н. в този смисъл и работата на държавните органи МС, министерства и ведомства, и като част от тази система и органите на Държавна сигурност и то тяхната дейност като резултат - дадени на съд, репресирани и т. н. Още повече, че това е по-сложна тема, която да се работи от изследователи и историци. Всеки засегнат от ДС, досега е имал възможност да види материали за себе си. Излязоха и много книги на тази тема.

Звучи доста спекулативно искането да се разсекретят работните дела на агентите на ДС. Защото нито ще се разбере какви са били резултатите от дейността на ДС, нито ще се разбере истината за всички, които са сътрудничили, нито ще се получи някакъв положителен резултат за обществото. Единственият резултат ще бъде, че ще слушаме за кратко време лъжеморалисти да клеймят “гнусните ченгета”.

Други казват, че те трябва да се разсекретят, за да се види “кой кой е”. За да се направи това също трябва да има задълбочен анализ на всяко дело поотделно и да се прецени полезността на получаваните сведения, да се разговаря със засегнатите лица и оттам да следва оценката за това кой какъв е. Кой ще прави тези анализи - Явор Дачков или Татяна Ваксберг? Журналистът Христо Христов е положил изключително много труд в изследване на документи на бившата Държавна сигурност, с цел да докаже съпричастността на ДС в убийството на писателя Георги Марков. Както Христов сам казва, изследвал е документи в продължение на шест години с помощта на служителя от бившата Държавна сигурност Серафим Стойков - специалист от отдел “Архиви”. В книгата си той след толкова много труд успява да докаже, че Държавна сигурност е била под ръководството на БКП. Страхотно откритие, а му трябваше само да отвори старата конституция, където да прочете чл. 1. Другата му теза - че ДС са убивали политическите противници на БКП - не намира никакви доказателства. От толкова ровене се намира само един план за ликвидиране на един емигрант, който се опитвал да създаде организация, която да извършва терористични актове срещу български представителства. Въпросното лице е задържано и с комбинация докарано в България, където бива осъден. Други документи за убийства няма, но то не пречи на Христов да пише, че убийствата от ДС били практика. По същия начин стоят нещата и с основната теза на книгата - убийството на Георги Марков, нито едно доказателство, с изключение на изявление на Олег Калугин, който пред вестници в България, заявява, че знае за техническа помощ от КГБ на ДС във връзка с искането на българската страна за ликвидиране на Г. Марков. При посещението си в Англия Калугин е задържан от английските служби, където също се води дело. На разпита Калугин казва, че е бил пиян и не помни какви глупости е говорил. Никакви доказателства! Всичко останало в книгата са убежденията на този или онзи, че ДС е убило Г. Марков. Нито едно доказателство, след 6 години труд, с добър пътеводител в архивите и 900 страници труд. Така ли ще ги четем и ще продължаваме да се движим по повърхността - обявили сме, че в тоталитарната държава най-лошото е Държавна сигурност, а те са работили с доносници, които следели и репресирали красивите, интелигентните, умни и демократични хора, каквито е имало в изобилие. Отново с някакъв комсомолски ентусиазъм да извършим чудеса.

Някои се правят на по-актуални и искат да се разсекретят архивите на ДС, защото тя била създала организираната престъпност. Ако Иван Костов и неговите съмишленици имат данни за създаване от ДС на контрабандни канали, наркотрафик, незаконна продажба на оръжие и др., нека ги обявят или да ги предадат на прокуратурата. Няма да питаме, защо след като имаха цялата власт в продължение на 4 години и имаха достъп до всички засекретени документи, не направиха нито едно разкритие за такива действия от страна на бившата ДС. А ако нямат данни, то нека първо се установи кой са тези, които са в организираната престъпност, пък после да правим анализи, какво е мястото на ДС в този процес. Най-вероятно е да има и бивши служители на ДС, извършили противозаконна дейност по време на прехода, но това не значи, че институцията е престъпна. Все едно да хванем юрист или икономист в престъпление и затова да обвиним примерно ЮФ на СУ или УНСС, или съответно Министерство на правосъдието или Министерство на икономиката. Или пък както има депутати със свалени имунитети и им се докаже престъпна дейност, да заявим, че парламентът е създал организираната престъпност. По организираната престъпност, за да има ефикасен резултат, би трябвало да работят специализирани органи, а не журналисти и политиците. Те нито могат да намерят доказателства, нито могат на проведат предварително досъдебно производство, нито могат да подготвят обвинителен акт - за всичко това си има специализирани органи и техният достъп до документите на бившата ДС не е забранен.

(следва продължение - тук!)

В случай, че се използва материали изрично да се укаже източника и си цитира целия предговор!




Тагове:   каквато е,


Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19696817
Постинги: 44649
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031