Широко разпространена е тезата, че българите не са оказали съпротива на комунистическия метеж и наложения от него под съветските щикове тоталитарен режим. През последното десетилетие излязоха доста факти, които категорично опровергават тази заблуда. От първите дни след 9 септември 1944г., чак до края на 50-те години на територията на страната се провеждат стотици акции на въоръжени групи, които се конфронтират с комунистическата власт. Явлението, известно като "Горянско движение" обединява няколко типа прояви с различен произход и характер. Още в края на 40-те години ораганизирани групи навлизат в България от Гърция с цел разузнаване и създаване на агентурна мрежа. При кампанията по отнемане на земята от населението, т.нар. "колективизация" в началото на 50-те години, стотици ограбени земеделски стопани – предимно селяни излизат в гората и образуват отреди, които се сражават с комунистите. Оттук идва общото название Горяни. Горянството добива характера на гражданска война – мощни горянски чети действат в Сливенско, Трънско и Пиринския край. Някои от сраженията траят по няколко денонощия, като в смазването на съпротивата се включват танкове, артилерия и авиация. Такъв е случаят с горяните в Сливенско, които сформират въстаническа армия (по думите на радио "Горянин" )0т над 150 човека, срещу които в продължение на няколко денонощия се сражават няколко (версиите варират между 3 и 13) хиляди редовни военни части. Допълнителен повод за въоръжена съпротива дава безродната политика на комунистите по насилственото създаване на т.нар. "Македонска нация" . Стотици български патриоти, които отказват да се пишат македонци минават в нелегалност и започват да нападат органите на държавната администрация. Част от тях имат конспиративен опит в структурите на ВМРО. От Гърция предава радио "Горянин", което насърчава съпротивата. Смята се, че общия брой на горяните е над 2000 души, а помагачите в създадената от тях мрежа – над 8000. В различни периоди действат над 160 чети, 28 от които са многобройни, а 52 – съставени от емигранти, преминаващи нелегално границата.
Повечето горяни загиват, оцелелите прекарват десетки години в комунистическите затвори и концлагери.
Горянското движение е съпротива на притиснатото от насилие и грабеж население. В същото време организираните въоръжени групи, които навлизат от Гърция / Турция, нерядко с подкрепата на чужди държави (САЩ, Франция, Югославия) влизат в сражение с редови наборни войници, които нямат никаква вина за комунистическата власт. Тези невинни момчета, изпълняващи устава, както и самите диверсанти загиват в братоубийствена война, без да допринесат за падането на омразния про-съветски режим. Дори напротив – дават повод за изкуствена героика и пропаганда.
Горяните и горянското движение са много широко явление, което се нуждае от отделно, подробно изследване. Ние ще се ограничим с тясната тема на нашия сайт – офицерския корпус. Ще съберем тук данни за български офицери – участници в горянското движение и въоръжената съпротива срещу комунистическия режим. Трябва да направим изричното уточнение, че нелегалната борба не е масово явление сред офицерския корпус. В горянските чети се включват предимно офицери, които вече имат издадени смъртни присъди и са поставени в безизходица. Кадровите офицери в редиците на горяните са единици (според един доклад на ДС от 1951г., сред 1800-те "бандити" регистрирани в страната, бившите "царски" офицери наброяват 38 души. За сравнение: земеделците в четите са 422-ма) . Доста повече се запасните офицери (цивилни граждани, завършили ШЗО и като такива притежаващи военновременен офицерски чин), но като цяло тяхната мотивация е по-скоро свързана с колективизацията и ТКЗС. Като цяло свикналите на дисциплина и законов ред офицери остават по-скоро настрана от акциите. "Помощта" на чужди държави влиза в остро противоречие с войнската клетва и това допълнително отслабва мотивацията за участие в събитията. Това не пречи именно те - офицерите да са най-потърпевши от поредицата скалъпени процеси за "шпионаж" и "диверсия" завършили с екзекуции и дълги присъди. Познати са много случаи на офицери, загинали при опит да преминат границата и да избягат от страната, за да се спасят от преследване. Когато биват открити, те влизат в престрелка с граничарите, използвайли личното си оръжие. Тази стрелба е по-скоро лична самоотбрана, отколкото организирана въоръжена съпротива.
.
Полковник Стойно Цветков Бачийски – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров в Пиринския край 1948.
Подполковник Димитър Кузманов Цветков – София, Пирински отряд на Герасим Тодоров, 1948
Полковник Райчо Райчев – горянин, емигрант в Гърция, а после в САЩ, създава "Български запасни офицери в изгнание"
о.з. подпоручик Ангел Стефанов Иванов - Асеновградска нелегална организация "Национален християнски кръст" – 1947
о.з. подпоручик Никола Георгиев – "Чета на смъртта" – Асеновград – Първомай – Пловдив.
о.з. подпоручик Христо Бузов – Асеновградска нелегална организация "Национален християнски кръст" – 1947
Поручик Никола Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947
Поручик (о.з.) Цветко Моисеев Кацаров – Пирдопска чета, 1947
Кап. (о.з.) Иван Георгиев Диловски - Пирдопска чета, 1947
пор. Ганчо Ганчев – Пирдопска чета, 1947
пор. Петко Емануилов – Пирдопска чета, 1947
пор. Кирил Ангелов – Пирдопска чета, 1947
оф. Борис Харалампиев Петрунов – Пирдопска чета, 1947
фелдф. школник Петър Радев – Пловдив – Смолян 1944
сан.подоф. Христо Караянков – Пловдив – Смолян 1944
Майор Никола Радославов Мутафчиев – "Български противоболшевишки легион на народното спасение" – от Гърция 1946-1949, военен лагер "Лаврион"
полк. Иван Гологанов – "Български противоболшевишки легион на народното спасение" – от Гърция 1946-1949
поручик – авиатор Маню Коев Попов – "Български противоболшевишки легион на народното спасение" – от Гърция 1946-1949
поручик Димитър Теофилов Чалъков – 65-ти випуск. Преминава в Гърция през 1950 и в следващите 8 години многократно влиза в страната. През 1958 заминава за САЩ
подпоручик Драгия Нанев Драгиев (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата
подпоручик Митко Ангелов Попдимитров (65 в) – през 1949 изчезва при опит да премине границата
поручик Георги Андреев Аврамчев (64в) през 1964 при опит за бягство със самолет е свален край В.Търново
поручик Кирил Петронов (64 в) През 1950 минава границара с Гърция, през 1951 е спуснат с парашут При Якоруда с цел създаване на мрежа за съпротива. Заловен, осъден и екзекутиран през 1952г. В процеса е обинен и съвипускника му Димитър Хр. Буков, който получава 8-годишна присъда.
о.з. подпоручик Мирко Петров Тодоров – Николапетковист от Варненско – 1948
поручик Илия Митев Радев – Варна, 1948
Иван Костов Ковачев – Варна, възпитаник на ВМНВУ
о.з. подпоручик Атанас Иванов Баталов – с. Каравелово, Пловдивско 1950
о.з. подпоручик Борислав Иванов Атанасов – 1948 бяга в Гърция, от лагера "Хаджи Кириякос" до Пирея многократно влиза в България. 1953 става секретар на Ив. Михайлов (ВМРО), 1962 се установява в САЩ, а после в Канада.
о.з. летец Иван Монов – командир на чета , действала в район Банкя – Годеч-Монтана
о.з. подпоручик Благой Златански – Българско съпротивително движение (БСД) – 1950
о.з. полковник Георги Сотиров Мотикаров – зам. к-р на Нелегална патриотична организация (НПО) в брезнишкоя край – 1948
о.з. подпоручик Иван Лазаров - чета в Кърджали – 1945
о.з. поручик Илия Минев – той не вдига оръжие срещу властта, но я провокира с всички възможни мирни средства. Прекарва 33 – години в концлагери и затвори, което го превръща в най-дълго лежалия политически затворник в Европа. Създател и вдъхновител на Независимото дружество за защита правата на човека, обявил гладна стачка срещу комунистическия режим и ... победил.2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata