Райна Попгеоргиева Футекова, която е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня, ражда пет момчета. Едното умира на 12 години. Останалите четирима завършват военни училища, стават офицери, сражават се по бойните полета на родината и получават ордени за храброст. След 9 септември 1944 г. обаче са изпратени в концлагери и затвори по скалъпени от комунистическия режим обвинения. Историкът Симеон Геров, чиято майка е от именития Футеков род в Панагюрище, от който е и Райна Княгиня, ни връща към онези трагични за семейството й години.
- Кой е бил този достоен за толкова голяма обич мъж, на който знаменитата българка ражда петима синове?
- През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на 26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се разведе. Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и едно момиченце — Гина. След сватбата семейството отива да живее в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си намери работа. През 1898-а той е избран за народен представител и семейството се премества в София. Но депутатът много скоро умира след жесток побой в Черната джамия. Така Райна Попгеоргиева остава вдовица с четири малки деца на ръце (най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й). Тогава тя е на 42 години и е болна от костна туберкулоза. Въпреки това успява да си построи и къща на парцел, който й дават поборниците.
Отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,
предпочита да остане при сираците, за които се грижи до края на живота си. Цял живот работи като акушерка в най-бедните столични квартали „Орландовци” и „Малашевци”, а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.
- Тя е само на 20 години, когато Георги Бенковски й възлага да ушие главното знаме на Априлското въстание и да стане знаменоска на неговата хвърковата чета. Защо точно нея избира?
- Защото войводата научава, че е учила шеф и бродерия в девическото училище в Стара Загора и може отлично да се справи със задачата. И още нещо: Бенковски търси човек, който с биографията, осанката и интелекта си да стане ярък символ на въстанието и да поведе след себе си хората в неравната борба срещу вековния поробител. Райна е млада, красива, образована и най-важното – предана е докрай на делото. Тя е от именития Футеков род и още от малка заляга над книгите. След килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в известното девическо училище в Стара Загора, а след това се завръща в Панагюрище и става главна учителка. Точно тогава Бенковски я кани на заседание на Панагюрския революционен комитет и й възлага да ушие главното знаме на въстанието.
Има и нещо друго: от автобиографията й разбираме, че тя е била влюбена във войводата. Там тя го описва твърде нежно: “висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи, красноречив, с пламенно дар слово”.
Бенковски често посещавал дома й.
Веднъж в стаята останали само тя и той. Войводата взел кандилото, сложил до него кръст, изправил сабята и казал: "Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!" И започнал: "Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета - да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето."
Ето как самата Райна Княгиня описва в мемоарите си шествието след освещаването на знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги.
Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода.
Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!” и „Да живее!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“
След погрома на въстанието Райна се добира до родната си къща, а баща й излиза да моли потерята да пощади домашните му. Но един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък. Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това обаче турците я хващат, пребиват я, изнасилват я многократно и я разкарват по главната улица на Пловдив с вързани ръце, полугола, изнемощяла. След което я откарват заедно с майка й в затвор в Пазарджик.
От бесилото я спасяват чуждите дипломати. Намесва се американският консул Скайлер, а след това се застъпва за нея и руският княз Церетелев.
Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва.
Там тя учи 3 години медицина и става
първата дrпломирана акушерка в България.
В руската столица Райна написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934-а, 17 години след смъртта й, тази автобиография, която фактически е първата книга върху Априлското въстание, е преведена на български език. В Москва тя успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет 32 панагюрски сирачета да заминат за Русия и да се учат там.
След освобождението работи като учителка в девическата гимназия във Велико Търново, после се връща в родното Панагюрище и 26-годишна се омъжва за Васил Дипчев. След 3 години се ражда първият им син Иван, който завършва Военното училище, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в
единствен по рода си дуел с турски офицер
вместо масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал Иван Дипчев става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. След 9 септември 1944-а къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30 години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои”. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера край Ловеч.
Гробът му не се знае къде е.
Вторият син на Райна Княгиня - Георги Дипчев, завършва военноморското училище във Варна, става машинист на торпедоносеца “Дръзки” и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“. После се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на Втората световна война.
Третият син Владимир Дипчев по примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище. Той проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 година. Участва и в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с 3 ордена за храброст. Напуска рано войската. През 30-те години е директор на кинематографията.
Изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа.
Вероятно е разстрелян без съд и присъда. Неговият гроб също не се знае. Синът му Христо, който също става офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. А Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по петите му.
Четвъртият син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев, е ученик в гимназията, когато започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.
- Въстаническото знаме, което и сега може да се види в къщата на Райна Княгиня в Панагюрище, истинското ли е, или е копие?
- За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива 3 нови знамена - копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище),
третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война..
Венелин МИТЕВ
Изявление на Българският Саракт, отностн...
Моето стихотворение "БЪЛГАРИЯ"
Ицко
Всъщност те са чужденци в нашата България,които се интересуват и подчиняват на други,не български идеи и цели! Нямат място в управлението на държавата,но за съжаление,управляват!Крайно време е народът да си влезе в правата,като суверен по Конституция!
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata