Американското правителство си павира пътя за поредната жестока война, този път в Сирия, затова ви разбирам, че може би се възмущавате от средностатистическите американци, позволяващи това войнолюбие да продължава. След като останките на Кадафи бяха влачени по улиците на Либия, нашият държавен секретар ви каза с демоничното си задоволство: „Дойдохме. Видяхме. Той умря.“ Разбирам ви, защото те ни правят да изглеждаме като кръвожадни главорези.

Може би мислите, че всички ние сме съгласни с безконечните войни и незаконните нападения с дронове. Може би мислите, че намираме извинение за безсрочните арести или изтезанията на други човешки същества. Може би мислите, че одобряваме полицейщината и шпионирането в глобален мащаб, които са заплатени с парите от нашите данъци. Вероятно вярвате и че подкрепяме високомерното перчене на нашите власти, задето покоряват целия свят. Сигурно и ни мразите заради всичко това.

Независимо в какво ви убеждават от двупосочния телекран (Има се предвид телевизията; телекран – устройство за видео- и аудионаблюдение, поставяно във всеки дом от дистопичния свят на Джордж-Оруеловата книга "1984". Бел. пр.), ние не сме съгласни с действията на нашите държавници. Нашето правителство не е наше, а съвършено подивяло. Тези хора не са наши народни представители. Ние не споделяме мирогледа на кръволоците. Отвратени сме от тях.

Също както и вие, ние искаме мирен и пълноценен живот с надеждата за едно по-добро бъдеще за нашите деца. Искаме радостите, мирът, любовта и свободата да са мечти, превърнали се в реалност. Очевидно е, че тези ценности не са представителни за нашите властници, понеже не ние оглавяваме правителството. Напротив – то ни е сложило оглавници.

Много отдавна нашите официални представители престанаха да бъдат представители на исканията ни. Те се продават на този, който плаща най-скъпо, а той може да бъде военно-индустриалният комплекс или неговите международни спонсори. Жаждата им за кръв е толкова силно представена в нашата политическа система, че вече не може да бъде премахната по миролюбив начин. Те действат зад кулисите и не носят наказателна отговорност.

Сега се говори, че нашият Президент щял да се среща с военния си антураж, за да обсъждат атака срещу Сирия – поредната суверенна държава, която никога не е нападала или поне заплашвала американците. Това важи и за другите страни, станали жертви напоследък. Въпреки че в миналото американците бяха заблуждавани да подкрепят такива нападения под претекста, че нашата армия „защитава тамошните свободи“, този аргумент вече се изчерпа. „Тамошните НЕсвободи“ никога не са били заплаха за нашите свободи. И нашата свобода беше унищожена от същите тези хора, които ни продават лъжите си. Сега вече го знаем.

Същото може да се каже и за „хуманитарния“ аргумент или за „миротворчеството“. Никой, който е с разсъдъка си, няма да твърди, че след военната намеса в Афганистан, Ирак, Либия, Пакистан, къде ли не, положението за „тамошните човеци“ е станало по-добро или това е довело до „миротворчески“ ефект.

Ето защо повечето американци раздразнено се противят на тази война или всяко друго разширяване на „войната срещу терора“. Ние не искаме повече войни в Близкия Изток или където и да било.

След тази публикация на Associated Press, оповестяваща заговорите за война в Сирия, няма и един коментар в подкрепа на военната намеса. Нито един! Вместо това, коментарите ни разказват една история за политически цинизми, задкулисни надумвания и корупция. Това показва, че американците се пробуждат с бързи темпове.

Ние знаем, че „войната срещу тероризма“ се използва като оправдание за изграждането на глобален затвор, в който малка клика ще има пълен контрол над ресурсите, корпорациите, парите, отделните държави, пресата, интернет и човечеството. Ние знаем, че тези хора открито финансират и въоръжават същите онези терористи, които използват като претекст за по-големите си планове. Знаем още, че на тях не им пука за Америка, както не милеят и за вашия народ.

Тяхната пропаганда вече не ни въздейства. Те повече не могат да се крият зад партийни етикети. Не могат да прикриват и геополитическите съюзи, нито пък корпорациите. Вече не им се удава да се крият зад религиите и „хуманитарните“ организации. По плодовете на делата им ще ги разпознаваме.

Анкета на Reuters, оповестена днес, показва, че само 25% от американците биха подкрепили военна намеса в Сирия, ако – и само ако! – се докаже безусловно, че Асад е използвал химически оръжия – нещо, което, както е известно, е оспорвано твърдение.

Хората тук, като цяло, не подкрепяме тази война. И ако тя все пак се осъществи, моля, знайте, че тя не е по волята на американския народ.

Ние заставаме до вас – нашите човешки братя и сестри – обединени за мир и свобода, както и срещу тази глобална заплаха.

Със солидарност и любов,
Ерик Блеър

* * *

Свободен превод на български от Activist Post: Стопанина @ „От Извора“

Видео: http://www.youtube.com/watch?v=ocx_j-KUVNA#t=31