Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2013 21:22 - ЗЕЛЕНАТА КНИГА – Муамар Кадафи Posted by ANONYMOUS BULGARIA
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 3249 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

Превели от арабски: Здравко Георгиев, Людмил Петков
Издателство на Отечествения фронт
София, 1990

Решение на проблема за демокрацията (Власт на народа)

Политическият аспект на Третата световна теория
Инструментът за управление

„Инструментът за управление е първостепенният политически проблем, с който се сблъскват човешките общества.” „Даже в повечето случаи конфликтът в семейството е резултат от този проблем.” „Този проблем стана много сериозен след създаването на съвременните общества.”

Народите днес са изправени пред този вечен проблем, а обществата страдат от много опасности и тежки последици, произтичащи от него, като досега нито едно общество не е успяло да намери неговото окончателно и демократично решение. Зелената книга дава окончателното решение на проблема за инструмента за управление.

Всички съществуващи днес в света политически системи са резултат на борбата за власт между инструментите за управление – било то мирна, или въоръжена борба между класи, секти, племена, партии или просто отделни лица. При това резултатът е винаги победа на инструмента за управление -отделната личност, група лица, партия или класа, и поражение на народа, т.е. поражение на истинската демокрация. Политическата борба, в резултат на която побеждава например кандидатът, набрал 51 на сто от гласовете на избирателите, води до установяването на диктаторски инструмент за управление, облечен във фалшивата тога на демокрацията, тъй като 49 на сто от избирателите се оказват под властта на инструмент за управление, за който те не са гласували, а им е бил наложен, което практически е диктатура. Подобна политическа борба води до победата на такъв инструмент за управление, който представлява малцинството. Това става когато гласовете на избирателите се разпределят между отделните кандидати, при което един от тях получава повече гласове, отколкото всеки един от останалите поотделно.

Ако обаче гласовете на кандидатите, получили по-малко гласове, се сумират, ще се окаже, че те представляват подавляващо мнозинство. Независимо от това, за победител се счита кандидатът с по-малко гласове и при това неговият успех се разглежда като законен и демократичен, докато на практика се установява диктатура, под прикритието на фалшивия облик на демокрацията. Такава е истинската същност на преобладаващите политически режими днес в света, които явно фалшифицират истинската демокрация и представляват диктаторски режими.

ПАРЛАМЕНТИТЕ

Никакво представителство на народа, представителството е измама.

Парламентите представляват гръбнакът на съвременната традиционна демокрация, господствуваща в света. Парламентът се явява измамно представителство на народа, а парламентарната система – илюзорно решение на проблема за демокрацията. Парламентът е основата на представителството на народа, но сама по себе си тази основа е недемократична, тъй като демокрацията означава власт на народа, а не власт на онези, които действуват от негово име. Самото съществуване на парламента означава отсъствие на народа от участие във властта. Истинската демокрация е възможна единствено при участието на самия народ, а не на негови представители.

Парламента не е власт на народа. Парламентите се превърнаха в законна бариера между народите и упражняването на властта, отстранявайки масите от участие в политиката и монополизирайки върховната власт вместо тях. При това на народите не остава нищо друго освен чисто фалшивата външна проява на демокрацията, изразяваща се в правото им на стоене на дълги опашки, за да пуснат своите изборни бюлетини в избирателните урни.

За да разкрием обаче истинската същност на парламента, ние трябва преди всичко да потърсим откъде произлиза самият той. Парламентът се избира или от населението по избирателни окръзи, или от една партия или партийна коалиция, или се назначава. Всички тези методи не могат да бъдат считани за демократични, тъй като разпределението на населението по избирателни окръзи означава, че един депутат в парламента представлява хиляди, стотици хиляди и дори милиони хора, в зависимост от броя на населението.

Парламентите са фалшификация на демокрацията.

Това означава, че отделният депутат не е свързан с никакви народни организационни връзки с избирателите, тъй като той, както и останалите депутати, се считат за представители на целия народ. Такова е изискването на господствуващата традиционна демокрация. В резултат на това масите са напълно откъснати от депутата, който на свой ред напълно се изолира от тях. При това веднага след като получи техните гласове той монополизира върховната власт на масите и правото да решава техните въпроси и дела. По този начин ние виждаме, че традиционната демокрация, господствуваща в съвременния свят, осигурява на депутата в парламента неприкосновеност и го окръжава със свещен ореол, лишавайки от това обикновените прости хора. Това означава, че парламентите са се превърнали в средство за узурпиране и присвояване на властта на народа, поради което народите днес притежават правото по пътя на народната революция да се борят за унищожаване на средствата и инструментите за монополизиране на демокрацията и узурпиране на суверенната воля на масите в лицето на така наречените парламенти, като провъзгласят с пълен глас новия принцип – никакво представителство вместо народа! Ако обаче парламентът е сформиран от една партия в резултат на нейната победа на изборите, то той вече се явява не парламент на народа, а партиен парламент, който представлява дадена партия, а не самия народ. По същия начин изпълнителните органи на властта, назначавани от подобен парламент, представляват властта на удържалата победа на изборите партия, а не властта на народа. Същото се отнася и за парламента, в който всяка партия получава определен брой места. Заелите тези места депутати се явяват представители вече на своите партии, а не на народа. Така и органите на властта, изградени от тази коалиция на партии, представляват власт на коалиционните партии, а не власт на народа. В условията на такива режими народът става жертва на междуособните борби, като борещите се за власт политически инструменти и сили го мамят и експлоатират, за да се доберат до неговите гласове, докато самите хора стоят мълчаливо на дълги опашки, за да пуснат своите бюлетини в избирателните урни точно така, както хвърлят късчета хартия в кофите за боклук. Такава е традиционната демокрация, господствуваща в целия свят, независимо дали съществуващата система е еднопартийна, двупартийна, много-партийна или система, при която няма партии. Оттук става ясно, че представителството е измама. Що се отнася до парламентите, формиращи се на основата на назначаването на отделните депутати или по правото на наследяване на депутатските места, то те изобщо не спадат към нито една от формите на демокрацията. При това, понеже системата за избори на парламенти се основава на агитацията за спечелване на гласове, тя представлява демагогска система в пълния смисъл на думата, тъй като гласовете могат да се купуват или фалшифицират. И наистина бедните не могат да водят изборни борби, в които винаги богатите и само богатите побеждават.

Теорията за представителното управление е била издигана от философи, мислители и писатели още в онова време, когато народите, без да осъзнават това, са били водени като стадо от крале, султани и завоеватели. Максималното, което са желаели народите в онези времена, е било да имат някакви свои представители при тези управници, които даже и това са им отказвали. Така народите са изминали дълъг и мъчителен път на борба, преди да осъществят онова, към което са се стремели. Но днес, след победата на епохата на републиките и началото на ерата на народните маси, става абсурдно демокрацията да бъде в ръцете на малка шепа депутати, които да представляват широките маси. Това е вече остаряла теория и изживяла времето си практика. Властта трябва да принадлежи изцяло на народа.
Най-жестоките диктатури, които някога е познавал светът, са съществували под сянката на парламентарните режими.

ПАРТИЯТА

Партийната система унищожава демокрацията!

Партията е съвременната форма на диктатура. Тя е модерният диктаторски инструмент за управление, тъй като партията означава власт на една част над общото цяло. Доколкото партията не е отделна личност, то привидността на формалната демокрация се създава чрез образуването на парламенти, комитети, а така също и с помощта на пропагандата, провеждана от нейните членове. Партията по никакъв начин не представлява демократичен инструмент, тъй като е съставена от група хора, обединени от общи интереси, общи възгледи, обща култура, идеология или територия. Тези хора създават партия, за да реализират своите интереси, да наложат своите възгледи и да
разпространят господството на своята идеология върху цялото общество. Тяхната цел е да се доберат до властта под формата на осъществяване на техните политически програми. От гледна точка на истинската демокрация е абсолютно недопустимо те да управляват целия народ, тъй като народът означава съвкупност от множество интереси, убеждения, вярвания, настроения и територии.

Членуването в партия е измяна!

Партията е диктаторски инструмент за управление, позволяващ на
привържениците на определен мироглед или на хора с еднакви
интереси да властвуват над целия народ. Партията е малцинство в
сравнение с народа. Целта на образуването на която и да е партия е
създаването на средство или инструмент за управление на народа, т.е.
управление с помощта на партията над онези, които са извън нея.
Партията се изгражда на основата на деспотичната авторитарна теория
за управление на партийните членове над останалата част от народа.
При това се смята, че идването на власт е средството за осъществяване
на партийните цели, които се предполага, че съвпадат с целите на
народа. Тази теория, призвана да оправдае диктатурата на партията,
представлява същата теория, въз основа на която се изгражда всяка една
диктатура. При това броят на партиите не променя същността на
теорията. Нещо повече – с увеличаване на броя на партиите се засилва и
остротата на борбата за власт.

Междупартийните борби за власт водят до ликвидиране на основите
на всички завоевания на народа и подкопават устоите на всички
програми в услуга на обществото. Тази борба, ликвидираща
завоеванията на народа и саботираща тези програми, служи за
оправдание на опитите на съперничещата партия да подкопае почвата
под краката на управляващата партия и да заеме нейното място.
В междупартийните борби партиите прибягват, ако не до оръжие,
което е рядко, то обикновено до очерняне и отричане на взаимната си
дейност. Подобна борба неизбежно засяга върховните и най-жизнени
интереси на обществото. При това част от тези интереси, ако не и
всичките, стават жертва в мелницата на борбата за власт между
отделните инструменти за управление, тъй като накърняването на тези
интереси служи за засилване и потвърждаване на аргументите,
използвани от опозиционната партия или партии в нейната борба срещу
управляващата партия или коалиция от партии. Опозиционната партия,
която по своя характер също представлява инструмент за управление, за
да се добере до властта, безспорно следва да свали намиращия се на
власт друг инструмент за управление. Ето защо опозиционната партия се
опитва всячески да отрече напълно всички негови действия, да постави
под съмнение неговите планове, дори ако тези планове са в интерес на
обществото, като по този начин докаже неговата обществена
непригодност като средство за управление. Така интересите на обществото и програмите и плановете за социално развитие се
принасят в жертва на междупартийните борби за власт. Следователно
независимо от атмосферата на политическа активност, създавана от
борбата между различните партии в условията на много-партийната
система, тази борба, от една страна, е политически, икономически и
социално пагубно разрушителна за обществото, а от друга – води до
победата на друг инструмент за управление, подобен на
предшествуващия го, или с други думи води до падането на една партия
и до победата на друга, което във всички случаи е поражение на народа, поражение на демокрацията. Наред с това партиите са продажни и могат да бъдат подкупвани както отвън, така и отвътре.

По своята същност партията първоначално се създава като
представител на интересите на народа. По-нататък ръководството на
партията става представител на интересите на партийните членове и
накрая ръководителят на партията се превръща в представител на
нейното ръководство. Напълно очевидно играта на партия се превръща в
лицемерен фарс под формата на демокрация, но по същество – поставен
на основата на егоизма и деспотизма, в чиито устои дълбоко са
заложени политиканството, маневрирането и политическите игри и
трикове. Всичко това потвърждава, че партийната система е
съвременното средство за диктатура. При това тя представлява явна,
неприкрита форма на диктатура. Досега светът все още не е преодолял
партийната система и тя напълно справедливо може да бъде наречена
диктатура на съвременната епоха.

Парламентът, формиран от победилата партия, представлява
парламент на дадената партия, а изпълнителната власт, която на свой
ред изгражда този парламент, става власт на партията над народа.
Властта на партията, която, както се предполага, представлява
интересите на целия народ, на практика е заклет враг на другата част от
народа в лицето на опозиционната партия или партии, или техните
привърженици сред народа.

Опозицията не е форма на народен контрол върху властта на
управляващата партия. На практика тя само изчаква удобния за нея
момент, за да заеме нейното място на кормилото на властта. В рамките
на съвременната демокрация законен орган за контрол е парламентът,
който в своето мнозинство е съставен от членове на управляващата
партия, т.е. контролът се намира в ръцете на управляващата партия, а
властта – в ръцете на партията, осъществяваща контрол. Така става ясна
из-мамността, фалшивостта и несъстоятелността на господствуващите в
съвременния свят политически теории, на чиято основа възниква
съвременната традиционна демокрация.

„Партията представлява част от народа, а суверенитетът на народа е неделим.”

„Партията управлява от името на народа, а истината е, че не може да има представителство от името на народа.”

Партията – това е племето в съвременната епоха. Тя е секта.
Обществото, в което управлява една партия, по нищо не се отличава от
обществото, управлявано от едно племе или секта. Това е така, защото
партията, както беше посочено вече по-горе, изразява гледищата на една
част от народа или интересите на един обществен слой, на една
идеология или на един териториален район. Такава партия е малцинство
по отношение на целия народ, така както са малцинство (в сравнение с
народа) и племето или отделната секта, обединявани от общи интереси
или единна сектова вяра или идеология. На основата на тези общи
интереси или идеология се създава общ мироглед, като единствената
разлика между партията и племето е кръвната връзка при племето,
която между впрочем би могла да съществува и при партията в периода
на нейното зараждане.

Борбата за власт между партиите абсолютно по нищо не се отличава от
борбата за власт между племената или отделните секти. И ако днес
племенно-сектовата система се отхвърля и политически отрича, то по
същия начин би трябвало да се отхвърли и отрече и партийната система,
тъй като и двете системи следват един път и водят до едни и същи
резултати. Междуплеменните и междусектови – борби оказват върху
обществото същото отрицателно и разрушително въздействие, каквото и
борбата между партиите.

КЛАСАТА

Класовата политическа система е същата както партийната, племенната
или сектовата система. Класата, така както партията, племето или
сектата, налага своето господство над обществото. Класата, както
партията, племето или сектата, представлява определена група хора от
обществото, обединени от общи интереси. Тези общи интереси се
формират на основата на кръвна връзка, обща идеология, култура,
географска общност и жизнено равнище. Класата, както партията,
племето или сектата, също така възниква в резултат на едни и същи
фактори, водещи до еднакви резултати, при които кръвните връзки,
общите убеждения, културата, жизненото равнище и географската
общност създават и единна представа за това, как да бъдат реализирани
тези интереси. Тази група хора приема обществена форма като класа,
партия, племе или секта, в резултат на което се превръща в социален
инструмент, действуващ с политически средства за реализиране на
идеите и интересите на съответната група. Във всички случаи народът не
е нито класа, нито партия, нито племе или секта, които са само част от
него и представляват малцинство в народа. Ако в обществото се установи
господството на дадена класа, партия, племе или секта, то съответно
господствуващият режим в него ще бъде диктаторски. Наред с това
класовата или племенната коалиция са за предпочитане пред една
партийна коалиция, тъй като народът в основата си се състои от
съвкупност от племена и рядко има хора, които не принадлежат към
някакво племе. При това всички хора принадлежат и към определени
класови прослойки. Що се отнася до партията или партиите то те не
включват целия народ в своя състав, откъдето следва, че партията или
партийната коалиция представлява малцинство пред лицето на
широките народни маси, оставащи извън тях. От гледна точка на
истинската демокрация не може да бъде оправдана дадена класа,
смазваща в името на своите интереси останалите класи, така както не
може да се оправдае и една партия, смазваща останалите партии в
името на собствените си интереси, племето, смазващо останалите
племена заради своите интереси, или една секта, която смазва
останалите секти, пак в името на интересите си. Да се допусне подобно неограничено смазване на останалите би означавало да се отхвърли
логиката на демокрацията и да се следва логиката на силата. Подобни
действия са явно диктаторски, тъй като те не отговарят на интересите на
цялото общество, което съвсем не се състои само от една класа, едно
племе, една секта или от членовете на една партия. За такива действия
няма оправдание. Твърдението, че обществото се състои от много групи,
една от които елиминира останалите, за да остане само тя, служи
единствено за оправдание на диктатурата.

Следователно подобни действия не отговарят на интересите на цялото
общество, а служат единствено на интересите на една класа, едно племе,
една секта или партия, т.е. на интересите на онези, които заемат мястото
на обществото. Тези елиминиращи действия в основата си са насочени
срещу онези членове на обществото, които не принадлежат към дадена
партия, класа, племе или секта.

Обществото, разкъсвано от междупартийни борби, е подобно на обществото, раздирано от борби между племената или сектите.
Партията, която се създава от името на дадена класа, автоматически
подменя тази класа, продължавайки и по-на-татък, докато измести и
класите, враждебни на собствената й класа.

Ставайки приемник на обществото, класата наследява и присъщите му
черти, т.е., ако работническата класа смаже останалите класи, то тя
започва да олицетворява обществото, превръща се в негова материална
и социална основа. Доколкото приемникът като правило приема и
характерните черти на този, когото наследява, с течение на времето,
макар и не изведнъж, в самата работническа класа започват да се
проявяват качествата и белезите на онези класи, които тя е смазала. Така
работническата класа с течение на времето сама преминава на
характерните за наследените класи позиции, превръщайки се в
общество, на което са свойствени противоречията на старото общество. В
началото се появяват различия в материалното и духовно равнище на
отделните членове на обществото, като постепенно се създават
обществени слоеве, автоматично превръщащи се в класи, наподобяващи
по-рано смазаните, с което борбата за власт започва отново.
Първоначално всяка отделна група хора, след това всяка прослойка и
накрая всяка нова класа, всички те, започват да се опитват да се
превърнат в инструмент на властта.

Материалната база на обществото е нестабилна, тъй като нейната
природа, от друга страна, е също социална. До известно време
съществуващият инструмент за управление на единната материална
обществена база може да има стабилен характер, но веднага щом в
недрата на същата тази единна материална база започнат да се зараждат
нови материални и социални явления, тази стабилност ще изчезне.
Всяко общество, в което се води класова борба, в миналото е било
общество на една класа, породила по силата на неизбежния закон за
развитието на нещата тези класи, влезли по-късно в борба помежду си.
Класата, която отнема собствеността на друга класа и си я присвоява, за
да укрепи властта в свои ръце, скоро открива, че тази собственост оказва
върху нея същото влияние, което тя по-рано е оказвала върху цялото
общество.

Накратко, опитите да се унифицира материалната база на обществото,
за да се разреши проблемът за управлението или за да се реши борбата
в полза на една партия, една класа, секта или племе, са завършвали с
неуспех, така както и опитите да се удовлетворят интересите на масите
чрез избирането на техни представители или чрез допитване до тяхното
мнение с провеждането на референдуми. Повторението на подобни
опити е, от една страна, само губене на времето на хората, а от друга -
подигравка с народите.

РЕФЕРЕНДУМЪТ

Референдумът означава фалшифициране на демокрацията.

Тези, които казват „да”, и онези, които казват „не”, на практика не изразяват
волята си. Те са обречени от съвременната демокрация на мълчание и
не им се разрешава да кажат нещо друго, освен само една дума: да или
не.

Това е най-жестоката и безмилостна форма на диктаторски режим.
Този, който казва „не”, би трябвало да има възможност да обясни
причините за това и защо не е казал „да”, а онзи, който казва „да”, би
трябвало да мотивира съгласието си и да обясни защо не е казал „не”. Би
трябвало да се знае какво иска всеки един в действителност и какви са
съответно причините за изразеното одобрение или несъгласие. Тогава
какъв е пътят, който трябва да следват масите, за да се освободят завинаги от епохата на тиранията и диктатурата?
Доколкото ключовият въпрос в целия проблем за демокрацията е
въпросът за инструмента за управление, който намира израз в борбите
между партиите, класите и отделните личности, а изборите и
референдумът са били измислени, за да прикрият несполуката на
несъвършените опити да се реши този проблем, неговото решение може
да се намери в създаването на нов инструмент за управление, който да
бъде различен от предишните, пораждащи конфликти, и който да не
представлява само една част от обществото. С други думи необходимо е
създаването на такъв инструмент, който да не бъде нито партия или
класа, нито секта или племе. Такъв инструмент следва да бъде целият
народ, а не негови представители или други упълномощени лица.
Никакво представителство вместо народа. Представителството е
измама. Ако бъде възможно да се създаде подобен инструмент, то с
това проблемът би се решил и би била осъществена народна
демокрация на практика. Човечеството завинаги би приключило с
епохата на тиранията и диктаторските режими, чието място ще се заеме
от властта на народа.

Зелената книга предлага окончателното решение на въпроса за
инструмента за управление и очертава пред народите пътя на прехода от
епохата на диктатурата към епохата на истинската демокрация.
Тази нова теория се базира на властта на народа без никакви форми на
представителство. За разлика от старите несъвършени и несериозни
опити за осъществяване на пряка демокрация, които не можаха да
намерят практическо приложение поради отсъствието на народна
организация на по-ниски нива, новата теория осъществява пряката
демокрация планомерно и ефективно.

НАРОДНИ КОНГРЕСИ И НАРОДНИ КОМИТЕТИ

Без народни конгреси няма демокрация!

Единственото средство за осъществяване на народната демокрация са народните конгреси.
Всяка друга система за управление, освен народни конгреси, е
недемократична. Всички системи за управление, господствуващи в света
днес, са недемократични, освен ако не се придържат към този метод.
Народните конгреси са крайната цел на движението на народите към демокрация.
Народните конгреси и народните комитети са крайният резултат на
борбата на народите за демокрация.

Народните конгреси и народните комитети не са плод на фантазията, а
са резултат от развитието на човешката мисъл, усвоила целия опит на
човечеството в борбата за демокрация.

Пряката демокрация е идеалният метод, който, ако бъде осъществен
на практика, не може да бъде предмет на спор и разногласия. И тъй като
не е възможно целият народ, независимо каква е неговата численост, да
се събере заедно, за да обсъжда, изучава и определя своята политика,
народите са се отклонили от пряката демокрация, останала чисто
утопична идея, откъсната от действителността. Вместо нея са се появили
многочислени теории за управление – парламенти, партийни коалиции,
референдуми. Всички те са довели до изолация на народа от
упражняването на политическа дейност, узурпиране на неговия
суверенитет и монополизиране на властта и политиката от страна на
следващите един след друг инструменти за управление, борещи се за
власт – от отделната личност до класата, сектата, племето, парламента и
партията.

Комитети навсякъде!

Зелената книга в забележителна и конкретна форма обявява на
народите откриването на пътя към пряката демокрация. Тъй като няма
интелигентен човек, който да не е съгласен, че пряката демокрация е идеалният метод за управление, независимо че досега не беше
възможно неговото прилагане, а Третата световна теория на свой ред
ни предлага реален опит на пряка демокрация, то с това може да се
смята, че проблемът за демокрацията в света е окончателно решен. На
масите не им остава нищо друго, освен да се борят за ликвидирането
на всички съществуващи форми на диктаторско управление в света,
лицемерно наричани различни форми на демокрация – от
парламентите до сектата, племето, класата, еднопартийната,
двупартийната или многопартийната система.

За демокрацията има само един метод и само една теория.
Многообразието и различията между режимите, наричани
демократични, е само още едно доказателство, че те не са
демократични. Властта на народа има само един израз и нейното
осъществяване е възможно само по един начин и това са народните
конгреси и народните комитети.

Без народни конгреси няма демокрация. Комитети навсякъде.
Първоначално народът се разделя на базови (низови или първични)
народни конгреси. Всеки конгрес избира свой секретариат. На основата
на секретариатите на народните конгреси се формират народни
конгреси, които вече не са базови. (Бел. пр.: общински, околийски или
окръжни.) По-нататък масите, обединени в тези базови народни
конгреси, избират административни народни комитети, които заменят
правителствената администрация и поемат в свои ръце управлението на
всички обществени отрасли. Народните комитети, управляващи
обществените отрасли, носят отговорност пред базовите народни
конгреси, които определят тяхната политика и следят за нейното
провеждане и изпълнение. По този начин управлението става наистина
народно, народен става и контролът, като се слага край на отживялото
понятие за демокрация, според което: демокрацията е контрол на
народа върху правителството. а негово място се установява
правилното определение, че демокрацията е народен самоконтрол.
Всички граждани, които са членове на народните конгреси, принадлежат
служебно или професионално към различни обществени групи и слоеве.
Ето защо наред с участието им като членове в базовите народни
конгреси или народните комитети, те са длъжни да създадат и свои
специални професионални народни конгреси.

Въпросите, обсъждани от народните конгреси и народните комитети,
окончателно се формулират в Генералния народен конгрес, където
съвместно се събират секретариатите на народните конгреси и на
народните комитети. Задачите за работата на Генералния народен
конгрес, който заседава периодично или един път в годината, се
поставят на свой ред пред народните конгреси и народните комитети, за
да започне изпълнението им от страна на народните комитети, които са
подотчетни и отговорни пред базовите народни конгреси.

Генералният народен конгрес не представлява форум от отделни
членове или личности, така както това еестествено в парламентите. Той е
място за среща на народните конгреси на народните комитети.

Така окончателно, категорично се решава проблемът за инструмента за
управление и се слага край на съществуването на диктаторските форми
на управление. Инструмент за управление става народът и завинаги се
решава проблемът за демокрацията в света.

ЗАКОНЪТ НА ОБЩЕСТВОТО

Друг проблем наред с проблема на демокрацията е проблемът за
инструмента за управление, който, въпреки че в отделни исторически
моменти е намирал разрешение, все още не е получил окончателно,
цялостно решение в съвременната епоха. Необосновано и
недемократично е възлагането на един комитет или парламент да
изработва законите на обществото, както неправомерно и
недемократично е те да бъдат анулирани или коригирани от отделна
личност, комитет или парламент.

И така, какви са тогава законите на обществото? Кой ги създава? Какво
е тяхното значение за демокрацията?

Естествените закони на всяко общество са обичаите или религията.
Всеки опит да се установят други закони, непроизтичащи от тези два
източника, е нелогичен и безплоден.

Конституциите не са закон на обществото. Конституцията представлява
изкуствено създаден основен закон, който се нуждае от определен
източник, на който да се базира и който да оправдава неговото
съществуване. Проблемът за свободата в съвременния свят се поражда
от факта, че конституциите, превърнали се в закон на обществото, не се
базират на нищо друго, освен на концепциите и на постановките на
господствуващите в света дик-таторски органи за управление, като се
започне от отделната личност и се стигне до партията. Доказателство за
това са различията в отделните конституции, независимо че свободата на
човека може да бъде само една. Причината за тези различия се крие в
разликата във възгледите и в постановките на отделните инструменти за
управление, което убива свободата в системата на съвременния свят.
Методът, до който органите за управление прибягват при установяване
на властта си над народите, е определен в конституцията, като хората са
принудени да му се подчиняват по силата на законите, произтичащи от
конституцията, която на свой ред е плод на настроенията и убежденията
на средствата за управление.

Законът на диктаторските средства за управление е подменил
естествения закон. Изкуствено създадените закони са заели мястото на
естествените закони и са загубили своите основни критерии. Човекът си
остава човек навсякъде, единен по природата на своето създание и по
своите чувства. Ето защо естествените закони са логично приемливи за
всеки човек. Впоследствие конституциите, като изкуствено създадени
закони, престават да гледат на човека като на единно по своята човешка
природа същество. Единственото оправдание за подобно гледище остава
стремежът на различните инструменти за управление, било то отделна
личност или парламент, партия или класа, да наложат своето господство
над народите.

Така виждаме как обикновено се променят конституциите, когато се
сменят средствата за управление, с което се доказва, че конституциите
не са естествен закон, а волонтаристичен продукт на настроенията на
органите за управление и съществуват, за да служат на техните интереси.
Тази сериозна опасност за свободата се крие в изгубването от
човешкото общество на истинските закони и в тяхната подмяна с
изкуствено създадено законодателство, метод желан и практикуван от
различните органи за управление, за да наложат своята власт над
масите. На практика би трябвало обаче методът за управление да
съответствува на законите на обществото, а не обратното.
Следователно законите на обществото не са предмет, който да се
нуждае от редакция и формулировка. Значението на законите се крие в
тяхната същност като основен критерий за разпознаване на истината от
лъжата, на правдата от неправдата, на правата на човека от неговите
задължения.

Там където обществото не притежава свещени закони, опиращи се на
трайни норми, неподлежащи на промени или подмяна от страна на
който и да е от съществуващите инструменти за управление, свободата е
поставена под заплаха. Нещо повече – органите за управление сами би
трябвало да бъдат задължени да се придържат към законите на
обществото. Въпреки това народите днес във всички краища на света се
управляват чрез изкуствено създадени закони, които подлежат на
промени или анулиране в зависимост от борбата за власт между инструментите за управление.
Допитванията до народите под формата на референдуми по
приеманите конституции понякога не е достатъчно, тъй като
референдумите по своята същност изопачават демокрацията и не
позволяват нищо друго, освен едносричния отговор с „да” или „не”.
Освен това народите са заставени да взимат участие в референдумите по
силата на изкуствено създадените закони, като само по себе си
провеждането на референдум по дадена конституция съвсем не
означава, че тя се превръща в закон на обществото. Това означава само,
че конституцията е само още един от предметите на референдум и нищо
повече.

Законите на обществото са свещеното непреходно човешко
наследство, което не принадлежи само на живите. Затова написването
на дадена конституция и провеждането на референдум сред
съвременниците е по своята същност само комедия или фарс.
Огромните сборници изкуствено създадени закони, произтичащи от
също така изкуствено създадените конституции, са изпълнени с норми за
материални наказания, насочени срещу човека. Що се отнася до
обичайното право, то в него почти отсъствуват подобни наказания. То
предвижда морални, а не материални наказания, които са подходящи за
човека.

Религията съчетава в себе си обичайното право и се придържа към
него. При това повечето от материалните наказания в религията се
отлагат, а повечето от нейните норми са под формата на проповеди,
предписания и отговори на въпроси. Това е най-подходящото за
човешкото достойнство законодателство, като религията не предвижда
незабавното наказание, освен в крайни случаи, когато това е обществено
необходимо.

Религията включва в себе си обичайното право, което е израз на
естествения живот на народите. Следователно религията, включвайки
обичайното право, утвърждава естествените закони. Законодателствата,
които не се базират на религията и обичаите, са създадени от човека
срещу човека, поради което те са недействителни, тъй като са лишени от
естествените източници, каквито са обичаите и религията.

КОЙ СЛЕДИ ЗА ПОВЕДЕНИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО?

Въпросът, който възниква е: Кой наблюдава обществото, за да го
предупреди при възникнали отклонения от закона. От гледна точка на
демокрацията не може да съществува никаква група, която да си
присвоява правото да осъществява контрол по пълномощия над
обществото в тази област. Следователно обществото само се
контролира. Всякакви претенции от чиято и да е страна (било то
отделна личност, или група хора), че е отговорна за законодателството,
означават диктатура. Демокрацията означава отговорност на цялото
общество, като контролът също така би следвало да се осъществява от
цялото общество. Това е и демокрацията. Що се отнася до въпроса, как
да се направи това, то може да стане чрез организиране на самото
общество в базови народни конгреси и управление на народа чрез
народни конгреси и народни комитети и накрая Генерален народен
конгрес (национален конгрес), обединяващ заедно секретариатите на
народните конгреси и на народните комитети. Съгласно тази теория
народът е инструмент за управление, и в този случай той самият
осъществява и контрола върху себе си. По този начин се осъществява и
самоконтролът на обществото върху неговото законодателство.

КАК ОБЩЕСТВОТО КОРИГИРА СВОЯ КУРС ПРИ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ НЕГОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО?

Ако инструментът за управление представлява диктатура, така както е
положението в политическите системи на съвременния свят, то за
бдителното спрямо нарушенията на законите общество не остава друго
средство за тяхното отстраняване, освен насилието и революцията срещу
съществуващото управление и неговия инструмент. Но дори да
изразяват чувствата на обществото, протестиращо срещу отклоненията и
нарушенията на законите, то насилието и революцията не се извършват
при участието на цялото общество, а единствено от онези, които са
способни да поемат инициативата и да проявят необходимата смелост
да провъзгласят волята на обществото. Такъв подход обаче открива пътя
към диктатура, тъй като подобна революционна инициатива по силата
на революционната необходимост може да се превърне в инструмент за
управление вместо народа, което означава, че средството за управление,
както и преди, остава диктатурата. Нещо повече, насилието и
насилствените промени сами по себе си представляват недемократични
действия, независимо че се извършват в резултат на съществуващата
преди това недемократична ситуация. Всяко общество, което
продължава да се върти в този затворен кръг, остава изостанало.

И така, какво е решението?

Решението е самият народ да се превърне в инструмент за
управлението, започвайки от базовите народни конгреси до Генералния
народен конгрес; да бъде ликвидирана правителствената
администрация и нейното място да се заеме от народните комитети, а
Генералният народен конгрес да бъде общонационален конгрес, в който
съвместно да заседават народните конгреси и народните комитети.
И ако в условията на подобна система настъпят отклонения от
законодателството на обществото, то тяхното коригиране следва да бъде
извършено не чрез сила, а по пътя на демократично преразглеждане.
Подобна акция в случая няма да се свежда до волонта-ристичния избор
на метода за промени и корекция, а ще бъде неизбежен резултат на
самата природа на тази демократична система. В случай като този няма
да има страна извън другите, срещу която да бъдат предприети
насилствени действия или върху която да бъде хвърлена отговорността
за настъпилите отклонения.

ПРЕСАТА

Демокрацията означава – управление на народа, a не форма на самоизраз на народа!

Човекът като физическо лице е свободен да се самоизразява, като дори
и в случаите когато е умопомрачен, има право да изразява своето
безумие.

От друга страна, юридическото лице е също така свободно да се
изразява като такова лице. В първия случай физическото лице
представлява само себе си, докато във втория случай юридическото
лице представлява само групата физически лица, формиращи даденото
юридическо лице.

Обществото се състои от множество физически и юридически лица.
Следователно ако една физическа личност се изразява като безумна, то
това съвсем не означава, че останалите членове на обществото също са
безумци. С други думи едно физическо лице може да изразява само
себе си, а едно юридическо лице – само интересите и становищата на
групата хора, формиращи даденото юридическо лице. Така например
една фирма или компания за производство или продажба на цигари
изразява интересите единствено на лицата, които са я създали, т. е. на
заинтересованите от производството или продажбата на цигари,
независимо че последните са вредни за здравето на другите хора.
Пресата е средство за израз на обществото, а не на отделното
физическо или юридическо лице. Следователно от гледна точка на логиката и демокрацията пресата не може да бъде собственост на нито
едно от тях.

Вестникът, притежаван от отделна личност, е негово притежание и като
такъв изразява само гледната точка или становището на своя собственик.
Всяко твърдение, че подобен вестник изразява общественото мнение е
несъстоятелно и безпочвено, тъй като на практика той изразява
становището само на дадено физическо лице. От гледна точка на
демокрацията е недопустимо отделна физическа личност да притежава
каквото и да е публично средство за печат и информация. Наред с това
тази личност има естественото право да изразява себе си чрез всяко
средство, дори и ако лудостта й стига дотам да доказва своето безумие.
Така например вестникът, издаван от занаятчиите, е средство за израз
само на този обществен слой, излагащ единствено тяхното становище, а
не това на общественото мнение. Подобно е положението и с останалите
юридически и физически лица в обществото.

Демократичният печат е издаваният от народен комитет печат,
включващ всички различни слоеве на обществото. Единствено в този
случай и при никой друг печатът или другите средства за масова
информация ще станат изразители на цялото общество и носители на
възгледите на всички негови слоеве. Така печатът и средствата за
информация ще бъдат наистина демократични.

Ако занимаващите се професионално с медицина издават какъвто и да
е вестник, то той няма право да има друго съдържание, освен чисто
медицинско. Същото важи и за останалите слоеве и професии.
Физическото лице има право да изразява само себе си. Демокрацията не
му дава правото да се изразява от друго име, освен своето. По такъв
начин така нареченият проблем за свободата на печата се решава
радикално и демократично. Въпросът за свободата на печата, около
който не спират споровете в света, е като цяло породен от проблема за
демокрацията. Не е възможно неговото решение, ако не бъде
разрешена кризата на демокрацията в цялото общество. За решаването
на този труден проблем, т.е. проблема за демокрацията, има само един
път и това е Третата световна теория.

Съгласно тази теория демократичната система представлява
монолитна постройка, всяка част на която е изградена и има здрава
основа в лицето на базовите народни конгреси, народните конгреси и
народните комитети, всички те събиращи се заедно на заседания та
на Генералния народен конгрес.

image

Зелената книга

Не съществува абсолютно никаква друга теория, освен нея, за истински демократично общество.

И накрая, епохата на масите, приближаваща се неудържимо към нас
след епохата на републиките, разпалва погледите и въодушевлява
чувствата. Същевременно, така както тя предвещава истинската
свобода на масите и тяхното щастливо освобождаване от оковите
на инструментите за управление, така тя предупреждава отдалеч за
настъпването на епоха на анархия и демагогия, ако новата
демокрация в лицето на властта на народа бъде изродена и се
възстанови властта на отделната личност, класа, племе, секта или
партия.

От гледна точка на теорията това е истинската демокрация,
докато откъм практическата страна винаги са господствували най-
силните, което означава, че най-силната част от обществото е
тази, която управлява.

ВТОРА ЧАСТ

Решение на Икономическия Проблем
(Социализмът)
Икономическият аспект на Третата световна теория

Въпреки че по пътя на решаването на проблемите на труда и работната
заплата бяха извършени важни исторически промени, изразяващи се
главно в: отношенията между работника и работодателя, между
собственика и производителя, в това число ограничаване на
продължителността на работния ден, заплащане на извънредния труд,
регламентиране на отпуските, определяне на минимална работна
заплата, участие на работниците в разпределение на печалбата и в
управлението, забрана на произволното уволнение, социални
осигуровки, право на стачки и други норми, отбелязани в законите за
труда и станали съставна част на всяко съвременно законодателство, а
също така станалите не по-маловажни промени в сферата на
собствеността, а именно, взетите решения за ограничаване на доходите,
приемането на закони, забраняващи частната собственост и
постановяващи предаването й на държавата – въпреки всички тези
промени, чието значение в историята на икономическия проблем не
трябва да се омаловажава, икономическият проблем все още очаква
своето кардинално решение. Въпреки че сега, в сравнение с минали
времена, в резултат от предприетите мерки за подобряване
положението на работниците този проблем има по-малка острота,
въпреки това, решение, като цяло, в съвременния свят не е намерено.
Извършените усилия проблемът да бъде решен в сферата на
отношенията на собственост не решиха проблема на производителите,
които, както и преди, са наемни работници, въпреки че, най-
консервативните форми на собственост бяха заменени с най-
прогресивни при наличието и на промеждутъчни форми.

Не наемни работници, а партьори!

Не по-малки усилия бяха предприемани по отношение на работната
заплата. В крайна сметка в сферата на заплащането на труда трудещите
се получиха редица преимущества, утвърдени от законодателството и
гарантирани от профсъюзите. Тежкото положение, в което се намираха
производителите в навечерието на промишлената революция, се
промени към по-добро. С времето работниците, техническите
специалисти и административните служители придобиха права, които
преди това се считаха за непостижими. Въпреки това икономическият
проблем продължава да съществува.

Извършеното в сферата на работната заплата не бе на практика
съществено решаване на проблемите. Това са палеативни,
реформаторски решения, имащи по-скоро благотворителен характер,
отколкото признаване правата на работниците. Защо работниците
получават заплати? Защото те участвуват в производствен процес в полза
на други, които са ги наели на заплата, за да им произвеждат продукция!
Следователно работниците не консумират това, което произвеждат, а са
принудени да го отстъпват срещу заплащане.

А логичното правило гласи:

„Който произвежда, той консумира.”
„Наемните работници са един вид роби, колкото и да им се повишава заплатата.”

Да, наемният работник е като роб на господаря, който го наема срещу
заплащане. Може дори да се каже, че той е временен роб, докато
продължи да работи срещу заплащане на своя работодател – бил той
отделен индивид или държавата. От гледна точка на отношенията със
собственика или с производственото предприятие, както и от гледна
точка на собствените им интереси, работниците са наемници, въпреки
различните форми на собственост, както бе отбелязано по-горе – от „най-
дясно” до „най-ляво”. Дори държавните икономически предприятия не
дават на своите работници друго, освен работна заплата и някои
социални помощи, което наподобява подаянията, давани на
работниците от богатите собственици на икономически предприятия.
Твърдението, че при обществената собственост доходът е за обществото,
т.е. и за работниците, за разлика от дохода в частните предприятия,
където печалбата е само за собственика, е правилно, ако погледнем
само на обществените интереси, но не и на личните интереси на
отделния работник, и ако приемем, че политическата власт, която е
монополизирала собствеността, е власт на всички хора. Т.е. че това е
власт на целия народ, която той осъществява посредством народни
конгреси и народни комитети, а не власт, осъществявана от отделна
класа, от отделна партия, от група партии, от дадена секта, племе,
семейство, индивид или каквато и да било форма на представителна
власт. Във всички тези случаи, когато властта не е на целия народ, онова,
което получават работниците като свои лични интереси -заплата или част
от печалбата или социални придобивки, е същото, което получават
работниците в частните предприятия. Следователно: работниците и в
държавните, и в частните предприятия са наемни работници, въпреки
разликата в собствеността.

Поради това трябва да се подчертае, че въпреки развитието на
собствеността и преминаването й от един вид в друг, проблемът с
правата на работниците да получават онова, което те собственоръчно са
произвели, а не посредством обществото или срещу заплащане, все още
не е решен. Доказателство за това е, че въпреки промяната на
собствеността производителите все още са наемни работници.
Окончателното решение е в премахването на работната заплата и
освобождаването на човека от нейното робство, във възстановяването на
естествените закони, регулиращи взаимоотношенията преди появата на
класи, различните форми на управление и законодателствата.
Естествените закони са единственият критерий и източник за човешките
взаимоотношения.

Естествените закони създадоха естествения социализъм, основаващ се
върху равенството на всички фактори в икономическото производство и
разпределящ почти по равно между отделните индивиди естественото
производство за консумация. Но процесът на експлоатация на човек от
човека и притежаването от страна на някои на огромни богатства,
надхвърлящи техните нужди, е очевидно отклонение от естествените
закони и поставя началото на деградация и разруха в човешкото
общество, на появата на експлоататорското общество.
Ако анализираме факторите на икономическото производство от
дълбока древност до наши дни, ще установим, че те имат винаги
следните основни съставки: предмети на труда, средства за
производство, производител. Естественото правило за равенство гласи:
За всеки фактор в производствения процес – определено участие в
произведеното, тъй като, ако един от тях не вземе участие, няма да има
производство, т.е. всеки фактор има основна роля в производствения
процес и без него би спряло производството.

А след като всеки един от тези фактори е необходим и основен, то
всички те са равноправни да получат продукцията, която произвеждат.
Надмощието на един от тези елементи над другия противоречи на
естествените закони за равенство и е посегателство върху правата на
другия. Следователно всеки един от елементите на производството
трябва да има еднакви права върху това, което се произвежда,
независимо от броя на елементите. Така например, ако в дадено
производство участвуват само два елемента, всеки един от тях има право
на половината от произведената продукция, ако елементите са три,
тогава всеки има право на една-трета, и т.н.

Ако приложим това естествено правило и към древната, и към
съвременната действителност, ще открием следното:
В епохата на ръчния труд в производствения процес участвуват
суровината и човекът-производител. По-късно между тях се вместват
средствата за производство, които човекът използува в производствения
процес.

Животното се счита като пример за средство за производство, като
единица сила. По-нататък това средство претърпява развитие и
машините изместват животните. Суровините, използувани в
производствения процес, също претърпяват развитие в количествено и
качествено отношение, и от евтини и обикновени, стават скъпи и
комплексни. По подобен начин се развива и човекът – от обикновен
работник той става техник, инженер, големият брой работници
постепенно се намалява за сметка на по-големите им умения и
познания. Макар елементите, участвуващи в производствения процес,
да са се променили и развили в качествено отношение, то съществената
роля на всеки един от тях в производствения процес не е намаляла, не е
отпаднала необходимостта от участието им в този процес. Например
желязната руда, която и в миналото, и днес, е един от елементите на
производство, се е обработвала по примитивен начин, за да произведе
ковачът от нея ръчно нож, копие, стрела… Същата желязна руда днес се
преработва в доменни пещи и от нея инженерите и специалистите
произвеждат от добития метал станове, двигатели, транспортни
средства. Животното – мулето, конят, камилата и т.н., които по-рано са
били елементи на производството, вече се заменят от гигантски заводи и
огромни машини. И ако по-рано са се произвеждали примитивни
оръдия на труда, то сега това са най-сложни технически оборудвания. И
въпреки това, независимо от извършените грандиозни промени,
естествените фактори на производството остават непроменени. Тази
органична постоянност на елементите на производството убедително
доказва правилността на естественото правило – това е стабилната база,
към която е необходимо да бъде отнесено окончателното решение на
икономическите проблеми, след като всички предишни опити,
пренебрегнали това правило, претърпяха провал.
Историческите концепции от миналото разглеждаха икономическия
проблем само от гледна точка на правото на собственост на един от
елементите на производство, само от гледна точка на работната заплата,
без да решават основния проблем – проблема на самото производство.
(По този начин главната особеност на съществуващите в съвременния
свят икономически системи – работната заплата, е тази, която лишава
работника от всякакво негово право върху произведената продукция,
независимо от това, за кого се произвежда дадена продукция: за
обществено ползуване или в полза на частния сектор.)
Промишлените предприятия работят благодарение на съществуващите
предмети на труда, заводска техника и работници. Производственият
процес се осъществява в резултат на труда на работниците върху
заводските машини за преработване на суровинните материали. По този
начин произведената продукция, предназначена за консумация,
преминава през производствен цикъл, който би бил невъзможен без
суровина, предприятие и работна ръка. Така че, ако липсва суровина,
предприятието не би могло да произвежда, и обратното, ако нямаше
предприятие, не би могло да се преработва суровината. Ако нямаше
работници, предприятието не би могло да функционира. По такъв начин
става ясно, че и трите елемента, участвуващи в даден процес, са еднакво
необходими за реализирането на дадено производство – без всеки един
от трите елемента производственият процес е невъзможен. При това е
ясно, че всеки един от тях, взет поотделно, не е в състояние да
осъществи производствен процес, както това между впрочем би станало,
ако налице са само два елемента. Естественото правило тук е, че всеки
от тези три елемента има равно и задължително участие в
производствения процес. Казано с други думи, продуктът, произвеждан
от даденото предприятие, би следвало да се дели на три равни части. На
всеки елемент от производството се пада определената му част. Поради
това важно значение има както самото предприятие, така и онзи, който
консумира продукцията на това предприятие.

Същото важи и за селскостопанското производство, в което участвуват
два елемента: човекът и земята, а отсъствува третият. В този случай има
пълна аналогия с производствения процес, когато се използува ръчен
труд. Тук продукцията се дели на две части, поради числото на
участвуващите в нея елементи. Ако обаче за нуждите на земеделието се
използуват машини или други оръдия на труда, то тогава произведеният
продукт би следвало да се раздели между трите елемента, участвували в
неговото произвеждане: земя, земеделец и техника.

Именно на този принцип е изграден социалистическият строй, където
всички производствени процеси са подчинени на това естествено
правило. Производителите – това са работниците. Ние употребяваме
термина „производители”, тъй като думата „работници” или „трудещи
се” не отговаря на действителността. Причината е в това, че работниците
- съгласно традиционното схващане за този термин, все повече се
променят – както количествено, така и качествено. Работническата класа
намалява като брой, поради бързото развитие на науката и техниката.
Дадена продукция, за чието производство в миналото бяха
необходими усилията на много работници, сега се произвежда
мигновено от машината, при което за обслужването на машината са
необходими по-малко работници. Това именно е количественото
изменение на работната сила. Както е известно, техниката изисква
технически познания, а не обикновена мускулна сила; тук са
качествените изменения на работната сила.

Само производителната сила е елемент на производството. Трудещите
се, в миналото огромна невежа маса, в процеса на развитие на
обществото се превръщат в сравнително по-ограничена по брой група
техници, инженери и учени. Поради това работническите профсъюзи
постепенно ще отпаднат и на тяхно място ще се появят профсъюзи на
инженери и техници, тъй като научният прогрес на човечеството е
необратим процес. Поради това неграмотността е на път да изчезне.
Обикновените работници са временно, постепенно изчезващо явление,
предвид научно-техническото развитие, но човекът, със своите нови
качества, винаги ще бъде основен елемент на производствения процес.

В потребностите се съдържа свободата!

ПОТРЕБН




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19705059
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031