В последните дни държавата хептен истеряса. То малко ни бяха Пеевските протести и ежедневните патардии из МС, парламента и прокуратурата, ами сега и този мораториум за продажбата на земя. И като ръгнаха да се тръшкат едни реформатори и провокатори, като нададоха вой по вестници и телевизии, народонаселението се видя в приключение и се оцъкли от недоумение.

Шумотевицата, която Къневци, Московци и други уж сини Матросовци вдигнаха, почти издуха от главите на человеците в нашенско способността да разсъждават логично. Вкупом адвокати, юристи и парламентарни деятели захванаха да се набеждават и да се оправдават, др. Кънев провидя поредната „победа“ на изборите – също както др. Костов провидя своята през май и изобщо - настана суматоха, в която деформираните, обзети от поредния съклет, свариха да отъпчат градинката между НС и СУ. Все е нещо, дето се вика, оставихме следа след себе си.

Основна мишена на техните уж про-европейски, а всъщност тясно партийни оплювателства отново се оказаха ГЕРБ и Борисов – обичайните заподозрени за всяко посегателство над родната демокрация, такава, каквато я разбират голямото, позитановско БСП и малкото, на др. Костов.

Но нека оставим деформираните (които, слава на Господа, се оказаха само стотина души) да клечат по градинките и да призовават протеста да се присъедини към тях, а ние да разгледаме в логичен ред действията на опозицията и да се опитаме да си направим изводи.

Каква беше и си остава целта, многократно обявявана и потвърждавана от ГЕРБ? Разобличаване на порочното управление на тройната коалиция, разпускане на парламента и предсрочни избори. Ясно и недвусмислено.

Един от основните аргументи за това искане е, че Атака е неприемлив партньор, който открито пропагандира анти европейски и проруски политики. 

Какво се случи сега? Какво доказа ГЕРБ на Европа? Ами доказа очевидното, което до момента все някак се прикриваше – защото с всякакви хватки и мурафети БСП и ДПС се опитваха да излъжат за компрометиращата прегръдка на Атака и донякъде успяваха. Къде с командировки в Брюксел, къде с нарушаване на парламентарния правилник, управляващите все се измъкваха от обвиненията, че управляват в напълно реална тройна коалиция.

Борисов отдавна очаква Сидеров да хлътне в някое от популистките си обещания, които щедро ръсеше пред електората си преди изборите, та досега. Използва мораториума за земята – недостатъчно публично обсъден и разяснен от управляващите.  Важно беше за пореден път да покаже неспособността на този парламент да управлява страната - защото той е резултат на измама, компромати и всички възможни предизборни кагебистки практики и създаде кабинет, който не работи в условията на европейска демокрация.

И така, българският парламент гласува удължаване на мораториума. Някои твърдят, че това било нарушение на Конституцията и договора за присъединяване на България към ЕС. Точно преди срещата на лидерите на ЕС в Брюксел? Чудесно, дами и господа, бих казал дори - брилянтно!

Парламентарната опозиция, получавала неведнъж упреци и от чужди, и от “свои”,  че не била ефективна, изведнъж се оказа доста ефективна. Станишев сега се оправдава пред ЕС и ПЕС, а набеденият за голям експерт Орешарски заяви от Брюксел, че щял да работи за прегласуване на мораториума в парламента, с което доказа, че не си знае работата – той трябва да изпълнява решенията на парламента и не може да му ги връща за преразглеждане.

А Борисов няма как да бъде замесван, колкото и да им се иска на “реформираните” – първо, той не присъства на гласуването, и второ - както всички останали, и депутатите на ГЕРБ са изразили свободната си воля, съобразявайки се с допитването до народа, което показва убедително мнозинство в полза на удължаването на мораториума. 

Поради посочените по-горе съображения, вчера г-н Борисов усмихнато и спокойно се снима до г-жа Меркел, на която и през ум не й минава да го обвини, че партията му поставяла под угроза европейското бъдеще на страната. И нека поясним за електората на двете БСП-та (станишевото и радановото) – подобни снимки не се правят току тъй – този жест на г-жа Меркел има дълбок политически смисъл и идва да ни рече – колкото и да лепите компромати и да леете ругатни по Борисов, не ви вярваме и стоим непоклатимо зад него.

Не мога да не предложа за сравнение снимката от посещението на г-н Радан Кънев в Брюксел, която ни предлага блогът на РБ. На нея за поколенията е запечатана случайна среща на стълбище. Висшите представители на Брюксел са издебнати в гръб, а кои са – не знаем, защото помолили да не се споменават имената им.

Келнерският полупоклон на Кънев, придружен от подобаваща усмивка, бил гаранцията, че не Радан ще се хвали, че е ходил в Брюксел, а Брюксел – че Радан го е посетил.

Така стоят нещата, другари от РъБ.