Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.01.2014 19:25 - Глезеното детище на СССР http://www.segabg.com
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 1631 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Географският център на Европа ври и кипи от поне хилядолетие и половина Иван Петрински
image
Съставно изображение на автора Грижливото слепване на все нови и нови земи към Украинската съветска социалистическа република (1922-1991 г.) е характерна особеност за времето на СССР. Трите главни части на днешна Украйна имат различна историческа съдба и се събират в единна държава не по-рано от 1939 г. Значителната част от днешна Източна и Югоизточна Украйна (отбелязана е на картата с графитено сиво) е в границите на Руската империя още преди въстанието (1647-1657 г.) на хетмана Богдан Хмелницки (р. 1595-1657). Днешна Централна Украйна е всъщност така наречената Гетманщина (с тъмно сиво), без северния Стародубски полк (като административна единица), който е днес в Русия. Запорожкото Войско, назовавано неофициално като Гетманщина, се образува по време на въстанието на Хмелницки, то се обединява с Русия през 1654 г. Западна Украйна (със сиво на картата) се присъединява последна към Украинската ССР през 1939 г. На следващата година са слепени (отбелязани са със светло сиво и годината на присъединяване) още Северна Буковина и Южна Бесарабия. През 1945 г. от Чехословакия в Украйна преминава Закарпатска Украйна. През 1954 г. Украинската ССР получава, справедливо или не, истински скъпоценен подарък по случай 300-годишнината от обединението на Украйна с Русия - великолепния полуостров Крим.
Разбира се, че няма по-гореща европейска точка в наши дни от Украйна. Многократно вече бе подчертавано, че там, в географския център на континента ни, днес се решават съдбоносни геополитически въпроси. Развитието на събитията в Украйна несъмнено ще окаже решително въздействие върху бъдещето. Главните политически играчи на световната политическа сцена вече се изказаха подозрително кротко относно тия събития - Украйна не била от първостепенно значение за САЩ, Европейският съюз бил направил каквото трябва и сега щели само да чакат, за Русия пък било важно единствено Украйна да си плаща енергоносителите и да си връща дълговете.

Как ли пък не. Не ми се вярва някои да бъде заблуден с тая кротост, сигурно е, че нарочните отдели в съответните външни министерства отдавна денонощно се трудят, та пушек се вдига, в някаква степен бъдещето на Европа се решава сега, това бъдеще в голяма степен ще зависи от изхода на съвременните ни събития в Украйна.



* * *



Не е за вярване, може би, че събитията в центъра на Европа, в днешните украински земи, са имали все така определящо значение за бъдещето на континента и на света поне през последните 1600 години, при това почти без прекъсване. Ако трябва да сме примерни в изброяването ще е редно да се върнем още няколко хиляди години назад във времето даже, но понеже тук вече е ставало дума за тези твърде далечни времена, краткият преглед ще можем да ограничим само до последното хилядолетие и половина.

Дори без да се взираме твърде подробно няма как да не забележим, че обитателите на днешните украински земи участват усърдно в образуването на ранната славянска народност. Нас, българите, разбира се, като един от най-старите славянски народи това живо ни интересува. (Тук не е мястото да се разискват някои екзотични предположения, включително и за Балканите като славянска прародина, това изглежда все пак ще е наложително да се направи скоро поради натрупания вече научен материал, годен за обсъждане.) Точно в земите на днешна Централна и Западна Украйна лежи отговорът на съдбоносни за изследването на ранните славяни въпроси, изглежда вече е време да се дадат по-категорични отговори и за носителите на Черняховската култура (II-IV в. н. е.), и за характера и продължителите на Киевската археологическа култура (II-V в. н. е.), за разселенията на носителите на културата Прага-Корчак (V-VII в.), за етническия характер на Пенковската култура (VI-VIII в.). Време е честно да се заяви етническия състав на носителите на близкостоящата култура Ипотещи-Къндещи-Чурел (V-VII в.), която пък е в тясна връзка с образуването на българската държава. Етнообразуващите процеси, които се наблюдават в днешните украински земи, на североизток от тях и на юг ще оказват съдбоносно значение върху цяла Евразия в следващите хилядолетие и половина. Точно тия степни земи през II-VII в. ще трябва да оприличим изглежда на етническа мелница - нашите, българските корени, почти изцяло, и от славянска, и от прабългарска страна, са по тия места. Да се живее тук е и страшно, и опасно поради наличието на достатъчно борци за оцеляване, безброй славяни, балти, германи сменят непрекъснато селищата си, както показват археологическите проучвания, за да се закрепят на добро място под слънцето. Както е и днес, успяват малцина.

Колкото решителни и съдбоносни, толкова и противоречиви, за да не кажа неизяснени, са следващите събития по образуването на могъщата Древна Рус. Пак скоро ще трябва да се обърнем без притворство с лице към въпроса за създателите на тази държава и за нейния характер, но сега за нас ще е любопитно само, че създаването на могъща държава ни най-малко не успокоява страстите по тия места, може би наистина поради изложеното на неспирни политически и исторически ветрове място.

Омиротворяването на степните земи, до известна степен, през ХV-ХVI в. превръща географският център на Европа, и околните му земи, в така нареченото Диво поле (днешна Източна Централна Украйна, цяла Източна и Югоизточна Украйна) - убежище на всякакви размирни люде, на групи от различни етноси, сред които най-важна е физическата сила и способността за оцеляване пак (вж. Свързани текстове). Важно за етногенеза на съвременните украинци ще е да уточним, че на практика цялото днешно население на тия области е ново, от последните три-четири века. При това днешните гъсто населени централни и източни области на Украйна са плод на изключително високата раждаемост в Руската империя през ХVIII-ХIХ в., през ХV-ХVII в. казаците тук са едва няколко хиляди.

Вероятно поради това, че местното население е оставено сравнително необезпокоявано след обединяването на украинските земи с Русия през 1654 г., тук настава, най-сетне, малко спокойствие след цяло хилядолетие на бурни етнически събития. Цар Алексей Михайлович в грамотата си до Богдан Хмелницки и до Запорожкото Войско от 12 април 1654 г. пише успокояващо: "И никакви притеснения в нищо няма да имате" (вж. Извори).

Истината е, че съвсем без притеснения не минава - само след по-малко от половин век Запорожкото Войско се разпада, поляци и шведи отново хвърлят алчен поглед към тия земи. След Полтавската битка (27 юни 1709 г.), и до началото на ХХ в. - повече от два века тук е сравнително спокойно под скиптъра на руските императори. Самата Русия дължи до голяма степен своя имперски възход на обединението с украинските земи, което я приближава до останалите европейски страни, и на Полтавската битка (вж. Helene Carrere d"Encaussе, 2005).

* * *
Без да се отдаваме на суеверия, вероятно, ще е наложително да отбележим, че изглежда все пак няма по-ветровито място на континента ни от неговия географски център - днешните украински земи са бездънен източник на бурни и съдбоносни процеси и през ХХ в., а и в началото на новото хилядолетие, чак до самия днешен ден без прекъсване.

Въпреки съдбоносния характер на събитията, които протичат в центъра на Европа, или може би точно заради тях, населението на тези области създава своя държава в съвремената ни епоха за първи път преди по-малко от век. След създаването на Съветския съюз Украйна е глезеното детище на огромната държава - към нея непрекъснато се придават нови и нови земи, укрепва се крехката й държавност, нейни обитатели са двукратно на власт в Москва.

Трудно е да се предвиди изходът от днешната епична битка за Украйна, ясно е само, че всички са напрегнали силите си докрай, битката за Украйна е всъщност битка за Европа.

Извори

"В настоящата [7]162-а година [от сътворението на света] в 7-я ден на април писахте до нас . . . ти, хетмане Богдан Хмелницки, и цялото Запорожко Войско, чрез пратеника твой Филон Горкушей, та ние, великият господар, да ви дарим права, и привилегии, и свободи, и всички придобивки от бащи и от деди, дадени [ви] в миналото от благочестиви князе и крале, за да бъдат утвърдени и с нашите господарски грамоти да бъдат закрепени навеки. А пратеника ваш искате да пратим обратно без задържане, за да можете, вие, хетмане Богдан Хмелницки, тази наша господарска милост на наше царско величество да обявите на цялото Запорожко Войско и на целия християнски свят и да ги зарадвате . . .

И ние, великият господар наше царско величество . . . милостиво благоволихме прежните ваши права, и привилегии, и свободи, и придобивки да утвърдим и заповядваме с нашите господарски грамоти да бъдат закрепени навеки . . .

А ти, хетмане Богдан Хмелницки, бидейки на разположение на нашата господарска милост . . . да [ни] служиш . . ., заедно с всички казашки полковници, и стотници . . ., вярно, . . . на нас и на нашите господарски деца и наследници . . . И [всички] поради нашата господарска милост никакви притеснения в нищо няма да имат, и ще могат да разчитат на нашата господарска милост без всякакво съмнение. А полският крал и сенаторите, техните зли душегубни прелести никога не са преставали, поради което и занапред от кралете полски и от сенаторите, освен неволи и гонения, благоденствие никога не е бивало, макар те да са се клели, но винаги се отмятат и търсят [да сторят] всякакви злини. А ние, великият господар наше царско величество, вас, православните християни, искаме да държим под цялата наша господарска милост . . ."

Из грамота на руския цар Алексей Михайлович (1645-1676), 12 април 7162 г. [=1654 г.]


"Чл. 1. Потвърждава се равноправието на езиците на всички националности, населяващи земята на Украйна. Чл. 2. На всеки гражданин на Украйна, към която и националност да принадлежи, се осигурява възможността при неговото общуване с държавните органи той да ползва родния си език . . . Чл. 5. Работническо-селската власт в своите обръщения към цялото население на Украйна като правило ще използва двата най-разпространени езика [в Украйна] - украинския и руския . . ."

Из Декрета "За мерките по обезпечаване на равноправието на езиците и за съдействието за развитието на украинския език" на Всеукраинския ЦИК и СНК на УССР, 1 август 1923 г.





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19703652
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031