Постинг
30.01.2014 19:25 -
Глезеното детище на СССР http://www.segabg.com
Географският център на Европа ври и кипи от поне хилядолетие и половина
Иван Петрински
Как ли пък не. Не ми се вярва някои да бъде заблуден с тая кротост, сигурно е, че нарочните отдели в съответните външни министерства отдавна денонощно се трудят, та пушек се вдига, в някаква степен бъдещето на Европа се решава сега, това бъдеще в голяма степен ще зависи от изхода на съвременните ни събития в Украйна.
* * *
Не е за вярване, може би, че събитията в центъра на Европа, в днешните украински земи, са имали все така определящо значение за бъдещето на континента и на света поне през последните 1600 години, при това почти без прекъсване. Ако трябва да сме примерни в изброяването ще е редно да се върнем още няколко хиляди години назад във времето даже, но понеже тук вече е ставало дума за тези твърде далечни времена, краткият преглед ще можем да ограничим само до последното хилядолетие и половина.
Дори без да се взираме твърде подробно няма как да не забележим, че обитателите на днешните украински земи участват усърдно в образуването на ранната славянска народност. Нас, българите, разбира се, като един от най-старите славянски народи това живо ни интересува. (Тук не е мястото да се разискват някои екзотични предположения, включително и за Балканите като славянска прародина, това изглежда все пак ще е наложително да се направи скоро поради натрупания вече научен материал, годен за обсъждане.) Точно в земите на днешна Централна и Западна Украйна лежи отговорът на съдбоносни за изследването на ранните славяни въпроси, изглежда вече е време да се дадат по-категорични отговори и за носителите на Черняховската култура (II-IV в. н. е.), и за характера и продължителите на Киевската археологическа култура (II-V в. н. е.), за разселенията на носителите на културата Прага-Корчак (V-VII в.), за етническия характер на Пенковската култура (VI-VIII в.). Време е честно да се заяви етническия състав на носителите на близкостоящата култура Ипотещи-Къндещи-Чурел (V-VII в.), която пък е в тясна връзка с образуването на българската държава. Етнообразуващите процеси, които се наблюдават в днешните украински земи, на североизток от тях и на юг ще оказват съдбоносно значение върху цяла Евразия в следващите хилядолетие и половина. Точно тия степни земи през II-VII в. ще трябва да оприличим изглежда на етническа мелница - нашите, българските корени, почти изцяло, и от славянска, и от прабългарска страна, са по тия места. Да се живее тук е и страшно, и опасно поради наличието на достатъчно борци за оцеляване, безброй славяни, балти, германи сменят непрекъснато селищата си, както показват археологическите проучвания, за да се закрепят на добро място под слънцето. Както е и днес, успяват малцина.
Колкото решителни и съдбоносни, толкова и противоречиви, за да не кажа неизяснени, са следващите събития по образуването на могъщата Древна Рус. Пак скоро ще трябва да се обърнем без притворство с лице към въпроса за създателите на тази държава и за нейния характер, но сега за нас ще е любопитно само, че създаването на могъща държава ни най-малко не успокоява страстите по тия места, може би наистина поради изложеното на неспирни политически и исторически ветрове място.
Омиротворяването на степните земи, до известна степен, през ХV-ХVI в. превръща географският център на Европа, и околните му земи, в така нареченото Диво поле (днешна Източна Централна Украйна, цяла Източна и Югоизточна Украйна) - убежище на всякакви размирни люде, на групи от различни етноси, сред които най-важна е физическата сила и способността за оцеляване пак (вж. Свързани текстове). Важно за етногенеза на съвременните украинци ще е да уточним, че на практика цялото днешно население на тия области е ново, от последните три-четири века. При това днешните гъсто населени централни и източни области на Украйна са плод на изключително високата раждаемост в Руската империя през ХVIII-ХIХ в., през ХV-ХVII в. казаците тук са едва няколко хиляди.
Вероятно поради това, че местното население е оставено сравнително необезпокоявано след обединяването на украинските земи с Русия през 1654 г., тук настава, най-сетне, малко спокойствие след цяло хилядолетие на бурни етнически събития. Цар Алексей Михайлович в грамотата си до Богдан Хмелницки и до Запорожкото Войско от 12 април 1654 г. пише успокояващо: "И никакви притеснения в нищо няма да имате" (вж. Извори).
Истината е, че съвсем без притеснения не минава - само след по-малко от половин век Запорожкото Войско се разпада, поляци и шведи отново хвърлят алчен поглед към тия земи. След Полтавската битка (27 юни 1709 г.), и до началото на ХХ в. - повече от два века тук е сравнително спокойно под скиптъра на руските императори. Самата Русия дължи до голяма степен своя имперски възход на обединението с украинските земи, което я приближава до останалите европейски страни, и на Полтавската битка (вж. Helene Carrere d"Encaussе, 2005).
* * *
Без да се отдаваме на суеверия, вероятно, ще е наложително да отбележим, че изглежда все пак няма по-ветровито място на континента ни от неговия географски център - днешните украински земи са бездънен източник на бурни и съдбоносни процеси и през ХХ в., а и в началото на новото хилядолетие, чак до самия днешен ден без прекъсване.
Въпреки съдбоносния характер на събитията, които протичат в центъра на Европа, или може би точно заради тях, населението на тези области създава своя държава в съвремената ни епоха за първи път преди по-малко от век. След създаването на Съветския съюз Украйна е глезеното детище на огромната държава - към нея непрекъснато се придават нови и нови земи, укрепва се крехката й държавност, нейни обитатели са двукратно на власт в Москва.
Трудно е да се предвиди изходът от днешната епична битка за Украйна, ясно е само, че всички са напрегнали силите си докрай, битката за Украйна е всъщност битка за Европа.
Извори
"В настоящата [7]162-а година [от сътворението на света] в 7-я ден на април писахте до нас . . . ти, хетмане Богдан Хмелницки, и цялото Запорожко Войско, чрез пратеника твой Филон Горкушей, та ние, великият господар, да ви дарим права, и привилегии, и свободи, и всички придобивки от бащи и от деди, дадени [ви] в миналото от благочестиви князе и крале, за да бъдат утвърдени и с нашите господарски грамоти да бъдат закрепени навеки. А пратеника ваш искате да пратим обратно без задържане, за да можете, вие, хетмане Богдан Хмелницки, тази наша господарска милост на наше царско величество да обявите на цялото Запорожко Войско и на целия християнски свят и да ги зарадвате . . .
И ние, великият господар наше царско величество . . . милостиво благоволихме прежните ваши права, и привилегии, и свободи, и придобивки да утвърдим и заповядваме с нашите господарски грамоти да бъдат закрепени навеки . . .
А ти, хетмане Богдан Хмелницки, бидейки на разположение на нашата господарска милост . . . да [ни] служиш . . ., заедно с всички казашки полковници, и стотници . . ., вярно, . . . на нас и на нашите господарски деца и наследници . . . И [всички] поради нашата господарска милост никакви притеснения в нищо няма да имат, и ще могат да разчитат на нашата господарска милост без всякакво съмнение. А полският крал и сенаторите, техните зли душегубни прелести никога не са преставали, поради което и занапред от кралете полски и от сенаторите, освен неволи и гонения, благоденствие никога не е бивало, макар те да са се клели, но винаги се отмятат и търсят [да сторят] всякакви злини. А ние, великият господар наше царско величество, вас, православните християни, искаме да държим под цялата наша господарска милост . . ."
Из грамота на руския цар Алексей Михайлович (1645-1676), 12 април 7162 г. [=1654 г.]
"Чл. 1. Потвърждава се равноправието на езиците на всички националности, населяващи земята на Украйна. Чл. 2. На всеки гражданин на Украйна, към която и националност да принадлежи, се осигурява възможността при неговото общуване с държавните органи той да ползва родния си език . . . Чл. 5. Работническо-селската власт в своите обръщения към цялото население на Украйна като правило ще използва двата най-разпространени езика [в Украйна] - украинския и руския . . ."
Из Декрета "За мерките по обезпечаване на равноправието на езиците и за съдействието за развитието на украинския език" на Всеукраинския ЦИК и СНК на УССР, 1 август 1923 г.
Как ли пък не. Не ми се вярва някои да бъде заблуден с тая кротост, сигурно е, че нарочните отдели в съответните външни министерства отдавна денонощно се трудят, та пушек се вдига, в някаква степен бъдещето на Европа се решава сега, това бъдеще в голяма степен ще зависи от изхода на съвременните ни събития в Украйна.
* * *
Не е за вярване, може би, че събитията в центъра на Европа, в днешните украински земи, са имали все така определящо значение за бъдещето на континента и на света поне през последните 1600 години, при това почти без прекъсване. Ако трябва да сме примерни в изброяването ще е редно да се върнем още няколко хиляди години назад във времето даже, но понеже тук вече е ставало дума за тези твърде далечни времена, краткият преглед ще можем да ограничим само до последното хилядолетие и половина.
Дори без да се взираме твърде подробно няма как да не забележим, че обитателите на днешните украински земи участват усърдно в образуването на ранната славянска народност. Нас, българите, разбира се, като един от най-старите славянски народи това живо ни интересува. (Тук не е мястото да се разискват някои екзотични предположения, включително и за Балканите като славянска прародина, това изглежда все пак ще е наложително да се направи скоро поради натрупания вече научен материал, годен за обсъждане.) Точно в земите на днешна Централна и Западна Украйна лежи отговорът на съдбоносни за изследването на ранните славяни въпроси, изглежда вече е време да се дадат по-категорични отговори и за носителите на Черняховската култура (II-IV в. н. е.), и за характера и продължителите на Киевската археологическа култура (II-V в. н. е.), за разселенията на носителите на културата Прага-Корчак (V-VII в.), за етническия характер на Пенковската култура (VI-VIII в.). Време е честно да се заяви етническия състав на носителите на близкостоящата култура Ипотещи-Къндещи-Чурел (V-VII в.), която пък е в тясна връзка с образуването на българската държава. Етнообразуващите процеси, които се наблюдават в днешните украински земи, на североизток от тях и на юг ще оказват съдбоносно значение върху цяла Евразия в следващите хилядолетие и половина. Точно тия степни земи през II-VII в. ще трябва да оприличим изглежда на етническа мелница - нашите, българските корени, почти изцяло, и от славянска, и от прабългарска страна, са по тия места. Да се живее тук е и страшно, и опасно поради наличието на достатъчно борци за оцеляване, безброй славяни, балти, германи сменят непрекъснато селищата си, както показват археологическите проучвания, за да се закрепят на добро място под слънцето. Както е и днес, успяват малцина.
Колкото решителни и съдбоносни, толкова и противоречиви, за да не кажа неизяснени, са следващите събития по образуването на могъщата Древна Рус. Пак скоро ще трябва да се обърнем без притворство с лице към въпроса за създателите на тази държава и за нейния характер, но сега за нас ще е любопитно само, че създаването на могъща държава ни най-малко не успокоява страстите по тия места, може би наистина поради изложеното на неспирни политически и исторически ветрове място.
Омиротворяването на степните земи, до известна степен, през ХV-ХVI в. превръща географският център на Европа, и околните му земи, в така нареченото Диво поле (днешна Източна Централна Украйна, цяла Източна и Югоизточна Украйна) - убежище на всякакви размирни люде, на групи от различни етноси, сред които най-важна е физическата сила и способността за оцеляване пак (вж. Свързани текстове). Важно за етногенеза на съвременните украинци ще е да уточним, че на практика цялото днешно население на тия области е ново, от последните три-четири века. При това днешните гъсто населени централни и източни области на Украйна са плод на изключително високата раждаемост в Руската империя през ХVIII-ХIХ в., през ХV-ХVII в. казаците тук са едва няколко хиляди.
Вероятно поради това, че местното население е оставено сравнително необезпокоявано след обединяването на украинските земи с Русия през 1654 г., тук настава, най-сетне, малко спокойствие след цяло хилядолетие на бурни етнически събития. Цар Алексей Михайлович в грамотата си до Богдан Хмелницки и до Запорожкото Войско от 12 април 1654 г. пише успокояващо: "И никакви притеснения в нищо няма да имате" (вж. Извори).
Истината е, че съвсем без притеснения не минава - само след по-малко от половин век Запорожкото Войско се разпада, поляци и шведи отново хвърлят алчен поглед към тия земи. След Полтавската битка (27 юни 1709 г.), и до началото на ХХ в. - повече от два века тук е сравнително спокойно под скиптъра на руските императори. Самата Русия дължи до голяма степен своя имперски възход на обединението с украинските земи, което я приближава до останалите европейски страни, и на Полтавската битка (вж. Helene Carrere d"Encaussе, 2005).
* * *
Без да се отдаваме на суеверия, вероятно, ще е наложително да отбележим, че изглежда все пак няма по-ветровито място на континента ни от неговия географски център - днешните украински земи са бездънен източник на бурни и съдбоносни процеси и през ХХ в., а и в началото на новото хилядолетие, чак до самия днешен ден без прекъсване.
Въпреки съдбоносния характер на събитията, които протичат в центъра на Европа, или може би точно заради тях, населението на тези области създава своя държава в съвремената ни епоха за първи път преди по-малко от век. След създаването на Съветския съюз Украйна е глезеното детище на огромната държава - към нея непрекъснато се придават нови и нови земи, укрепва се крехката й държавност, нейни обитатели са двукратно на власт в Москва.
Трудно е да се предвиди изходът от днешната епична битка за Украйна, ясно е само, че всички са напрегнали силите си докрай, битката за Украйна е всъщност битка за Европа.
Извори
"В настоящата [7]162-а година [от сътворението на света] в 7-я ден на април писахте до нас . . . ти, хетмане Богдан Хмелницки, и цялото Запорожко Войско, чрез пратеника твой Филон Горкушей, та ние, великият господар, да ви дарим права, и привилегии, и свободи, и всички придобивки от бащи и от деди, дадени [ви] в миналото от благочестиви князе и крале, за да бъдат утвърдени и с нашите господарски грамоти да бъдат закрепени навеки. А пратеника ваш искате да пратим обратно без задържане, за да можете, вие, хетмане Богдан Хмелницки, тази наша господарска милост на наше царско величество да обявите на цялото Запорожко Войско и на целия християнски свят и да ги зарадвате . . .
И ние, великият господар наше царско величество . . . милостиво благоволихме прежните ваши права, и привилегии, и свободи, и придобивки да утвърдим и заповядваме с нашите господарски грамоти да бъдат закрепени навеки . . .
А ти, хетмане Богдан Хмелницки, бидейки на разположение на нашата господарска милост . . . да [ни] служиш . . ., заедно с всички казашки полковници, и стотници . . ., вярно, . . . на нас и на нашите господарски деца и наследници . . . И [всички] поради нашата господарска милост никакви притеснения в нищо няма да имат, и ще могат да разчитат на нашата господарска милост без всякакво съмнение. А полският крал и сенаторите, техните зли душегубни прелести никога не са преставали, поради което и занапред от кралете полски и от сенаторите, освен неволи и гонения, благоденствие никога не е бивало, макар те да са се клели, но винаги се отмятат и търсят [да сторят] всякакви злини. А ние, великият господар наше царско величество, вас, православните християни, искаме да държим под цялата наша господарска милост . . ."
Из грамота на руския цар Алексей Михайлович (1645-1676), 12 април 7162 г. [=1654 г.]
"Чл. 1. Потвърждава се равноправието на езиците на всички националности, населяващи земята на Украйна. Чл. 2. На всеки гражданин на Украйна, към която и националност да принадлежи, се осигурява възможността при неговото общуване с държавните органи той да ползва родния си език . . . Чл. 5. Работническо-селската власт в своите обръщения към цялото население на Украйна като правило ще използва двата най-разпространени езика [в Украйна] - украинския и руския . . ."
Из Декрета "За мерките по обезпечаване на равноправието на езиците и за съдействието за развитието на украинския език" на Всеукраинския ЦИК и СНК на УССР, 1 август 1923 г.
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela