Историята помни Автор : Веселин Максимов   От птичи поглед никак не личи зловещата история на остров Трикери „Концлагерът Трикери”   Филм за първия в Европа концентрационен лагер създадоха четирима бургазлии. Автор на документалната лента „Концлагерът Трикери” е областният председател на ВМРО Георги Дракалиев, оператор Иво Вартанян, а преводач от гръцки език – Георги Петков. Дикторският глас зад кадър е на журналиста от Дарик-Бургас Красимир Калудов.
Филмът разказва за трагичната съдба на част от българите в района на Солун през юни 1913 година след края на Балканската война, когато Османската империя е разгромена, но в района е останала българска войска, изнесла основната тежест на войната. Войници и обикновено население понасят ужасяващи страдания.

По официални данни 7000 българи (войници и цивилни) са качени на кораб за зловещия остров във Волоския залив, но подозренията са за много повече, тъй като по пътя те, начело с българския Солунски архиепископ Евлоги, били хвърляни
в морето, за да се удавят. На Трикери е нямало кладенци, питейна вода, храна и каквато и да било медицинска помощ.

Според разкази на оцелели очевидци, от време на време е пристигал кораб, от който направо в морската вода били хвърляни чували с хляб. До момента официалната версия за ужаса в първия европейски концлагер е, че там са били заселени български военнопленници, пламнала е холера и голяма част от тях са измрели от болестта.
Пра-прадядото на автора, поп Георги от Енидже Вардар, е намерил своята смърт там. Текстът във филма е от книгите „Вартоломеевата нощ в Солун и героичната защита на българската дружина”, „Българският гарнизон в Солун през 1913 година” от генерал Велизар Лазаров и „Гробовете на Трикери” от чешкия журналист Владимир Сис.

Екипът на лентата разказва за интересни случаи по време на пребиваването си в Гърция. Поради особената тема на разказа и въпросите, които съвсем нормално произтичат от нея, нашите хора си говорели на руски език, за да ги мислят за руснаци. Преводачът, с гръцко гражданство и перфектно владеене на езика, обаче веднъж се объркал и ги обявил за чехи. Получило се леко напрежение, но не се издали.

А на питането „Какво знаете за Трикери”, местните отвърнали точно това, което ги е научила пропагандата в училище и в обществото – по време на Балканската война тук били заточени български войници, избухнала холера, те умрели там и били изпозаровени на острова. „Защо не ги погребете сега, вече като християни, нали всички сме такива?” – попитали авторите.

Отговорът бил: „Ами, та те не са гърци. Чужденци са, някакви”.
Дракалиев и останалите от екипа, направили лентата, са сигурни, че нейната цел изобщо не е да предизвика някаква люта омраза и чувство за незабавна мъст. А да държи спомена жив и хората да научат истината.
Защото по онова време западноевропеййските медии масово са помествали репортажи за „зверствата на българската армия спрямо мирното население”.
Което, както този и много други трагични епизоди от историята, сочат, че не е съвсем вярно. Дори напротив.
Ключови думи: концлагерът Трикери, концентрационен лагер