Левият френски седмичник Le Nouvel Observateur в броя си от миналата седмица публикува шокираща статия. В нея става въпрос за хората, които за „американски пари“ организират политически преврати. Освен това в репортажа се явяват и няколко човека от Словакия. За най-опитен „проамерикански Че Гевара“ авторът смята Павол Демеш.

Корупцията и авторитаризмът на режима на Кучма ли предизвикват стихийната „оранжева революция“, по време на която стотици хиляди украинци излизат по улиците? Не съвсем. Подобно на случая с вълната от народни бунтове срещу режима на сърбина Милошевич, грузинеца Шеварнадзе или киргиза Акаев. Гневът на човешките тълпи беше истински. Фалшифицирането на изборите също. И все пак толкова бързото и без насилие събаряне на посткомунистическите автократи нямаше да успее без определено ноу-хау от няколко експерти, които изнамериха и „опитаха” истинско „ръководство за използване на революции“. Винсен Жувер се е срещнал с такива „износители“ на демокрация. И те са му разкрили своите тайни.

Наследниците на Ганди и МакДоналд

Тези уникални по своята същност мисионери са сърби и словаци, грузинци и украинци. Те са млади, сравнително образовани и повече или по-малко дръзват да извършат демократизация на посткомунистическия свят. Английският се превръща в техен общ език, обикновено става въпрос за перфектен английски. Най-често работят в западни институции и организации, преди всичко в американски. Могат да се нарекат „международни демократични бригади“. Дейността им се покровителства от Вашингтон. На всичкото отгоре някои от тях са назначени лично от Джордж Буш на поста „шампиони на свободата“.

За свалянето на деспотите от Изтока разполагат с уникално ноу-хау, което се състои от сложна комбинация между ненасилие, маркетинг и фънд-райсинг (събиране на средства). Някои заработват от това, за да живеят (и отказват да говорят за размера на възнаграждението си). За други това е източник на странични доходи (няколкостотин евро, от време на време). Е, абсолютното малцинство представляват тези, които работят без възнаграждение. Най-опитният се нарича Павол Демеш. Той е словак, на 49 години е и един от първите, които тръгват по този път. През 2000 г. тайно координира програмата за външна помощ за бунта срещу Милошевич. През миналата година – отново тайно – е съветник на украинските революционери.

В Братислава ръководи източноевропейския отдел на много влиятелната американска неправителствена организация German Marshall Fund, която помага на активистите от всички околни държави. В миналото е бил министър на външните работи, познава до съвършенство политическата ситуация в бившия съветски блок и знае как да подбере най-подходящия момент за революция.

Революционното консултиране – една добра сделка

Тясна, строго подкъсена брадичка, чист английски език, обяснява: „Повечето посткомунистически автократи напомнят морски раци. Имат здрава броня, но всички притежават едно уязвимо място: искат да получат легитимност чрез избори. Фалшифицират гласуването, но продължават да ги организират. Това е въпрос на международно положение. След това се убеждават, че владеят масмедиите и службите за сигурност. И че нищо няма да им се случи“ – обяснява Павол Демеш. „По време на цялата предизборна кампания пресата от целия свят следи всяка тяхна стъпка. И те отказват да стрелят по тълпите по време на прякото предаване на CNN. Точно в такъв момент е възможно да бъдат свалени.“

Павол Демеш

Успехът се основава преди всичко на демонстрации без насилие. „Това е и въпрос на етика и ефективност“ – обяснява Демеш. „Ненасилието дава морално надмощие и носи подкрепа от другите. Освен това насилието е областта, в която властта е по-силна.“ Другият ключ към успеха е в метода на действие. „Вечерта в деня на гласуването се събират доказателства за фалшификации, които много бързо се разпространяват из цялата страна. И веднага по улиците излизат стотици хиляди хора. След това те трябва по мирен път да вземат контрола над държавните учреждения, за да покажат на автократа, че законната власт е преминала в други ръце. И тъй като полицията не стреля, нещата се нареждат.“ Детска игра ли е това? „Разбира се, че не, изисква се дълга подготовка.“

Сърбинът Сърджа Попович е на 32 години. Високият слаб човек с измъчено лице и кръгове под очите е вече легендарна личност. Той е организатор на първото революционно движение на 21-ви век, което се превръща в предобраз на всички останали: през октоври 2000 г. неговият „Отпор” („Съпротива”) сваля Милошевич без да се пролее капка кръв. Оттогава за съвет при Сърджа Попович ходят почти отвсякъде, „дори от Зимбабве“. За да задоволи търсенето той отваря агенция с експерти по революции под името Canvas Group. „Това е частно предприятие“ – признава той – „но агенцията е регистрирана като неправителствена организация, за да не плаща данъци. „Годишният оборот ли? Това е търговска тайна.“

Кървавите млади момичета

Седейки на масата в „Муви Бар”, модно заведение в центъра на Белград, чийто собственик е, Сърджа открехва завесата: „Както казваше Ленин, за успеха на революцията са необходими три неща: организация, организация и пак организация. А аз добавям: младеж, младеж и пак младеж. Защото младите са ентусиасти, смели и властта няма голямо влияние върху тях: нямат деца, работа или имущество – нямат за какво да се страхуват.“ Има и още една причина – повече прагматична, дори малко цинична: „Винаги, когато режимът се хваща за беззащитната младеж, бие младите и ги хвърля в затвора, обръща гърба си към техните бащи, дядовци, чичовци и лели, приятели.“ „Ще ви издам един трик“ – продължава той с усмивка. „На демонстрация, която има опасност да свърши със сблъсъци, сложете в първите редици млади момичета в бели ризки. И чакайте атаката на полицията. Ефектът е гарантиран: след няколко нападения по белите блузки ще се появи малко кръв (или за нещастие повече). Така ще излязат страхотни кадри, които ще обиколят телевизиите по целия свят. И режимът ще бъде дискредитиран.“

Сърджа Попович

Конкуренция на пазара

Тридесегодишният сърбин Александър Марич заедно с още трима ветерани на „Отпор” основава в Белград друг експертен кабинет, който се занимава с революции, и е конкурент на Попович. Негова специалност са революционните групички младежи, които се образуват преди самия преврат. „Името трябва да бъде кратко, да се запомня лесно, като например „Лъвове” или „Кока”, и трябва да е силно като слоган.“ След това името трябва бързо да се настани в подсъзнанието на обществеността. През пролетта на 2003 г. фондът на Сорос изпраща Марич и неговия екип в Грузия, където трябва да станат съветници на водачите на зараждащата се протестна група. Грузинските представители са около 20 и вече са си избрали име: „Kmara!” („Стига!”). През една априлска нощ разлепят стотици плакати с името „Kmara!” из целия Тбилиси и в девет други града. На сутринта в цялата страна не се говори за нищо друго! Самият Шеварнадзе попада в капана. Вместо да игнорира тези „драсканици“, излиза по радиото и телевизията с разкритията и по този начин прави неочаквана реклама на малката групичка, за която всички смятат, че е масово движение.

На следващия етап групата ще трябва да отпечата хиляди листовки, стикери, да изработи щамповани тениски. Трябва да се създадат уебсайтове, да се купят мобилни телефони, плакати. Ще се организират събрания на войствените привърженици от всички краища на страната. Трябва следователно да се платят стотици билети за влак, нощувки в хотели, наем за помещения, храна. А след това ще трябва да се заплатят и услугите на чуждите консултанти. С други думи трябва да се намерят няколко милиона долара.

Спонсорите от Америка

За финансите трябва да се мисли предварително, защото толкова пари могат да се намерят само в чужбина. Местните богати бизнесмени ще погледнат с недоверие на цялата идея, те не желаят да развалят отношенията си с държавните органи.  Едва в началото на революцията ще притичат в другия лагер и ще тикат пачки с пари на младите революционери. До този момент обаче ще трябва да се търси помощ отвън – по-конкретно от Вашингтон. Защото според общоприетото мнение европеците са страхливи, бавни и стиснати – чест прави на изключенията (британци, холандци или поляци). Французите никога на фигурират сред „дарителите“ – с изключение на Fondation Jean-Jaures, която помага на младите социални демократи в Украйна.

В случая с оранжевата революция контактите с големите частни и обществени организации (USAID и National Endowment for Democracy) започват още през есента на 2003 г., т.е. година по-рано. Словакът Балаш Ярабик помага на украинската група „Пора!” от тази страна на Атлантика. А за това получава пари от американската организация Freedom House, която не желае „самостоятелно“ да финансира „Пора!”. Да, и в революцията, както и в бизнеса, често всичко започва от съвещанието на инвеститорите. „Революцията е силноконкурентен пазар” – казва Ярабик, който получава висше образование в Колумбийския университет. Лидерите на демократичните групи трябва да ходят във Вашингтон, за да се „продадат” по-добре на фондовете, които предоставят капитала. За да са подготвени за големия изпит, трябва да шлифоват аргументацията си, да си подготвят планове  и финансови таблици. Точно като в бизнеса.

Срещи в луксозните хотели

Едва получили първите пари, в страната идват „търговските агенти” на революцията, за да донесат „добрата вест”. По време на всяко едно събрание трябва отново и отново да повтарят, че всичко е възможно, че в своята страна са успели да свалят диктатора. Сърбинът Синиша Сикман винаги заминава на турнето, като например миналата година в Беларус, с малко пътническо куфарче. „В него имам цяла пропагандна сбирка: стикери, тениски, балончета с логото на „Отпор”.

Тези семинари обикновено протичат тайно, в неголеми, лошо отоплявани и мрачни помещения. Но се организират и на чист въздух, извън града, в бивши пионерски лагери. За да не будят подозрението на полицията, казват, че това е група, която отива на почивка. Например в Грузия през лятото на 2003 г., три месеца преди революцията на розите, 700 собствени активисти „Кмара!”се събират в пионерски лагер, далеч от Тбилиси. През август 2004 г. младите украинци от движението „Пора!” се срещат в пионерски лагер в Крим. Павол Демеш им помага да изготвят стратегията си. „Срещахме се на малки групички на плажа. Дори спяхме на пясъка или в малки вилички. Беше страхотно!“

Понякога обаче тези семинари напомнят конгреси на зъболекарите. През април 2004 г. 24-годишната Кето Кобиашвили отива в Одеса. „Една холандска организация ме изпрати да събера тридесетина млади човека, да ги подготвя и запаля за делото. Всичко се случи в един луксозен хотел, където цели две седмици живях в самостоятелна стая. На всичкото отгоре получих и 250 евро. Просто мечта!” След няклоко месеца фондът на Сорос организира семинар за казахстанските активисти в Алмати. „И там се срещахме в голям хотел“ – смее се Кобиашвили. „Имахме на разположение всичко: камери, за да се подготвим за интервю, дори апаратура за заглушаване на микрофоните, които казахстанската тайна полиция не беше забравила да монтира в заседателната зала“.

Новите преврати

Петият етап са две кампании едновременно. Целта на първата е да се обясни на гражданите какви са избирателните им права и да бъдат подтикнати да гласуват. Втората трябва да разкрие корумпираността и авторитарността на режима. Групите, които провеждат кампаниите не трябва да знаят една за друга, всъщност първата трябва да бъде абсолютно неутрална. След това вече се организират ефектни акции по улиците. Петнадесет членове на групата се преобличат като „затворници”, отгоре слагат сиво палто. С есемеси си определят час за среща на най-оживената улица в столицата и то в момент, когато на нея цари хаос. В уречения час събличат палтата и изглеждат като затворници. Няколко пъти извикват: „Гласувам за ХУ!“, като ХУ е местният диктатор. След това демонстрантите отново обличат палтата и потъват из града без следа. Резултатът е гарантиран. Полицията е бясна, започват репресии. Те учат младите революционери да управляват страха.

Милош Миленкович казва, че: ”по време на демонстрация е необходимо младите да пеят, за да не чуват шума от полицаите и войниците, който предизвиква безпокойство. За да се прикрие присъствието на многобройните въоръжени хора пред демонстрантите, може да се опъне голям транспарант в началото на шествието. Той ще попречи на демонстрантите да видят въоръжените войници, които могат да ги изплашат.“ Друг трик: да им се обясни, че арестът не е никаква трагедия. По време на семинарите обучителите на начинаещите революционери организират репетиции на полицейски акции. Едни се изявяват в ролята на полицията, а други – на демонстрантите. На семинарите се обучават да отговарят уклончиво, никога да не се държат агресивно, дори да се усмихват.

Така че всички са по местата си: активистите се набират и обучават, разпространяват се няколко хиляди листовки, организират се няколко флаш-моба и движението поема първите удари. Когато, с неизбежното фалшифициране, трябва да започнат изборите, новоизпечените революционери са вече подготвени да протестират срещу тях. Трудът на обучителите е приключил. Почти никой не взема участие в самите събития. Или изиграват съвсем скромна роля за определено нещо. Веднъж пуснали машината, те повече не са необходими. Мисията е изпълнена и „търговските агенти” на демократичната революция сега подготвят нови преврати. Готвят се да учредят в Киев Международен институт за демокрация.

Амбициозният Владислав Каскив представя своя проект лично на Джордж Буш. „Казах му, че бих приел институтът да се подкрепя от такива известни личности като Вацлав Хавел, Лех Валенса или Мадлин Олбрайт.“ Бившият лидер на движението „Пора!”, който след оранжевата революция сменя дънките с тъмен костюм и вратовръзка, прави впечатление в Белия дом.

Следващата цел: Путин

Такова внимание нервира последните тирани на Изтока. В края на годината ще има избори в Казахстан. Местният владетел, корумпираният Назарбаев, е предприел вече мерки за сигурност, множество активисти са изпратени в затвора, а на Владислав Каскив е отказан достъп до страната. Веднъж вече, през 2001 г., „кадифената революция” срещу белоруския Александър Лукашенко пропадна. През следващата година там ще има избори и петима украински активисти вече са изпратени в затвора. По негова заповед миналата година бяха набити и веднага след това изгонени от страната сръбски и словашки революционери. Определена подготовка за революция обаче и така вече се провежда: International Republican Institute, финансиран от Конгреса на САЩ, тайно подготвя активисти в съседна Литва.

В сметките влиза и Владимир Путин. В края на 2004 г. фондът Freedom House поставя Русия сред страните, които не са свободни. Това се случва за първи път след разпадането на Съветския съюз. А да поставят руския президент сред трофеите си, е мечтата на новите Че. Нещо повече, това е тяхната върховна цел. Някои вече работят като съветници в зараждащите се революционни групички. През лятото са планирани семинари в Крим и в самата Русия, на места, които за момента се пазят в тайна.

Но да се свали господарят на Кремъл не е идея проста. Всичко свидетелства, че той с твърда ръка управлява разузнаването си и голямата част от армията. Открито подкрепи кървавите репресии в Узбекистан и по такъв начин ясно показа, че в случай на необходимост, няма да се уплаши да стреля в тълпата. Руският президент в крайна сметка намери два начина как да осуети дейността на активистите. Учреди своя собствена младежка организация, която е копие на движенията „Отпор”, „Кмара!” и др.: същото двусрично име „Наши”, същите тениски, същите усмивки. Програмата обаче е националистическа, а изявите – твърди. И това не е всичко. ФСБ (Федералната служба по сигурността) бърза, шпионира и манипулира: агенти се включват във всички протестни групи и основават други, очевидно фалшиви, за да разбъркат картите. На международните демократични агенти няма да им е лесно в Москва: няма да учиш старата мечка на революция.

Агентите на Вашингтон

Остават много въпроси. Първият е: „търговските агенти“ на демокрацията обикновени агенти на Вашингтон ли са, както искат да ги представят в Кремъл и на други места? Отговорът е: не. Истина е обаче, че работят за американски (и понякога за европейски) организациии и не го крият. Истина е и това, че споделят ценностите на чичо Сам – демокрацията и долара – и желаят твърдо да ги установят в бившия Съветски съюз. В края на краищата е очевидно, Белият дом на Буш видя в тях векторите на своята софт пауър, пешката в геостратегическата шахматна партия, която разиграва с Русия в региона. Стоят ли обаче интересите на САЩ над интересите на страните, в които работят? Нищо не дава основание да се твърди това. Още повече: за каква Америка става въпрос? За Америка на неоконсерваторите от Freedom House или за Америка на финансиста Дж. Сорос, който похарчи милиони долари в борбата си с Буш?

Вторият въпрос е: бяха ли наистина тези революции народни или бяха дело на няколко активисти? В действителност вярно е и едното, и другото.

Както вече посочихме, предварително се подготвя неголямо ядро активисти. С цел да се разбунтува народът, да се „запали”, тези групи се насочват към всички познати досега техники на АГИТПРОП (агитационната пропаганда) и понякога дори към манипулации. Но без народния гняв, който хвърли в отчаяние авторитарния и корумпиран режим, без волята на народа да не разреши отново да му откраднат изборите и без стотиците хиляди хора, които излязоха доброволно по улиците на Белград, Киев или Тбилиси, нямаше да се получи нищо.

Въпреки това обаче възниква още един последен въпрос: какво ще се случи след революцията? С други думи, какво ще стане с тези народи след няколко години? „Няма ли да затънат представителите на властта в същия коловоз като предшествениците им, които, да напомним, бяха издигнати във властта от вълната на народните въстания?“ Това не е риторичен, а конкретен въпрос на Жак Рупник, експерт по Източна Европа от Центъра за международни изследвания, който е познат и в Словакия. Сръбският пример обнадеждава. Изглежда, че няколко години след падането на режима на Милошевич демокрацията в Белград леко се е стабилизирала, а човешките права най-общо се спазват. В случая с Грузия, където на 10-ти май 2003 г. Джордж Буш беше посрещнат като месия, ситуацията изглежда по-сложна: много лидери на въстанието на розите от 2003 г. вече демаскират завръщане към корупцията и милитаризма на новото правителство.

И така за момента играта не е приключила. И утре „алхимиците” на революцията все още няма да оставят на прашния рафт книгите си с рецепти. Защото, както вече се случи в Тбилиси, Киев или Бишкек, може би ще трябва да започнат всичко отначало.

Текстът е съкратен и адаптиран

Превод на словашки и надписи в текста: SLOVO

Източник: changenet.sk

Превод на български език: Диана Иванова