Евентуалните санкции срещу Москва и последиците за европейската икономика   Д-р Александър ТОДОРОВ

Преди няколко дни американския президент Барак Обама предупреди, че подкрепата на Москва за опитите на Автономна република Крим да излезе от състава на Украйна може да доведе до икономическата блокада на Русия от страна на САЩ и ЕС и предупреди Кремъл, че "ще плати за действията си". На свой ред, сенаторът Боб Крокър призова американските власти да използват всички възможности за упражняване на икономически натиск върху Русия. Колегата му Тед Круз дори предложи незабавното изключване на Русия от Г-8 и СТО. За възможността от налагане на санкции предупреди и доскорошният американски посланик в Москва Майкъл Макфол. Председателят на сенатската подкомисия по европейската политика Крис Мърфи пък заяви пред медиите, че Сенатът на САЩ може да наложи санкции срещу руските банки и да окаже натиск върху администрацията да замрази активите на руските държавни институции и частни инвеститори, както и да въведе визови ограничения за руските граждани.

Твърди се и, че американските и европейски власти могат да забранят на банките си да кредитират руските компании, след което да последва забрана за износ на високи технологии, което ще се отрази негативно върху дейността на редица руски фирми. Освен това, в подобни случаи САЩ са склонни да замразяват резервите на "противника", депозирани в американските банки.

Мнозина експерти обаче се съмняват във възможността от въвеждането на толкова строги санкции. Според тях, всички тези заплахи са по-скоро "призив към Русия да седне на масата за преговори". Както е известно, тя е сред основните търговски партньори на ЕС, да не говорим за износа на природен газ и петрол (на този въпрос ще се спра подробно по-нататък), с който работят европейските предприятия, затова едва ли можем да очакваме наистина сурови санкции срещу Москва.

Възможната ответна реакция

Междувременно, в Съвета на Федерацията (горната камара на руския парламент) се подготвя законопроект, предвиждащ конфискацията на имуществото, активите и сметките на европейските и американски компании (включително частни) в случай, че на Русия действително бъдат наложени някакви санкции. Според шефа на законодателната комисия на Съвета Андрей Клишас: "Законопроектът дава такива права на президента и правителството с цел да бъде защитен нашият суверенитет". Той твърди, че в момента юристите внимателно проучват въпроса, доколко подобна конфискация на активи и сметки на чуждестранни компании е в съответствие с руската конституция. "Ние обаче сме сигурни, че тя напълно се вписва в европейските стандарти - посочва Клишас - достатъчно е да си припомним случилото се в Кипър, когато конфискацията беше едно от условията тази страна да получи финансова помощ от ЕС".

Всъщност, най-важният въпрос за Москва във връзка с тези заплахи е, дали при евентуална икономическа блокада Западът ще може да замрази руските златни и валутни запаси. Според професора от Московския институт за международни отношения Валентин Катасонов: "Това напълно възможно. Така, по време на революционните събития в Либия, златните и резерви в чужбина бяха замразени, при това беше заявено, че ще си останат такива докато режимът не бъде свален. Впрочем, след убийството на Кадафи с въпросните резерви бяха покрити разходите на Пентагона за бомбардировките в Либия".

Следва обаче да се има предвид, че руските валутни резерви не са само на депозит в банките, а и под формата на ценни книжа на САЩ и ЕС. В момента 20% от тези резерви са на депозит в банките, а 80% са в ценни книжа. Впрочем, както показва практиката, ценните книжа също могат да бъдат замразени от държавата-емитент. Освен това, могат да бъдат блокирани и търговските операции, чиито доларови транзакции минават през американските банки. И тъй като цялата световна търговия с петрол се осъществява в долари, САЩ биха могли да я блокират. Какво следва от това? Според вече споменатия проф. Катасонов, "Нещата не са чак толкова страшни. Иран например вече 35 години съществува в условия на икономическа блокада и замразени валутни резерви, но това не му пречи да се развива успешно. Нещо повече, иранците вече не се нуждаят от долари в търговията си със суровини, а банките им работят с националната парична единица - риала, която има златно покритие, а не с долари. Тоест, станахме свидетели на интересен ефект - в определен смисъл тази блокада беше дори от полза за икономиката на Иран. Впрочем, в света има достатъчно примери за това, как икономическата блокада може да има обратен ефект".

На сходно мнение е и съветникът на руския президент по икономическите въпроси Сергей Глазев, според който санкциите ще дадат "добър импулс" за развитието на икономиката на Русия. Освен това, той твърди, че: "Ако действително бъдат наложени санкции срещу руски държавни структури, ще бъдем принудени да прекратим изплащането на кредитите, отпуснати на наши структури от американските банки. Трябва да е ясно, че санкциите са двуостро оръжие и, ако САЩ решат да замразят активите ни, доларовите пасиви на руските компании също ще бъдат замразени. Това означава, че нашите банки и предприятия ще спрат да изплащат заемите на американските си партньори".

"Ще бъдем принудени да се ориентираме към други валути, формирайки расчетно-платежната си систама - подчертава в тази връзка Глазев - Имаме отлични търговско-икономически отношения с партньорите си на Изток и на Юг и ще намерим начин не просто да "нулираме" финансовата зависимост от САЩ, но и да излезем от санкциите с голяма полза за себе си".

В същото време, ако ЕС реши да подкрепи американските санкции, това може да се превърне в икономическа катастрофа за Брюксел. Прекратяването на доставките на руски газ няма как да бъде компенсирано в обозримо бъдеще (като това се отнася с най-голяма сила за държави като България), т.е. подобно развитие ще означава ръст на цените на енергоносителите, което е от полза само за американците. Неслучайно редица западноевропейски анализатори смятат, че Вашингтон целенасочено тласка ЕС да предприеме санкции срещу Русия за да пласират на освободения от руския газ европейски пазар, собствения си шистов газ.

Впрочем, в самите Съединени щати също са налице сериозни съмнения относно ефекта от евентуалната икономическа блокада на Русия. Така например известният американски анализатор Питър Бейкър (автор на книгата "Възходът на Кремъл: Русия на Путин и краят на революцията") смята, че Обама много трудно ще може да окаже някакъв натиск върху Русия, тъй като тя е прекалено богата на ресурси за да може да бъде задушена икономически. На свой ред сенатор Крис Мърфи подчертава, че едностранните санкции на САЩ срещу Москва ще имат твърде слаб ефект, ако не бъдат подкрепени от Европа.

Много е вероятно, санкциите вместо да навредят, да дадат положителен импулс на руската икономика. Те, в частност, биха могли да стимулират Русия да се заеме с диверсификацията на своята икономика и формирането на самодостатъчна финансова система, в рамките на която основни средства за кредитиране на индустрията ще бъдат не външните, а вътрешните заеми.

Американският бизнес срещу санкциите

Междувременно няколко от най-големите американски компании вече открито демонстрираха недоволството си от усилващия се натиск на САЩ срещу Русия и опитите за налагане на санкции срещу нея. Официалните представители на такива гиганти като PepsiCo, Ford Motor, Boeing, ExxonMobil и други вече изразяват много сериозна загриженост, въпреки че на Москва все още не са наложени никакви санкции. Тези компании се оказват притиснати между непредсказуемия популизъм на администрацията на Обама и конкуренцията на европейските и азиатски играчи в битката за перспективния руски пазар.

Въпреки наложилите се стереотипи, търговско-икономическите проекти на американския бизнес в Русия съвсем не се изчерпват с горивно-енергийната сфера, а засягат много други области на производството и потреблението. Така например, през последните години PepsiCo се превърна в най-големия доставчик на хранителни продукти и напитки в Русия с годишен оборот от 5 млрд. долара. Тя държи 36 търговски марки - от класическия 7up до пррословутите "кубански колбаси" и руските минерални води, което и гарантира печалба от 500 млн. долара само от руския пазар.

8% от печалбата (11 млрд. долара годишно) на нейния основен конкурент Coca-Cola също се реализира на руския пазар, а в тамошните му заводи работят 13 000 руснаци.

Третата най-голяма транснационална корпорация в света General Electric също реализира много сериозни проекти в Русия, включително производството на свърхмодерни газови турбини и самолетни двигатели в Рибинск. Ford Motor пък сглобява в Русия стотици хиляди автомобили годишно, като планира да увеличи производството си с цел износ на трети пазари, формирайки ново съвместно предприятие с руската компания Sollers.

На своя ред признатият световен лидер в авиационната индустрия Boeing не само доставя в Русия десетки самолети годишно, но и купува от тази страна до 30% от необходимия на американската корпорация титан (включително обработен). И това са само най-големите американски компании, които от дълги години си сътрудничат с Русия и работят в страната

Неслучайно президентът на Националния съвет по външната търговия на САЩ Уйлям Ренч коментира евентуалните икономически санкции срещу Москва с думите: "американските компании ще понесат двоен удар от тези политически игри - на първо място, оборотът и печалбата им значително ше намалеят заради ограниченията, наложени от собственото им правителство, а след това върху тях ще се стовари и руската реакция на необмислените действия на администрацията на Обама". Според него: "Ние достатъчно ясно обяснихме на конгресмените и членовете на президентската администрация, че антируските икономически санкции биха имали някакъв ефект, само при изключително широко международно участие, т.е. ако ангажират не само европейските, на и водещите азиатска пазари. Без формирането на подобна широка коалиция, което в момента е почти непостижимо,  ние ще изложим на риск десетките милиарди долари, вложени от американските инвеститори в руската икономика, при това тази жертва ще се окаже напразна, тъй като освободените от нас ниши моментално ще бъдат запълнени от конкуренцията, докато за самата Русия ефектът от санкциите ще бъде краткосрочен и минимален".

Тук е мястото да подчертая, че макар американските инвестиции в Русия да са значителни, европейските са с порядък по-големи. Така, ако сумарният стокооборот между Русия и САЩ е 44 млрд. долара, този между Русия и ЕС е 460 млрд. долара. Затова вероятността европейските държави консолидирано да подкрепят евентуални икономически санкции срещу Русия изглежда твърде малка. Както заяви на 9 март 2014 британският външен министър Уйлям Хейг: "държавите от НАТО категорично изключват силовия вариант за разрешаване на украинската криза, а що се отнася до икономическите лостове за въздействие, следва да признаем, че не сме в състояние да наложим такива санкции, които да накарат Русия да се откаже от Крим".

В този смисъл за България би било полезно да се поучи от това как големите западни държави защитават националните си интереси, поставяйки ги на практика над гръмките фрази за "победата на демокрацията в глобален мащаб". Антируската реторика и заплахите срещу Москва са предназначени само за международната общност, затова и антируските стъпки, които вероятно ще предприеме Западът във връзка с кризата в Украйна, ще преследват предимно пропагандни цели, демонстрирайки солидарността му с новите власти в Киев. Разбира се, евентуалните санкции ще целят да създадат определени икономически проблеми на Русия, но само ако това не застрашава собствените икономически интереси в тази страна. Неслучайно почти никой на Запад не призовава сериозно за преразглеждане на руското членство в Световната търговска организация. В крайна сметка, става въпрос за бизнес, и то голям.

Информационно-психологическата война срещу Русия

Твърдите декларации на официалните представители на САЩ, включително Барак Обама и Джон Кери, са обясними. За всички американски президенти вътрешните проблеми винаги са били над всички останали и в този смисъл ситуацията, в която се намира сегашният американски президент, не е за завиждане. Наближават изборите за Конгрес, впрочем само след две години ще има и президентски избори, а демократите не могат да се похвалят с нищо сериозно във външнополитически план. Именно затова се правят опити да се компенсира липсата на реални успехи с гръмки декларации. При това обаче цялата отговорност се прехвърля на европейските партньори, на които се предоставя съмнителната чест да нагнетяват напрежението в отношенията с Москва и, съответно, да се превърнат в основната мишена на евентуалните руски ответни мерки.

Лесно можем да си обясним, защо САЩ предпочитат да действат именно по този начин. Нека само си припомним за провала на Белия дом през февруари 2014, когато в стремежа си да не допусне руско-иранската "петролна" сделка администрацията на Обама с изненада откри, че няма как да принуди руската страна към отстъпки, тъй като предприемането на по-сериозни санкции срещу Москва, може да ерозира сериозно американската финансова система.
Както вече споменах по-горе, Русия е четвъртия в света притежател на валутни активи, чиито резерви са в американски долари. И, ако доскоро това се смяташе както от Вашингтон, така и от Москва за признак за "руската зависимост" от САЩ, напоследък стана ясно, че то е и инструмент за "руски натиск" върху Америка. Така, ако руснаците решат да прехвърлят активите си в друга валута - например в юани или евро, последиците за САЩ биха били изключително болезнени, т.е. подобно развитие би струвало главата на Обама.

Що се отнася до останалите санкции, които Вашингтон би могъл да наложи на Русия, някои от тях пораждат по-скоро ироничната реакция на Москва. Нима американската авиационна индустрия е готова да се откаже от руския титан? Или пък американските ракети "Антарес" вече ще летят в космоса без руските ракетни двигатели НК-33, чиито доставки бяха одобрени от Съвета за сигурност на Русия през февруари 2014, когато никой още не говореше за санкции? Или пък ще бъдат прекратени преговорите за ПРО и конвенционалните въоръжения, които и без това са "замразени"?

Тъкмо поради това Вашингтон се опитва да постави ЕС начело на атаките срещу Русия, разчитайки, че след като Брюксел е свързан с по-тесни икономически връзки с Москва, по-лесно ще намери начин да я притисне. В тази връзка, мнозина цитират острото предупреждение на германския канцлер Меркел към Русия от 13 март 2014.

И тук обаче, нещата могат да останат предимно в сферата на реториката. Впрочем, на срещата на европейските външни министри, провела се на 3 март в Брюксел имаше предостатъчно и войнствена реторика, и твърди декларации. Така, ръководителят на британската дипломация Уйлям Хейг заяви, че "днес светът се сблъсква с най-тежката геополитическа криза в Европа през ХХІ век" и, че намесата в Крим "ще струва скъпо на Москва". Не по-малко мрачни (макар и доста мъгляви) прогнози направи и френският му колега Лоран Фабиюс, според който "ако не бъдат взети бързи и конкретни мерки за понижаване на напрежението, ще бъдат прекъснати множество важни връзки". В крайна сметка обаче, макар ЕС да заплаши, че ще преразгледа отношенията си с Русия, на първо време външните министри на Съюза решиха само да прекратят преговорите за визовия режим с Москва.

Всъщност, какво друго им остава? Отмяна на срещата на Г-8? Светът едва ли би се впечатлил от това. Или пък да се отложи подписването на новото базово споразумение за сътрудничество между Русия и ЕС? То и без това се отлага вече шест години по искане на Брюксел. Същото се отнася и за преговорите за либерализацията на визовия режим между Русия и ЕС, които имат чисто декларативен характер.

Русия е на трето място във външната търговия на ЕС, след САЩ и Китай. По обема на вноса си от ЕС обаче, през 2012 тя изпревари САЩ и зае второто място. Сред основните експортни пазари на Съюза, Русия е на четвърто място, след САЩ, Китай и Швейцария. Предвид наличието на толкова сериозна взаимозависимост и на фона на продължаващите проблеми на европейската икономика, нима може да се говори за наистина сериозни санкции срещу Москва?

Дори заплахата на чешкия министър на отбраната Мартин Стропницки, че след събитията в Крим руснаците трудно могат да разчитат да се включат в модернизацията на АЕЦ Темелин (която между другото е на стойност едва 10 млн. долара), едва ли ще стресне Москва, която в момента подготвя далеч по-мащабна сделка за изграждането на втория енергоблок на иранската АЕЦ в Бушер.

Що се отнася до финансовата сфера, и там ситуацията е по-скоро "патова". Европейските (германски, британски и френски) банки са отпуснали заеми за 40 млрд. долара в Русия и Украйна. Неслучайно именно те се превърнаха в основни заложници на евентуалния дефолт на украинската държава, който изглежда все по-вероятен. Освен това, дори ако се случи неочакваното и Западът действително реши да блокира руските сметки и активи, ответното замразяване на сметките от руска страна ще изправи въпросните банки на ръба на фалита. Тоест, за Брюксел би трябвало да е ясно, че на всяка негова стъпка в тази посока, Москва може да му отговори с достатъчно твърди и болезнени мерки.

Това най-ясно се осъзнава от финансовия и индустриален сектори в Германия, затова (в очевиден контраст с острата реторика на канцлера Меркел) шефът на външноикономическия отдел на Федералното обединение на търговско-промишлените палати Фолкер Трайер недвусмислено предупреди ЕС да не въвежда икономически санкции срещу Русия, предлагайки му да се ограничи с отмяна на срещата на Г-8 в Сочи, както и (което прозвуча доста изненадващо) "да въведе санкции срещу руските олигарси".

Тоест, когато говори за евентуални санкции срещу Москва, Западът е наясно, че не може сериозно да застраши руснаците, затова пък може да си докара доста проблеми, ако продължи упорито да отстоява неясните дори за самото европейско общество "висши либералнодемократични ценности". Както достатъчно откровено отбеляза преди няколко дни един латвийски анализатор: "Независимо дали ни харесва, но пристанищата на Латвия съществуват благодарение на руските товари, освен това Русия е пазар за пласмента на латвийски стоки за над милиард евро годишно, които няма как да бъдат пласирани в ЕС. И това трябва да е ясно на онези, които призовават страната ни незабавно да наложи икономически санкции на Русия за да изрази позицията си по украинския въпрос. Не става дума за това, че Латвия, както и целия ЕС, не трябва да изразят позиция по този въпрос, а за това, че натрупалите се проблеми следва да се решават конструктивно, а не следвайки емоциите си и в никакъв случай с военни средства".

Всъщност, това започва да се осъзнава не само в Латвия, но и в цяла Европа. Неслучайно водещите германски издания постепенно променят тона на коментарите за случващото се в Украйна, внезапно откривайки, че "Крим е населен предимно с руснаци", или, че в украинския т.нар. "Десен сектор" членуват не борци за свобода, а "опасни дяснорадикални елементи".

В това отношение си струва да цитирам и Збигнев Бжежински, който в коментара си за "Файненшъл таймс" от 24 февруари 2014 твърди, че "Западът трябва да убеди Москва, че не възнамерява да присъедини Украйна към НАТО, или да я обърне срещу Русия. За да се запазят мирът и стабилността в Европа, украинците следва сами да определят степента на близостта си с Европа и мащабите на икономическото си сътрудничество с Русия. А след изборите през май, те могат да разгледат различни варианти за предоставяне специален статут на Крим”.

Тоест, като цяло, реалността е такава, че вихрещата се в момента в Европа и САЩ антируска кампания не е в състояние да навреди сериозно на Русия и дори санкциите (ако такива все пак бъдат наложени) срещу нея най-вероятно ще имат силно ограничен и по-скоро декларативен харектер.

На практика, сегашните заплахи срещу Москва са по-скоро част от информационно-психологическата война на Запада. На която руснаците най-вероятно ще отговорят по подходящ начин. Освен подготвяния в Съвета на Федерацията законопроект за конфискация на имуществото, активите и сметките на европейските и американски компании (включително частни), ако на Русия все пак бъдат наложени санкции, можем да очакваме и други мерки. Така например, в отговор на подготвяния от САЩ списък на руски граждани и организации, "участвали в ерозията на териториалната цялост на Украйна", Москва може да обнародва „забранителен” списък на онези, които са участвали в подготовката и реализацията на преврата в Украйна, включително лидери и активисти на откровено неонацистки и крайнонационалистически формации.

Очевидно сред поуките, които Западът със сигурност ще извлече както от украинските събития, така и от ажиотажа с евентуалните санкции срещу Русия, е, че собствената му икономика е прекалено зависима от руските енергоносители. Делът на руския газ например е 30% от цялата консумация в Европа, което съществено ограничава възможностите на ЕС в играта му срещу Русия, която нито започва, нито ще свърши с украинската криза. В тази връзка по-долу ще се спра на проблема за зависимостта на Стария континент от руските енергоносители и, в частност, от петрола (която дори е по-голяма от тази от природния газ).

Петролният фактор

В момента държавите от еврозоната консумират по 9,5 млн. барела петрол и петролни продукти дневно, като в това отношение дефицитът на вътрешни енергийни ресурси достига 98%, т.е. почти всичко се внася от външни източници. Ориентировъчният обем на вноса през 2012-2013 варира между 370 и 380 млрд. долара годишно.

Държавите от ЕС, плюс Норвегия и Швейцария, консумират около 13 млн. барела петрол дневно. Общите разходи за консумираните петрол и петролни продукти е 510-520 млрд. долара годишно. Вътрешният дефицит на енергоресурси на ЕС плюс Норвегия е 75%, а без нея е 90-92%. Ориентировъчният обем на вноса пък е 380-400 млрд. долара (с Норвегия).

Както е известно, в Западна Европа петрол се добива само от Норвегия (1,9 млн. барела дневно) и Великобритания (0,9 млн. барела), докато добивът на всички останали е 0,5 млн. барела. Съвкупният добив пада до голяма степен заради изчерпването на достъпните находища. Така, през последните 15 години той е намалял два пъти, достигайки историческия си минимум от 30 години насам. При това Европа не разполага със сериозни ресурси за увеличаването му.

Разбира се, потреблението също пада, както в еврозоната, така и в Европа, като цяло. То започна да намалява през 2006 като процесът продължава. В момента потребрлението на петрол е на нивото на средата на 80-те години. Основната причина е повишаване енергийната ефективност на европейската икономика, без да забравяме, разбира се, кризата и стагнацията през последните пет години.

Кои са основните вносители на петрол в Европа? Истината е, че по отношение на петрола континентът е още по-зависим от Русия, отколкото по отношение на природния газ. Почти половината от вноса идва от постсъветските държави, като Русия държи 90%, а останалите 10% - Казахстан, Азербайджан и Туркменистан. Тоест, Русия доставя в Европа около 5 млн. барела дневно. Можем да си представим, какво ще стане, ако в резултат на евентуални санкции срещу нея, възникнат проблеми с руските петролни доставки.

Както е известно, петролната криза от 80-те години (Кувейт, Ирак, Иран) доведе до лишаването на пазара от почти 7 млн. барела дневно (10% от глобалното потребление по онова време), в резултат от което цените скочиха над три пъти, което пък провокира доста тежка глобална рецесия. Саудитска Арабия не успя да компенсира дори 1/4 от този недостиг.

Следващата криза от началото на 90-те пък лиши пазара от над 2,5 млн. барела, в резултат от което цените на петрола скочиха над два пъти. Тогава Саудитска Арабия успя да компенсира 80% от недостига на петрол, но въпреки това цените значително нараснаха заради сериозните проблеми с петролните доставки и общото напрежение в региона.

Тоест, евентуални проблеми с петролните доставки от Русия ще провокират неизбежен ръст с десетки проценти и (при определено развитие) дори колапс на европейската икономика, тъй като зависимостта и от руския петрол е над 40%.

Ако бъде лишена от доставките на петрол и природен газ от Русия, Европа ще бъде заплашена от спиране или сериозни проблеми на 20-25% от всички електроцентрали в ЕС, спиране или проблеми за 60% от металургичните заводи, студени зими поради липса на отопление за 1/3 от населението на ЕС (над 100 млн. души) и колапс на обществения и частния транспорт заради недостиг на гориво. В резултат ще бъде засегнат целият европейски бизнес, магазините ще започнат да се изпразват, ще възникнат проблеми с превоза на стоки и дори с отиването на работа. Възможно е да спрат работа повечето химически заводи, същото се отнася за строителния сектор. Тоест, можем да станем свидетели на изключително опасна верижна реакция, която да засегне цялата европейска икономика.

И в това отношение Европа се оказва по-зависима от Русия, отколкото Русия от Европа. Действително фактът, че руснаците могат да се лишат от 350 млрд. долара, колкото са приходите им от износа на петрол и газ, ще се отрази много сериозно на руската икономика, имайки предвид, че почти половината от федералния бюджет се формира от приходите от продажбата на енергоносители, но те поне няма да имат проблеми с електроснабдяването, отоплението, снабдяването с гориво и хранителни продукти. При положение, че еврозоната на 98% зависи от външните доставки, почти 40% от които са от Русия, това дава силен коз на Москва в преговорите и с Брюксел, тъй като при въвеждането на санкции срещу нея, тя ще може да отговори с разрушителни за европейската икономика ответни мерки. При това Русия има избор – тя може да преориентира енергийните си доставки от Европа към Китай и Индия. Дневното потребление на тези две възходящи сили е 14 млн. барела, като през последните 10-12 години е нараснало двойно. През настоящата 2014 то ще достигне 15,5 млн. барела, т.е. с 20% повече, отколкото това на цяла Европа.

През последните десет години Китай покрива над половината от ръста в потреблението на петрол. В момента Индия и Китай внасят по 10 млн. барела дневно, най-вече от Африка и Близкия Изток. В същото време Китай е изправен пред изключително сериозен проблем свързан с рязкото влошаване на климата заради емисиите на неговите, работещи на въглища, ТЕЦ-ове (80% от всички). Тоест, ако китайците започнат да се преориентират към природния газ, това ще превърне страната в потенциален пазар за руските енергоносители, три-четири пъти по-голям от европейския, имайки предвид потенциални растеж на азиатските икономики. Това не само ще покрие всички разходи на Москва по изграждането на газо- и петролопроводи към Китай и Индия, но и ще увеличи неколкократно приходите и от износа на енергоносители. В същото време, според някои експерти, възможната енергийна криза, която ще последва евентуалното налагане на санкции срещу Русия, ще доведе до двукратно нарастване на цените на енергоносителите в Европа, което, на свой ред, ще породи спад в европейската икономика с около 5%, т.е. на практика ще провокира нова криза на континента.

Заключение

На фона на всичко казано дотук, изглежда очевидно, че евентуалното налагане от ЕС на икономически санкции срещу Русия, особено ако те са касаят реализацията на проекта за газопровода "Южен поток", неминуемо би нанесло изключително големи вреди на енергетиката и икономиката на страните членки на Съюза. Но този фон и що се отнася до България, следва да очакваме рязко изостране на социалните проблеми и заплаха от възобновяване на протестните действия, провокирани от влошаване икономическата и социална ситуация, като цяло. Това, в частност, би могло да ерозира позициите на правителството и управляващата коалиция в контекста на предстоящите европейски и възможните предсрочни парламентарни избори. Впрочем, то вероятно би дестабилизирало цялата държава. Тоест, следва да сме наясно, че активното ни участие в кампанията за налагане на санкции срещу Русия едва ли ще навреди реално на Москва, но пък може буквално да срине собствената ни нестабилна икономика, която през последните месеци демонстрира макар и плахи признаци за възстановяване след тежката криза.

 

* Българско геополитическо дружествоээ

Все пак Русия е член на БРИКС, където се произвежда около 50% от БВП на света. Не смятам, че ще пострадат особено. Западът е в по-тежко положение, защото е потънал в дългове към страните на БРИКС, а и има енергийни проблеми.

Вагинин и опрешарски да внимават какво приказват!

БВП на БРИКС по покупателна способност - 26% по пазарни цени 21% при население около 43%....

БВП на БРИКС по покупателна способност - 26% по пазарни цени 21% при население около 43%....