Шопски език ли? Ха! Автор : Веселин Максимов   Първите мъже на България и Сърбия си общуват на „шопски език“ Отворено писмо от 18 български учени срещу грубите „шеги“ на сръбския министър-председател   Група български интелектуалци реагира остро на двукратната шегичка на сръбския министър-председател Ивица Дачич за „шопския език” по време на срещата му с българския премиер Пламен Орешарски. Изявлението на Дачич премина някак си услужливо незабелязано от масмедиите у нас, което ядоса много нашите учени.
Заради това те публикуваха отворено писмо до най-важните мъже в страната, които си затраяха „в името на добросъседските отношения”.

Адресирано е до президента Плевнелиев, премиера Орешарски, председателя на парламента Михаил Миков, външния министър Кристиан Вигенин и председателя на Българската академия на науките академик Стефан Воденичаров. Копие от протестната нота е получило и представителството на Европейския съюз в България.

Ето целият текст на писмото:
„Уважаеми господа,
Информационните агенции отразиха завършилото посещение на г-н Пламен Орешарски – министър-председател на Република България, в Република Сърбия.
От излъчените материали е видно, че г-н Ивица Дачич – министър-председател на Република Сърбия, поне два пъти използва понятието „шопски език“ – например, когато „се пошегувал“, че с г-н Орешарски се разбирали на „шопски език“, или в цитата: „В моя край (Южна Сърбия) никой не знае кой е майчиният му език – български, сръбски или шопски”.

От страна на българската делегация не е известно да е имало адекватна реакция.
За експертите и анализаторите по въпросите на сръбско-българските отношения е пределно ясно, че това не е случайно, а е израз на неотшумяващите коминтерновски и шовинистични нагласи в съзнанието на сръбския политически и част от „научния“ елит.
Фактите показват, че през последните поне две десетилетия сръбската държава поощрява опити да наложи в съзнанието на международната общност съществуването на някакво „шопско малцинство“ от двете страни на общата ни граница, „нито българско, нито сръбско“.

Известно е също така, че активно се прокарва идеята за наличието и на „торлашко малцинство“ в двете държави, касаещо населението по западната ни граница от гр. Годеч през Чипровци до Видин.
Сръбският политически елит, независимо от своята партийна оцветеност, черпи вдъхновение от успешния опит в миналото да сътвори „македонска нация“ на антибългарска основа с помощта на Коминтерна.

Препоръчваме на Република Сърбия да се занимава със собствените си малцинствени проблеми в Косово, Босна и Херцеговина, в Хърватска и Войводина; да престане да изнася „сръбска революция“ в съседни страни. Не така трябва да се разбира добросъседството в ХХІ в.
Ползваме се от случая да приканим българското политическо съсловие да поддържа будна историческата си памет и изострената си чувствителност по въпросите на единството на българската нация. Не всички около България са напълно дорасли за хуманните принципи на Европейския съюз.

Във връзка с горното, предлагаме:
Министерство на външните работи на Република България да отправи протестна нота до Република Сърбия.”

Гневното писмо е подписано от 18 български интелектуалци.
Те са: професор Пламен Павлов от Великотърновския университет, професор Илия Тодев – директор на Института за исторически изследвания към БАН, доцент Димитър Йончев, член-кореспондент Стоян Михайлов, академик Георги Марков от Института за исторически изследвания към БАН, архитект Елко Хазан – съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи, д-р Елена Алекова, председателят и съпредседателят на Обединен български фронт ТАНГРА Петко Колев и Димитър Димитров,  доцент Мария Стамболиева от Нов български университет, Емил Кало – бивш председател на Организацията на евреите в България „Шалом“, професор Христо Матанов – Софийски университет „Свети Климент Охридски“, професор Евгений Сачев – Университет по библиотекознание и информационни технологии, деканът на Историческия факултет към Софийския университет професор Пламен Митев, професор Орлин Загоров, професор Никола Дурчев, доцент Ружа Нейкова от Института за етнология и фолклористика към БАН и доцент Александър Костов – директор на Института по балканистика с център по тракология към БАН.

Протестът, който иначе щеше да остане напълно нечут от обществото в България, беше популяризиран от журналистката и правозащитничка Зденка Тодорова от град Цариброд, в Западните български покрайнини.