Ведрана Рудан е хърватска писателка известна с острия си език и още по-острото си перо. Едни я превъзнасят до небесата, а други я презират и отхвърлят. Единственото сигурно е, че не оставя след себе си равнодушници.

За вас казват, че сте най-скандалната хърватска писателка, която се осмелява да говори за онова за което другите мълчат – гнилия либерален капитализъм, отношенията сърби-хървати, американците, църквата. Това смелост ли е, лудост или просто болка за несправедливостта, която ни заобикаля, но за която малцина говорят?
Въобще не ми пука какво говорят за мене. Избирам теми, които ме интересуват, а това са всички, които изброихте. Не съм нито смела, нито луда. Скандална? Аз? Скандални са всички будали, които вече двадесет години позволяват престъпници да им унищожават живота и упорито не надигат глас или мотика, не се оплакват. Ужасява ме фактът, че по земята на бивша Югославия живеят толкова стотици хиляди кретени.

Пишете, че „няма човек, който не знае къде е бил, когато е убит Кенеди и когато умира Тито“. Дали времето на Кенеди и Тито е било по-добро от света в който живеем?
Сигурно е било по-добро. Ние, по-старите си спомняме, че сме имали право на безплатно лечение, образование, имали сме работа и покрив над главите. Никога не можеше да видите човек, който си държи главата в контейнера с надеждата, че ще намери кокал, който да дооглозга за обяд. Младите нямат и идея затова и си мислят, че винаги е било така, както е днес и по-добре не може да бъде. Медиите преднамерено затискат всяко припомняне за по-доброто минало.

Каква Югославия си спомняте?
Независимо дали искаме да си признаем или не, живеехме в уредено общество. Купуването на дипломи беше немислимо, омразата не се отглеждаше като орхидея, банките не се разбиваха, а и не поробваха, политиците не поръчваха убийства всеки ден.

Хърватия днес е член на ЕС. Колко Европи усещате като гражданка страната? Какво се промени?
Това, че Хърватия живее в Европа означава, че гражданите й живеят осезаемо по-лошо, отколкото преди влизането в съюза, който се управлява от малка група привилегировани и мощни, които властват над огромна група нещастници. Единствените хървати и хърватки, които нещо спечелиха от нашето влизане в ЕС са жените и мъжете, които представляват „Хърватия“ в Европейския парламент, каквото и да значи това. Някои изкарват по 10 000 евро на месец. Един от тях, името му нищо няма да ви говори, се оплакваше по медиите, че не знае какво е с толкова пари. Търсихме си го, разбира се, и си го намерихме.

На кого е по-добре – на хърватите в Европа или на сърбите пред Европа?
Питате ме на кого е по-добре, на тези в пъкала, или на онези пред вратите му?

Вярвате ли в бъдещето на Босна и Херцеговина?
Не вярвам. Ще се разпаднр на парчетата, които така или иначе никога не са били свързани, както бяха решили господарите й. Тези господа имат голям опит, така че ще извършат професионално екзекуцията, което въобще не означава, че ще е безболезнена.

Може ли Анджелина Джоли да донесе мир по тези земи и трябва ли да посети Вуковар?
Анджелина Джоли би трябвало да отиде там, където й каже нейният чорбаджия, защото това й е работата. Нейният чорбаджия е и наш, така че е наистина безсмислено да й се забранява да се движи по земи, които по същество са само американски бази. Нейната задача не е да донесе „мир“ на някого, а да се усмихва, да се снима и да продава истинската американска демокрация, която досега превърна в прах и пепел много страни. Естествено, и Югославия.

Левицата и десницата?
Не съществува нито левица, нито десница, а само разбойници и техния интерес. Какво ни остава? Защо не питата какво ни остава? Ако каже, че единственият изход е палене и убиване на всички онези, които не ни дават да живеем, ще ме обвинят за призоваване към тероризъм. Аз съм за тероризъм с човешко лице. Онзи тероризъм при който хората ще пометат нашите господари и които ще дадат на обикновения човек правото да живее и работи на спокойствие. Знам, че сънувам сън, който никога няма да се сбъдне. Живеем в робовладелска система. Утешаваме се, че не сме само ние. Еднакво страдаме ние „диваците от Балканите“ и „цивилизованите“ шведи. Ето, доживяхме време, когато пролетариите от всички страни се обединиха в безсмислена борба за едното оцеляване.

Интервю за в. Вечерни новости (Сърбия) – със съкращения