Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.07.2014 20:56 - Пълната юдеизация на театъра Автор: budha2
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Пълната юдеизация на театъра

Хенри Форд: еврейският контрол над театъра...                                                                             В действителност, еврейският контрол над театъра не е сам по себе си повод за негодувание. Ако евреи, работещи отделно или в група, са успели да изтръгнат този доходоносен бизнес от ръцете на гоите, това е просто въпрос на търговски интереси.

Обаче и тук, както и в много други сфери на бизнеса, нещата все пак опират до етичната оценка на това, как е бил добит контролът над театъра и как се използва той. Обществото обикновено има желание да види по един категоричен начин, че контролът не се използва за антиобществени цели.

Обстоятелството, че едновремешните мениджъри-гои обикновено умираха бедни, докато продуциращите мениджъри евреи забогатяват баснословно показва, че гоите са били по-добри дейци на изкуството и по-лоши бизнесмени, отколкото евреите. Или пък, ако не са били по-лоши бизнесмени, то поне са работили в направление, чиято главна цел е била просто да се продуцират добри пиеси, а не заради самите печалби.

Въвеждането на еврейския контрол постави театъра върху далеч по-комерсиална основа, отколкото преди. Този контрол на практика представляваше приложение на идеята за тръста в театъра, преди същата идея да бе приложена широко в индустрията.

Контролът върху театрите в стратегическите градове, обвързващите записващи агенции за артисти и продукции, закриването на независимите театри и компании, посредством драстично високи цени на пиеси, които вече са били играни в театрите на Тръста, наистина послужиха на еврейските интереси по един друг начин. Индустрията на киното вече си пробиваше път напред. И тя си беше чисто еврейска от самото и раждане. Нямаше нужда да бъдат изтиквани гоите от нея, защото те така и не получиха шанс да се домогнат. Ето защо оттеглянето на независимия театрален мениджър или компания оставяше театралния салон опразнен, за да бъде поет от кинаджиите и отново печалбата бе гарантирана на една определена етническа група - евреите.

Театралният тръст, създаден от евреи, в началото на 20. век вече имаше пълен контрол в тази сфера. Той принизи онова, което по своята природа беше вид изкуство, до една система от разписания и касови постъпления, работеща с прецизността на добре управлявана фабрика. Потисна индивидуалността и нициативата; уби конкуренцията; пропъди независимия мениджър и природния гений; изключи голяма част от драматурзите, оставяйки само чуждестранни такива с утвърдена репутация; наложи известността на слаби таланти – преобладаващо от еврейски произход – и пробута безброй “звезди”, никнещи като гъби след дъжд, а истинските актьори потопи в тъма; отнасяше се с пиесите, театрите и актьорите като към фабрични продукти и започна процес на вулгаризиране и комерсиализиране на всичко, свързано с театъра.

КРИТИЦИТЕ – “ПОД КОНТРОЛ”

Напълно възможно е мнозина, които четат тези редове, да не се интересуват от театър и да са убедени, че и театърът, и киното са, на практика, заплаха за обществото. Но кое по същество превръща тези неща в заплаха? Именно фактът, че театралната сцена и киното днес представляват основния културен елемент на 90 процента от населението. Онова, което средностатистическият младеж възприема като вярно, като добро поведение, като изискано, в контраст с грубото, като правилна реч или словесен подбор, представите му за обичаи и чувства на други нации, за модата в облеклото, а също и идеите за религия и закони, бива извличано от видяното на сцената или екрана. Представата на обикновения човек за дома и живота на богатите се гради от театъра и киното.

Повече грешни представи и повече предразсъдъци се създават от контролираните от евреите театър и кино за една седмица, отколкото могат да бъдат приписани на едно сериозно изучаване на еврейския въпрос в продължение на цял век. Понякога хората се чудят откъде ли им идат представите на по-младите поколения – ето го отговора.

Еврейският контрол над общественото мислене не беше постигнат без съпротива, обаче един по един защитниците на американската традиция биваха побеждавани или се поддаваха на завладяващи влияния. Еврейският Театрален тръст беше нападнат от редактора на нюйоркския “Драматик Мирър” още на 25 декември 1897 г. Тогава той, известният театрален критик Харисън Грей Фиски, написа:

"Та какво ли можем да очакваме от една банда авантюристи с не особено достоен произход, без родословно дърво и съвсем явно – без артистичен вкус? Нека не забравяме, че преобладаващата част от тези хора, които съставляват Театралния тръст, са абсолютно негодни да служат за каквото и да било друго, освен да заемат най-низшите длъжности в театъра, и че не бива да бъдат толерирани дори и на тези длъжности, а държани под една здрава, силна и безкомпромисна дисциплина. Техните досиета не говорят за добра репутация и в някои случаи са криминални, а методите им на работа са в съзвучие с досиетата”.

Статията на Фиски беше отпечатана отново през март 1898 г. Разбира се, евреите веднага реагираха като един човек, както става винаги, щом някой отделен евреин бива упрекнат за някаква нередност или пък група евреи бива разобличена във вършене на нещо лошо. Всичките евреи в Съединените щати скочиха да защитават Театралния тръст. Веднага бе упражнен натиск върху компаниите, които разпространяват списанията из страната.

Елитните хотели бяха принудени да махнат “Драматик мирър” от стелажите във фоайетата си. На кореспондентите на списанието бе отказван достъп до театрите, контролирани от Тръста. Най-различни невидими на повърхността влияния бяха упражнени, за да бъде съсипан Фиски и бизнеса му.

Срещу Фиски бяха отправени обвинения за гигантски вреди, които отпечатаната му статия нанесла върху облика на членове от Тръста. За първи път някой от този тръст беше представен в лоша светлина. Показано бе пред американската публика какъв нисш тип хора се грижат за нейния театър.

Борбата на театралните критици – първо, срещу подкупите, а сетне и срещу своеволията на Театралния тръст – е стара история, от която отзвуци често достигаха до публиката чрез пресата. Отстъпчив отначало към мениджъри, актьори , драматурзи и критици, щом понабра власт, Тръстът си показа ноктите изпод ръкавиците от кадифе.

Нали получаваше милиони долари от публиката, която му плащаше охотно – от какво да му пука? А когато някой критик се опълчеше срещу методите му или посочеше нескопосаните, пошли и с упадъчен характер продукции, веднага му биваше отказван достъп до театрите и местните мениджъри биваха инструктирани да настояват за освобождаването му от длъжност във вестника, за който работи. И в почти всички подобни случаи с настояването се съобразяваха, понеже вестниците пък биваха заплашвани, че ще си изгубят рекламодателите. През следващите години Тръстът преследваше и вкарваше в “черни списъци” критиците, които казваха истината и се грижеше да не получат назначения от вестниците.

Днес вече не се говори за пиеси, а просто за “игрални домове”. Откакто Тръстът взе властта, театралният бизнес навлезе в сферата на търговията с недвижими имоти. От това да се дават под наем столовете в залата на цена от 1 до 3 долара на час се правеха добри пари. И даването им под наем стана реалност. Сценичното изкуство се превърна в една илюзия, понеже попадна под влиянието и под контрола на група бивши ваксаджийчета, улични вестникарчета, билетни спекуланти, постоянни посетители на боксови срещи със залози и персонажи от улица “Бауъри”.

Публиката не вижда и не знае кои са онези богове, в чиито нозе изсипва своите милиони всяка година, нито пък е наясно какъв е източникът на този театрален упадък. Болезнено е човек да слуша новоизлюпени философи как обсъждат “направленията на театралната сцена” или тъжно клатят глави с разбиране относно “отреденото от бога право на изкуството” да бъде толкова вятърничаво и пошло, колкото си пожелае, докато в действителност през цялото време, и “направленията”, и самото изкуство се предопределят от потомците на хора, способни да накарат изкуството да пропищи.

Театралният тръст вече не съществува в онзи му вид отпреди 10 години; сега е станал по-арогантен и дори си е завъдил тайни врагове сред неговите собствени служители. Надигна се една нова сила, но тя също е еврейска. Та вместо една, днес американската театрална публика си има две диктатури.

Съвсем естествено, пълната юдеизация на театъра му се отрази по такъв начин, че го превърна в “шоу-бизнес”, т. е. чиста проба търговия. Продуцентите много често нямят културен ценз, който да им позволи да надскочат сферата на пазарлъка.

Могат да си наемат каквото поискат: техници, шивачи на костюми, художници, писатели, музиканти. При техния критерий за масовия вкус и модел на поведение, формирани на пистите за конни състезания и залите за боксови срещи със залагания, при всичките им идеали, изградени върху амбицията да сводничат на покварата, вместо да служат на естествените потребности на обществото, не е изненадващо, че стандартите на театралната сцена са достигнали до най-ниските си показатели.

Винаги когато може, мениджърът - евреин наема на работа актьори и актриси евреи. А броят на драматурзите и артистите неевреи неотстъпно намалява, поради нуждите на пазара. Обаче артистичните псевдоними скриват от публиката, че онези актьори и актриси, които и доставят “забавлението”, в по-голямата си част и във все по-нарастващи пропорции, са евреи.




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19703887
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031