Вредителската и пагубна роля на САЩ в украинската криза пролича и в спирането на примирието, нищо че решението за него бе взето от украинския президент Петро Порошенко в ранните часове на вторник. Целия ход на събития води до такъв извод.

Известно е, че по инициатива на Порошенко едноседмичното примирие бе въведено на 20 юни като част от мирния му план от 15 точки. На 27 юни, в петък, примирието бе удължено със 72 часа и срокът му изтичаше малко преди полунощ в понеделник. Истината е, че двете страни не го спазваха. Проруското опълчение в Донбас съобщи, че буквално няколко часове след влизането в сила на примирието позициите му били обстрелвани с миномети и артилерия. От съобщенията става ясно, че това се е случвало горе-долу всеки ден по време на т.нар. примирие, при което се е стигнало да жертви и ранени сред цивилни. На свой ред Киев съобщи за свален военен вертолет, при който са загинали 9 войници. Киев обвиняваше също Москва, че границата е пресичана необезпокоявано от руски въоръжени лица и тежка бойна техника, които съответно попълвали силите и въоръжението на проруските сепаратисти.

С изтичането на примирието дипломатическата активност се завъртя на високи обороти. Франция и Германия си спомниха за посредническата (макар и неуспешна) роля в украинската криза през февруари и решиха отново да използват възможностите си на неутрален помирител. В понеделник те се впуснаха в „щафетни преговори“ с Владимир Путин и Петро Порошенко, за да продължи примирието, съответно и мирният план на украинския президент. В хода на тези преговори Путин е предложил няколко ключови мерки. Най-важната от тях е от руската страна на трите гранични пункта, предизвикващи най-много безпокойство в Киев, да бъдат разположени не само наблюдатели на ОССЕ, но и – забележете – украински граничари. По-ефикасна мярка за контрол и доверие едва ли може да се предложи. Руската страна предложи и създаването на цялостен механизъм за контрол върху примирието. По време на „щафетната дипломация“ е били изразено желанието за по-бързото организиране на третия кръг от консултации между Киев и бунтуващите се югоизточни региони, както и за незабавното освобождаването на заложниците.

Четиримата държавници се договорили да възложат на външните си министри да изработят съответния документ и още същия ден, в понеделник, първите дипломати съгласуваха четиристранна декларация, която всъщност представлява механизъм за продължаване на примирието. Поне в понеделник вечерта впечатлението от дипломатическите новини бе в полза на ново продължаване на примирието.

И изведнъж през нощта на вторник като гръм от ясно небе дойде съобщението, че Порошенко спира примирието и на практика се отказва от съгласуваната вече декларация. Като гръм прозвучаха и мотивите на украинската страна. Тя щяла да застане зад декларацията, само ако имало безусловно двустранно спиране на огъня. Но как да стане това, след като тя горе-долу всеки ден от примирието е обстрелвала бунтовните райони, че дори и жилищни блокове? Киев искал също третия кръг от консултации да се проведе не в Донецк, както е било досега, а в…Москва. Изобщо малко нелогични, да не кажем малоумни причини. Причини, които водят не до разплитане, а до заплитане на възела.

Показателно е и друго. Порошенко осведомил Париж и Берлин за отказа си. Оказва се обаче, че той се обадил по телефона и на американския държавен секретар Джон Кери. Защо обаче на него, след като Вашингтон изобщо не участва в посредничеството по примирието?

От откровенията на Пол Кристи става ясно, че коренът на украинската криза е в умопомрачителния външен дълг на САЩ от 17 трилиона долара и в ищаха на страната да запази долара като глобална разплащателна валута. „За да се справят с дълговете, на САЩ им трябват нови пазари, които по мащаба си да бъдат съпоставими с американските. Единственият такъв пазар е европейският, похваща глобалистът. Следователно трябва да се намери начин, който ще доведе до пълното отваряне на европейския пазар за САЩ. Следователно трябва да се създаде такава ситуация в Европа, при която европейците сами да се откажат от енергийното сътрудничество с Русия и с други доставчици на енергоносители и да свържат своя икономически интерес с доставките на американски енергоносители“. Ето ви го всъщност истинското обяснения за неистовия и малоумен американски натиск срещу „Южен поток“ (а и за подготвяното трансатлантическо търговско споразумение).

След като постави „рамката“, философът се впуска в детайла: „Главната цел на събитията в Украйна е да разделят Европа и Русия дотолкова, че европейците напълно да се откажат от сътрудничество с Русия и да преориентират икономиката си към пълно сътрудничество със САЩ. В крайна сметка трябва тези 500 млрд. долара, колкото е стокооборотът между Европа и Русия, да се превърнат в стокооборот между Европа и Америка. Дали Украйна ще остане единна върху картата на света или ще се разпадне няма никакво значение за разрешаването на основния проблем. На Украйна е отредена ролята на свлачище, което трябва да прекъсне европейското сътрудничество с Русия“.

В отговор на въпрос политфутуристът, който сам признава, че е участвал в разработката на тази почти сатанинска стратегия, стига и до 21 февруари:. „Ако тази договореност (за предсрочните избори) беше осъществена, раздорът в Украйна щеше да спадне и тогава не би могло да става и дума за никакъв разрив на икономическите връзки между Украйна и Русия. Следователно, трябваше грубо да бъдат нарушени договореностите, което бе и направено“.

Сега би трябвало да е ясно защо марионетката Порошенко е отхвърлил примирието. Защо се е обадил на кукловода и защо в последствие бе похвален от него за спряното примирие. Всъщност излиза, че примирието е прекратено от Вашингтон. Би трябвало също да е ясно защо Киев ще блокира всякакви разумни стъпки за нормализирането на отношенията между ЕС и Русия.

Очевидно замисълът с продължаване на кръвопролитието е да се хвърли вината върху Русия, съответно върху нея да се стоварят секторните санкции и от ЕС. Съответно разривът с Русия ще е вързан в кърпа.

Сега е важно какво ще прави Евросъюзът. През февруари той се показа в неблаговидната роля да бъде воден за носа и дори също да бъде марионетка на Вашингтон. Този път е по-различно. Продължава диалога между външните министри на Германия, Франция, Русия и Украйна за деескалация на положението в Украйна, а срещу спирането на примирието се обяви и влиятелната все пак Испания. Унгария пък твърдо обяви, че е за „Южен поток“. Еврокомисията има нов председател, а преизбраният председател на Европарламента Мартин Шулц не показва, че споделя подхода на Америка. Може би пък в Украйна ЕС няма вече да бъде воден за носа от Вашингтон?

У нас тези дни на посещение бе молдовският президент Николае Тимофти. На съвместната пресконференция президентът ни Росен Плевнелиев каза, че загриженост предизвиквали действията на Русия (и на сепаратистите). Държавният ни глава да не страда от геостратегически далтонизъм или пък късогледство?