Постинг
07.07.2014 22:31 -
LE MONDE DIPLOMATIQUE И „МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК” !!!http://bulgarinut57.blogspot.com/
LE MONDE DIPLOMATIQUE И „МАКЕДОНСКИЯТ ЕЗИК” !!!
... ИЛИ ... ВРЯВА И БЕЗУМСТВО !
„История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл ...”
Шекспир.
Изобщо не бих се изненадал или учудил, ако след месец и друг прочета в някое АВТОРИТЕТНО ЕВРопЕЙСКО издание, че БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК произлиза от руския или още по-трагичносмешното от „македонския език” !
Човек осъзнава колосалната уродливост и извратеността на тази Коминтерновска най-долна и гнусна лъжа - воняща проказа, разстлала навсякъде мизерната си доктрина едва след контакти с македонисти, та дори когато носят френски имена !!!
Това е последният, петнадесети брой на Le Monde diplomatique,
видно от първата страница на корицата.
На 74 стр. е публикувана статията озаглавена „Братска страна и сестрински език”
(„Bruderland und Schwestersprache”) !!!
Авторът на творбата е Лоран Жеслин (Laurent Geslin),
когото може да видите на снимката по-долу.
Той е журналист на свободна практика списващ за:
RFI, Radio France, RSR, Libйration, Le Temps, La Libre Belgique,
Ouest France, Mйdiapart, TC, Le Monde diplomatique, France 24. В нашата държава, държавните институции ангажирани с големи държавни дела, нямат време, а може би и смелост да отговарят на разни „джурналис’чета”, та дори когато техните материали се появяват на страниците на списание, четено предимно от дипломати.
Единствена, може би, н.с. І степен Ана Кочева–Лефеджиева от Института по български език към БАН, секция за българска диалектология и лингвистична география, даде достоен отговор на страницата на ФРОГНЮЗ !
http://www.frognews.bg/news_72425/
Предлагам ви нейната публикация:
"В 15-ти брой на изключително авторитетното и сериозно дипломатическо списание Le Monde diplomatique се появи странна и повече от спорна статия, подписана от Лоран Жеслин, озаглавена „Братска страна и сестрински език” („Bruderland und Schwestersprache” – ние четем германската версия на изданието – б.ред).
Статията е посветена на взаимоотношенията между България и Македония, а подзаглавието й гласи „България не престава да оспорва македонската самостоятелност”. Статията е придружена от множество исторически карти, които недвусмислено илюстрират принадлежността на географската област Македония към българското национално пространство в миналото, но независимо от това в нея се говори за „македонски книжовен език” и за неговата история ?!
В славистиката е повече от добре известен фактът, че въпросният коминтерновски „език”, който всъщност представлява писмено-регионална норма на български, се появява по силата на политически декрет на 2 август 1945 година. Въпреки това обаче във въпросната статия се твърди, че текстове, написани на македонски, били известни още от 16 век. Така и не се дава конкретен пример кои точно са тези енигматични „македонски” ръкописи и кой е техният автор, но съждението е налице, а това е стряскащо, защото се намира в безусловно авторитетно издание като Le Monde diplomatique.
Не става ясно и какъв е източникът на това твърдение, но все пак бихме имали основание да считаме, че най-вероятно той е македонски. В този смисъл ще си позволим да препоръчаме на мосю Жеслин да разгърне и български автори по темата, както и европейски слависти, от които ще научи, че българската книжовна продукция от този период (тя се създава преди всичко в манастирските книжовни средища) се характеризира с общи езикови черти, които отпращат към един-единствен книжовен език, който без съмнение е български. Нещо повече, добре би било да се обърне специално внимание и на френските източници, които са недвусмислени и авторът би трябвало най-малкото да ги е чувал, ако не и чел като професор А. Мазон с неговите „Славянски приказки от Югозападна Македония”, Париж 1923 (Andrй Mazon, Contes slaves de la Macйdoine sud-occidentale); или Анри Пози с „Войната се връща”, Париж 1934 (Henri Pozzi). Те са осветлили еднозначно историческите и лингвистични факти.
Още едно абсурдно твърдение от статията (изнесено под линия и с ремарка „бележка на редакцията”) буди повече от недоумение. В него се твърди следното:
„ По време на „македонския ренесанс” през 19 в. бяха направени повече безуспешни опити да се легитимира самостоятелен книжовен език. Неговото лексикално богатство и граматика се отклоняват от български под влияние на гръцки, но въпреки това българският е най-близкият език. В лингвистиката български и македонски образуват източната група на южнославянските езици, факт, който не се възприема в България” и т.н.
В тези констатации има най-малко няколко грешки, които биха могли да се избегнат, ако беше обърнато внимание на планините от факти, с които борави непредубената лингвистика, а нея мосю Жеслин очевидно не познава. „Македонски ренесанс” е понятие, което вероятно съществува единствено в настоящите македонски учебници по история, но там присъстват и ред други смехотворни факти, които отвеждат началото на тази история далеч преди Александър Македонски и коня му Буцефал. Въпросният ренесанс е нищо друго освен Българското възраждане, започнало именно по югозападните български земи през 18 век, горе-долу по времето, когато Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарская”. Това става през 1762 г. По време на Възраждането много от просветните, духовните и ангажираните в революционната борба дейци са именно от географската област Македония. Те се самоопределят като българи и работят за българско духовно и национално събуждане и освобождение на Мизия, Тракия и Македония от турска власт. Това се отнася и за стружките братя Константин и Димитър Миладинови, и за Григор Пърличев, и за Райко Жинзифов и за още стотици и хиляди българи от Македония, за които не е имало съмнение какви са. За разлика от съвременните им потомци оттатък Вардар, които, пренаписвайки историята, са подменили и националната им принадлежност, така че и майка им да не ги познае...
За отклонението на „македонски” от „български” под влияние на гръцки, признаваме си чистосърдечно, досега не бяхме чували. Това „феноменално” лингвистично откритие на редакцията има ресурса да попадне в съкровищницата на колосалните глупости (да ни прощава реномираното издание, но отново най-искрено предлагаме на авторите му повече да четат, преди да се захванат с писане). Върху историко-географското землище на българския език северните гръцки говори са всъщност български по своята природа. Това са говорите около Солун (родината на Кирило-Методиевия език), около Драма, Сяр, а още по на изток – около Ксанти и Гръцка Тракия. Съвременните теренни проучвания недвусмислено показват, че тези диалекти продължават да споделят характерните особености на целокупния български език, а разликите са само, защото пазят най-архаични особености от по-стари периоди, вкл. остатъци от падежи и интересна лексика. Кои са т.нар. „гръцки влияния” върху т.нар. „македонски език” редакцията на Le Monde diplomatique не конкретизира, а и едва ли би била в състояние да го направи. Български, албански и румънски, заедно със северните гръцки диалекти образуват балкански езиков съюз и споделят редица общи особености по отношение на структурата си, но каквото е характерно за български, същото е и за македонските му диалекти. Що се отнася до лексиката, влияние на един език върху друг (особено когато са съседни) винаги има, но този сегмент не е структуроопределящ и не може да промени природата на един език.
Що се отнася до заглавието на мосю Жеслин „Братска страна и сестрински език”, то действително е вярно в първата си част. България е дала не един и два примера за това, че възприема Македония като братска страна на Балканите. По отношение на втората част – за швестер шпрахето – бихме предложили друга, по-коректна формулировка. Например - „майчин език”. Ще бъде вярна и точна. Защото съвременна България има желание да е братска страна за Македония, докато общият ни език си е един и същ, майчин, български!" *****
Появата на т.нар. „македонски книжовен език” е уникално явление в европейската лингвистична действителност, нямащо нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента.
За разлика от тях той е сътворен изкуствено от група хора:
1. на определена дата;
2. на определено място; 3. с определен декрет.
Това е решението.
Кратко и пределно ясно чисто политическо решение.
Само че тази „бележка” има своята предистория !
И тя започва така:
„САМУИЛ БОРИСОВИЧ БЕРНШТЕЙН родился 3.01.1911, умер 06.10.1997 года. Он был выдающимся лингвистом прошлого века. ... , в семье политических революционеров. ... входил в объединение лингвистов под названием „Языкофронт”.” !!! http://www.threeda.ru/iudaizm/velikie-iudei/samuil-borisovich-bernshtein.html
„С 1934 по 1938 г. С. Б. Бернштейн руководил кафедрой болгарского языка и литературы в Одесском педагогическом институте... ...Труды С. Б. Бернштейна начали появляться в печати с середины 30-х годов. Это статьи по польскому, болгарскому и македонскому языкам... ... В 1946 г. С. Б. Бернштейн защитил докторскую диссертацию „Разыскания в области болгарской исторической диалектологии”.
... Болгарская академия наук (в 1963 г.) и Македонская академия наук и искусств (в 1969 г.) избрали его своим членом-корреспондентом. Правительством Болгарской Народной республики он награжден орденом Кирилла и Мефодия I степени и медалью в честь 25-летия Народной власти в Болгарии.”
http://danefae.org/pprs/sbb/40let.htm „Великият юдей” С. Б. Бернштейн е „мозъчният тръст”, основоположникът на „македонскиот jазик”, той е „коренът на злото”. Наивници са тези, които вярват, че сентенцията „Разделяй и владей” е римска.
Той е и учител на Дина Сергеевна Мухина-Станишева, майка на премиер-министър, на сърбоманския македонец Блаже Конески, на сърбина Александър Белич и други коминтерновски етноинженери със сАветски дипломи. Публикувано от Emil Tsvetkov в неделя, юли 06, 2014
... ИЛИ ... ВРЯВА И БЕЗУМСТВО !
„История, разказана от луд, със много шум и бяс, в която няма ни капка смисъл ...”
Шекспир.
Изобщо не бих се изненадал или учудил, ако след месец и друг прочета в някое АВТОРИТЕТНО ЕВРопЕЙСКО издание, че БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК произлиза от руския или още по-трагичносмешното от „македонския език” !
Човек осъзнава колосалната уродливост и извратеността на тази Коминтерновска най-долна и гнусна лъжа - воняща проказа, разстлала навсякъде мизерната си доктрина едва след контакти с македонисти, та дори когато носят френски имена !!!
Това е последният, петнадесети брой на Le Monde diplomatique,
видно от първата страница на корицата.
На 74 стр. е публикувана статията озаглавена „Братска страна и сестрински език”
(„Bruderland und Schwestersprache”) !!!
Авторът на творбата е Лоран Жеслин (Laurent Geslin),
когото може да видите на снимката по-долу.
Той е журналист на свободна практика списващ за:
RFI, Radio France, RSR, Libйration, Le Temps, La Libre Belgique,
Ouest France, Mйdiapart, TC, Le Monde diplomatique, France 24. В нашата държава, държавните институции ангажирани с големи държавни дела, нямат време, а може би и смелост да отговарят на разни „джурналис’чета”, та дори когато техните материали се появяват на страниците на списание, четено предимно от дипломати.
Единствена, може би, н.с. І степен Ана Кочева–Лефеджиева от Института по български език към БАН, секция за българска диалектология и лингвистична география, даде достоен отговор на страницата на ФРОГНЮЗ !
http://www.frognews.bg/news_72425/
Предлагам ви нейната публикация:
"В 15-ти брой на изключително авторитетното и сериозно дипломатическо списание Le Monde diplomatique се появи странна и повече от спорна статия, подписана от Лоран Жеслин, озаглавена „Братска страна и сестрински език” („Bruderland und Schwestersprache” – ние четем германската версия на изданието – б.ред).
Статията е посветена на взаимоотношенията между България и Македония, а подзаглавието й гласи „България не престава да оспорва македонската самостоятелност”. Статията е придружена от множество исторически карти, които недвусмислено илюстрират принадлежността на географската област Македония към българското национално пространство в миналото, но независимо от това в нея се говори за „македонски книжовен език” и за неговата история ?!
В славистиката е повече от добре известен фактът, че въпросният коминтерновски „език”, който всъщност представлява писмено-регионална норма на български, се появява по силата на политически декрет на 2 август 1945 година. Въпреки това обаче във въпросната статия се твърди, че текстове, написани на македонски, били известни още от 16 век. Така и не се дава конкретен пример кои точно са тези енигматични „македонски” ръкописи и кой е техният автор, но съждението е налице, а това е стряскащо, защото се намира в безусловно авторитетно издание като Le Monde diplomatique.
Не става ясно и какъв е източникът на това твърдение, но все пак бихме имали основание да считаме, че най-вероятно той е македонски. В този смисъл ще си позволим да препоръчаме на мосю Жеслин да разгърне и български автори по темата, както и европейски слависти, от които ще научи, че българската книжовна продукция от този период (тя се създава преди всичко в манастирските книжовни средища) се характеризира с общи езикови черти, които отпращат към един-единствен книжовен език, който без съмнение е български. Нещо повече, добре би било да се обърне специално внимание и на френските източници, които са недвусмислени и авторът би трябвало най-малкото да ги е чувал, ако не и чел като професор А. Мазон с неговите „Славянски приказки от Югозападна Македония”, Париж 1923 (Andrй Mazon, Contes slaves de la Macйdoine sud-occidentale); или Анри Пози с „Войната се връща”, Париж 1934 (Henri Pozzi). Те са осветлили еднозначно историческите и лингвистични факти.
Още едно абсурдно твърдение от статията (изнесено под линия и с ремарка „бележка на редакцията”) буди повече от недоумение. В него се твърди следното:
„ По време на „македонския ренесанс” през 19 в. бяха направени повече безуспешни опити да се легитимира самостоятелен книжовен език. Неговото лексикално богатство и граматика се отклоняват от български под влияние на гръцки, но въпреки това българският е най-близкият език. В лингвистиката български и македонски образуват източната група на южнославянските езици, факт, който не се възприема в България” и т.н.
В тези констатации има най-малко няколко грешки, които биха могли да се избегнат, ако беше обърнато внимание на планините от факти, с които борави непредубената лингвистика, а нея мосю Жеслин очевидно не познава. „Македонски ренесанс” е понятие, което вероятно съществува единствено в настоящите македонски учебници по история, но там присъстват и ред други смехотворни факти, които отвеждат началото на тази история далеч преди Александър Македонски и коня му Буцефал. Въпросният ренесанс е нищо друго освен Българското възраждане, започнало именно по югозападните български земи през 18 век, горе-долу по времето, когато Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарская”. Това става през 1762 г. По време на Възраждането много от просветните, духовните и ангажираните в революционната борба дейци са именно от географската област Македония. Те се самоопределят като българи и работят за българско духовно и национално събуждане и освобождение на Мизия, Тракия и Македония от турска власт. Това се отнася и за стружките братя Константин и Димитър Миладинови, и за Григор Пърличев, и за Райко Жинзифов и за още стотици и хиляди българи от Македония, за които не е имало съмнение какви са. За разлика от съвременните им потомци оттатък Вардар, които, пренаписвайки историята, са подменили и националната им принадлежност, така че и майка им да не ги познае...
За отклонението на „македонски” от „български” под влияние на гръцки, признаваме си чистосърдечно, досега не бяхме чували. Това „феноменално” лингвистично откритие на редакцията има ресурса да попадне в съкровищницата на колосалните глупости (да ни прощава реномираното издание, но отново най-искрено предлагаме на авторите му повече да четат, преди да се захванат с писане). Върху историко-географското землище на българския език северните гръцки говори са всъщност български по своята природа. Това са говорите около Солун (родината на Кирило-Методиевия език), около Драма, Сяр, а още по на изток – около Ксанти и Гръцка Тракия. Съвременните теренни проучвания недвусмислено показват, че тези диалекти продължават да споделят характерните особености на целокупния български език, а разликите са само, защото пазят най-архаични особености от по-стари периоди, вкл. остатъци от падежи и интересна лексика. Кои са т.нар. „гръцки влияния” върху т.нар. „македонски език” редакцията на Le Monde diplomatique не конкретизира, а и едва ли би била в състояние да го направи. Български, албански и румънски, заедно със северните гръцки диалекти образуват балкански езиков съюз и споделят редица общи особености по отношение на структурата си, но каквото е характерно за български, същото е и за македонските му диалекти. Що се отнася до лексиката, влияние на един език върху друг (особено когато са съседни) винаги има, но този сегмент не е структуроопределящ и не може да промени природата на един език.
Що се отнася до заглавието на мосю Жеслин „Братска страна и сестрински език”, то действително е вярно в първата си част. България е дала не един и два примера за това, че възприема Македония като братска страна на Балканите. По отношение на втората част – за швестер шпрахето – бихме предложили друга, по-коректна формулировка. Например - „майчин език”. Ще бъде вярна и точна. Защото съвременна България има желание да е братска страна за Македония, докато общият ни език си е един и същ, майчин, български!" *****
Появата на т.нар. „македонски книжовен език” е уникално явление в европейската лингвистична действителност, нямащо нищо общо с нормалното възникване и развитие на естествените езици на континента.
За разлика от тях той е сътворен изкуствено от група хора:
1. на определена дата;
2. на определено място; 3. с определен декрет.
Това е решението.
Кратко и пределно ясно чисто политическо решение.
Само че тази „бележка” има своята предистория !
И тя започва така:
„САМУИЛ БОРИСОВИЧ БЕРНШТЕЙН родился 3.01.1911, умер 06.10.1997 года. Он был выдающимся лингвистом прошлого века. ... , в семье политических революционеров. ... входил в объединение лингвистов под названием „Языкофронт”.” !!! http://www.threeda.ru/iudaizm/velikie-iudei/samuil-borisovich-bernshtein.html
„С 1934 по 1938 г. С. Б. Бернштейн руководил кафедрой болгарского языка и литературы в Одесском педагогическом институте... ...Труды С. Б. Бернштейна начали появляться в печати с середины 30-х годов. Это статьи по польскому, болгарскому и македонскому языкам... ... В 1946 г. С. Б. Бернштейн защитил докторскую диссертацию „Разыскания в области болгарской исторической диалектологии”.
... Болгарская академия наук (в 1963 г.) и Македонская академия наук и искусств (в 1969 г.) избрали его своим членом-корреспондентом. Правительством Болгарской Народной республики он награжден орденом Кирилла и Мефодия I степени и медалью в честь 25-летия Народной власти в Болгарии.”
http://danefae.org/pprs/sbb/40let.htm „Великият юдей” С. Б. Бернштейн е „мозъчният тръст”, основоположникът на „македонскиот jазик”, той е „коренът на злото”. Наивници са тези, които вярват, че сентенцията „Разделяй и владей” е римска.
Той е и учител на Дина Сергеевна Мухина-Станишева, майка на премиер-министър, на сърбоманския македонец Блаже Конески, на сърбина Александър Белич и други коминтерновски етноинженери със сАветски дипломи. Публикувано от Emil Tsvetkov в неделя, юли 06, 2014
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
