Фчера зяпам мойта Пена
гори ду дюкяня,
бясну гляда пут чумберя
гачи ша ма сменя.
Рекух си,сакън, ся що става,
що ни ма фиксира,
нит ма гони луда крава
от ма изулира?
Фкиснах са коги съ врътна,
хукна към риката,
кат Ширлок Холмс слидих я,
пълзях пу зимята.
Га дукара са наблизо,
нъл сий малку щура,
чай ся дан ма мерни
рипнах у папура.
Думам си прублем ша има,
с куго ли шса сряща
и слухтя, ини учи цъкля,
кво мий ни убаждам.
Пуй ино времи глеам иди
Митю ТЕ-РЕ-ЗЕ-ТУ,
дет началник нявга беши
там у ТЕ-КЕ-ЗЕ-ТУ.
Кат я фана, чи замляска
тутманика неден,
мойта поничка пустря са,
аз напрау – бледен.
Нервъта ми са упъна,
ни мой трай, възгеждисах,
кату рипнах из папуря
Митя тупурдисах.
Той чи зе и са уплаши,
триндалек пубягна,
у гълоп кат конь утпраши,
пируката му падна.
Стой ба, Митйоооо - ревнах ази,
ам чи що ша бяга,
ила тукъ дъ съ мерим
кой е по мъжяга.
Нцъъъ - утсечи Митю
гори ут баира,
Пена с гуминетки тропа
и риве,ни спира.
Филусофски я пугледнъх -
от сига ми вийш,
кат цалуваши са с Митю
барем да са крийш!
Мъ напрау съм путресен,
стържи ма гръцмуля
и упъва ма джигеря,
пцувам и съ пуля.
Пена взе да ма прегръща,
нейну бил съм либи,
а пък с Митя ми са сряща,
пилтечи, биз алиби.
Не,не мой гу приживея,
прайш си с мен гъргара,
мащай ми съ прид учите,
чи си ми кушмаря!
Амсалак ма прайш ма Пено,
веки ни та искам,
да кайш, не съм убавеляк,
ти пък дан си миска?
У друга ша са флибя начи -
мума й пулвина,
със либоф нишан ми дади
кумшийката Калина.