Отношението на жителите на Луганск към украинската власт може да се определи с една дума: „ненавист“

Днес цял свят изказва съболезнованията си за гибелта на почти 300 пътници и членове на екипажа на малайзийския лайнер. На фона за тази трагедия за болшинството средства за масова информация някак си останаха назад престъпленията на киевските наказателни отряди към мирните жители на Донбас. А престъпленията продължават.

Само в Луганск жертви на бойните действия за последните дни станахах 44 мирни жители, 215 човека са тежко ранени. Това съобщи сайтът на Луганския градски съвет. И това е без да се имат предвид загиналите на 18 юли. А, както съобщи вторият секретар на Луганския областен комитет на Комунистическата партия на Украйна Александър Исаенко, тъкмо днес градът е бил подложен на най-жесток обстрел.

Един от знаменитете бойци  на Донецката народна република, известен като Прохоров, съобщи, че противникът е започнал настъпление по три направления. „Преди час укрите започнаа настъпление по три направления“.

Според Прохоров, обстрелва се район в град Перевалск – целта е опълченците там да бъдат обградени. Украинската армия настъпва към блокпоста около село Михайловка. Удар е нанесен и по село Сиротиново. Удар с „Град“.

Продължават боевете в района на т.нар. „Южен Котел“. Украинските силоваци с „Град“ обстрелват позициите на опълченците в  Саур-Могила.

Към град Свердловск се движи колона с украинска бронетехника.

В Луганск, по данни на Прохоров, са загинали още 9 мирни граждани.

Украинските силаваци заявиха, че ще обградят Луганск в обръч.

Известно е също, че украинските наказателни отряди настъпват към село Зельоное около Донецк, за да деблокират обкръжената им група на аерогарата.

- Ситуацията в Луганск е много тежка, почти трагична, – разказва Александър Исаенко. – Има постоянна стрелба. Най-много стрелят в източните квартали. Преди три часа позвъни сестра ми – взривната вълна я изхвърлила на пет метра. Недалеко от нея е бягал човек, бомбата го е разкъсала на части. Сред много от жителите на града има паника, хората не разбират от коя страна ще долети към тях смъртта. Мини и снаряди падат хаотично из целия град. Магазините са затворени. Предприятията практически не работят. Няма нито едно предприятие, което да работи.

Там, където живея, има 20 апартамента. Само в пет от тях все още има хора. Така е в целия град. За щастие, голяма част от децата и младите жени напуснаха града. Вчера бях на ж.п. гарата, видях главно хора на средна възраст, както и старци. Много хора се опитват да изведат от града престарелите си родители.
Някои от хората заминават за селата при роднини, а който няма къде да замине – се приютява в Русия. Част от хората заминаха в Централна Украйна, но много от тях вече съжаляват за решението си. Местните жители ги възприемат като врагове. Ако все още търпят жените с деца, то мъжете биват обвинявани, че са причина за войната. Казват, че заставят бежанците да влизат в нацгвардията.

От ден на ден стрелят все повече и повече. Тази нощ нямаше електричество, нямаше мобилни връзки. А неотдавна градските служби успяха да възстановят енергоснабдяването. Не в целия град има вода. В центъра, където живея, в момента има вода.

Освен страх, хората изпитват неописуема ненавист. Ако по-рано някой се съмняваше, дали властта в Киев е лоша или не, и струва ли си да й се съпротивляваме, то сега хората виждат, че към нас се отнасят не като към хора. Бият безразборно по мирните квартали.

Много от моите познати се записаха в опълчението. Ако по-рано в опълчението, честно казано, имаше немалко маргинали, то сега там има много хора с висше образование. Много от тях вече гледат на случващото се по различен начин. Виждаме какво мислят киевските политици за нас, жителите на Изтока. Те искат да ни унищожат.

Хората са целите в нерви. Представете си само – нощ е, лежиш и на сън чуваш изстрели. Започваш за броиш секундите, защото знаеш, че всяка секунда снарядът преминава по 10 километра. Броиш: едно, дне три… Мислиш: „Слава Богу, прелетя!“ И така ден след ден.

Често се налага да успокояваме възрастни жени в двора. Те търсят някаква надежда в новините. Казвам им: „По-добре гледайте някакви сериали, за да си отвлечете вниманието“. Но хората се събират в промеждутъците между стрелбите, обсъждат къде настъпват украинските наказателни отряди, какво да правят по-нататък. С нищо друго не могат да се занимават.

В Славянск продължават да се чуват взривове, изстрели. Казват, че украинските военни така провеждат разминирането. Днес, 18 юли, цял ден над града летя въртолет. И дори се чуваха оръдейни изстрели.

Хората са смазани. Почти няма отворени хранителни магазини. Преди броени часове започна отново да работи полуразрушеният хлебозавод. Разрушени са училища, не е ясно през септември къде ще учат децата.

Хората пишат заявления до органите на властта, че домовете им са разрушени. Обещават, че ще им помогнат, но надежда почти няма.

Всеки, който е забелязан да контактува с опълченци, веднага е викан на разпит. Днес минах през града и видях как хвърлиха с лице към земята едно младо момче. А около него имаше войници. Явно е бил забелязан с опълченци, арестуваха го. Мисля, че ако има разстрели, то те ги извършват тайно.