В началото ще споменем няколко факта, за да илюстрираме политическата проституция на въпросната личност и как винаги се урежда с добър пост, без значение кое правителство е на власт.

От 1990 г. Евдокия Манева работи в Министерство на околната среда, а през 1997 г. е заместник-министър на околната среда в служебния кабинет на Стефан Софиянски. В правителството на Иван Костов е министър на околната среда и водите. От 2001 г. е народен представител в 39-то Народно събрание. През 2004 г., след оттеглянето на група депутати начело с Иван Костов от СДС, е сред основателите на ДСБ и е избрана за член на Националното ръководство на партията. От 2005 г. е депутат в 40-то Народно събрание и член на Комисията по земеделието и горите и Комисията по околната среда и водите. От 2009 е заместник-министър на околната среда и водите в кабинетите на Бойко Борисов и Марин Райков.

Следват факти от „професионалната“ й дейност, които няма как да останат скрити, колкото и да и се иска.

На 30.01.2000г. 100 000 кубически метра замърсени с цианиди води изтекоха от хвостохранилище на златната мина „Аурул“. Концентрацията на отровите надхвърляше 800 пъти пределно-допустимите норми на северната ни съседка. Като следствие от това измряха всички низши организми и растителността в Сомеш и Тиса. Повече от 1200 тона мъртва риба бяха събрани само в унгарската част на Тиса. Още 100 тона мъртва риба бяха събрани при Белград, доста след вливането на Тиса в Дунав. Отровите поразиха цели 2000 км от мястото на аварията до делтата на Дунав. Бяха отровени и кладенците по реките Лопуш и Сомеш, където на 10 февруари ООН са измерили концентрации от 0,785 мг отрови на литър. Унгария съобщи за отровени мечки и коне, които са пили от отровената Тиса. В Румъния са били докладвани дори натравяния на хора. Въпреки това през цялото време нашето екоминистерство твърдеше, че за българия опасност няма. Нещо повече евдокия манева дори си позволи да обвини в самоволно решение и внасяне на паника здравното министерство на 16 февруари, един ден след като мз забрани консумацията на риба и вода от дунав за каквито и да е цели. Въпреки че от доклада на оон става ясно, че хората на илко семерджиев са действали напълно резонно и вероятно са спасили доста хора и животни.

Освен цианиди катастрофата е предизвикала натравяния и с тежки метали, се твърди още в доклада на ООН. При изследванията си в делтата на Дунав са открили олово в концентрации от 0,007 мг/л. Цианидните маси са били с много високо съдържание на тежки метали, е записано още в документа. Като капак на всичко екоминистерството се опита в началото дори да скрие катастрофата и наближаващата България смъртоносна вълна от отрови. На 3 февруари, четири дни след аварията в Румъния, нито в министерството в София, нито регионалните му поделения по поречието на Дунав имаха информация. Или поне не искаха да я изнасят пред обществото и медиите. Въпреки че точно за това им се плащат заплати. И това въпреки че, според доклада на ООН и изказвания на еврокомисарката по околна среда Маргот Валстрьом, Румъния е разпространила информацията до всички дунавски държави още на 31 януари. Едва на едва на 9 февруари Евдокия Манева твърдеше, че изтичане наистина има, но то не е опасно. По това време световните агенции предаваха за тонове отровена риба в унгарската част на Тиса.

„Има доклад по случая от румънския екоминистър Ромика Томеску, според който изтичането е спряно веднага и опасност няма”, твърдеше обаче Манева. Без да уточни, че изтичането на отровите от мината е спряно чак на 2 февруари и то не напълно, а е сведено до минимални количества. Шефът на Изпълнителната агенция по околна среда Димитър Кантарджиев пък дори обвини в лъжа румънските медии, които съобщиха за ново изтичане от „Аурул“ на 22 февруари. „Отровите са стигнали вече до уникалния румънско-украински природен резерват на дунавската делта при Черно море, след като явно изтичането на токсичния химикал още не е напълно спряно“, предаде на същата дата немската ДПА.

По време на войната в Югославия, докато световни медии и учени тръбяха за екокатастрофа на Балканите, предизвикана от бомбардировките на НАТО и разрушените сръбски заводи, екоминистърката се опитваше да ни убеди, че диоксини има и в цигарите и няма никаква опасност за здравето на българите. Манева дори се опита да опровергае военните от НАТО, когато съобщиха, че са ползвали бомби с обеднен уран над полуострова. Пак заради тези бомби, министърката се наложи да опровергава и ООН. Манева отказа да признае простата научна истина, че усиленият трафик на самолети е нанесъл вреди на озоновия слой на Балканите. Въпреки че в този случай информацията беше подадена от неин служител.
2010г. зам.-министърът Евдокия Манева се обяви за отмяна на тоталната забрана върху отглеждането на ГМО у нас.

8 Ноември 2011, ден преди повторното разглеждане на скандалния проект за златодобив край Крумовград, заместник министърът на околната среда и водите Евдокия Манева отново предотврати участие на критични граждански гласове в заседанието на Висшия екологичен експертен съвет /ВЕЕС/ към министерството. Формалните причини за недопускане на граждани, изтъкнати от Манева, са основани на спорни регламенти, въведени от МОСВ едностранно, въпреки многократните сигнали, че в тях се съдържат дискриминационни изисквания спрямо конституционните права на експертите и поставят гражданските представители в неравноправно положение спрямо останалите членове на тези органи.

Действията й се режисират под диктовката на формации като НГС „Природата за хората”, които са сформирани, за да обслужват лични и корпоративни бизнес интереси. Членове на управата на НГС „Природата за хората” са бизнесмени, обществени особи, както и действащ член на правителството, нямащи нищо общо с опазването на околната среда. Решението на Евдокия Манева превръща МОСВ в маша на олигархически и корпоративни интереси, които целенасочено се стремят да подменят гражданското представителство с нарочно култивирани от тях псевдо-граждански креатури. През 2006 граждански активисти са арестувани пред вратите на МОСВ в опит да предотовратят проекта за златодобив край Челопеч.

2011г. Евдокия Манева и Нона Караджова правят умишлена манипулация или проявяват невежество като казват, че европейското законодателство не им позволява да правят ОВОС на дълбочинни сондажи за търсене и проучване на нефт и газ.

2013г. Прокуратурата подновява проверката срещу кабинета „Борисов“ за сондажите за шистов газ. Евдокия Манева пише до прокуратурата, че „намерението“ за търсене на шистов газ не попада в списъка от дейности, които подлежат на екологична оценка.
Прокурор Валя Начева от Софийската апелативна прокуратура обаче оспорва мнението на Евдокия Манева, защото в случая не става дума за „намерение за проучване“, а за дадено „разрешение за проучване“. Магистратът стъпва върху приложение 2 на Закона за опазване на околната среда, което директно казва, че ОВОС е нужен за всички проучвателни сондажи за нефт и газ. Прокурор Начева задължава СГС да потърси мнението на всички замесени в случая длъжностни лица и отново да се произнесе по въпроса дали трябва да се образува досъдебно производство срещу хора от министерския съвет.

2014г. Евдокия Манева се опитва да ни убеди, че добивът на въглищен газ е напълно безвреден и, че трябва да вярваме на такъв голям „експерт” като нея, а протестите за запазване на Златна Добруджа са платени… в американските корпорации няма руско участие, и в руските няма американско и тяхната единствена цел не са парите, а ние ще станем енергийно независими и ще ни продават много евтино собственият ни газ.

АКО ИМАШЕ РАБОТЕЩИ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ, МАНЕВА ОТДАВНА ТРЯБВАШЕ ДА Е В ЗАТВОРА, А НЕ ДА ОБИКАЛЯ МИНИСТЕРСТВАТА И ДА ДАВА АКЪЛ ЧРЕЗ СРЕДСТАВАТА ЗА МАСОВА МАНИПУЛАЦИЯ!

С извадки от Вестник Сега