Какво са заснели американските разузнавателни сателити над Украйна?

Робърт Пери е американски журналист, носител на престижната награда „Джордж Полк“. Той става мното популярен с разследванията си за „Асошиейтед прес“ и „Нюзуик“ по аферата „Иран контри“, както и за американската операция срещу никарагуанските партизани през 1985 г., свързана с незаконния трафик на кокаин в САЩ. Сега Робърт Пери привлече вниманието на американското общество с политическите си разследвания „Отвори очи“-те за ситуацията в Източна Украйна. Пристрастията на американските медии към Украйна са очевидни – покровителство към киевския режим и остри критики към руските бунтовници и президента Путин. Сега обаче, надпреварвайки се да обвинява Путин за свалянето на малайзийския самолет, калпавата журналистика се разврати плашещо. В сърцевината на последната военна истерия, при която американските медии прибързано приписаха вината за свалянето на малайзийския пътнически самолет на руския президент Владимир Путин, е налице все същата липса на професионален скептицизъм, каквато имаше и по отношение на Ирак, Сирия и т.н. Ключовите въпроси не бяха зададени или не им беше даден отговор. Ключовият въпрос за сваления самолет над Украйна е: Какво се вижда на снимките на американските разузнавателни сателити? Трудно е да се повярва, че при цялото внимание, което е съсредоточило над Източна Украйна през последната половин година, американското разузнаване няма да забележи предполагаемото превозване на няколко огромни „Бук“ установки (руски самоходен зенитно-ракетен комплекс земя-въздух) от Русия към Украйна и после обратно в Русия. Вярно е, че през американските разузнавателни сателити не може да се види всичко, но ракетите „Бук“ са дълги пет метра и са превозвани обикновено с камиони или танкове. Същевременно малайзийският самолет е свален в следобедно време, не през нощта – следователно ракетните установки не са имали прикритието на тъмнината. Защо тогава въпросът за тези сателитни снимки и за наличното на тях не се задава от водещите американски медии? Как е възможно „Вашингтон пост“ да разглежда тема със заглавие на първа страница „Американските власти: Русия е дала установките“, без да изиска от официалните власти подробности по разкритията на сателитните снимки? Вместо това Майкъл Бирнбаум и Карън де Янг – пратениците на „Вашингтон пост“ в Киев, написаха: „САЩ потвърдиха, че Русия е снабдила сепаратистите в Източна Украйна с високотехнологични ракетни установки“ и са „направени опити те да бъдат превозени обратно през руската граница, според американските официални власти в събота, след стрелбата по малайзийския самолет в четвъртък.“ Официални лица съобщиха, че „смятат, че е направен опит да бъдат извозени обратно в Русия поне три ракетни установки „Бук“, че са „получили индикации… преди малко повече от седмица, че руски ракетни установки са били транспортирани в Украйна“. Тази информация идва от официални лица, чиято самоличност „Вашингтон пост“ ще запази в анонимност, за да продължат да се занимават с въпросите на сигурността.“ Забележете неяснотата в официалните формулировки: „смятат, че“, са „получили индикации“. Трябва ли да мислим, а вероятно е по-релевантно да питаме дали журналистите от „Вашингтон пост“ са мислили, че американското правителство, имащо най-мощните разузнавателни ресурси в света, не може да открие три камиона, натоварени с големи ракети със среден обсег? Информацията, която аз получих от източник, снабдявал ме с коректна информация при подобни случаи в миналото, е, че американското разузнаване разполага с подробни сателитни снимки за ракетната батария, която вероятно е възпроизвела съдбоносния изстрел. Тази батария обаче се оказва, че е била под контрола на украинските правителствени войски, облечени в униформи, наподобяващи украинските. Източникът ми каза, че анализаторите от ЦРУ все още не били изключили възможността войските да принадлежат на бунтовниците от Източна Украйна, които имат подобни униформи. Официалната оценка обаче била, че става дума за украински войници. Имало е също и предположение, че тези войници са били недисциплинирани и вероятно пияни, тъй като на снимките се виждали предмети, приличащи на бирени бутилки, които били разпилени около мястото. Вместо да настоява на тези детайли, американската преса от мейнстрийма просто се отдаде на пропагандата, изхождаща от украинското правителство и Държавния департамент на САЩ, включително натъртваше на факта, че системата „Бук“ е „руско производство“ – един напълно безсмислен, но непрестанно повтарян факт. Да се използва фактът на „руското производство“, за да се имплицира руско участие в свалянето на самолета, е в най-добрият случай подвеждащо и очевидно предназначено да влияе на неосведомените американци. Журналистите от „Вашингтон пост“, а и от други медии, добре знаят, че украинските военни части също използват военни системи „руско производство“, включително и ракетните установки „Бук“ – следователно съобщението за страната производител не носи никаква ценна информация. Да се позоваваш на украинския режим Много от атаките срещу Русия произхождат от претенциите на украинския режим, който възникна от един неконституционен държавен преврат срещу легитимно избрания президент Виктор Янукович на 22 февруари. Неговата интронизация бе предхождана от месеци на масови протести, но същинският преврат се осъществи начело с неонацистки военни, които опустошиха държавни сгради и принудиха администрацията на Янукович да се разбяга. В признание за ключовата рола на тези неонацисти – впрочем идеологически потомци на украинската милиция, осъществявала близко сътрудничество с нацистката СС през Втората световна война – новият режим дава на тези крайно десни националисти контрол над няколко министерства, включително над Министерството на отбратата, начело на което е поставен дългогодишнят неонацистки активист Андрей Парубий. Към същия този Парубий се обърнаха журналистите от „Вашингтон пост“, за да получат повече информация, заклеймяваща бунтовниците в Източна Украйна, както и Русия във връзка със сваления малайзийски самолет. Парубий обвини бунтовниците, намиращи се в близост до мястото на катастрофата, в унищожаване и укриване на доказателства – още една тема, отекваща по новинарските канали. Без да си прави труда да информира читателите си за отвратителното неонацистко минало на Парубий, „Вашингтон пост“ го цитира като надежден източник, който казва: „Ще бъде трудно да проведем щателно разследване, когато някои от предметите са взети, но ние ще направим всичко по силите си“. В противовес на уверенията на Парубий, киевският режим реално има ужасяваща репутация, що се отнася до казването на истината или до провеждането на сериозни разследвания за потъпкани човешки права. Все още остава без отговор въпросът за самоличността на снайпериста, стрелял по полицаи и протестиращи на Майдана на 20 февруари – жестокост, която доведе до ескалация на насилието и в крайна сметка до свалянето на Янукович. Режимът в Киев се провали също при установяването на виновните за изгарянето живи на множество етнически руснаци в Одеса на 2 май. Киевският режим подмами и „Ню Йорк Таймс“ (очевидно и Държавния департамент на САЩ), когато разпространи снимки, уж показващи руски военни лица, намиращи се първоначално в Русия, а по-късно в Украйна. След като Държавният департамент на САЩ одобри „доказателствата“, вестникът излезе с голяма статия на 21 април. Оказа се обаче, че една от ключовите снимки, предполагаемо заснета в Русия, е всъщност направена в Украйна. Това подкопа основанията на цялата статия. И ето ни отново изправени пред подобен сценарий. MSM се позовава на непотвърдени обвинения, дадени от киевския режим, за нещо толкова важно – че Русия е снабдила слабо подготвените бунтовниците в Източна Украйна с високотехнологични ракетни установки, способни да свалят високолетящи пътнически самолети. Това обвинение е толкова сериозно, че може да тласне света към втора Студена война и вероятно, ако има още такава тенденциозна информация – към ядрена конфронтация. Такива моменти изискват максимална журналистическа трезвеност и скептицизъм, особено към пропагандата, водена от силно пристрастни източници. Въпреки това ставаме свидетели как големите американски медии, водени от „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк Таймс“, публикуват пламенни статии, позовавайки се основно на неблагонадеждните украински власти и на Държавния департамент на САЩ, който беше водещият разследващ на украинската криза. В недалечното минало такъв тип немарливост на американската журналистика доведе до масови кланета в Ирак и допринесе за предвоенната ситуация със Сирия и Иран. Сега обаче залогът е далеч по-висок. Колкото и да е забавно да се обсипват с презрение най-различни „титулувани злодеи“ като Саддам Хюсеин, Башар Асад, Аятолах Хомейни, а сега и Владимир Путин, такъв тип лекомислие тласка света към много опасен момент, а възможно и негов последен. glasove.com

Цялата статия: http://noligarh.com/%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d1%81%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d1%83%d0%b7/ | www.noligarh.com

Робърт Пери е американски журналист, носител на престижната награда „Джордж Полк“. Той става мното популярен с разследванията си за „Асошиейтед прес“ и „Нюзуик“ по аферата „Иран контри“, както и за американската операция срещу никарагуанските партизани през 1985 г., свързана с незаконния трафик на кокаин в САЩ. Сега Робърт Пери привлече вниманието на американското общество с политическите си разследвания „Отвори очи“-те за ситуацията в Източна Украйна. Пристрастията на американските медии към Украйна са очевидни – покровителство към киевския режим и остри критики към руските бунтовници и президента Путин. Сега обаче, надпреварвайки се да обвинява Путин за свалянето на малайзийския самолет, калпавата журналистика се разврати плашещо. В сърцевината на последната военна истерия, при която американските медии прибързано приписаха вината за свалянето на малайзийския пътнически самолет на руския президент Владимир Путин, е налице все същата липса на професионален скептицизъм, каквато имаше и по отношение на Ирак, Сирия и т.н. Ключовите въпроси не бяха зададени или не им беше даден отговор. Ключовият въпрос за сваления самолет над Украйна е: Какво се вижда на снимките на американските разузнавателни сателити? Трудно е да се повярва, че при цялото внимание, което е съсредоточило над Източна Украйна през последната половин година, американското разузнаване няма да забележи предполагаемото превозване на няколко огромни „Бук“ установки (руски самоходен зенитно-ракетен комплекс земя-въздух) от Русия към Украйна и после обратно в Русия. Вярно е, че през американските разузнавателни сателити не може да се види всичко, но ракетите „Бук“ са дълги пет метра и са превозвани обикновено с камиони или танкове. Същевременно малайзийският самолет е свален в следобедно време, не през нощта – следователно ракетните установки не са имали прикритието на тъмнината. Защо тогава въпросът за тези сателитни снимки и за наличното на тях не се задава от водещите американски медии? Как е възможно „Вашингтон пост“ да разглежда тема със заглавие на първа страница „Американските власти: Русия е дала установките“, без да изиска от официалните власти подробности по разкритията на сателитните снимки? Вместо това Майкъл Бирнбаум и Карън де Янг – пратениците на „Вашингтон пост“ в Киев, написаха: „САЩ потвърдиха, че Русия е снабдила сепаратистите в Източна Украйна с високотехнологични ракетни установки“ и са „направени опити те да бъдат превозени обратно през руската граница, според американските официални власти в събота, след стрелбата по малайзийския самолет в четвъртък.“ Официални лица съобщиха, че „смятат, че е направен опит да бъдат извозени обратно в Русия поне три ракетни установки „Бук“, че са „получили индикации… преди малко повече от седмица, че руски ракетни установки са били транспортирани в Украйна“. Тази информация идва от официални лица, чиято самоличност „Вашингтон пост“ ще запази в анонимност, за да продължат да се занимават с въпросите на сигурността.“ Забележете неяснотата в официалните формулировки: „смятат, че“, са „получили индикации“. Трябва ли да мислим, а вероятно е по-релевантно да питаме дали журналистите от „Вашингтон пост“ са мислили, че американското правителство, имащо най-мощните разузнавателни ресурси в света, не може да открие три камиона, натоварени с големи ракети със среден обсег? Информацията, която аз получих от източник, снабдявал ме с коректна информация при подобни случаи в миналото, е, че американското разузнаване разполага с подробни сателитни снимки за ракетната батария, която вероятно е възпроизвела съдбоносния изстрел. Тази батария обаче се оказва, че е била под контрола на украинските правителствени войски, облечени в униформи, наподобяващи украинските. Източникът ми каза, че анализаторите от ЦРУ все още не били изключили възможността войските да принадлежат на бунтовниците от Източна Украйна, които имат подобни униформи. Официалната оценка обаче била, че става дума за украински войници. Имало е също и предположение, че тези войници са били недисциплинирани и вероятно пияни, тъй като на снимките се виждали предмети, приличащи на бирени бутилки, които били разпилени около мястото. Вместо да настоява на тези детайли, американската преса от мейнстрийма просто се отдаде на пропагандата, изхождаща от украинското правителство и Държавния департамент на САЩ, включително натъртваше на факта, че системата „Бук“ е „руско производство“ – един напълно безсмислен, но непрестанно повтарян факт. Да се използва фактът на „руското производство“, за да се имплицира руско участие в свалянето на самолета, е в най-добрият случай подвеждащо и очевидно предназначено да влияе на неосведомените американци. Журналистите от „Вашингтон пост“, а и от други медии, добре знаят, че украинските военни части също използват военни системи „руско производство“, включително и ракетните установки „Бук“ – следователно съобщението за страната производител не носи никаква ценна информация. Да се позоваваш на украинския режим Много от атаките срещу Русия произхождат от претенциите на украинския режим, който възникна от един неконституционен държавен преврат срещу легитимно избрания президент Виктор Янукович на 22 февруари. Неговата интронизация бе предхождана от месеци на масови протести, но същинският преврат се осъществи начело с неонацистки военни, които опустошиха държавни сгради и принудиха администрацията на Янукович да се разбяга. В признание за ключовата рола на тези неонацисти – впрочем идеологически потомци на украинската милиция, осъществявала близко сътрудничество с нацистката СС през Втората световна война – новият режим дава на тези крайно десни националисти контрол над няколко министерства, включително над Министерството на отбратата, начело на което е поставен дългогодишнят неонацистки активист Андрей Парубий. Към същия този Парубий се обърнаха журналистите от „Вашингтон пост“, за да получат повече информация, заклеймяваща бунтовниците в Източна Украйна, както и Русия във връзка със сваления малайзийски самолет. Парубий обвини бунтовниците, намиращи се в близост до мястото на катастрофата, в унищожаване и укриване на доказателства – още една тема, отекваща по новинарските канали. Без да си прави труда да информира читателите си за отвратителното неонацистко минало на Парубий, „Вашингтон пост“ го цитира като надежден източник, който казва: „Ще бъде трудно да проведем щателно разследване, когато някои от предметите са взети, но ние ще направим всичко по силите си“. В противовес на уверенията на Парубий, киевският режим реално има ужасяваща репутация, що се отнася до казването на истината или до провеждането на сериозни разследвания за потъпкани човешки права. Все още остава без отговор въпросът за самоличността на снайпериста, стрелял по полицаи и протестиращи на Майдана на 20 февруари – жестокост, която доведе до ескалация на насилието и в крайна сметка до свалянето на Янукович. Режимът в Киев се провали също при установяването на виновните за изгарянето живи на множество етнически руснаци в Одеса на 2 май. Киевският режим подмами и „Ню Йорк Таймс“ (очевидно и Държавния департамент на САЩ), когато разпространи снимки, уж показващи руски военни лица, намиращи се първоначално в Русия, а по-късно в Украйна. След като Държавният департамент на САЩ одобри „доказателствата“, вестникът излезе с голяма статия на 21 април. Оказа се обаче, че една от ключовите снимки, предполагаемо заснета в Русия, е всъщност направена в Украйна. Това подкопа основанията на цялата статия. И ето ни отново изправени пред подобен сценарий. MSM се позовава на непотвърдени обвинения, дадени от киевския режим, за нещо толкова важно – че Русия е снабдила слабо подготвените бунтовниците в Източна Украйна с високотехнологични ракетни установки, способни да свалят високолетящи пътнически самолети. Това обвинение е толкова сериозно, че може да тласне света към втора Студена война и вероятно, ако има още такава тенденциозна информация – към ядрена конфронтация. Такива моменти изискват максимална журналистическа трезвеност и скептицизъм, особено към пропагандата, водена от силно пристрастни източници. Въпреки това ставаме свидетели как големите американски медии, водени от „Вашингтон пост“ и „Ню Йорк Таймс“, публикуват пламенни статии, позовавайки се основно на неблагонадеждните украински власти и на Държавния департамент на САЩ, който беше водещият разследващ на украинската криза. В недалечното минало такъв тип немарливост на американската журналистика доведе до масови кланета в Ирак и допринесе за предвоенната ситуация със Сирия и Иран. Сега обаче залогът е далеч по-висок. Колкото и да е забавно да се обсипват с презрение най-различни „титулувани злодеи“ като Саддам Хюсеин, Башар Асад, Аятолах Хомейни, а сега и Владимир Путин, такъв тип лекомислие тласка света към много опасен момент, а възможно и негов последен. glasove.com