Магдалена ТАШЕВА, депутат от АТАКА в 42-то НС

С договори за фракинг Янукович раздаде Югоизтока на „Шеврон“, „ЕксонМобил“, „Шел“ и „Ени“.

Фамилиите Байдън и Кери ще въртят търговията с донбаски газ.

Една снимка от сайта на газово-петролната украинска компания „Бурисма Холдингс“ каз­ва всичко. Наредени един до друг, от нея ни гледат членовете на управителния й съвет – http://burisma.com/board-of-directors/ Алън Аптър (САЩ), Александър Квашнев­ски (Полша), Хънтър Байдън (САЩ) и Де­вън Арчър (САЩ).

И нито един украинец?!

Откога синът на американския вицепрезидент Джо Байдън управлява украински енергийни компании?

От април т.г., когато целият борд на директорите е бил окончателно подменен. Украинците Леонид Пету­хов, Денис Рудев и Андрей Кича са изхвърлени и на тяхно място председателят на борда Алън Аптър назначава гореспоменатите американци и Квашневски.

Според Агенция „Блумбърг“ компанията агресивно изку­пува газопреносни мрежи и газоразпределителни станции по цялата украинска територия.

Територията на непризнатата държава Новорусия, заедно със съседните бунтовни региони съвпада с находищата на шистов газ, даден с 50-годишна концесия на западни корпорации.

В оранжево – находищата на шистов газ в Украйна. Сините линии представляват гъстата газопреносна мрежа на Украйна. Картата е публикувана на сайта на „Бурисма Холдингс“.

В статия, озаглавена „Сложни времена за сина на вице­президента в украинската фирма“, в. „Ню Йорк таймс“ подчертава, че Хънтър Байдън (44 г.) е бил назначен за главен юрист (top lawyer) в борда на директорите на „Бу­рисма“ малко преди баща му Джо да пристигне в Киев за встъпването в длъжност на новия президент Петро По­рошенко. Навярно Хънтър се е ориентирал към Украйна, следвайки съветите на своя съдружник Девън Арчър – се­меен приятел и съветник по въпросите на сигурността на държавния секретар Джон Кери, твърди статията. Налице е „етичен проблем“. Мнение по въпроса дава спе­циалистката по етика на управлението Мелани Сло­ун. Щом вицепрезидентът Джо Байдън и държавният секретар Джон Кери не участват лично в управле­нието на компанията и не държат акции в нея, значи не са преминати никакви червени линии, смята тя. http://www.nytimes.com/aponline/2014/06/07/us/politics/ap-us-bidens-son-ukraine.html?ref=aponline&_r=1   NYTimes, June 7, 2014).

Да ви имам етиката, би възкликнал всеки непредубеден читател. Но в Америка е така. Г-жа Слоун и нейните колеги напомнят, че и роднините на Джордж Буш и Бил Клинтън са се забърквали в „сив, съмнителен бизнес“ бла­годарение на връзката си с президентите. Били Картър си уреди стипендия за $220 000 годишно от либийския лидер Муамар Кадафи, докато братът на стипендианта Джими Картър беше президент на САЩ. „А пък още по- преди, през 1960 г., Доналд Никсън, брат на тогавашния вицепрезидент Ричард Никсън…“, продължава статията с поредния случай на висша корупция в американската ад­министрация.

Хънтър Байдън и Девън Арчър са управляващи съдруж­ници в инвестиционната компания „Роузмънт Сенека партнърс“ (Вашингтон). И двамата са професионални лобисти.

Тоест по силата на утвърдена и нагло откровена ко­рупционна практика държавният секретар Джон Кери и вицепрезидентът Джо Байдън поемат на ръчно управление дейността, ерго – приходите от добива и търговията с нефт и газ в Украйна чрез търговската фирма „Бурисма“. Милиар­дите ще текат в личните им семейни сметки.

Все пак украинско участие има, но то си остава зад завесата. Мажоритарен собственик на „Бурисма“ е Ми­кола Злочевский, бивш министър на природните ресурси и зам.-председател на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана към президента Виктор Януко­вич. През 2012 г. Злочевский заявяваше, че възнамерява да „обяви търг за експлоатация на украинските находища на шистов газ”. И те бяха обявени, а находищата – раздаде­ни (виж по-долу).

Снимка на борда на директорите на „Бурисма Холдингс“ от сайта на компанията. Отляво надясно: Алън Аптър, Александър Квашневски, Хънтър Байдън и Девън Арчър.

Днес обаче Злочевский е скрит – неговото име не се споменава в анализите, няма го и на сайта на „Бурисма“. След ровене из архивите на американската правител­ствена Комисия за фондовите борси и ценните книжа (U.S. Securities and Exchange Commission) бе установено, че „Бурисма“ е собственост на регистрираната в Кипър офшорка „Бросити Инвестмънт лимитед“, в която пък огромната част от капитала е собственост на въпрос­ния Злочевский.

Седалището на компанията е на „Сейнт Джеймс Ску­еър“ 33 в Лондон. Установихме, че този адрес не води към „Бурисма“, а към фирма, която дава под наем „виртуал­ни” офиси на други компании, пише полският в. „Газета виборча“.

Тоест причината да се крие реалният собственик на компанията може да е в това, че тя изобщо не е компа­ния, а някаква централа, ръководена от американските и/или други служби. За това намеква и американското e-издание „Федералистът“ от 13 май 2014 г. „Синът на вицепрезидента на САЩ ръководи сенчеста чужда пе­тролна фирма? Компанията изглежда е фалшификат, а всичко около нея прилича на бездарен филмов сценарий“, отбелязва изданието.

Впечатление прави и името нa единствения неамери­канец в тази компания – Александър Квашневски, бивш президент на Полша, а впоследствие съосновател на Ев­ропейския еврейски конгрес (ЕЕК).

Беше установено, че той е в надзорния съвет на „Бу­рисма холдингс“ от 2 януари 2014. Адресът, който Квашневски е посочил, е офис, където се намира агенци­ята за недвижими имоти „Роял Виланув“, регистрирана на името на съпругата му Йоланта Квашневска. („Клуб Z”, 16 май 2014).

До ноември 2013 г. Александър Квашневски беше спе­циален пратеник на ЕС в Киев. Преди избухването на Майдана Квашневски бе направил 27 посещения в Ук­райна. Той открито подкрепи хунтата и свалянето на Янукович. Оказва се, че докато е насърчавал „европей­ското бъдеще на Украйна“, бившият полски президент си е уреждал и сладко местенце в газовия бизнес. Пред „Газета виборча“ Квашневски не казва колко пари изкар­ва в „Бурисма Холдингс“. Това било търговска тайна. Но уточнява, „че всички пари идват в Полша, където плащам 100 процента данък, а парите са в държавна банка, така че има пълна прозрачност”.

Руското население на Луганск, избивано с миномети, трябва да изчезне заради печалбите от шистов газ на „Шел“, „Шеврон“ и „ЕксонМобил.

А с какво разполагат фамилиите Байдън и Кери към момента?

„Бурисма“ води политика на прекра­тяване на енергийната зависимост на Украйна от Русия – цел, която съв­пада с усилията на САЩ да подпомог­нат енергийния сектор на Украйна“. (NYTimes, 7 юни 2014).

Засега е ясно, че са подпомагали сек­тора с тлъсти подкупи за експре­зидента Янукович, срещу които са получили щедри концесии за добив на шистов газ. От сайта на „Бурисма“ ни уведомяват, че „компанията про­извежда петрол и газ в находища по цялата територия, като две от тях попадат в Източна Украйна и в Крим“.

Те се експлоатират от две специално създадени дъщер­ни предприятия – „Еско-Пивнич“ (Esco-Pivnich), която добива природен газ в находище недалеч от Харков и „КримТопЕнергоСервис“ (KrymTopEnergoServis), която има лиценз за газовите находища на полуостров Крим. Който полуостров, както знаем, на 16 март 2014 г. се отцепи от Украйна и вече е част от Руската федерация. Поради това филиалът е спрял работа, но централата на „Бурисма“ е все още в Крим. Тоест, ако Русия реши да анулира тези договори, за да си вземе залежите, по-голяма част от които попадат в акваторията на Крим, Пу­тин ще си има работа лично с Джо Байдън и Джон Кери. Те се готвят за съдебната война – като главен юрист на „Бурисма“, Хънтър Байдън вече е наел вашингтонската кантора „Еф Ти Ай Кънсалтинг“ (FTI Consulting), специа­лизирана в решаване на проблеми „от правителствен характер“.

Голяма част от находищата в Източна Украйна попа­дат в границите на Новорусия – непризнатата държава на украинските руснаци, която бе образувана от слива­нето на също непризнатите Донецка и Луганска народна република.

„Бурисма“ не е единствената компания, облагодетел­ствана от обречения Янукович. Преди месеци стана известно, че малко преди да падне от власт, той се е опитал да се откупи от американците, като без борба им е раздал това, което са поискали от него – терито­рия и природни богатства под формата на десетилет­ни концесии за добив на шистов газ в Източна и Южна Украйна.

На 11 май 2012 г. Киев съобщи за Евронюз, че е избрал щатската корпорация „Шеврон“ и англо-холандската „Роял Дъч Шел“ за разра­ботването на находищата на шистов каз в Юзовка и Олеска. От състезанието в търга са отпаднали аме­риканската „ЕксонМoбил“, италианската „Ени“ и ру­ско-британската ТНТ-БП. „Газпром“ изобщо не е до­пусната.

Находището Олеска е в Западна Украйна, Лвовска об­ласт – там, където мнозинството от населението е ру­софобско, където в последните 15-тина години издигат паметници на Степан Бандера и Роман Шухевич, където в последните 6 месеца бе проведено етническо прочист­ване на рускоезичното население. Това находище, разполо­жено в „благоприятна“ за САЩ политическа среда, се е паднало на „Шеврон“.

5 ноември 2013 г. Шефът на „Шеврон-Европа“ Дерек Магнес (вляво) се ръкува с министъра на екологията и природните ресурси Едуард Ставицки пред погледа на президента на държавната компания „Надра Украини“ Виктор Пономаренко (вдясно) след подписване на 50-годишен договор за фракинга в Юзовка на стойност $10 милиарда. Зад тях аплодират сделата американският посланик в Киев Джефри Пайът и украинският президент Виктор Янукович.

„Шел“ обаче не е имала този късмет. Тя печели находи­щето в Юзовка, което се простира в бунтовния Донец­ко-Днепровски регион.

През септември 2012 г. двете корпорации получиха от Киев права да започнат хидравличното разбиване на недрата. През януари 2013 г. „Шел“ подписа договор за съвместен добив с правителството на Украйна. Той предвижда „Шел“ да дава между 31% и 60% от добития шистов газ на украинската държавна фирма „Надра Укра­ини“, а останалото да продава навън (Oil & Gas Journal, Jan. 25, 2013). Правата за фракинг са издадени за период от 50 години (РТ, 17 май 2014 г.)

В тези споразумения с 10% участваше и трета страна – частната компания „СПК-Геосервис“, която се води на името на трима неизвестни геолози.

На 11 юни 2013 г., 5 месеца преди „Майдана“, същият договор е подписан и с „Шеврон“ за шистите в Олеска, покриващи 1.6 милиона акра.

Малко преди това, на 3 юни м.г., споразумения за съв­местно производство на шистов газ са подписани и с „Ени“ и „ЕксонМобил“ – компаниите, отхвърлени на търга от 2012 г. Тоест всички западни компании са по­лучили по късче украинска територия, с изключение на руските кандидати в търговете – „Газпром“ и ТНК-БП (съвместна компания между руската „Тюменска нефтена компания“ и „Бритиш петролеум“).

Междувременно през април частната „СПК-Геосер­вис“ бе изхвърлена от споразуменията за съвместен до­бив на шистов газ. Тя била на Янукович и фамилията му, твърдят киевските медии. ( http://gazeta.zn.ua/energy_market/pravitelstvo-reshilo-perekryt-yanukovichu-dostup-k-buduschey-dobyche-netradicionnogo-gaza-v-ukraine-_.html  Зеркало не­дели, 18 апреля, 2014)

Изглежда всичко е било подредено още преди евромаро­дерите на Майдана да свалят Янукович. Западните кор­порации ще добиват шистов газ, а сенчестата компания „Бурисма“, която е преди всичко посредник и търговец, ще го продава на пазарите по цени, каквито Байдън и Кери определят.

И работата щеше да върви като по вода, ако руското население в Източна и Южна Украйна не беше въстана­ло.

Бруталното разрушаване на Славянск, попадащ на те­риторията на шистовото находище, не можа да оси­гури необходимия политически комфорт на западния инвеститор.

На 3 юни т.г. Агенция „Блумбърг“ съобщи, че „Шел“ вре­менно спира дейността си в находището от съображе­ния за сигурност. Компанията успя да пробие само 2 кла­денеца с хидравлично разбиване, се казва в съобщението.

Излишно е да споменаваме, че околната среда там е уни­щожена. (Виж http://censor.net.ua/photo_news/238116/eto_genotsid_voda_otravlena_na_donbasse_nachali_dobyvat_slantsevyyi_gaz_shokiruyuschie_foto  - Това е геноцид: водата е отровена“ на ук­раинския сайт „Цензор.Нет“

Така изглежда околната среда в района на двата шистови кладенеца (от планираните 15 за „проучване“), които „Шел“ успя да пробие досега с хидравлично разбиване. Водата в региона е отровена. (Виж и първата снимка горе). 

Но не всичко е загубено за „Шел“, „Шеврон“ и подобните им. Едновременно с извес­тието за временното изтегляне на „Шел“ от Източна Украйна министър-председателят Арсений Яценюк обя­ви, че Върховната Рада трябва да приеме закони, които да облекчат работата на чуждите инвеститори, като създадат благоприятни условия за фракинга.

Стана ясно, че първата шистова война ще продължи с военни и законодателни средства, докато от Източна Украйна остане безлюдна пустиня, прободена от сонди­те за хидравлично разбиване. Но „Шел“ и “Шеврон“ мо­гат да чакат – лицензите им са издадени за период от половин век!

Източник: http://www.vestnikataka.bg/2014/07/%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%88%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD/