Европейският кошмар се сбъдва - отново Америка срещу Русия. И този път залозите са както никога преди високи.

Русия се учи да живее в нова сурова атмосфера на въведените по инициатива на САЩ икономически санкции и политическата конфронтация с Америка. Изминаха почти пет месеца след смяната на режима в Киев, довели до нова епоха във външната политика и в международните отношения на Москва, и започнаха да се появяват приблизителните контури на новата стратегия за сигурност на Русия. На нея й предстои дълъг път и тя може да окаже влияние върху световната сцена.

Главният смисъл на тази стратегия е, че Русия отвръща на действията на САЩ, които искат да я натикат в ъгъла, да я блокират и сдържат. Кремъл не може да пренебрегне събитията в Украйна, която е изключително важна за Русия. Въоръженото въстание в Киев доведе на власт коалиция от ултранационалисти и прозападни политици. Това е най-лошото съчетание, което Москва би могла да си представи. Президентът Путин видя в това заплаха за международните позиции на Русия и вътрешния й ред.

Но отговорът на това предизвикателство означава напълно реален и продължителен конфликт със САЩ. Словесната съпротива срещу глобалната хегемония на САЩ не е достатъчна. За разлика от Грузия през 2008-а Украйна не е епизодичен случай, който може да бъде локализиран и поставен в скобки. По същество сегашната борба между САЩ и Русия е борба за нов световен ред.

В обозримо бъдеще Украйна ще остане главното поле на тази борба. Тактиката на Москва може да се променя, но не и коренните й интереси. Главната цел е да не се допусне влизането на Украйна в НАТО и на американските военни в Украйна. Сред другите цели са съхранение на руската културна идентичност в украинския Юг и Изток, а също запазването на Крим в състава на Русия. В много далечна перспектива статутът на Крим ще стане символ за изхода на това съперничество.

В по-широк смисъл това съперничество е не толкова за Украйна, колкото за Европа и насоката на нейното движение. За разлика от първите години на Студената война, когато е имало всеобхващащ страх пред комунизма, сегашната ситуация в Украйна и конфликтът на САЩ с Русия може да предизвикат противоречия.

Като цяло западните европейци не виждат заплахи от страна на Русия. Освен тона те зависят от руските енергийни доставки и изнасят на руските пазари своята продукция.

Русия ще се стреми да спаси икономическите си отношения с Европа, доколкото това е възможно, опитвайки се да съхрани достъпа до европейските технологии и инвестиции. Тя също ще защитава с пълна сила енергодоставките си в Европа. В тази насока Москва ще отделя основно внимание на Германия, Италия, Франция, Испания и някои по-малки страни - от Финландия до Австрия и Гърция. С тези държави тя има мащабни търговски връзки.

В най-идеалния вариант Русия би искала Европа да възвърне до известна степен стратегическата си независимост от САЩ. Москва се надява, че наказателната политика срещу нея, осъществявана под ръководството на САЩ най-вече в ущърб на търговските връзки на ЕС с Русия, ще доведе до трансатлантически разкол и разногласия вътре в Евросъюза.

Така или иначе руснаците вече почувстваха, че в обозримо бъдеще Европа ще следва САЩ, макар и на известно разстояние. Ето защо най-малко в близко бъдеще Русия ще трябва да се съобразява с една по-враждебна Европа.

По-дългосрочните сметки на Русия са свързани с трайното превръщане на Германия във велика сила през 21 век и във фактически лидер на ЕС. Този процес след време може да превърне ЕС в истински стратегически играч и да направи отношенията между Европа и САЩ по-безпристрастни.

Макар интересите на Москва и Берлин да се различават съществено, а засилването на Германия да не доведе до засилване на разбирателството с Русия, руско-германските отношения са все по-натежаващ приоритет за Кремъл.

Но това са плановете за бъдещето. В момента Русия се опитва да компенсира загубите в търговията със Запада и противопоставя на Европа и САЩ своята нова политика на сближаване с Азия. Увеличава се значението на Китай за Русия, доколкото това е единствената държава в света, която е невъзприемчива на задействаните от САЩ санкции. В същото време Русия се опасява, че може да стане прекалено зависима от гигантския си съсед и затова ще се старае да гради сътрудничество с други държани като Япония и Южна Корея. Но както в случая с Европа, отношенията на тези страни с Русия ще бъдат ограничавани от техните съюзи със САЩ.

Отчитайки принципния характер на конфликта със САЩ, Москва се стреми да заздравява отношенията си с незападните държави. Групата БРИКС, която обединява Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, е естествена формация в това отношение. Състоялата се наскоро среща на върха на БРИКС в Бразилия направи първата стъпка към създаването на колективни финансови институции. Русия получава определена морална подкрепа от своите партньори и се стреми към подобряване на отношенията с други държави от Латинска Америка, Азия, Близкия изток и Африка. Но за да заздрави истински отношенията си с незападните държави, Русия ще трябва съществено да разшири икономическите си отношения с тях, а това е много трудна задача. Тук ключова държава е Индия, следвана от страните от АСЕАН.

В политически план Русия вече се позиционира като държава, към която могат да се обръщат всички недоволни от световното господство на САЩ. Тези страни с неподправен интерес следят за противопоставянето между Русия и САЩ и си правят изводи. Те по-специално следят какво може да си позволява държава като Русия и какви загуби в крайна сметка тя ще понесе. Доколкото незападният свят, към който днес се е присъединила Русия, е твърде разнороден, Москва едва ми може да разчита на здрава солидарност с неговите представители. Но руско-китайският дует в Съвета за сигурност на ООН може да сплоти онези, които мечтаят за алтернатива на западното господство.

Естествено, Кремъл разбира, че най-сериозните потенциални заплахи за националната сигурност са вътре в страната. В речта си на заседанието на Съвета за сигурност Путин определи приоритетите на Кремъл в следния ред: подобряване на етническите отношения в голямата и разнообразна Русия; укрепване на конституционния ред и политическа стабилност в страната; устойчиво икономическо и социално развитие с особено внимание върху незащитените и уязвими региони на Руската федерация. Путин е убеден, че САЩ могат да се възползват от сериозните проблеми във всяка от тези области, за да отслабят суверенитета на Русия и да подкопаят териториалната й цялост.

Всички това изисква засилване на държавния контрол върху положението вътре в страната, провеждането на нова политика на реиндустриализация на Русия и намаляване на зависимостта й от Запада в някои области, внимателно преразпределение на ресурсите, за да бъдат отстранени недостатъците и слабостите, а също придобиването на нови съюзници на властта в различните обществени групи. Необходимо е, освен това засилването на националното самосъзнание на елита и патриотичното възпитание на младото поколение руснаци. В определена степен натискът на Запада помага на Кремъл в тези направления.

Що се отнася до военната безопасност, според Путин основните заплахи за Русия идват от военната инфраструктура на НАТО, която приближава руските граници; от американската система за противоракетна отбрана, която според Москва е насочена към неутрализиране на руските сили за ядрено сдържане; а също от стратегическите неядрени системи, които могат с висока точност да нанасят удари срещу руските цели. Всичко това изисква да се удвоят усилията за модернизация на руската армия с акцент върху ядрените сили, които трябва да остават надеждно средство за сдържане, а също на неядрените сили, които може да са използват в различни сценарии покрай руските граници и в чужбина. САЩ и НАТО отново станаха вероятен противник.

Това съперничество, което може да изглежда неравнопоставено и асиметрично, най-вероятно ще бъде дълго и трудно. Санкциите няма да накарат Путин да отстъпи. Той също знае, че ако отстъпи, натискът върху него ще се засилва. Руският елит вероятно ще преживее големи промени, а заради засилващата се изолация на Запада кадровите рокади стават неизбежни.

Но като цяло руският народ ще става все по-патриотичен, подложен на натиск отвън – особено ако Путин започне по-безкомпромисна борба с корупцията във властта и с произвола на чиновниците. Но ако Кремъл превърне страната в обсадена крепост и прибегне до масови репресии, той навярно ще загуби.

Засега е твърде рано да се правят прогнози как ще завърши това противопоставяне. Залозите тук са много големи. Всяка отстъпка от страна на Путин ще доведе дотам, че той ще загуби властта в Русия, а това ще доведе до значителни вълнения и безредици.

В същото време всяка сериозна отстъпка от страна на САЩ ще означава чувствително отслабване на глобалното влияние на Америка и последиците от това ще се отразят навсякъде – в Азия, Близкия изток и на други места. Колкото и да е парадоксално, предизвикателството срещу господстващата световна държава идва не от Китай, който догонва Америка, а от бившата й съперница Русия, която отдавна не я смятаха за такава. Китай дори не можеше да се надява на такава услуга. /БГНЕС

----------

Дмитрий Тренин, директор на московския център "Карнеги". Статията е публикувана в американското издание "The National Interest".