С Украйна ще е изключително тежко

Скоро „Российская газета” публикува подбрани текстове, писма и интервюта на Александър Исаевич Солженицин на тема руско-украински отношения. Смятаме, че на читателите няма да им е безинтересно да прочетат класика, чиито думи днес изглеждат като пророчески. „Гласът на Русия” започва да публикува серия от малкоизвестни текстове на Александър Солженицин.

От писмото на Конференция за руско-украинските отношения в Торонто до Харвардския украински изследователски институт, април 1981 г., публикувано в „Русская мысль”, 18.06.1981 г (В Русия текстът за първи път е публикуван в списание „Звезда”, 1993, 12).

Многоуважаеми господа,

Сърдечно Ви благодаря за поканата на конференцията. За съжаление, вече много години активността на моята работа не ми позволява да пътувам и участвам в обществени мероприятия.

Но вашата покана ми дава повод и право да изразя някои съображения писмено.

Съвършено съм съгласен, че руско-украинският въпрос е един от най-важните съвременни въпроси и във всеки случай е решително важен за нашите народи. Но смятам, че е пагубно онова разпалване на страстите, онази температура, която около него се покачва.

… В днешната повишена страст няма ли емигрантска болест и загуба на ориентир?.. И ако вашата конференция започва основателен диалог за руско-украинските отношения, не трябва нито за минута да изпускаме от поглед: отношенията между народите, а не между емигрантите.

… Неведнъж съм казвал и мога да повторя, че никой никого не може да задържи при себе си насила, нито от някоя от спорещите страни не може да бъде използвано насилие нито срещу друга страна, нито срещу собствената си, нито срещу народа като цяло, нито срещу всяко малко малцинството, включено в него, - защото във всяко малцинство има свое малцинство… При всички положения трябва да бъде разбрано и осъществено местното мнение. Затова и всички въпроси истински могат да бъдат решени само от местното население, а не в далечни емигрантски спорове с изкривени усещания.

… Особено ме боли от така ва яростна нетърпимост в обсъжданията на руско-украинския въпрос (пагубна и за двете нации и полезна само за враговете им), защото самият аз съм от смесено руско-украински произход и съм израснал в съвместното влияние на тези две култури, и никога не съм виждал и не виждам антагонизъм между тях. Неведнъж ми се е налагало и да пиша и публично да говоря за Украйна и народа й, за трагедията на украинския глад, имам много стари приятели в Украйна, винаги съм поставял руските страдания и украинските страдания в един ред като следствие от комунистическите страдания. В моето сърдечно усещане няма място за руско-украински конфликт и, ако, пази Господи, работата стигне до края, мога да кажа: никога и при никакви обстоятелства, нито самият аз ще тръгна, нито синовете си ще пусна в руско-украински сблъсък, - колкото и да де са опитват да ни вкарат безумни хора.