Зак Дорфман

Порфирио Диас, управляващ Мексико  на границата между XIX и XX век, много точно характеризира източниците на нещастие за Мексико. „Бедното Мексико, – казва тогава той, – то е толкова далеч от Бога и толкова близо до САЩ“.

Диас добре знае за какво говори. XIX век е период на високо напрежение между САЩ и Мексико. През 1848 г. САЩ заставят Мексико – чрез силата на оръжието и заплахите – за отстъпят територията, която днес наричаме щата Тексас, както и цялата югозападна част на САЩ. За Мексико този период може да се нарече трагичен – страната губи плодородни земи.

За САЩ това е време на небивал геостратегически успех – най-важното събитие в историята на САЩ, превръщайки държавата в трансконтинентална. Това от своя страна извиква на бял свят т.нар. Доктрина на предначертанието (предопределението на Съдбата), получила широка популярност през 1845 г.. Доктрината от своя страна подтиква САЩ към анексирането на Тексас в същата година, а после последва и началото на великата експанзионистична война 1846-1848 г.

Тексас се превръща в катализатор на множество важни събития. В началото а 1820-те години правителството на Мексико кани американците да се заселят на територията на мексиканския щат Коауила и Тексас при условие, че се съгласят да изпълнят редица условия (например, да преминат към католическата вяра и да забранят робството). Преселниците често отказват да изпълняват тези условия, което довежда до търкания с местните власти. През 1930 г. Мексико забранява по-нататъшната имиграция на американци в Тексас. След няколко години федералните чиновници в Мексико концентрират властта в столицата, което има негативни ефекти върху регионите. Възмутените жители на Тексас започват сепаратистка кампания срещу мексиканското правителство и постигат независимост през 1836 г.

Окончателният статус на Тексас дълго време остава под въпрос: някои американци искат да имат в негово лице една приятелска и независима буферна държава. Други искат незабавно присъединяване към САЩ. Има и такива – особено що се отнася до аболюционистите, защото Тексас или американският Тексас си остава предан на идеята на робовладелството – които се отнасят скептично към идеята за присъединяване към САЩ и настояват Тексас да си остане протекторат на Мексико (Хенри Дейвид Торо). Торо дори престоява една нощ в затвора, защото отказва да плати данък на несправедливата американска държава, т.е. на тази държава, която разпалва, според него, безнравствена война в Мексико.

Именно въпросът за робството пречи на Тексас да влезе в САЩ почти едно цяло десетилетие, но след като проблемът е решен – при президента Джеймс Полк, който бил войнстващ националист – започва необратимата експанзия на запад. През април 1846 г. Полк заповядва на американските войски да пресекат американо-мексиканската граница, преминаваща по река Нуесес, и да тръгнат далеко на запад, към Рио-Гранде. Когато мексиканската армия де опитва да даде отпор, Полкизползва това като повод за началото на войната (заявявайки, че американските войници са нападнати на американска земя). През септември 1847 г. американската армия побеждава и се разполага в Мексико. След преговорите към САЩ преминава и Калифорния, както и останалата част от пустинния югозапад….

…Историята на Украйна е значително в по-силна степен свързана с историята на Русия, отколкото историята на Мексико със САЩ. Почти всеки шести граждани на Украйна се нарича етнически руснак, около една трета от украинското население смята руския език за свой роден. В това се и състои основната разлика между украинския конфликт и конфликта между САЩ и Мексико. Нито един американски политик не може да се закълне, че Тексас е изиграл в миналото ключова роля в развитието на американската нация. Но в Русия в горното твърдение могат да се закълнят – с две ръце. Украйна е ключова част от средновековна Киевска Русия, която дава началото на съвременната руска държава. В по-ново време Украйна е неизменна част от Руската империя.

Да погледнем към XX век. Както пише Тони Джут в книгата си „След войната“, съветска Украйна, макар тя да заема само 2.7 % от територията на Съветския съюз, има 18 % от неговото население. Притежавайки плодородни земи и множество промишлени предприятия, Украйна носи на СССР около 17 % от съветския БВП и произвежда 40 % от селскостопанската продукция. Нещо повече: множество съветски лидери са родени в Украйна: Никита Хрушчов е роден в Донецк и се издига по политическата стълбица в Комунистическата партия на Украйна, Леонид Брежнев е роден в Днепродзержинск, Константин Черненко също е украинец – син на кулак, когото някога заточили в Сибир. Украйна беше не просто една от републиките на СССР. Тя беше най-важната част от републиките в СССР, отстъпвайки само на самата Русия (а това съвсем не може да се каже за Тексас, който през цялата си история е бил само маргинален регион, населен с маргинали)…

…Понякога анексията е част и от политиката на държави, които живеят в условията на демокрация. Още повече, когато трябва да се получи максимална подкрепа от страна на избирателите, както е случая с американския президент Полк. Той предвижда, че тази негова стъпка съществено ще завиши популярността му, особено в родния Юг. Болшинството американци одобряват Американо-мексиканската война – както и заплахите на Полк да започне война с британците, които през 1846 г. принуждават САЩ да се откажат от претенциите си към съвременните Орегон и Вашингтон. Тук се крие важният извод. Това, че действията на една или друга държава могат да бъдат критикувани зад граница, съвсем не означава, че те няма да намерят подкрепа вътре в страната: анексията на Крим от Владимир Путин беше посрещната с ентусиазъм от болшинството руснаци….

…През 1823 г. чрез Доктрината Монро САЩ провъзгласяват цялото западно полукълбо за зона, закрита за европейски държави. САЩ се възползват от правото си на вето върху действията на чужди държави в региона. През XX век правото на вето нееднократно се проявява чрез непосредствена военна окупация – както в случая с Куба (два пъти, през 1898-1901 г. и през 1906-1909 г.), Доминиканската република (два пъти през 1916-1924 и 1965-1966 г.) и Хаити (през 1815-1934 г). Когато непосредствената окупация започва да се прилича на твърде неблагоразумна или безцеремонна, САЩ заставят местните си агенти да провеждат необходимата им политика: Америка въоръжава отряди за борба с антиправителствени сили (в Салвадор и Никарагуа през 1980-те г.), организира военни преврати (в Гватемала през 1954 г. и Чили през 1973 г.), предприема множество други видими и невидими действия…