Много приказки – много кусури, много съмнения… И нито една дума защо пак дойдохме дотук?

Пореден срамен провал на БСП във властта. Старата партия се провали в изцяло ново амплоа – слугиня на Сарая.  Поглъщане на държавата от корпоративно-търговския конгломерат с ядро – ДПС.

ДПС като многолика хидра, разграждаща и деградираща българската обществена и институционална тъкан.

ДПС като безмилостна диктаторска пирамида, подчинила живота на българските турци и мюсюлмани.

ДПС като неутолим корупционен механизъм, подменящ организацията на обществото и държавата с организация на всеобхватната корупция и гражданска дегенерация.

ДПС като инструмент за всестранно корумпиране на политическия елит, висшите администратори и магистрати чрез КТБ.

ДПС като психология на високомерна омраза срещу нас – разпадналите се на милиони мизерни съществования български граждани.

Срещу нас днес има СИСТЕМА на подмяна на българската държава с враждебна алтернативна институционална конструкция, която вече е в състояние да нанесе смъртоносен удар върху националния интегритет на България.

Защо никой не говори за това?

Защо благодушно слушаме „евроатлантическото“ словоблудство на Местан? Даваме ли си сметка с какво предизвикателство натоварваме днес избраното правителство и правим ли си илюзии, че то ще може да се справи с това предизвикателство, въпреки, че ще бъде в позиция на заложник – и отвън и отвътре? Можем ли да седнем и да обсъдим честно и открито националната безизходица, в която се намираме? Можем ли без комплекси да кажем – не ни бъркайте с ксенофоби, русофоби и туркофоби! Ние имаме право на национална сигурност, на национална перспектива и суверенно право да възвърнем контрола върху собствения си живот като национална общност.

Много години наред ни управляват безмилостни крадци – имаме право да им поискаме сметка. Но имаме все по-малка представа и все по-малка надежда как това може да се случи. Имаме партньори, от които можем да искаме помощ – стига да знаем какво и кога да поискаме. И все пак – като програма минимум – нека безкомпромисно затваряме с аргументи устите на тези нахалници, които ни доведоха дотук, а днес ни четат морал.

Имам предвид не само Местан и Мая Манолова…