Изказването на френския президент преди да пристигне в Саудитска Арабия може да бъде прочетено като реверанс и жест на подкрепа към саудитското кралство, което заедно с Катар, Турция и други държави са сред основните „вносители“ на екстремисти в Сирия.

Франция е сред европейските държави, които най-яростно подкрепяха намеренията на Барак Обама за военни удари срещу Сирия. Малко преди Русия да предложи мирния изход от създалата се криза с употребата на химически оръжия в сирийската „гражданска“ война Франция за пореден път демонстрира „мускули“, заявявайки че не само подкрепя военни удари срещу Сирия, а дори има конкретна дата и план за собствена военна операция срещу страната. Разбира се, войнствената риторика на Франция не беше взета особено на сериозно, но все пак политиката на Франция е да подкрепя сирийските бунтовници, както правят и много други европейски държави чрез НАТО.

„Политическо решение в Сирия е невъзможно докато на власт е Башар Асад. Той не се бори с екстремистите, а ги използва за лични цели”, – каза Оланд.

Разбира се, това въобще не е вярно. По данни на немското разузнаване, едва 5% от въоръжената опозиция в Сирия е от сирийски етнос, останалите са наемници, идващи от чужди държави и региони. Основно джихадисти от Близкия Изток и Африка, които са представители най-вече на „Фронт Ан Нусра“ (сирийски клон на Ал Кайда) и „Ислямистка Държава в Ирак“ – също екстремистка организация. Заедно те стоят зад масови кланета и убийства, както и обявиха сексуален джихад в Сирия и джихад срещу всички, които считат за „неверници“.

Основните спонсори и вносители на тези екстремисти са именно Саудитска Арабия и Катар. Саудитците дори напуснаха СС на ООН и се отрдъпнаха от САЩ, заявявайки „разочарованието си от бездействието на САЩ в Сирия и развоя на мирните преговори с Иран“ – това разочарование изразил лично шефът на саудитското разузнаване принц Бандар Бин Султан. Турция също е изградила канали за оръжие, финансови средства и навлизане на екстремисти, които да се бият срещу Асад и правителствените сили. В турските болници, както и в израелските, наемниците от Сирия получават медицинска помощ. Тези и още разкрития, както и свидетелстват самите американци, са причината Саудитска Арабия и нейните „съмишленици“ в разрушението на Сирия да продължат сами, без САЩ. Американците, макар и с огромно закъснение, най-сетне признаха, че е грешно да се подпомагат джихадистите, само и само, защото се бият срещу Асад. Също така вече Запада видя, че без Асад няма политически решение на кризата, както продължава да повтаря Франция. Асад има подкрепата на огромна част от сирийците, а перспективите при неговото падане от власт, според Запада, са разпад на Сирия и създаване на още един „екстремистки кошер“, от което никой няма да спечели. Ясно е и какво ще се случи с християните и другите „неверници“, ако джихадистите свалят Башар Асад. 

На това становище е и бившия шеф на ЦРУ –  ЦРУ Майкъл Хайдън. Изказвайки се във Вашингтон на конференция по проблемите на тероризма, той заяви, че окончателна победа на Асад над опозицията е най-добрият сценарий за самата Сирия и за региона като цяло. В противен случай страната я очаква продължителен религиозен конфликт или дори разпадане.

Експертът по Близко-източните въпроси Семьон Богданов пък смята, че самите саудитци са изгубили контрол над част от собствените си фанатизирани диваци, които подпомага в Сирия:

- Саудитска Арабия подкрепя такава организация като „Джебхат ан-Нусра” Тя непосредствено се курира от ръководителят на разузнаването на Саудитска Арабия Бандар бин Султан. Но в Сирия действа и друга организация, по мощност равна на „Джебхат ан-Нусра – Ислямска държава в Ирак и Леванта”. По някои данни, тази групировка, която излязла из-под контрола на саудитите, напълно се подчинява на лидера на „Ал Кайса” Айман аз-Завахири, пред когото положили клетва за вярност. С други думи, дори Саудитска Арабия губи влияние сред ислямистките структури.

Пристигайки в Саудитска Арабия държавния глава на Франция показва, че, за разлика от САЩ, е сред западните лидери, които продължават да подкрепят кървавата политика на държавата-люлка на крайния и екстремистки ислям – Саудитска Арабия. Изказването му преди да пристигне в кралството е ясен сигнал към Ел Рияд – „ние ви подкрепяме“. А наглата лъжа, че Асад използвал екстремисти просто оставя безмълвни всички експерти и анализатори, дори на най-високо ниво. Подобно безцеремонно лъгане е типично за европейските лидери, които вече две години се подмятат като риби на сухо и нямат никаква конкретна и принципна позиция относно Сирия. Те по-скоро следват развоя на нещата и най-вече отношенията на Русия и САЩ спрямо конфликта, „нагаждайки“ позицията си според развоя на събитията. Франция обаче е сред държавите, които усилено говорят за военна намеса в конфликта.

Франция трябва да спре с войнствената си реторика. Самата Европа вече се умори от безкрайните военни инвазии  и интервенции на своя най-голям „покровител“ в лицето на САЩ. Ако Сирия се превърне в поредния „Ирак“ евролидерите вече ще бъдат пометени от своите собствени избиратели и граждани, които им омръзна да заплащат за чужди войни, а техни воини да гинат в тях. Франция обаче, страдаща от комплексът, че от столетия не е печелила война усилено се опитва да докаже военната си мощ и търси постоянно бойно поле, на което да се доказва. Случаи като пребитите френски командоси от български селяни обаче, карат много хора да гледат с насмешка на френското перчене. Сега остава тайна какво ще „измислят“ саудитците и френския държавник. Оланд пристигна на двудневно посещение в Саудитска Арабия в неделя и главни теми на преговорите му с ръководството на кралството ще са ситуацията в Сирия, Иран, Ирак и Ливан.

Времето САЩ и Запада да осъзнаят, че намесата в чужди конфликти под предлог за гарантиране на „демокрацията, човешките права и свободи“ и други красиви ценности първо не са оправдани и второ или ще прекратят тази незаконна и откровенно империалистическа политика, украсена с красиви приказки доброволно, или ще бъдат принудени да се откажат. Света не може да изброи милионите жертви на американската и западна политика на „демократизиране“ на чужди държави. Светът е уморен и не иска повече да слуша лъжи.

Да не забравяме дългото „бойно другаруване“ между САЩ и радикалните ислямисти, продължаващо и до днес. Повече четете тук:

• САЩ и ислямските терористи – братя по оръжие
• Радикалния ислям – новото оръжие на Запада

Автор: Уго Чан