Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2015 19:25 - Зад кулисите на официалната история http://www.epochtimes-bg.com/
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 785 Коментари: 0 Гласове:
0



Зад кулисите на официалната история

image

 
 
 

Монополът на валутата

От момента, в който бартерът е заменен от паричната система, балансът на силите е започнал опасно да клони в полза на тези, които издават пари. Оттогава тези, които царуват над света, не са армиите на държавите, а тези, които отпечатват пари. В нашето общество не съществува вече нищо, което да не се върти около парите и затова трябва да се опитаме да разберем кой и как управлява емисионната власт. Само по този начин можем да разберем процеса на глобализация: това не е случайно събитие, а дълго планирано от финансовия елит, който печата парите. Когато този проект бъде изпълнен, всички ресурси на планетата ще бъдат концентрирани в ръцете на големите династии от банкери - истински фараони на модерната епоха.
   Създаването на парите от нищото от страна на една каста, върху която държавата не може да упражнява реална власт, нелегитимно подкопава всяка бъдеща възможност за самоопределение на народите. Държавният дълг е продукт на измама, основана на противоречие: от една страна, се отрича истинската природа на частните централни банки, от друга страна - не се позволява на държавите в криза да отпечатват собствената си валута без дългове и без лихви. Идеята, според която публичният дълг може да бъде ликвидиран само чрез сриване на държавата и лишавайки гражданите от социални гаранции, е мит, който трябва да бъде разрушен.
   Германия вече е направила това през 30-те години, премахвайки успешно големия публичен дълг и ужасяващата инфлация, наследена от кризата Ваймар. Икономическо-валутната реформа е протекла толкова добре, че от 6млн. безработни през 1933г. са стигнали до 400 000 през 1938г. с равнище на безработица от едва 2%. Независимо от това, нито един учебник в икономическите университети не проявява интерес да напомни за тези факти, И защо? Какво се крие зад историческата амнезия на германското икономическо чудо?
   Всички исторически прецеденти, които предлагат конкретен начин за излизане от настоящата финансова криза, изглежда са предопределени да останат табу за официалната информация, По този начин централните банки имат възможността да продължат да се наслаждават на максимална автономия по отношение на суверенните държави, а в същото време съучастническата политическа каста може да продължи да нехае за народния суверенитет.
Проектът на глобализация протича без никаква съпротива под ръководството на специалисти, които са под пълната власт на великите сили и техните ексклузивни клубове (Клуб Билдерберг, Тристранната комисия и т.н.). Държавите, които са попаднали в захапката на публичния дълг, са принудени да отстъпят и да наведат глава пред същия този банков картел, който е предизвикал финансовата криза.
   Икономическата и валутната независимост между отделните държави е такава, че е достатъчен фалитът на една Италия, за да се получи ефектът на доминото в глобален мащаб.
   Когато кризата достигне своя пик и цялото човечество окончателно бъде поставено на колене, банкерите ще установят Нов Световен Ред, основан на нова международна валута - единна електронна монета. В този момент ще бъде твърде късно да се противопоставим на финансовата диктатура и ако искаме да предотвратим това, трябва да го направим СЕГА!
   Как? Достатъчно е централните банки да бъдат поставени под държавен контрол и парламентите да бъдат подчинени на народния суверенитет чрез нови правила на демокрация на участието. Седемдесет години история на фалит на делегирана политическа власт показаха, че упражняването на самото право на глас не е еквивалентно на истинска демокрация, а само на нейната пародия.

   Дайте ми контрола върху националната валута на една страна и не ме интересува кой кове законите й.
- Банкерът Майер Амшел Ротшилд

   Кърваво червено - цветът на властта

Часът е 07:22 сутринта на 15.04.1865г., когато шестнадесетият президент на САЩ - Ейбрахам Линкълн, издъхва. Животът му е покосен от стрелец с един куршум 44-ти калибър в главата. Предишния ден, по време на светско събитие, а именно музикалната комедия Нашият американски братовчед, Линкълн се е намирал удобно настанен в президентската ложа на Фордс Туитър, когато убиецът се промъква зад балкона на президента и по време на най-шумната и весела част от пиесата произвежда един-единствен изстрел от упор в главата му. Този, който е натиснал спусъка, прекъсвайки спектакъла със смразяващата задкулисна сцена, е масонът Джон Уилкс Бут, приближен на банкерите Ротшилд. Бут успява да избяга, скачайки от балкона, и да изчезне веднага след престъплението. Според официалната версия е заловен на 26 април от полковник Евертън Конгър - детектив от секретните служби, който го е застрелял, преди да успее да го разпита.
   Убийството на Линкъл е извършено малко след като президентът на САЩ е поел инициативата да се отпечатат пари за държавата. По време на Американската гражданска война (1861-1865) той е имал спешна нужда от пари, за да финансира своята военна кампания, но когато международните банкови институции му предлагат парични заеми при лихвен процент между 24% и 36% предпочита да поиска от Конгреса одобряването на закон за отпечатване на държавни книжни пари без държавен дълг и лихви.

image Снимка на Джон Уилкс Бут - портрет в масонската поза ,,скрита ръка", 
     Конгресът одобрява неговото предложение и между 1862 и 1863г. Министерството на финансите въвежда на пазара нова държавна валута на обща стойност от 450млн. долара. За да бъде различима от предишните банкноти, задната й страна е оцветена в зелено, откъдето идва името зелени пари (Greenback). Този факт не е останал незабелязан от големите международни финансови институции, които отпечатват пари за държавите, и през 1865г. директорът на Централната банка на Англия лорд Джордж. Дж. Гошен декларира пред London Times: Ако тази зловредна финансова политика, която води началото си от Северна Америка, се задържи, това правителство ще осигури собствена валута с нулеви разходи. Няма да има никакъв дълг. Ще има всички необходими пари за осъществяването на собствената си търговия. Ще стане толкова проспериращо, че няма да има такъв друг прецедент в световната история. Това правителство трябва да бъде унищожено или то ще унищожи всяка монархия по света.
Със смъртта на Линкълн Америка се връща към предишната система на валута-дълг, отпусната с лихви от всемогъщите международни банкери.

   Мислех, че е опасно нещо, но най-накрая се реализира и даде на народа на тази република най-голямата благословия, която някога е имала - свои пари, за да заплаща своя дълг.

- Ейбрахам Линкълн

image Актуалната банкнота от 5 долара носи надписи ,,Federal Reserve Note" като издадена от Централната американска банка. 

image Банкнотата от 5 долара, отпечатана по времето на Кенеди носи думите ,,United States of America" като валута, издадена директно от държавата

   Почти един век по-късно друг известен американски президент се опитва да реформира паричната система, въвеждайки отново държавната валута като инструмент за финансиране на публичната валута като инструмент за финансиране на публичните разходи. Той обаче също е брутално убит по време на атентат, където не е имал никакъв шанс. Става въпрос за Кенеди, който е обявил открита война на световната финансова система, обнародвайки Изпълнителна заповед No 11110, с която разрешава отпечатването на държавни пари, допълващи тези на Федералния резерв, обременени с дългове и лихви. Както в случая с Линкълн, отговорът на тайните общества идва точно на 22 ноември 1963г., когато президентът Кенеди е убит в Далас с изстрел в главата. Убийството е извършено от няколко снайперисти, разположени по маршрута на президентския кортеж, но разузнавателните служби са манипулирали разследването с цел вината и отговорността за убийството да падне върху Лий Харви Осуалд като изкупителна жертва.
   Официално убийството на популярния американски президент е трябвало да изглежда като атентат на някакъв луд, за да се прикрие организация и разполагане на оборудване, което лесно би могло да доведе разследването до истинските подбудители на атентата и неговите извършители. Осуалд не е могъл да докаже невинността си в съда, убит е още преди процеса от куршумите на Джейкъб Рубенщайн - приближен на мафията.

image         За да се предотврати възможността независим процес да установи истината за убийството на Кенеди, масоните Линдън Б. Джонсън - негов наследник, и Джон Едгар Хувър - шеф на ФБР, съставят Комисията Уорън, която отвежда разследванията по грешна следа. Сред членовете й се открояват имена като това на скандалния финансист масон Алън Дълес - таен агент и бивш директор на ЦРУ, който е финансирал Хитлер, и Джон Макклой - друг доверен човек на тайните общества (по-точно на Рокфелер), който е бил президент на Световната банка и шеф на Chase Manhatta Bank.
   Следвайки вече написания от купола на финансовия елит сценарий, Комисията Уорън установява, че Осуалд е убил Кенеди, като е изстрелял цели 3 куршума за 7 секунди с пушка Берета, модел Каркано. През 2007г. обаче същата тази италианска фирма-производителка на оръжия категорично отрича подобна възможност. Пушката Берета Каркано може да възпроизведе максимум 1 изстрел на всеки 5 сек., т.р. времето на регистрация на изстрелите е несъвместимо. Освен това, в защита на твърдението си, че цели 7 различни огнестрелни рани са причинени само от един куршум, експертите от Комисията Уорън са били принудени да си измислят малко вероятна версия за траектория на зигзаг.

image        Официалната възстановка на историята, базирана върху тази пресилена балистична експертиза, е толкова смешна и нелепа, че остава в аналите като теория на магическия куршум. Благодарение на това Комисията Уорън успява да поддържа идеята за терориста-единак и да прикрие участието в убийството на няколко професионални снайперисти с неприкритата цел да отдалечи подозренията върху една вътрешна афера на службите.
   По странна ирония на съдбата също така, автомобилът от президентския кортеж, в който е бил Кенеди в момента на убийството, е лимузина модел Линкълн - автомобил, който носи името на американския президент със същата съдба. На волана е Уилям Робърт Гриър - агент от тайните служби. Когато чува първия  изстрел от огнестрелно оръжие, вместо да ускори темпото, както е предвидено в учебниците за случаите на атентата, той задържа същата скорост до последния изстрел. Всичко това се отнася само до някои от многобройните странности, празноти, пропуски и отклонения, които характеризират извършената работа от Комисията Уорън и последвалите комисии.
   През 1944г. Джеймс Файлс (известен още като Джеймс Сътън) - бивш мафиотски наемен убиец, най-накрая признава участието си в убийството на Джон Кенеди заедно с гангстера Чарлз Николети и че са стреляли от тревистото хълмче. Факт, който не е изненадващ, тъй като от момента, в който е ангажирано участието на работна ръка от мафията за извършването на мръсни операции от разузнаването (т.нар. dirty job), става въпрос за класическия modus operandi на тайните служби. Това е полезна техника за отклоняване на разследването от истинските подбудители, използвана в много други атентати и убийства, останали като мистерия на държавата.
Девет години след убийството на Кенеди по време на среща на ООН тогавашният президент на Чили Салвадор Алиенде публично осъжда плана за абсолютната доминация на големите сили: Изправени сме пред истинска конфронтация между големите международни корпорации и държавите. Последните са принудени да понасят вмешателство в техните политически, икономически и военни решения от страна на международни организации, които не зависят от никоя държава. За дейността си не носят отговорност пред нито едно правителство, тъй като не са обект на контрол на нито един парламент и никоя институция, която представлява колективни интереси. Световната политическата структура я грози опасност да се обърне с главата надолу.
Обвиненията на Алиенде са отправени към големите корпорации на световния финансов елит, които притежават изключителен монопол над централните банки (с официалната дефиниция публични органи), истинския източник на мощ. Алиенде е убит по време на държавен преврат, организиран от ЦРУ, и неговата смърт е покрита  като случай на самоубийство от поредното фиктивно правителствено разследване.

image
image Банкнотата от 500 лири, пусната в обръщение от Централната банка на Италия (частно предприятие). Отдолу - ,,новата" банкнота, искана от Алдо Моро, която е отпечатана направо от Държавния монетен двор, видно от изписаните думи ,,Италианска република" на мястото на ,,Централната банка на Италия"

На 9 май 1978г. е извършено поредното отлично убийство на един изключително неудобен за управляващите и за ЦРУ политик, Този път под ударите на куршумите попада тогавашният президент на италианската политическа партия на мнозинството Алдо Моро. Основната негова вина е, че е избрал да финансира част от публичните разходи с 500млрд. лири, пуснаи в обръщение директно от държавата без дългове и без лихви. Те са отпечатани от Държавния монетен двор през 60-те и 70-те години в банкноти от 500 лири - незабавно разпознаваеми, защото носят отпечатъка законно платежно средство (серии Аретуза и Меркурий).
Оказва се, че убийците на Моро са били членове на Червените бригади - терористична организация в особена близост със секретните служби. Сред най-първите й учредители са доста съмнителни лица, като Дучо Берио, Вани Мулинарис и Корадо Симиони, които са били начело на Hyperion - езиково училище в Париж, според направените разкрития на разследващата комисия по случая Моро, служещо по това време като генерален щаб на международни терористически организации (РАФ, ИРА, ООП, ЕТА) и тайните служби (ЦРУ, МОСАД, КГБ).
В поверителен документ от 1979г., писано от агентите на Ucigos (Централно бюро за генерални разследвания и специални операции) на националната полиция, Hyperion е била заподозряна дори, че представлява най-важният представителен офис на ЦРУ в Европа. Затова не е случайно, че прословутите Червени бригади, които се идентифицират с масонския символ звезда с пет лъча, са имали за основна бърлога апартамент на ул. Градоли в Рим - в същата сграда, заемана от тайните служби.
Тази интрига и преплитане между тероризъм и разузнаване са толкова скандални и срамни, че когато те са парещи открития за престъплението Моро и за окултното царство на въоръжената борба, е убит от снайперист, преди да успее да обели и дума. Всеки, който сериозно е разследвал феномена на тероризма, няма как да не сподели заключенията на разследващия журналист Джани Барбачето: подземните и тъмни сили лека-полека са се преплитали, допълвали и сблъсквали с политическите, икономически и обществените сили. Процесите за събитията на Пиаца Фонтана, Пиаца дела Лоджа, на Италикус, на Гладио и на П2 се закриват и се откриват, почти винаги без окончателно да се установят виновниците. Минали са две поколения магистрати в опити да търсят истината. Винаги са били спирани само на една крачка от откриването на истината. И все пак, техните разследвания и становища показват, че без намесата на тайните служби и международни измами нито едно от жестоките престъпления и кланета, извършени в Италия, са щели да бъдат извършени или ако е имало такива, е нямало как да не бъдат наказани.
Невъзможно е да не бъде забелязано, от гледна точка на историята и статистиката, че всеки път, когато на публичната сцена се появи някоя изявена и особено неудобна личност, изниква килър и незабавно го отстранява. Тероризмът, смъртните случаи и странните самоубийства с изключителна честота поразяват тази категория хора, докато най-корумпираните и ненавистни политически лидери, изглежда, имат гаранции за дълъг живот. Ако т.нар. въоръжена борба се ражда от народа и няма нищо общо с отклонилите се секретни служби, защо тогава терористите се насочват винаги към основните врагове на властта? И защо разследващите комисии приключват винаги с половинчати истини и реално оставят все повече въпроси, отколкото отговори?

Липсващото звено от информацията

Дори когато една официална версия е очевидно невярна, правилното възстановяване на фактите е възпрепятствано от сивата зона, присъстваща в националните информационни канали.
Даже и учебниците в университетите са характеризират с присъствието на серии от цензура и пропуски, което позволява само частично и опортюнистично възпроизвеждане на най-неудобните исторически въпроси. Става въпрос за манипулиране на съдържанието на учебните програми, за да се прикрие всяка следва от истинската мрежа на властта. Съществуването остава скрито за масите, защото са служи с тайни общества като масонството и други организации на властта, паралелни на официалните.
Това позволява на големите международни финанси, които представляват най-мощното лоби на света, да царуват необезпокоявани, без изобщо да се показват публично. Зловещата сянка на великите сили остава добре скрита зад фалшивите институционални престоли, на които се поставят политици от различни цветове според ползата им в определен момент. Фактът е вече толкова очевиден, че някои членове на парламента имат смелостта да го осъждат публично по време на политическите дебати.
През 2011г. например италианският депутат Марко Рицо достойно обяснява ситуацията пред камерите на националните телевизии: В действителност, ако искаме да направим сериозен анализ, правителствата и политиката не струват нищо. Тази убийствена икономическа маневра е продиктувана от властимащите. А именно от Европейската централна банка и големия финансов елит. Това е политиката, която има значение. Икономиката налага и възлага на политиката, откъдето следва, че в известен смисъл не съществуват леви или десни идеи, комунизъм или неолиберализъм, защото царува един вид диктатура, политиката дава власт и привилегии, но няма никакъв авторитет от гледна точка на най-важните въпроси. Истинската власт вече е на други места. За нас (членовете на парламента) и за италианския народ е запазена политиката - този цирк, където всеки играе като един Risiko и какъв е залогът? Шест милиарда за цената на политиката - шест милиарда годишно, които служат на функционирането на политическия цирк. Много ли са? Да, доста! Но истинската игра - тази, която оказва влияние на ежедневието на всички нас, не се решава нито от десните, нито от левите, а се определя от истинските сили, които са в Европейската централна банка. Международния валутен фонд. После какво се случва? Избират някой: Драги отива като председател на Европейската централна банка и Барозо отива към президентското място на Комисията. Технократите правят скок в качеството, но не за страната, която представляват! За самите тях.
Това е причината, поради която зад скритите факти от процесите и от официалната история винаги намираме недвусмислени следи от банкери, масони и членове на институции, като Тристранната комисия, Клуб Билдерберг или други организации, създадени ad hoc (със специална цел) от международния финансов елит. За да можем да се изкачим до контролната кула на окултното царство, откъдето се дърпат конците на политическия театър с единствената цел да се поддържа някакво подобие на демокрация, е необходимо да се знае как функционира истинската международна структура на властта, нейните разклонения в различните държави, центровете им за вземане на най-важните решения и целите й в близък и дългосрочен план. Без тези основни познания никой изследовател не би могъл да възстанови напълно смисъла на това, което открива. Всеки път, когато се докаже съучастничеството на някоя от институциите в сенчести сделки между банкери, масони, в подривни асоциации, тероризъм и тайни служби, ще се сблъска с неясни противоречиви концепции от типа паралелно уеднаквяване и стратегия на напрежението.
В този ред на мисли единственото възможно тълкуване на фактите ще остане теорията за гнилите ябълки, която разглежда тези случаи като изолирани в контекста на една нормална и здрава като цяло социална система. Така виновните стават апарати, отклонили се от държавата и от масонството, замесени в Студената война или в борбата за хегемония в някои съюзнически страни. В резултат на това дори и сред първите които разобличават съществуването на едно окултно, тайно общество, които са все едни и същи магистрати, провеждащи разследванията, подбудителите на стратегията на напрежението продължават да бъдат добре запазени в тайна. Упражняваният от властващите контрол върху всички сериозни събития от историята се показва и досега много ясно, дори и само ако се осмелим да опровергаем някои клишета за Втората световна война или Студената война.

От мита на пропагандата до истинската история

Следвайки историческата пътека на съвременната история и досега неизследвана от академичния свят, ще видим внезапната поява на скритата ръка на истинския световен център за вземане на решения. Доказателствата, които разпознават във финансовия елит тайният автор на нашите съдби, тежат като камъни върху кристалната истина на официалната историография. Започват да се открояват от тайната история на последния голям конфликт, който опустоши Европа.
Втората световна война обикновено е дефинирана като епичен сблъсък между западните демокрации от един свободен свят и нацистката тирания, или като победа на силите на доброто над силите на злото - т.нар. ос на злото. Но дали е било така? Историята за лудия диктатор като единствен, отговорен за конфликта, наистина ли е правдоподобна? За да разберем, трябва най-накрая да хвърлим светлина върху сивите зони, които присъстват в учебните планове в консолидираните текстове (една и съща версия за всички отделени държави).
Истинската причина за този световен конфликт, продължил 6 години, който превърна в развалини цяла Европа и причини смъртта на около 55млн. души, могат да бъдат накратко обобщени в няколко основни точки:

1) Отпуснатите кредити от международните финансов елит на Германия по време на Ваймарската криза е Плана Даус (1924г.) и Плана Йънг (1929г.) в действителност са насочени към картела на мултинационалите, ангажиран във военния бизнес. Разузнаването и администрацията на САЩ са били наясно с действителното предназначение на заемите, но не са направили нищо, за да попречат парите за възстановяване на гражданската индустрия да попаднат в оръжейната индустрия.

2) Възходът на Хитлер и нацисткия режим е имал икономическа подкрепа на международния финансов елит посредством нищо неподозиращите кредитни институции, като Chase National Bank на Рокфелер и Union Bank на Прескот Буш (дядо на бившия президент на САЩ Джордж Буш). Без жизненоважната икономическа помощ, получавана от Уолстрийт, Хитлер и неговата партия никога не биха могли да се сдобият с такава мощ.

3) Икономическата и парична реформа, които са направили Германия толкова мощна и независима, а Хитлер - заплаха за целия свят, е изработен от банкера масон Ялмар Шахт, дясна ръка на Дж.П.Морган и много близък приятел на американския президент Теодор Рузвелт.

4) Армиите на Хитлер никога не биха могли да бъдат  такава заплаха без тайната подкрепа на американските индустриални колоси, като Форд, Крайслер, IBM (чието дъщерно дружество се е наричало Дехомаг), Стандарт Ойл, Шел Ойл, Дженерал Електрик (която в Германия контролира AEG и Осрам), Дженерал Моторс (собственичка немската Опел), ITT (international Telephone and Telegraph), Кодак и Дюпон. В повечето от тези компании са имали филиали в Германия с немски имена и това им е позволявало да въртят златен бизнес с Хитлер преди, по време и след войната. Някои от тях дори са експлоатирали безплатния труд на депортираните, поробени от нацистите..

5) През 1936г. сенаторът Джеймс А. Рийд от щата Мисури разкрива, че семейството на американския президент Франклин Рузвелт е един от най-големите акционери на Дженерал Електрик, която е била в услуга на Хитлер.

6) Без синтетичните горива на гиганта на химическата индустрия I.G.Farben, произвеждани благодарение на технологиите и лицензите на Стандарт Ойл от Рокфелер, автомобилният парк на Хитлер е щял да остане буквално без гориво. I.G.Farben е основана от Херман Шмитц през 1925г. с американски капитали и сред нейните ръководители се открояват имената на някои от най-влиятелните личности в света на финансите: Пол Варбург - основател на американската система на Федералния резерв (по поръчка на Американската централна банка); брат му Макс; Едсел Б. Форд от Форд Мотор Къмпани; С.Е. Мичъл и Уолтър Тийгъл от Федералния резерв (Американската централна банка). Последният управлява и Стандарт Ойл Къмпани, която има съвместен бизнес с Фарбен, и в същото време е съветник на американския президент Рузвелт . През 1941г. (т.е. в разгара на войната) I.G.Farben построява най-голямото за времето си химическо предприятие в Аушвиц, използвайки като работна ръка десетките хиляди затворници от близкия нацистки концентрационен лагер. Изследователят Джоузеф Боркин дори разкрива в книгата си Престъпление и наказание на I.G.Farben, че преди войната Фарбен е сключил тайни споразумения с основните лидери на въоръжените сили на САЩ, за да не бъдат бомбардирани неговите фабрики в Германия. Факт е, че в края на конфликта 93% от фабриките на I.G.Farben са останали мистериозно невредими в страна, напълно срината до основи. По някаква странна случайност съюзническите бомбардировки са пощадили и фабриките на AEG (немския филиал на Дженерал Електрик) и на други немски филиали на американски корпорации, контролирани от Уолстрийт.

7) Атаката над японския Пърл Харбър, с която Рузвелт обявява на американския народ влизането на САЩ във войната, е умишлено предизвикана от неговата администрация с Плана Макколъм. Документът показва, че докато Япония е била принудена отчаяно да се противопоставя на една икономическа и военна мощ, където няма никакъв шанс за победа, президентът на САЩ одобрява програма за сурови икономически санкции срещу японската страна и системното нарушаване на границите на американските военните кораби в нейните териториални води.

Още повече, показанията на многократно отвличания американски военен репортер Робърт Стинет в книгата му Денят на измамата разкрива, че американското разузнаване е било напълно наясно с плана за атаката на Пърл Харбър, благодарение на разшифроването на военните кодове. Въпреки това, командването на военноморските сили на САЩ нарежда на своите собствени военни кораби в пристанището на Пърл Харбър да останат на котка с очевидната цел да причини избиването на маса невинни хора, за да се развълнува американската общественост, която до този момент е била против войната.
По време на тези събития човекът от висшите финансови среди, който е съветвал Рузвелт, е Бернард Барух - също представител на Уолстрийт, който е  бил и президент на War Industries Board (органът, отговорен за организирането на американската икономика по време на война), и ментор на Удроу Уилсън. С течение на годините различни официални разследвания са потулили всяка правителствена отговорност за случилото се, но истината така или иначе се е появила в публикуваните от независими изследователи документи.
Поради наличието на много празнини в образователните материали дори и най-обективните историци са склонни да оправдаят стратегията на Рузвелт като необходим да оправдаят стратегията на Рузвелт като необходим акт за спасяването на Европа от нацистката тирания (войната с Япония автоматично се продължава с немските и италиански съюзници). Изглежда никой не знае, че съществуват исторически доказателства, които показват как Хитлер, нацизмът и военните усилия на т.нар. ос на злото в много голяма част са заместени от същия този международен банков картел непосредствено от небостъргачите на Ню Йорк.

Смущаващите показания на посланика на САЩ

На 19 октомври 1936г. - цели 3 години след завземането на властта от Хитлер, американският посланик в Германия Уилям Дод пише красноречив доклад от Берлин до президента Франклин Делано Рузвелт за доставената от американски индустриалци помощ на нацистите: Много вярвам, че мирът е нашата най-добра политика, не мога да пренебрегна безпокойството, което Уилсън многократно подчертава в своята кореспонденция с мен от 15 август на 1915г. нататък: падането на демокрацията в цяла Европа ще бъде катастрофа за хората. Но какво може да се направи? В момента повече от 100 американски компании имат филиали тук. ,,Дюпон" има 3-ма съдружници, които помагат на Германия в бизнеса с въоръжаването. Техният основен търговски партньор е ,,I.G. Farben Company", на която правителството е предоставило 200 000 марки годишно за пропагандна дейност върху американското обществено мнение.
   През декември 1933г. ,,Стандарт Ойл Къмпани" изпрати тук 2млн. долара и предстои да изпрати други 500 000 годишно, за да помогне немците в производството на сурогат на химическо гориво за целите на войната. Извън Германия ,,Стандарт Ойл" може да получава своите доходи само от добри стоки. Но така пренася печалбите си в Америка, без да обяснява фактите. Президентът на ,,Интернешънал Харвестър Къмпани" ми каза, че оборотът им расте с 33% годишно (мисля, че в продукти, предназначени за въоръжаването), но не е възможно да изнесат нищо от страната. Дори нашите производители на въздухоплавателни средства са сключили тайни споразумение с немците. ,,Дженерал Моторс" и ,,Форд" развиват огромен бизнес чрез техните филиали, без да връщат обратно печалбите си. Споменавам тези факти, защото нещата започват да се усложняват и се увеличават рисковете от война.
Пет години по-късно след тази кореспонденция (ноември 1941г.) съществуването на престъпния пакт за тясно сътрудничество между американските корпорации с Хитлер достига до американската общественост и президентът Франклин Делано Рузвелт (чието семейство е един от основните акционери на Дженерал Елекрик), за да спаси репутацията на администрацията си, е бил принуден да произнесе следната реч: Цялостното развитие на нашето голямо индустриално производство не трябва да бъде възпрепятствано от егоистичното поведение на група предприемачи, които мислят само за реализация на собствените си печалби. Те продължават да се грижат за своите интереси в Германия, като че ли нищо не се е случило.

   Скандалният доклад от 1974г.

От доклад, представен пред американския Съдебен комитет на Сената на 26 февруари 1974г., се разкрива следното: Дейността на ,,Дженерал Моторс", ,,Форд" и ,,Крайслер" преди и по време на Втората световна война е поучителна. Тези 3 големи компании са били доминиращи в производството на моторни превозни средства в САЩ както и в Германия. Техният принос в американските военни усилия по отношение на танкове, самолетни компоненти и друго военно оборудване е широко известен. По-малко известен е едновременният им принос на чуждестранните им филиали за силите на Оста. Реализирали са максимални печалби, доставяйки и на двете противникови страни оръжия и всичко необходимо за провеждането на войната. В Германия например ,,Дженерал Моторс" и ,,Форд" са се превърнали в неразделна част от нацисткото военно дело. Немските фабрики на ,,Дженерал Моторс" са изработвали електрически задвижващи системи за хиляди бомбардировачи за ,,Луфтвафе" в същото време, когато американските фабрики на ,,Дженерал Моторс" са произвеждали самолетни двигатели за американската военна авиация. За наземен транспорт немските филиали на ,,Дженерал Моторс" и на ,,Форд" са произвеждали около 90% от бронираните автомобили от 3 тона и повече от 70% от средните и тежки камиони на Райха. След прекратяването на военните действия ,,Дженерал Моторс" и ,,Форд" са поискали компенсации от правителството на САЩ за военни щети, понесени от техните фабрики в Германия по време на бомбардировките на съюзниците, и ,,Форд" малко след това са получили почти 1млн. долара за своите предприятия в Полша.

   BRI - банката на банките

Преди, по време и след избухването на Втората световна война върховният контрол върху международната система за финансиране на Германия е зависел от Банката за международни разплащания (BRI), основана от Чарлз Г. Доус в Базел през 1930г. BRI е създадена като банка на банкерите след одобрението на Плана Доус (1924г.) и Плана Йънг (1929г.), за да служи като институционален център за вземане на решения от международния финансов елит. В нацисткия период икономическите интереси на Хитлер са представлявани от Ялмар Шахт - банкер, който е в много тесни финансови взаимоотношения с Wall Street Financial house of Equitable Trust, контролирана от Дж.П.Морган. BRI се превръща в най-привилегированото място за среща на финансисти от всички държави дори по време на конфликта.
Така, докато градовете са били изравнявани със земята от бомбите, банкерите са можели да се събират в луксозните офиси на BRI, за да си обменят поверителна информация и да подготвят Плана Маршал, с който да финансират и следвоенната реконструкция. Така същият този международен финансов елит, отговорен за възхода на Хитлер и за Втората световна война, може да действа необезпокояван зад кулисите на политическата сцена и да определя бъдещето подреждане на Европа от неутрална Швейцария.

,,Двойната война", от която няма и следа в учебниците

Колкото и да изглежда озадачаващо, изредените дотук факти представляват само една част от това, което е скрито зад официалната версия за Втората световна война. Историците са писали много за Хитлер и войната за освобождението на Европа, но никога не се докосват до истината за задкулисните машинации на един конфликт, който струва десетки милиони загинали.
Подобно на ръководствата за психическо индоктриниране, публикувани от пропагандните нацистки органи по време на хитлеровия режим, учебните помагала на демокрациите в целия свят се ограничават да следват безкритично същия сценарий, установен от политическите върхове на техните образователни министерства. Няма никакво значение колко са авторитетните източници, които го опровергават, защото единствена призната и допусната версия на историята е тази, която е политически коректна.
През 2011г. например италианската национална телевизия излъчва експлозивен и разобличаващ документален филм за съучастничеството между финансовия и индустриален елит с нацизма, но нищо не се променя. Благодарение на известния разследващ журналист Джовани Миноли, въпросният документален филм, озаглавен Двойната война, хвърля светлина върху съмнителния modus operandi на големите международни финанси, които са подкрепяли и двете страни на конфликта.
Нито един историк не се е осмелил да рискува да компрометира собствената си позиция, като протестира срещу далечния от реалността начин, по който са изготвени учебните програми. Неудобните досиета биват удавяни в общото безразличие, без дори да одраскат стената на мълчанието на институциите, което показва нищожната прозрачност на света на официалната информация.
Народите продължават да бъдат убеждавани, че главните действащи лица в историята са нацистите с техния национализъм, докато над тях необезпокоявана действа кастата на силните, която създава и управлява войните като някакъв семеен бизнес.
Целта на международния финансов елит не са единствено печалбите от военните поръчки на компаниите, а дългът, който конфликтът произвежда. За банкерите голямата добавена стойност от една война е в публичния дълг, който тя генерира, защото, докато го контролират, могат да наложат своята власт върху всичко останало. Това е истинската същност на банковата индустрия, чийто обектив е да превърна всички държави и хора в роби на дълга.

Създаването на ООН и на наднационалните суперминистерства

Организацията на обединените нации е създадена под натиска на международната финансова клика като първата голяма международна ембрионална форма на бъдещето световно правителство. Неслучайно седалището на Обединените нации е построено в Ню Йорк върху терен, предоставен щедро от Рокфелер, или по-точно базирано в града-символ на Уолстрийт. Официално ООН е основана през 1945г. като наднационална структура, която да съблюдава за мира и разбирателството между народите и да гарантира международната стабилност, но в действителност нейната основна цел винаги е била друга: да спомогне за постепенната концентрация за цялата власт в един-единствен световен орган, управляван от банковия елит.
Вътрешната организация на ООН е традиционното тристранно разделение на властта в законодателна (Общо събрание), изпълнителна (Съвет за сигурност) и съдебна власт (Международен съд на европейските общности), докато правомощията за вземане на решения по специфични въпроси са разделени според класическия държавен модел на министерствата.
Благодарение на ООН, и глобалистите вече имат своя наднационална Световна здравна организация (OMS), световна армия (контингент на ООН), Световна банка (BM), Международен валутен фонд (FMI), Организация и земеделие (FAO) и едно международно министерство за всяка друга нужда, готово да замени функциите на националните органи,
Скорошен пример за огромната власт, упражнявана в момента от тези международни организации, е фалшивата тревога, избухнала през 2009г. за т.нар. свински грип, лансирана от Световната здравна организация. Масовата хипноза, създадена ad hoc от институциите и средствата за масова информация по насоки от Световната здравна организация, е била достатъчна за увеличаване на паричните печалби от оборотите на фармацевтичните индустрии, подписани с държавите и Обединените нации, които налагат прехвърлянето на националния суверенитет на водещи експерти от Световната здравна организация в сътрудничество с Биг Фарма, е обявено извънредно положение от 6-о ниво, което налага мерки като задължително ваксиниране на масите. За щастие, скандалът за измамата с фалшува аларма за свинска пандемия H1N1 е избухнал, преди да бъдат наложени подобни принудителни мерки.

http://illuminatibg.blogspot.com.au/2015/01/blog-post_21.html





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19697801
Постинги: 44649
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031