Вчера в министерството на образованието бе проведена среща, на която от едната страна на кръглата маса присъствахме граждански организации, действащи учители и училищни настоятелства, а от другата зам.-министърката Ваня Кастрева, директори на дирекции и експерти.  Дискутираха се проблемите с учебниците, учебното съдържание, учебните програми и учебния процес. Присъстващите изразиха недоволството си по всички направления – от манипулативното съдържание на учебниците, неадекватността на учебните програми, академичния стил на учебниците, до тежестта на ученическите раници, обездвижването и затормозяването на учениците.
Гражданските организации призоваха чиновниците от министерството да не застават срещу хората, а да използват акумулиращата се обществената енергия за градивни промени, свързани с повишаване на статуса и заплащането на учителите и диференцирано задоволяване на нуждите на обществото от различни образователни резултати.
В хода на дискусията стана ясно, че в министерството няма воля да се извършат каквито и да било промени. Процедурите по редактиране на учебниците щели да отнемат над година, като не може да започнат веднага, а евентуално няколко месеца след още няколкото  месеца, необходими за приемането на новия закон, и едва след като се изготвят новите държавни образователни стандарти и новите учебни програми.
Защо за рутинна дейност като издаване на учебници трябва да се чака нов закон и с какво новите закон, програми и стандарти ще бъдат по-добри от старите не стана ясно, въпреки че питахме. Все пак от МОН си оставиха вратичка, като заявиха че ще искат втора среща, вече в присъствието на самия министър и евентуално председателката на комисията по образование в Народното събрание - Милена Дамянова.
На този етап обаче, след разговора, преминал на различни езици, не ми остава друга възможност, освен да призова всички родители самостоятелно да се погрижат за възпитанието на децата си и за тяхното физическо, емоционално и интелектуално израстване. Да не очакват съществени промени, инициирани от Министерството в близко или среднодалечно бъдеще. Да следят отблизо преподаваното в училищата и ценностите, в които се възпитават децата им. Да не се доверяват наивно на процедурите в образователния процес. Да поддържат и поощряват учителите, които пречупват спуснатото им съдържание през собствената си морално-етична система.
И най-важното - нека не забравяме, че все още тази страна е наша и решенията ги вземаме ние, свободните български граждани. Ще се погрижа до 15 септември 2015 г. всички българи да разберат, ако още не са разбрали, какво съдържат "българските" учебници. И ако дотогава тези учебници все още са в употреба, нашите деца няма да отидат на училище.