В началото на февруари на конференцията по сигурността в Мюнхен редакторът на глобалното лондонско сп. „Икономист“ Едуард Лукас нарече RT „орган на кремълската машина за лъжи“ и размаха пръст към западните журналисти, дръзнали да работят там: „Ако някой ми сложи на бюрото CV, в което пише, че е работил в RT, това CV отива в кошчето. Както през Студената война не вземахме на работа хора от „Правда“, „Известия“ и ТАСС, така и сега работата в RT не е начало, а край на кариерата ви в западните медии.“

Ама нали точно такава беше практиката в СССР – журналист, дръзнал да сътрудничи на вражеската „Свободна Европа“, слагаше завинаги черта на журналистическата си кариера. За какъв дявол тогава беше преходът? Лукас допусна и употребата на британските медийни регулатори като OfCom за цензуриране на RT – съвсем в духа на Оруел и СССР.

Дали обаче спихващият се с двуцифрени темпове „Икономист“ – с хартиен тираж в най-големия си пазар САЩ от малко над 800 хил. и без осезаемо присъствие в интернет – може да се смята кариерна стъпка напред в сравнение с RT – кабелната телевизия с най-висок ръст на аудиторията си – 100% за последната година, с три милиона кабелни зрители в САЩ и половин милион в Британия, с най-солидно присъствие в интернет сред новинарските медии, между другото и абсолютен рекордьор в „Ютюб“ с над два милиарда гледания?

Благодарение на интернет RT стана достъпна (безплатно в HD) и за над 700 милиона зрители в над 100 страни – плюс милиони други с мобилни платформи и Smart TV. RT е номер едно сред чуждите новинарски канали в САЩ – пред BBC, Euronews и „Ал Джазира“, в Британия, дето според BARB е два пъти повече гледана от Fox News, и в много страни от Латинска Америка, сред които Мексико и Аржентина. RT има и свой канал за документални филми, и видеоновинарска агенция.

Тя е привлекателна не с това, че разпространява пропагандата на Путин (почти не го прави), а с това, че предлага смислена алтернатива на западната корпоративна пропаганда, от каквато светът явно има въпиеща нужда. Просто днес истината работи против манипулациите на западните корпоративни медии, както преди 1989 г. работеше против манипулациите на съветската пропаганда.

За качествата на RT в с сравнение с конкуренцията можем да съдим по преките сблъсъци в ефир между някои от първите рапири на CNN и RT. През лятото, в разгара на украинската гражданска война, фурор предизвика интервюто по CNN – или по-скоро надвикването в ефир – между репортера на CNN в Украйна Крис Куомо и водещия на “Кръстосан огън“ по RT, американския журналист Питър Лавел.

Куомо показа христоматийно слабостта на западните корпоративни медии в отразяването на украинската криза. Невладеене на основни факти, липса на журналистическо любопитство към неясните и противоречиви ситуации и твърдения, неспособност за морално съждение, подмяна на рационалното говорене със заучени емоциии и папагалско повтаряне на клишета. Куомо доказа, че съветската тоталитарна пропаганда е останала жива и здрава, но се е преместила на запад от Атлантика.

През есента Кристиан Аманпур покани в студиото водещата от RT Аниса Науей заедно с бившия руски премиер Михаил Касянов – антипутинец – да разбличават медийната пропагандна война на Кремъл. Аманпур се обръщаше към Науей като към поданица на Путин (всъщност тя е американка) и като представителка на руските медии изобщо (каквато тя не е). Науей спокойно и убедително показа, че, макар руска държавна собственост (предава без реклами), RT представя обективно различни гледни точки и използва многобройните пропуски, слабости и манипулации на CNN и други конкуренти, за да демонстрира по-професионална работа с фактите и повече обективност.

След което от своя страна самата Науей нагъна яко Аманпур, показвайки как тя винаги повтаряла безкритично в репортажите си становищата на американския Държавен департамент, и че CNN изпълнява държавни поръчки, без да го признава честно. Аманпур излезе от кожата си!

RТ изобщо привлече много от най-добрите американски журналисти – наред с казаните да спомена поне прогресивните Том Хартман и Аби Мартин, ветерана Лари Кинг – и явно им дава творческа независимост. С това, а и с други неща, в момента RT USA е вече може би най-oбективната американска новинарска телевизия, и продължава да се развива бързо. Възможно е да стане след време и най-гледаната. Има това, което някога харесвах у CNN. Забележителен е модният й шик, глобалната й отраканост, липсата на съветска индоктринираност, лицемерие и дървенящина.

От друга страна в последната година някогашният пазарен лидер в кабелните новини CNN, „непредубедният лидер“ на „независимата среда“, загуби повече от половината си зрители и сега е „умираща пропагандна мрежа“. Основната причина е казионният, резоньорски, едностранчив и манипулативен характер на новините и коментарите. CNN се прослави напоследък и с глупавите си, станали добре известни, гафове във фактологията, картите, надписите на екрана и какво ли още не.

Общият брой зрители на основните новинарски и коментарни емисии в САЩ за миналия февруари беше: за лидера, дясната популистка Fox News – Бил О’Райли (The O’Reilly Factor) – 2 937 000; Мегин Кели (The Kelly File) – 2 337 000; Грета Ван Сустерен (On the Record w/ Greta Van Susteren) – 1 938 000; за CNN: Андерсън Купър – 421 000; Ерин Бърнет – 293 000; Пиърс Морган (неуспешният британски заместник на пенсиониралия се Лари Кинг) – 347 000. CNN пропада неудържимо.

Във времето на интернета халтуренето и манипулирането е безотговорно и към собствениците на медиите, не само към публичния интерес. То е и лош бизнес, не само лоша журналистика и гражданска безотговорност. Разбирайки това, в последните дни BBC и “Ню Йорк Таймс“ ни показаха по-обективен подход съответно към убийствата на майдана и към разгрома на украинските сили в Дебалцево.

Оригиналният текст към статията на "Труд" може да бъде прочетена тук: