Всички ние чухме от изказването на директора на ДФГВ Миленков, че предприетите действия били в интерес на вложителите. Добре, че уточни, че става въпрос за защитата на 3,6 млрд.лв., платени от ДФВГ. Т.е. за парите на банките, които всъщност сме платили ние, ползвателите на банкови услуги. Защото цялото общество, независимо дали са споделяли идеята за оздравяване на КТБ или са били за закриването й, независимо дали са имали интерес от един от двата варианта за решението на казуса КТБ, или не, са наясно, че привилегировани членове на българското общество с право на облаги, узаконяване на кражби, индулгенции за престъпления от 25 години насам са били само политиците и банкерите – самите те олигарси или служещи на олигарси. Не и обикновените граждани, бизнесмени, работници, учени, селскостопански производители.  Не и ние, групата на ощетените вложители с надгарантирани депозити в КТБ. И тук възниква въпросът защо ДФГВ /с вземания от 3,6 млрд.лв./ и надгарантираните вложители /с вземания от 2,6 млрд.лв./ нямат равни права /съотношение отоло 55:45 % във вземанията/, представителство в управлението от синдици и право на наблюдение и контрол върху дейността им? Така че, моля, уважаемите читатели да разбират правилно изказването на г.н Миленков – той не представлява вложителите в КТБ, той, съвместно с Министерството на финансите и Парламентарната комисия по бюджет и финанси, съвместно с българските съдилища и прокуратурата, работят против интересите на вложителите и на цялото общество. 

Защото, ако искаха, както правеха законодателни промени сутрин и вечер, можеха да предвидят предлаганите от нас промени за създаването на обществен съвет на кредиторите, чиито експерти биха наблюдавали /само/ работата на квесторите и синдиците така, че поне да имаме разни права с ДФГВ.  На срещата на вложителите  в КТБ единодушно бе и разбирането, че приетите на коляно поправки в банковия закон отговарят само на интересите на олигархичните кръгове, но не и на гражданите, и че няма доблестна политическа сила, която да ги атакува в Конституционния съд. Омбудсманът даде обещание, че застава зад нас. Но до този момент и той не е атакувал приетите законови промени. 

Чисто формално и теоретично,  членовете на „Ние, гражданите” биха могли да купят КТБ. Надгарантираните депозитори биха могли да придобият КТБ като си осигурят един или няколко сериозни инвеститори /големи банки/, готови да вложат около 1-1,5 млрд.лв. в сделката.  Сметката е относително проста – 3,6  милиарда са парите на Фонда – това е стойността на активите на банката, обезценени на 50%.  При постигане на договореност 2,6 милиарда надгарантирани депозити може да се тансформират в акции, които същевременно може да бъдат инструмент за гаранция към ДФГВ, и банката да започне работа с 1 – 1,5 млрд.лв. милиард свежи пари. Вариантът би бил още по-реалистичен ако държавата би проявила европейско отношение към вложителите, придобивайки собственост в КТБ при прилагането на компенсационна схема към вложителите. Такава, например, бе приложена в Кипър, като за случая на Бенк оф Сайпръс държавата изплати на надгарантираните депозитори първоначално 45 % от средствата им, суброгирайки се като кредитор на банката вместо тях; след реализация на имуществото на банката кредиторите с надгарантирани депозити получиха още 15 % от вложенията си. Прилагайки подобна схема на „публично-частно партняорство” България би спестила бъдещи загуби от компенсиране на надгарантираните вложители със суми в размер на 2,6 млрд.лв. плюс доказани вреди и щети плюс наказателни лихви /10%/ за срока на продължаването на съдебните процесдури, при акумулирането на които общият размер на загубите за България от изплащането на присъдени суми би надхвърлил 4,0 – 4,5 млрд.лв. само за вложителите с надгарантирани вложения.

Идеята на тези наши членове, обаче, едва ли може да бъде реализирана. Високопоставени политици и банкери ни казаха да се примирим, тъй като „мачът вече бил свирен” и в резултат разпределението на активите между структури около ДПС, ГЕРБ и президента вече било приключило. Същият отговор получихме и от две европейски банкови групи. Всъщност дискусиите по темата се базираха на информация за неотдавнашна среща на синдиците на КТБ с южнокорейска корпорация, при която напълно възможно е било разговорите да са се отнасяли до покупка на отделно предприятие или на активите на КТБ в цялост. Между горчивата истина и констатацията, че решението за фалита на КТБ е равнозначно на държавна измяна, при която алчността на едни олигарси доминира над всяка преценка за вреди, щети, загуби за икономиката и гражданите на България, бе направен изводът, че очевидно южнокорейците не са били информирани за резултатите от „мача”. В същност, този извод бе подкрепен и от присъстващи на срещата политици и депутати. 

На срещата бяха обсъдени следващите стъпки по създаването на местни структури в големите градове и общини, за съгласуване на предстоящите действия по избора на съдилища в ЕС и други страни и съдебни процедури. Бяха изказани и редица предложения за официализиране на гражданската организация като национално  движение и по “екзотичния” вариант за привличане на чуждестранна банка/инвеститор и използване на неплатената надгарантирана част от депозитите на вложителите за закупуване на КТБ като търговско предприятие.  

За да бъдат чути, симпатизантите на организацията ще мислят по предложенията на членовете си дали променят облика си и как. От краткото ни присъствие като гражданска организация в различни комисии, разбрахме, че никой пет пари не дава за гражданското мнение. Работодатели и синдикалисти твърдят, че са създали граждански парламент, който обаче не представлява обикновените хора, а „богатите работодатели и продажните синдикалисти”. Пак няма никакъв граждански глас и никакво съобразяване с мнението на гражданското общество.  

По редица защитавани от нас тези имаме подкрепата на няколко движения, но ние не сме съгласни да останем само в качеството на слушатели в парламентарните комисии, чииито заседания по случайност не са закрити, или да ни дават думата за 3-минутно задаване на въпроси, на които никой не дава отговори. Досега няма и опит за вкарване в комисиите или парламентарната зала на представените от гражданските организации предложения за конкретни законодателни проекти, нито за приоритизация на законите, които да се обсъждат и приемат не под лобистки натиск. 

Получихме обаче силна подкрепа и разбиране от ЕК.  На срещата ни 24.04.2015 г. предадохме оригинални документи, в т.ч. и консултантските договори, които се крият у нас. Договорихме се за директни, неформални работни контакти по обмяна на информация, анализи и становища с цел ЕК да придобие ясна представа за процесите във финансово-банковата сфера на България във връзка с мониторинговата процедура срещу страната ни. Взаимно се съгласихме, че е наложителна и задължителна международната експертиза на активите и пасивите на КТБ.