НЕ КИТАЙСКИ ЖИВОТНИ А ПАЛЕОПОНТИЙСКИ БОГОВЕ СЕ КРИЯТ ЗАД СТРАННИТЕ ТЕРМИНИ В "ПРА"-БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

НЕ КИТАЙСКИ ЖИВОТНИ А ПАЛЕОПОНТИЙСКИ БОГОВЕ СE КРИЯТ ЗАД СТРАННИТЕ ТЕРМИНИ В "ПРА"-БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР


    В последните години лавина от нови и укривани досега факти и изворови данни промени из корен нашите представи за древните Българи. Стотици и хиляди нови подробности изникват постоянно,запълват "белите" петна в познанията за тях и събарят из основи лъжите и химерните заблуди,с които ни залива старата комунистическа "наука". Постепенно се изгради цяла система от нови познания за нашите деди,която доведе до сериозно преразглеждане на всичко,което се пишеше и учеше за тях и тотално промени нашите въгледи за историята,произхода,естеството,стопанството,живота,религията и културата
на древните Българи. След като много погрешни възгледи за тях бяха приведени в съответствие с новите разбирания,дойде ред и на "пра"-Българския календар.

  Откъде и как сме получили данни за календара на древните Българи,не е нужно да повтаряме. Само ще допълня,че каменни надписи от днешните Български предели допълват сведенията от "Именника на Българските князе",писан в земите на днешна Русия. Че Българите са имали свой календар,в това отдавна никой не се съмнява- споровете са относно неговата истинска разновидност и принадлежност. Доскоро властта се грижеше мненията на всички изследвачи да бъдат строго съобразени с партийната "линия",начертана в Москва след 1944 г.,затова този календар бе обявен за тюркомонголски и като такъв все още бива представян на нашите деца,врагове,приятели и гости.

  Разтълкуването на календарните термини бе дадено в ръцете на тюрколози,произведени по специална заръка на "Партията",а както е известно,магарето не може да роди лебед или лъвица. Затова и днес нашият циклов календар бива описван навсякъде неточно,погрешно и дори порочно,понеже всичките му описания,тълкувания и обяснения се правят само с помощта на тюркския език,а произходът му бива изкарван дори от Китай:

                                       Традиционен китайски календар

  Да- китайците имат животински календар,но червените измамници и чуждопоклонници на никого не казват,че "китайският" календар не е китайски,а будистки и не е измислен от китайците,а е донесен в Китай от Индия едновременно с будизма! Именно будизмът е този,който дава животинския календар на китайците- преди него те имали само земеделски календар с 24 сезона:


   Будизмът е създаден от Саките (Скитите) не по-късно от VII-VI в. пр. Хр.,но след кратък разцвет при царуването на Ашока (ІІІ в. пр. Хр.) губи популярност в Индия и отстъпва позициите си на традиционния хиндуизъм. След І-ІІ в. от н.е. обаче той печели здрави позиции на Изток- в Китай, Монголия, Тибет, Тайланд, Япония, Виетнам, Бирма и пр.:

                       Разпространение на будизма на изток

   От ІІ в. насетне китайците,които имат много богове,изповядват и будизма и дори "техният" даоизъм не е чисто китайско изобретение,а е вид китайски будизъм. От това става ясно,че китайците не са можели да приемат будисткия циклов животински календар по-рано от ІІ век след н.е. и още по-малко: да го "предадат" на Българите,които според арменския историк Мовзес Хоренаци още през ІІІ-ІІ в. пр. Хр. обитавали земите на север от Кавказ,отстоящи на близо 3 000 км от Китай,който пък добавил към останалите си религии Будизма с неговия календар най-малко 350 години след събитията,описани в арменските извори:



Съвременни китайски статуи на Буда

 

Средновековна китайска статуя на Буда
 
 
  Че "китайският" и "тюркският" календар са всъщност будистки,не може да има никакво съмнение- това го знаят отлично и китайците,и будистите! Тази информация не е подминала България- на 07.01.2012 г. в-к "Труд плюс",VIII публикува научнопопулярна статия,озаглавена "Легендата за животните на Буда" с пояснение,че Буда е нарекъл чудни качества на всяко от 12-те животни в неговия календар. Подредбата и вида на тези животни съвпадат едно към едно с начина,по който са подредени и подбрани животните в Българския календар,но това остана "незабелязано" или гузно премълчано от тюрколозите,за които тази информация никак не е добре дошла:


   За голямо съжаление тази ценна информация е убягнала дори на добросъвестния и трудолюбив учен проф. Петър Добрев- знаменития продължител на Паисиевото дело,който по друг начин щеше да тълкува термините от "пра"-Българския календар,ако знаеше че те са повече будистки,отколкото тюрко-китайски или просто ирански. Значителен брой "пра"-Българи са изповядвали будизма- това е засвидетелствано от няколкото фигурки на Буда,намерени при разкопки в Плиска. Малки фигурки на Буда от периода V-VIIІ в. се откриват на много места в източноевропейските земи на Стара Велика България,включително в югоизточна Скандинавия,но учените нямат навик да ги свързват с нашите деди и обикновено отдават появата им на неизяснени пиратски походи или търговски връзки. Но в будисткия календар,който без съмнение представлява директно копие на най-древните палеопонтийски (Скито-Тракийски) календари между другите животни присъствува и кучето,а византийския духовник и Охридски архиепископ Теофилакт Охридски пише следното за религията на Българите:

   "Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето,Месечината (=Луната,Богинята-Майка: бел.моя) и други звезди. Имаше и такива,които принасяха в жертва кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце,че почитаха тварите вместо техния творец. И понеже покриха цялата Илирска страна,старата Македония дори до града Солун и част от старата Тракия,именно около Боруй (Ст. Загора),казвам и Филипопол (Пловдив),както и планинските местности около тях,те се настаниха като същински жители на тая страна."

  С това Теофилакт Охридски директно потвърждава,че някои от Българите имали тесни допирни точки с будизма или директно са били будисти,понеже принасяли в жертва кучета,но тук остава в сила и предположението,че някои от тях и в частност Памирските Българи са правели това,за да спазят древните религиозни предписания на своите деди,тръгнали от Тракия и Анатолия далеч преди будизмът да се зароди като религия. Днес знаем,че кучето (вучето) е едно от свещените животни в "китайския",сиреч в будисткия календар,и това не било никак случайно,както ще видим от следващите статии. И съвсем не е било възможно Българите да вземат животинския циклов календар нито от тюрките (които станали будисти и приели будисткия животински календар чак след VII в.),нито от китайците (приели будизма и календара му едва през І-ІІ в.),след като този календар явно си е бил изконно техен от хиляди години и по всичко изглежда,че е вкаран в будизма от онзи Скито-Български род,от който произхожда самият Буда (http://sparotok.blog.bg/politika/2012/02/19/trakiiskite-koreni-na-buda-ne-e-shega.904779).

  След освобождението на България от сковалия всяко свободно творчество комунистически ярем изведнъж изпъкнаха много недъзи и слабости на старата система,един от които беше порочния и неморален начин,по който се пишеше Българска история. Измамите и фалшификациите в международен мащаб не бяха нещо ново за жестоката и безчовечна Сталинска система,наложена на България между 1944 и 1961 г.- на целия научен свят е известен безсъвестния начин,по който съветските "учени" пренаписваха и стъкмяваха историята на Втората световна война така,както им заръчваше "бащицата" Сталин,както и големия брой фалшиви нации,изобретени по негова поръчка.

  Днешните нови възгледи обаче се стремят към изясняване и утвърждаване не на някакви тесногръди партийни линии,а на чистата и обективна истина,затова с право подлагат на съмнение всичко,което е поднесла изкривената и подправена по заповед от чужбина маркс-ленинска историческа "наука". Пътищата,покоито са напипани дирите на фалшификаторите са дълги,затова няма да карам читателите отново да ги изминават,а директно ще пристъпя към разясняване истинските значения на древно-Българските календарни термини,с които до момента разполагаме. Те са споменати основно в "Именника" на Българските князе и биват два вида:

1. Названия на годините
2. Названия на месеците

  Макар едните и другите да са правени за един и същ календарен цикъл и за едни и същи понятия,техните названия са различни. Това е лесно обяснимо за "Анализа",но не и за примитивните,начинаещи социалистически тюрколози,коитоне можаха да схванат дълбокия божествен смисъл,съдържащ се в тях и като спазваха стриктно партийната "линия" ги тълкуваха ту като имена на азиатски животни,ту като бройни числителни имена на тюркомонголски език. Високообразованите техни учители обаче- световноизвестните западни тюрколози около Омелян Прицак в същото време обявиха,че тези думи произхождат от някакъв непознат и непосилно недостъпен за техните научни възможности език. Кой е този "непознат" език и защо е съвършено непонятен за водещите световни тюрколози- това само езиковата археология е в състояние да разясни,като строго съблюдава не линията на "Партията" и на отдавна наказания за престъпленията си Сталин,а Правилата на "Ангеловия анализ".

  Ето ги известните до момента "пра"-Български календарни термини:

1. Диломъ Твиремь
2. Дохсъ Твиремь
3. Шегоръ Вечемь
4. Верени Алемь
5. Теку Читем
6. Дванъ Шехтемь
7. Тохъ Алтомь
8. Шегоръ Твиремь
9. Именшегоръ Алемь
10. Соморъ Алтемь (Алтомь)
11. Диломъ Тутом
12. Етхъ Бехти (Бехтимь)

  Така се обособяват ясно две групи термини- първата,която явно е водеща и е логично да обозначава името на годината и втората,която би следвало да обозначава името или номера на месеца. Според тюрколозите първата група термини е съставена от имена (названия) на животни,а втората група- от бройни числителни имена. Авангардни проучвания от последните няколко години обаче показаха,че месеци също имали свои имена подобно на годините.

Известни до момента имена на древно-Български години (ходини= ход на времето),подредени по случаен признак:

1.Диломъ (Дилома,Дилом)
2. Дохсъ (Дохса,Дохс)
3. Шегоръ (Шегора,Шегор)
4. Именшегоръ (Именшегора,Именшегор,Имен Шегор)
5. Верени (Веренъ,Верена)
6. Теку (Текъ,Тека)
7. Дванъ (Двана,Дван)
8. Тохъ (Тоха,Тох)
9. Соморъ (Сомора,Сомор)
10. Етхъ (Етха,Етх)

Известни до момента имена на древно-Български месеци,подредени по случаен признак:

1. Твиремь (Твирем)
2. Вечемь (Вечем)
3. Алемь (Алем)
4. Читемь (Читем)
5. Шехтемь (Шехтем)
6. Алтомь (Алтемь,Алтем)
7. Тутомь (Тутом)
8. Бехти (Бехтимь,Бехтим)

  Няколкогодишните усилия на "Анализа" да установи наличието на животински названия в поне едната от тези две групи се увенчаха с пълен неуспех- нито едно ясно доказуемо название на животно не бе открито измежду тях. При което не бива да забравяме,че "Анализът",не признавайки заключенията на тюрколозите за естеството и произхода на древните Българи,отхвърля решително версията за наличие на каквито и да било тюркски думи в техните календарни термини и налага мнението,че тези термини не може да са други освен Български.

  Те обаче са от такъв старинен,ако не и диалектен Български,който няма как да звучи точно като съвременния и без съмнение съдържа немалък брой отклонения от сегашните норми и аналогии на тези думи,които отклонения не може да са в прекомерно големи,а в разумно допустими граници.  Друга особеност,която налага изследователската мисъл в случая е тази,че в семантиката на самите названия и в начина им на подреждане би трябвало да е закодирана ясно доловима и дори предвидима закономерност,която би следвало да е лесно обяснима чрез Българския език и едновременно с това да разяснява причината,накарала дедите ни да сложат точно тези думи за обозначаване на годините и месеците в древния им циклов календар.

  След много труд и усилия в крайна сметка дойде онова Божие вдъхновение,което позволи да бъдат направени следните заключения:

1. Първата група термини наистина съдържа имена на "пра"-Български години,но те (както се установи впоследствие) не са съставени от названия на животни,а от имена на палеопонтийски богове. В тях прави впечатление една особеност- всички думи по правило завършват на гласна (Ъ,И,У),която понякога е можело да не се чете или да премине в А (И),а някои от тях завършват със суфиксите -ОМЪ (-ОМ),-ЕНИ (-ЕН),-АНЪ (-АН) и -ОРЪ (-ОР,-АР).

2. Втората група термини е съставена не от числителни бройни имена както се мислеше досега,а от други имена на същите тези богове,подредени в същия порядък и изпълняващи функцията на числителни бройни имена,без да представляват същински числа. По-нататъшни разяснителни проучвания доказаха впрочем,че и днешните числителни бройни имена в Българския език са почнали своето съществуване като имена на богове,чиято подредба спазва онзи строго определен порядък,който е закодиран с абсолютна точност върху "Розетата" от Плиска. Тук прави впечатление друга особеност- че практически всички думи от тази група завършват на Ь точно като съвременните числителни бройни имена до 1945 г.,както и на суфиксите -ОМЬ (-ОМ),-ЕМЬ (-ЕМ) и "-И"(допълнено до -ИМЬ,-ИМ),изразяващи признак за принадлежност подобно на случаите в някои наши и заимствани от нашите "чужди" имена и думи като Калфин,Генин,Ласкин,Рубен (Рубин),Любен,
Първан (Първин),Стоян (Стоин),Драган (Драгин),Зенин,Ленин,
Сталин,Калинин,Чаплин,Мартин,Красин,Гузен,Мазен,Лесен,Труден (Трудин),Червен,Черен,Кафен (Кафяв,Кафев,Кафеен),Зелен (Зелин),Сукан (Сукин),Мътен,Празен,Лесен,Воден,Летен и т.н.

  Забелязаните в случая характерни суфикси за принадлежност съвсем не са чужди за съвременния Български език дори в този им вид,в който ги е зафиксирал "Именника": стотици ако не и хиляди думи,завършващи на -ОМ,-ЕМ,-АМ,-ИМ и дори -ЪМ битуват в днешния говорим Български за да напомнят ежедневно,че езикът на календарните термини от "Именника" е жив и не може да е друг освен Български! Достатъчно е да спомена само няколко десетки примера но тук умишлено ще изредя цели 352 (триста петдесет и два!),за да покажа на тюрколозите колко са били слепи за Българското и каква ужасно лоша шега са им изиграли подценяването на собствения майчин език и стремежът да се прислужва на чужди противонародни интереси:

1. Съвременни Български и популярни чужди думи,завършващи на -ОМ (48 примера):

а) Български (33 примера): Първом,Духом,Миром,Силом,Драгом,
Ребром,Бегом,Стоешком,Тичешком,Лежешком,Взлом,Щом,Дом,
Ком,Лом,Сом,Залом (Зарем,а в Заровския диалект=Жалом),Даром,
Пешком,Лаком,Жалом ("Жалом го жали"),Гром (в Русия=Гръм),
Джом (в наши диалекти="Махай се!"),Цялом,Хром (=куц),Кръгом,
Тихомълком,Мълчешком,Гърбом,Чудом (виж израза "Чудом се чуди" в народни песни от Македония),Вкупом,Цифром,Словом и пр.

б) латински и западноевропейски (12 примера): Мом,Ном,Гном,Ром (Спиртна напитка),Том,Слалом,Октом (оттам- Октомври),Кондом,
Бром (хим.елемент),Хром (вид метал),Ом (лично име),Фантом.

в) семитски и азиатски (3 примера): Шалом (в Израел),Содом (в Палестина),Пном (виж Пном Пен).

2. Съвременни Български и популярни чужди думи,завършващи на -ЕМ (61 примера):

а) Български (41 примера): Предем,Бием,Знаем,Поем (Пеем),
Шием,Жмием,Перем,Четем,Ем (Хем),Можем,Голем,Веем,Чуем,
Нощем,Дъвчем,Седем (!),Осем (!),Лижем,Лъжем,Щем (Нещем),
Впрочем,Печем (Печем си ягнето),Сучем (Сучем млеко,Сучем прежда),Крадем,Ядем,Корем,Речем,Режем,Сечем,Бодем,Нем (виж и "Глухонем"),Кладем,Чем (в Русия),Кем (в Русия),Брем (старо лично име),Колчем,Греем,Мръзнем,Вземем,Денем,Нощем и пр.

б) латински и западноевропейски (9 примера): Новем (оттам- Новембри,Ноември),Децем (оттам- Децембри,Декември),Септем (оттам- Септември),Сатем,Рем (в древен Рим),Дем (в Гърция),
Фем,Шлем,Крем.

в) турски (6 примера): Калем,Серсем,Джем (лично име),Барем,Зарем (във Вардарско: поБългарено),Ярем.

д) семитски и азиатски (5 примера): Сем (в Израел),Салем (арабско име),Мем (финикийска буква),Бадем (перс.дума),Витлеем.

3. Съвременни Български и популярни чужди думи,завършващи на -АМ (91 примера):

а) Български (63 примера): Считам,Отчитам,Зачитам,Почитам,
Знам,Почивам,Влагам,Там,Ям (Йам),Срам,Късам,Кусам,Слушам,
Гледам,Дъвкам,Хъркам,Къркам,Поркам,Колям (Кольам),Голям (Гольам),Кам (=Къде),Бегам (=Бягам),Ам (Хам),Бързам,Читам (във Вардарско),Къцам,Тропам,Чукам,Усещам,Връщам,Калям (Кальам),Терам,Барам (в Македония и Сърбия),Кардам (старо лично име),Жугам,Търкам,Искам,Сакам,Хвъркам,Фъргам (Хвърлям,Хвърлйам),Скачам,Рипам,Лапам,Ритам,Нам ("На нас"),Вам,Дам ("Ще ти дам"),Ням (Ньам- виж и "Глухоням"),Храм,
Мятам,Оформям (Оформьам),Сам (Самотен),Започвам,Рукам (в Светиврачко=Викам),Кусам (старо лично име с ударение на "А"),
Плукам (="Плюя",в макед.диалекти),Приам (старо лично име),
Карам,Имам,Нямам,Изравнявам,Управлявам и т.н.

б) латински и западноевропейски (11 примера): Дам (фамилно име: Жан-Клод ван Дам),Лам,Сам ("Чичо Сам"),Щам,Блам,Спам,Салам (итал.дума за колбас),Дърам (в Англия),Аспартам,Грам,Фрам (в Скандинавия).

в) турски (7 примера): Джам,Чам,Сусам,Хамам,Низам,Драм (от гръцката дума "Грам"),Имам.

г) семитски и азиатски (10 примера): Хам (в Израел),Шам (в Арабия),Салам (Дар ес Салам),Рустам (перс.име- вероятно от нашите "Ристан" и "Кръстан"),Шибам (град в Йемен),Алам (арабс.- виж "Ал Алам"),Байрам,Бахрам (перс.бог),Ислям (Исльам),Асам (индийски щат).

4. Съвременни Български и популярни чужди думи,завършващи на -ИМ (98 примера):

а) Български (70 примера): Сушим,Стоим,Целим,Търпим,Родим,
Радим (в България и Сърбия),Редим,Кръстим,Морим,Ярим,Делим,
Слухтим,Колим,Пухтим,Пръхтим,Мръхтим,Бъхтим,Им,Пушим (цигари),Дим,Служим,Шептим,Чудим (Чудим се),Будим,Вадим,
Водим,Велим,Солим,Волим,Белим,Белким,Вратим (във Вардарско),Будим (име на наш средновековен град),Учим (Учим си урока),Хулим,Лежим,Седим,Любим,Лебим,Желим (в Сърбия),
Садим,Гладим,Месим,Сочим,Скочим (Че ти скочим),Точим,Мажим (Омъжвам),Мачим (Мъчим,Мъча),Гърмим,Жулим,Жилим,Пържим (Пържа си нещо),Варим,Молим,Жалим,Фалим (Хвалим),Досетим,
Спим,Чепим ("Че изчепим нанекъде"),Лим (река в Черна гора),
Мамим,Къртим,Фучим,Фърчим,Пордим (наш град),Блажим,Ловим,
Харчим,Оставим,Печелим и т.н.

б) латински и западноевропейски (12 примера): Режим,Септим,Ким (подправка),Ким (лично име),Мим,Джим,Чим,Тим,Рим (поБългарено),Клим,Слим,Грим.

в) семитски и азиатски (10 примера): Йерусалим (в Израел- понякога и Йерушалем),Селим (арабско име),Селим (=Девисил,Дивисил: вид подправка),Сиким (индийска държава),Яким (Йоаким),Ахим,Килим (перс.дума),Крим (полуостров),Касим (арабско име- от Бълг. име Кусам),Нисим (евр.име).

г) турски (6 примера): Наим,Чунким,Санким (от Българското Сакам т.е. Искам),Сиджим,Хеким (също и Хекимин),Аферим (от Бълг. дума Афарим= Афалим,Зафалим,Захвалим).

5. Съвременни Български и популярни чужди думи,завършващи на -ЪМ (16 примера):

а) Български (6 примера): Към,Бръм ("Тоя е бръм"),Гръм,Връм (име на местност),Съм,Осъм.

б) западноевропейски (3 примера): Уелкъм (в Англия),Чикъм (в Англия),Котъм (пак там) и пр.

в) турски (7 примера): Налъм,Салкъм,Джанъм,Ханъм,Чалъм (от Българската дума "Целен"= Нацелен,Точно уцелен,"Излекуван" в смисъл "Спасен,Спасение"),Такъм (от Бълг. дума "Стъкмен"),Назъм (лично име,Назъм Хикмет: от еврейското Нисим).

6. Както установява "Анализът",към горните пет групи спадат и многото,предимно латински (но също Български и турски) думи,завършващи на -УМ (38 примера):

а) Български (4 примера): Кум,Шум,Ум,Крум.

б) латински и западноевропейски (22 примера): Лациум,Кентум,
Деултум,Карнунтум,Датум,Битум,Варум (в немс.език,показва ясна връзка с "турското" Барем),Септум,Херкуланум,Партум,Пилум,
Клаузентум,Камулодунум (келтски град),Друм (гръцки ез.-популярна дума в България),Балатум,Вакуум,Блум (лично име),Гарум (старо римско ястие),Фактум ("Пост Фактум"),Магнум,Аурум,Плумбум и пр.

в) турски (10 примера): Локум,Урум,Бодрум (може би от Българското "По друм,Под друм,След пътя"?),Зокум,Куршум,
Ерзурум,Чорум (Корум- град в Анадола),Гюм (Гьум),Рум (тюркизиран етноним),Золум.

г) семитски (2 примера): Самум (пустинна буря),Авакум (лично име).

  Краткия обзор на тези 6 групи дава следните любопитни резултати: най-голям дял от всички Български примери имат думите,завършващи на -ИМ,-АМ и -ЕМ,следвани от тези завършващи на -ОМ (без дори да сме добавили думите от "Именника",макар те да спадат именно към тях!),а турските (тюркските) думи са представени най-добре сред примерите,завършващи на -УМ: правило,валидно най-вече за латинските,но не и за "пра"-Българските думи!

  Това означава,че езикът на тюрките (турците) има повече допирни точки с латинския език на древните римляни,отколкото с езика на "пра"-Българите: феномен,дължащ се без съмнение на общия малоазийски произход на латините и пра-тюрките. Български примери по обясними причини има във всички групи,но тюркски примери завършващи на -ОМ изобщо не са зафиксирани,а присъствието на турски думи в най-силните Български групи е почти символично. Това говори,че дори Българите да са приели някои турски думи в езика си те не са ги избрали стихийно нито произволно,а са подбирали най-вече такива,които си схождат с Българските по един или друг признак.

  Ако сравним календарните думи от "Именника" с тези примери ще получим резултати,с нищо неразличаващи се от установеното досега:

1. Думи,завършващи на -ОМ (3 бр.): Дилом,Алтом,Тутом.
2. Думи,завършващи на -ЕМ (5 бр.): Твирем,Алем,Вечем,Читем,
Шехтем.
3. Думи,завършващи на -ИМ (1 бр.): Бехтим ("Бехти").

  А това още веднъж потвърждава,че произходът на термините от нашия древен календар трябва да бъде търсен не сред тюркските езици,а сред Българските диалекти,били те "вътрешни" (говорени в рамките на днешна България) или "външни" (говорени в земите,
владени от Стара Велика България в древността,но най-вече в източноевропейските и северноевропейските земи). Както отбелязахме и по-горе,думите с подобни суфикси най-често съдържат в смисъла си признак за някаква принадлежност,понеже са много близки до онази голяма група думи,които със сигурност го съдържат и затова са по-лесни за извеждане от Българския език. "Анализът" установи,че преобладаващия брой думи завършващи на -ОМ,-ЕМ,-АМ,-ИМ,-ЪМ и -УМ са диалектни варианти на думи,завършващи на -ОН,-ЕН, -АН, -ИН, -ЪН и -УН,а точно тези суфикси но най-вече -ИН и -ЕН им придават онзи признак за принадлежност,за който вече стана дума. Така в крайна сметка се оказва,че всички суфикси като -ОМ,-ЕМ,-АМ и пр. може да бъдат приравнени към основните,водещи суфикси -ИН и -ЕН,които най-добре демонстрират смисъла им за принадлежност в днешния Български език.

  Дали този принцип е валиден за думите,споменати в горните шест групи не е трудно да се установи. За целта не е нужно да издирваме точния смисъл и звучене на всичките 352 думи в горните списъци,а ще споменем накратко само по-характерните измежду тях,при които най-лесно се забелязва,че замяната на суфиксите -ОМ,-ЕМ,-ИМ и пр. с пояснителните суфикси -ИН или -ЕН при спазване "Правилата на Анализа" не само не променя коренно вече установения смисъл на думите,но много често довежда до изясняване на точното им значение:

Първом- Първин       Ребром- Ребрен                 Жалом- Жален      
Даром- Дарен            Лаком- Лигин ("Лигцура")   Кръгом- Кръгин
Содом- Саден            Бием- Биен                          Знаем- Знаен
Шием- Шиен (Шит)     Гърмим- Гърмене              Сушим- Сушен
Дъвчем- Дъвкан         Пушим- Пушен                     Вадим- Ваден

Лижем- Лизан             Лъжем- Лъган (Лъгане)     Печем- Печен
Крадем- Краден         Речем- Речен (Изречен)   Сечем- Сечен
Новем- Новин             Рем- Реин (Син на Рея)    Салем- Силен           Сем- Син                     Шлем- Шилен (изшилен,т.е. с остър връх) Считам- Считан          Режим- Резан (Разпределен на дялове)

Искам- Искан              Перем- Перен (Перкан,Удрян с бухалка)
Родим- Роден             Грам- Граин (Грахин,Колкото грахово зърно)
Редим- Реден             Чалъм- Цален (Нацелен,Уцелен майсторлък)
Солим- Солен             Будим- Бъдин (Будин,Видин,Воден)
Садим- Саден             Пържим- Пържен (Пържиме- Пържене)

Сиким- Сакин              Чепим- Цепим (Цепен,Отцепил се)
Срам- Сран                 Килим- Кален (За постилане върху калта)
Търкам- Търкан          Осъм- Осен (Росен,Оросяващ)
Можем- Можене         Самум- Самин (Камин,Засипващ те с камъни)
Веем- Веене               Золум- Зилен (Силен,Насилствен,Насилие)

Фактум- Фаштен (Хващан- Който можеш да го пипнеш,да го хванеш)
Друм- Трен (Крен,Кренал се),но също и Тръг (Тръгнал,Тръгващ).
Касим (Касъм)- Хасан (Йасен,Асен)= Ясен (епитет на Слънцето и Луната),но също и Госин (Божий)- от древноарийската дума Гос (Дух,Бог),от която иде думата Господ (Гос-Пати,Гос Батъ).
Нисим (Назъм)- Носен (Доносен,Донесен [от Бога],Подарен от Бога).

   Наблюдавайки успеха,до който ни водят замените на М с Н в изброените 50 примера,остава да се запитаме какво би станало,ако приложим същия принцип заедно с останалите Правила на "Анализа" върху нашите календарни термини и дали от тях бихме получили ясно разбираеми Български думи. Оказва се,че резултатите от една такава "заменка" са не просто насърчителни,а са направо изумителни. Но за да разберем по-правилно с какви думи си имаме работа,е нужно да отбележим още няколко особени момента,които правят впечатление при обзора на шестте групи с примери и на названията,обозначаващи Българските имена на годините:

1. Една и съща дума е можела да си промени суфикса,без въобще да се промени по смисъл,за което имаме голям брой примери:

Вземем- Взимам
Оставим- Оставям
Оформям- Оформим
Четем- Читам (в Р.Македония)
Знам- Знаем ("Я го знаем")- Знаям (в Р.Македония)
Излъжем- Излъжам (в Македония)
Мелим- Мелям

Можем- Можам (в Македония)
Ребром- Ребрим
Кръгом- Кръгим (Кръжим)
Влезем- Влизам- Улазим (в Сърбия и зап. България)
Гръм- Гром (в Русия и Украйна)
Живеем- Живим- Живеям (Живейам)
Чудом ("Чудом се чуди")- Чудим (Чудим се,Чудя [Чудям] се)
... и т.н.

  Това говори ясно в полза на твърдението,че думите Алтом и Алтем в "Именника" не са различни термини от Календара,а са два варианта на един и същ термин,който е променил суфикса си без да се промени по смисъл.

2. Споменатите суфикси могат да се използват за обозначаване както на единствено,така и на множествено число на думата,без самата дума да се промени,например:

-Правим (Я го правим,Ние правим)
-Редим (Я го редим,Ние редим)
-Садим (Я го садим,Ние садим)
-Шием (Язе го шием,Ние го шием)
-Следим (Я го следим,Ние го следим)
... и т.н.

  Това означава,че възстановеният суфикс -ИМ,който се среща в един от термините на Българския календар,не може да е сигурен критерий за множествено число на думата,която го носи и в конкретния случай тя трябва очевидно да бъде възприета като дума в единствено число.

3. Гласните звуци,на които окончават имената на древно-Българските години (Ъ,И и У) не са сигурен критерий за някаква съществена разлика в начина на словообразуване,на който се подчиняват имената на "пра"-Българските години и по-скоро могат да се възприемат и унифицират като различни варианти на една и съща гласна,която се е променяла  според предпочитанията на изговарящия или от нуждата да се натъкми дума с променен суфикс към по-благозвучен словоред. Това говори,че гласни звуци като Ъ в края на думата може да бъдат четени при нужната преценка като И или У и обратното- гласните И и У в края на две от годишните названия може да бъдат приравнени към Ъ и дори игнорирани така,както бива игнориран при четенето същия този звук (Шегоръ-Шегор,Дванъ-Дван,Соморъ-Сомор,Верени-Веренъ-Верен и т.н.).

  Това се подкрепя от множество примери,в които окончаващата гласна в някои Български думи може да се появява,променя или изчезва,без самата дума да се промени значително по смисъл:

Печелимъ- Печелим- Печелимо- Печелиме (Печели мен,Аз печеля)
Точимъ- Точим- Точимо- Точиме (Точи мен,Аз точа)
Одимъ- Одим (Ходим)- Одимо- Одиме (Оди мен,Аз ходя)
... и т.н.

4. Съгласната Х в съседство с друга съгласна често е можела да не се чете или директно да се пропуска,без това да промени значението на думата- за този феномен,споменат и в "Правилата на Ангеловия анализ" разполагаме с голям брой примери:

Бхратра (Бхрат)- Брат
Будха- Буда
Митхра (Mithra)- Митра
Тхракиа (Thrakia)- Тракия
Кхан (Khan)- Кан (Хан)

Хлъзгане- Лъзгане (Лизгане,Лизаляне)
Хлеб (Хляб)- Леб
Христо- Ристе
Факти (Фахти)- Фати (в Бълг.диалекти= Хвана,Фана,Което можеш да го пипнеш и да го хванеш)
Хващам- Ващам (Фащам)

Кльопа (Хльопа)- Льопа (Лапа,Рупа)
Хрупане (Хрупкане)- Рупане (Ручане),Лупане (Лапане)
Ахнух (арабс.име на Енох)- Анух (Енох)
Съхне- Съне (Съъне)
Вехне- Вене (Веене)

Както (Кахто)- Като
Нищо (Ништо)- Нихто (Нито)
Сангха (будистки термин)- Санга
Дхарма (будистки термин)- Дарма
Брахман (будистки термин)- Браман (Брамин)

Брахма (хиндуистки бог)- Брама (Рама)
Тхеравада (школа от будизма)- Теравада (Иравади)
Мръхтене- Мрътене (Мръдане,Мърдане,Вид специфично движение)
Раждане (Растене)- Рахдане (Радене,Родене),но и Ридане (Ридание- у част от Траките)
Бъхтене- Бътене (Бутане)
... и т.н.

  След тези крайно необходими уточнения не ни остава нищо друго,освен да пристъпим с уверени крачки към самите тълкувания на загадъчните термини от "пра"-Българския календар. Но за да не се удължава до безкрайност статията ще оставя имената на Българските години да бъдат разтълкувани в следващия постинг (постиг,постижение),а тук ще публикувам- в произволен порядък- само установените от "Ангеловия анализ" окончателни тълкувания на "пра"-Българските месеци,чиито резултати коренно се различават от тюркските и от иранските,понеже за разлика от тях са изведени с помощта на Българския език:

1. Твирем= Творин  (От Творящия,На Твореца,На Бога-Творец). Както показват допълнителните проучвания,Богът Творец у древните Българи може да е бил само един- Богът Баща,Юпитер (Зевс). Номерът на Юпитер в "Розетата от Плиска" е 4,затова от същия термин в древния Рим е възникнала думата Квирин (Четири),без това да се  отнася задължително към значението на Българския термин,който както виждаме не означава нищо друго освен "Месеца на Сътворителя",а номерата му в Българския  календар са 1 (януари) и 8 (август). Най-вероятно в случая е този всеопределящ и тържествено звучащ термин да се е отнасял за обозначаване на първия (зимния) Юпитер (месец януари,който в древността започвал на 22 декември),а не на втория (летния).

2. Вечем= Вечин (Месецът на Вечера [Вещера],Месецът на Венера). Както личи по календара,Венера има само едно число- 7,което отговаря на месец юли (~22.VI-21.VII).

3. Алем= Гальем (Голем),Ален (Елен),Хелен (Хелин),Бален (Бялин) и т.н. Както можем да заключим в случая,тази дума може да е означавала само името на Слънчевия бог (Големия бог,Белия бог,Хелиос),чиито свещени животни в календара са овцата (елена) и мишката. Тук обаче виждаме,че ясно се говори за Елен,с което номерът на този месец е установен,понеже в календара той е 5 (май). От названието на този важен бог днес е оцеляло името на софийското село Алино,а доказателство за това,че в Месеца на Слънцето Българите принасяли в жертва елен е известното народно название СУР ЕЛЕН,което означава Сул (Сол= Слънчев,Посветен на Слънцето) елен.

4. Читем= Читен (Ситен,Сетен,Сатин),Четем (Четен),с което тълкуванията донякъде се разделят,понеже на този етап не може категорично да се каже дали се касае за Ситния (Сетния) бог (Сатурн),или за Дарителя на писмеността (Хермес). В първия случай този месец би имал само едно число- 6,и би означавал единсвено месец юни (~22.VI- 21.VII),а във втория би имал числата 2 или 9 (съответно месеците февруари или септември). Тук везните като че ли натежават повече в полза на становището,че това е един от епитетите и названията на бога Сатурн (Сатрин,Сатирин),чието число в календара ни е 6 (месец юни). Този резултат бива изведен чрез известните преходи Ч-К (Чуфте-Кюфте,Че-Ке,Чепе-Кепе) и К-С (Македония-Маседония,
Макена-Масена,Коло (Колело,Слънце)-Соло (Солъ,Слънце),Кина (Китай)-Сина,Кимон-Симон и т.н.

5. Шехтем= Шехтин (Шетин,след отпадане на добавеното "Х"). Това не може да е друг освен Шетащия бог (Хермес),когото Българите наричали още Гермес (Гърмеж) и Ермес (Ерми,Херми). Неговите числа в календара ни са 3 (март) и 10 (октомври),но в случая най-вероятно се касае за първото ит двете числа,понеже първото споменаване на Хермес в "Розетата от Плиска" го обозначава под числото 6 (Шест),а то на архаичен Български ще да е звучало като Шехт (Шет,Шетащия). Затова считам,че в случая се касае за месец март,който у дедите ни почвал най-вероятно на 22 февруари.

6. Алтом (Алтем)= Жълтом (Жълтен,Жълтин),"Алтън" (Алтен,Залтен,Златен). Това тълкувание уверено ни насочва към Бога на Слънцето,който имал два свещени цвята- жълтия и белия,а в случая се касае явно за числото 12 (декември),понеже другото число на слънцето в нашия календар вече е установено.

7. Тутом= Тътен (Татин,Месецът на Таткото,на Бога-Баща). Както вече установихме,това е Юпитер и  той имал две различни числа в нашия календар- 1 и 8,първото от които е вече установено. В такъв случай думата Тутом (Тътен= Гръмовержец) не може да е имала друго число освен 8 (август).

8. Бехти (Бехтим)= Бъхтим (Бия),Бъхтин (Месецът на Бъхтящия бог),Бътин (Бутан,Бутам,Бутащ). Това не може да е друг освен Бога на конфликтите и войната у древните Българи,чиито числа в календара ни са 3 и 10. В случая навярно се касае за числото 10 (десетия пореден месец,октомври). Макар думата "Бутан" (Бъхтин) да се тълкува още като Бутин (Патин,Путин= Който причинява патила,Чието свещено животно е патицата),а свещените животни на Марс (Марес,Арес,Арей) в третия месец на нашия календар да са петел (петер,бетер,бутар),кокошка,гълъб,орел,сокол (секул,
секар) и патица (пътица,бутица,птица),това име означава още Бахрам (Баграм,Викрам,Багрен),което го свързва с есенните месеци,когато природата се обагря от пожълтяването на листата,а нерядко се появяват есенни бури и урагани. Този месец у нашите деди започвал на 22 септември и завършвал на 21 октомври,след която дата боговете разрешавали на Българите да сключат мир или да прекратят военните действия срещу своите врагове до настъпването на пролетта.

  От този епитет на Марс е останала ярка следа дори в днешна България- известното врачанско село Бутан носи неговото име,за да обозначи мястото на някогашна битка,вероятно между Атила и римските легиони. Тази версия обяснява защо в Хималаите има и държава със същото име Бутан. Населението на тази държава е съставено главно от будисти,които добре познават древно-Българската езическа (везическа,ведическа) терминология,и за тях е напълно логично да назоват земята си по името на Буреносния бог,понеже тя се намира високо в облаците,близо до градушките и  гръмотевиците,където времето рядко прилича на  лято,а много по-често прилича на мъглива есен.

  Насажданата досега илюзия,че думата "Бъхтене" е турска или тюркска среща решителния отпор на древните извори,които изрично потвърждават,че едно от памирските и персийски имена на Бога Марс е Бехрам (Бахрам). "Анализът" на свой ред установява,
че името "Бахрам" е изключително плодотворно,понеже от него произлизат:

1. Названието на арабо-мюсюлманския месец Байрам.
2. Името на еврейския предтеча Аврам (Ахрам,Бахрам),който е Марс и Дионис.
3. Името на арменския прародител Арам (Ахрам,Арян),чието име арменците тълкуват като "Стремителен тигър" и го наричат още Тигран (Тихран,Тиран).
4. Известното английско име Байрон (Байрам,Бахрон).
5. Древно-Българската титла Барен (Бахрен,Багрин,Облечен в багреница).

6. Западноевропейската титла Барон (Барен).
7. Египетската титла Фараон (Бараон,Барон).
8. Фригийската владетелска титла Бален (Барен).
9. Дискутираната дума Бъхтам (Бъхрам),в която е извършен известният от времето на минойците преход Р-Д(Т). Производни на нея са също думите Бътам (виж село Бъта),Пата (Патя),Бутам,
Бъхтя,Пухтя и пр. Тя е могла да попадне у тюрките много лесно- дедите на пра-тюрките са малоазийски пра-Българи от Бронзовата епоха,които се изселили към Средна Азия преди повече от 3200 години начело с Четвъртия Дионис.

  Затова названието Байрам (Бахрам,Баран) се извежда лесно от Българската дума Буйрен (Бурен,Буреносен,Месец на бурите,
Месец на Бога на бурите),във връзка с когото е името и на един от най-прочутите Български князе- Борис "Първи". Той носи едно от древно-Българските имена на Марс,понеже "Борис" означава Бурес (Бурей,Бурий,Бурен) и Борес (Борец,Борещ,Валящ). От него (а не обратното!) произлиза името на един известен средноазиатски хищник,чието име "Барс" означава "Марс",понеже неговите роднини Тигър (Стигар,Който те застига),Лъв (Ръф,Кръв),
Барс (Марс),Рис (Брис,Марис) и всички други подобни на тях са свещени животни именно на есенния бог Марс,който дедите ни чествали в своя календар именно през месец октомври.

  Така в крайна сметка установяваме,че Българските жреци (колобри,магове,вещери [вечери],попове [жреци на Бога Папа,т.е. на Бога Баща- Юпитер],катари [сатири,сатри] и пр. обозначавали в календара си боговете,а не животните които трябвало да им принасят в жертва. От техния религиозен календар личи,че те знаели добре кой месец на кой бог отговаря,а знаели отлично и какво животно трябва да бъде принесено в жертва за празника на този бог. За разлика от тях китайците изкопирали в календара си само животните,без да разбират защо и как са се озовали те в него и обяснявайки ги само с "Легендата за животните на Буда".

  Българите обаче добре помнели,че почитали тези богове и техните свещени животни хиляди години преди появата на будизма,да не говорим за появата на "китайския" календар и дори на самия Китай. Всеки месец онези Българи,които си останали ортодоксални езичници,принасяли в жертва на един от своите богове обозначеното върху будисткия календар животно,което отговаря именно за този месец и за този бог,но не го отбелязвали задължително върху календара си. И все пак онези от тях,които били будисти (предположително до 10-15% от всички Българи) отбелязвали животните върху календара си,но наследили познанията за него от своите деди,без да ги взимат от никой друг народ,понеже те самите някога били изобретили този циклов календар,както и голям брой от останалите видове календари.

  В крайна сметка ще добавим,че въпреки неразривната връзка с будизма древният Български календар не е будистки,а ведически т.е. протобудистки и дори прототракийски. В него редът на боговете следва редът на животните така,както бе представян досега с едничката уговорка,че за Българите боговете били по-важни от жертвените животни,затова предпочитали да изобразяват именно тях върху календара си. С оглед на  това е важно да добавим,че според проучванията на "Анализа" Българите имали не един,а няколко вида календари,като този явно бил основният,а другите- спомагателни.

  Великата цивилизация и върховите световни постижения на нашите деди са изключителни и изумителни,защото тяхната неизмеримо древна култура е оставила дълбокия си отпечатък почти навсякъде по света,затова следите му са ясно доловими дори и днес. Ние като техни наследници сме длъжни да преоткрием и да покажем на човечеството тяхната величествена цивилизация,която още в неизказаната древност е дала такъв неимоверен тласък на прогреса,че променила завинаги съдбините на света.

Направени са няколко корекции в първоначалния текст- можете да ги видите на http://shtaparov.blog.bg/politika/2015/06/30/ne-kitaiski-jivotni-a-paleopontiiski-bogove-se-kriiat-zad-st.1372972