Масмедиите избират война или мир юли 17, 2015      За масмедиите като власт и инструмент могат да се изпишат цели страници и въпреки това често се пропуска подсъзнателното въздействие на тези силови инструменти. Дали ще е пресилено, ако се каже, че в наши дни те определят дали да има война, или да се запази мира?

   Много примери от изминалите години показват по категоричен начин как медиите служат като инструмент за създаване на лъжи, с които да бъдат оправдавани пред народа определени политически намерения.

    Назад към 1990г:
   След нахлуването на Ирак в Кувеит в началото на август са налице всички признаци за война. Не само в Европа, а и в САЩ народът е против воина срещу Ирак. За да бъде оправдана обаче намесата на САЩ, за подготовката на Иракската война е наета една от най-големите пиар агенции. С бюджет от 10,7 милиона долара Hill & Knowlton стартира през 1990г. пропагандна кампания за освобождаването на Кувейт. Кулминацията на този своеобразен пиар е съзнателна лъжа, разтръбявана от правителството на Буш и от кувейтското правителство.

   На 10 октомври 1990г. петнайсетгодишната кувейтчанка Найира със сълзи на очи, описва пред Комисията по човешки права към американския конгрес зверствата на иракските войници. В кувейтска болница те изтръгнали от кувьозите петнайсет бебета, които умрели, захввърлени на пода. Кувьозите били откраднати. И от други болници се съобщавало за подобни случаи, така че Амнести Интернешънъл докладвала за 312 убити по този начин бебета и откраднати кувьози.

   По-късно Амнести Интернешънъл опровергава съобщението! Вредата обаче е сторена и не може да се поправи, защото масмедиите веднага разтръбяват -,,злодеянието" - и до днес много хора говорят за ,,престъпление", каквото изобщо не е имало. Буш старши подхваща, разбира се, с удоволствие лъжата и я използва за военната си акция! Той непрекъснато прибягва до тази ,,история", така че първоначално критично настроеният Сенат дава  съгласието си за интервенцията. Чрез медийна пропаганда в крайна сметка се стига до желания обрат в общественото мнение и повечето граждани на САЩ подкрепят война срещу Ирак.

   През януари 1992г. е идентифицирана малката свидетелка, която твърди, че е наблюдавала всичко това: става дума за дъщерята на Сауд Назир ал-Сабах, кувейтския посланик в САЩ. Момичето е подготвено като свидетел от агенцията Hill & Knowlton. Неин президент е Грег Фулър, известен поддръжник на Буш и бивш ръководител на щаба му. Допълнителните разследвания показват, че кувейтските лекари явно са излъгали и че уж откраднатите кувьози са на мястото си. Установява се,че в хода на пропагандната кампания са проведени изследвания, които да покажат кои събития въздействат най-силно върху населението. Хората са особено чувствителни на жестокости спрямо невръстни деца и реагират бурно. През 1992г. лъжата е опровергана, но по това време войната срещу Ирак вече е минало.

   Отровен газ срещу собствения народ?
   Друга история, която и до днес се подмята от масмедиите и доказва в каква огромна степен те се използват за пропаганда, дори за легитимирането на войни, по всяка вероятност не е станала точно така, както я представят.

   Става дума за твърдението, че Саддам Хюсеин е използвал химическо оръжие срещу собствения си народ. Иракската армия извършва смъртоносна атака с отровен газ над беззащитното кюрдско село Халабя в близост до иранската граница. През март 1988г., в края на осемгодишната война между Ирак и Иран, чрез обгазяван са убити около пет хиляди селяни. Масмедиите продължават до ден днешен да показват кюрди, загинали вследствие на газовата атака, като използват случая за пропагандни цели - и то твърде успешно. Но има основание да се смята, че случаят е чиста пропаганда, за да се обрисува Хюсеиновата жестокост. Далеч съм от мисълта, че Саддам Хюсеин заслужава да бъде предложен на Нобелова награда за мир - този диктатор определено не заслужава човек да си хаби думите с него - но истината все пак трябва да си остане истина!

   На 31 януари 2003г. е публикувана статия в ,,Ню Йорк Таймс" с доклад на професор Стивън С. Пелтиер. Той е виден сърудник на ЦРУ и американската армия и като човек с подобна биография и завидни познания не само опровергава една от най-големите пропагандни истории, оправдаваща предстоящата война в Ирак, а направо я разбива на пух и прах.

   Професор Пелтиер споделя:
   ,,Информиран съм благодарение на предишните ми дейности, тъй като по време на Ирано-иракската война бях главен политически анализатор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), а от 1988-а до 2000 година бях професор във Военния колеж на армията (Army War College). Имах достъп до тайните материали за Персийския залив, които минаваха през Вашингтон. Освен това след 1991г. водех група в американската армия, която имаше за цел да установи как иракчаните буха водили война срещу Съединените щати.

   Пелтиер съобщава и че се е занимавал със селцето Халабя, за което имало много подробен доклад на тайните служби, само дето не се е разбирало кой в действителност носи отговорност:
   ,,В действителност знаем, че на този ден кюрдите от Халабя са бомбардирани с отровен газ. Не можем да твърдим със сигурност, че иракски химически оръжия убиха кюрдите."

   Но това не е единствената фалшификация. Ето какво още казва професор Пелтиер:
   ,,Обгазяването на Халабя, това със сигурност го знаем, стана по време на битка между иракчани и иранци. Ирак използва химически оръжия, за да унищожи иранците, които бяха завзели (иракското) село недалеч от границата. Ако са убити цивилни кюрди, то те са имали лошия късмет да попаднат под кръстосан огън. Но със сигурност не са били главната цел на иракчаните... Веднага след битката DIA (военната тайна служба на американската армия) проведе разследване, резултатите от което са поместени в таен доклад. Там съвсем ясно се посочва, че ирански, а не иракски газ е убил кюрдите. DIA установява, че в битката за Халабя и двете страни са използвали отровен газ. Състоянието на труповете обаче показвало, че са убити с отрова, която действа по кръвен път, т.е. с газ на основата на цианкалиц, който се използваше от Иран - и това обстоятелство беше известно на американските тайни служби. Иракчаните, за които се знаеше, че са използвали иприт, в онзи момент не са имали газ, който да действа по кръвен път."

   Пелтие изразява учудването си, че ,,тези факти отдавна са известни, но във връзка с Халабя се премълчават". В редките случаи, когато въз основа на доклада се споменавало, че по всяка вероятност става дума за ирански газ, който убил кюрдите, веднага се спекулирало, че докладът на DIA е изготвен в полза на Саддам Хюсеин, който през 1998г. все още е третиран от Вашингтон като добър приятел.

   ,,С това не се опитвам да реабилитирам Саддам Хюсеин - заключава Пелтиер, - той многократно е отговорен за нарушаване на човешките права. Но не е коректно да бъде обвиняван за обгазяването на собствения му народ в Халабя като акт на масово убийство.

   Какво има още да да се добави по въпроса? Пелтиер точно назовава фактите и недвусмислено доказва, че те умишлено са изопачени.

   Най-страшното е, че чрез тази и много други пропагандни лъжи масмедиите ,,имунизират" народа, а в конкретния случай целят да представят злодея Хюсеин и неговите оръжия за масово унищожение като глобална заплаха.
  
   Има и други такива примери, като аферата Кели и безславната роля на Би Би Си, която разкри, че Джордж Буш (в речта си към нацията) и Тони Блеър са лъгали народа си, за да легитимират Иракската война. Подобна игра медиите разиграваха около Осама бен Ладен, когато непрекъснато повтаряха, че той има на разположение атомни оръжия.

   Властта, или по-точно казано използването на масмедиите, достига драматичен пик, когато става дума да се манипулира общественото мнение. Преди, по време на и след дадена война истината е играчка в ръцете на властимащите и медиите, които понастоящем активно участват във взимането на решението за или против войната.