20 July 2015

Автор Каролина Касабова

9 години без Роженски събор. За хора като мен, родени в Родопите, 9 години без най-родопското събитие са години на застой и тишина.  Години в чакане.

Можете да си представите вълнението ми, когато разбрах, че съборът със стогодишна история ще се състои отново. И еуфорията, която изпитах, щом  17 юли наближи.

Теренът за палатков лагер включваше 40 декара, като възможността да разпънеш собствената си палатка там струваше 15 лв. Това се случваше само с предварителни резервации, като местата за палатки се изчерпаха дни преди началото на събора. Паркингът разполаше с 5 000 места. Имаше осигурен транспорт от градовете Смолян и Чепеларе, но дори той не успя да облекчи километричните задръствания от първия ден. Заради тях мнозина се разочароваха от организацията, някои дори не успяха да стигнат до Роженските поляни.

Пътувах с един от осигурените автобуси от Смолян и успях да пристигна около 17.00 ч. Народната музика се чуваше от километри. Посрещнаха ме сергии с всевъзможни неща – носии, икони, „маркови“ часовници, „маркови“ тениски, бижута, козметика… Трима-четирима мургави мъже пък обикаляха от човек на човек и предлагаха „маркови“ парфюми, наблъскани в „Най-здравите торбички“. Единият се опита да пробута „Hugo Boss”на мой приятел за 5 лв. Когато го попитах как се е сдобил с парфюмите, той вдигна рамене и каза простичко: „Откраднах ги.“

На една от сцените имаше надиграване. На друга пееше фолклорен състав, на третата пък гайдари се надсвирваха. До четвъртата не стигнах. Между сцените имаше много хора (по данни на организаторите в първия ден са били над 150 000 души), много сергии и много… боклуци. На зелените поляни се белееха изхвърлени пластмасови тарелки, чаши, кутии от цигари и фасове, появили се само няколко часа след откриването. И макар призивите на водещите към гостите „Пазете планината чиста, защото когато си тръгнете, ние ще останем“, боклуците се множаха и беше трудно да ги пренебрегваш. Ядосах се на всички, които хулят липсата на организация, а не дават пет пари за липсата си на елементарна битова култура.

Опитвах се всячески да задържа еуфорията си, но постепенно тя утихна и премина в разочарование.

Въпреки че над 7000 участници показваха талантите си на четирите сцени, шепа малоумници от атракционните съоражения упорито надуваха псевдомузиканти като Криско и Гери-Никол.

Защо изобщо има блъскащи колички, люлки и родео на събор на народното творчество и животновъдство? Никой не можа да отговори.

Но да се върнем към плиткоумните индивиди с тъпата музика. Макар изричната забрана на кмета на Смолян Николай Мелемов да се пуска музика, различна от българска народна, ромите работници на люлките еволюираха в простотията си и пуснаха чалга. Забележките на организаторите не ги впечатлиха, нито изплашиха. 

Гвоздеят в идиотизма бе забит от пайнерките, които бяха представени като СПЕЦИАЛНИ ГОСТИ и извиха кръшни гласове в гала спектакъла “Роженски звездоброй“.  Явно нямаше как Митко Пайнера да не опорочи  и това национално мероприятие.

Дори няма да коментирам завишените цени и занижените битови условия, вместо това ще покажа само снимки.

Водещата причина за разочарованието ми обаче беше знамето, превърнало се в символ на Рожен 2015. Трикольорът с размери 5 400 кв. м, ушит специално в Първомай, бе вече разкъсан, щом пристигнах на събора. Нямам представа какво и кога му се е случило, но накара сърцето ми да се свие. То, с целия си блясък и пищност, илюстрираше съвсем точно очакванията и реалността на Рожен. И в България. Защото, както някой някъде каза: „Рожен е България и България е Рожен“.

Все пак, не искам да звуча префърцунено критично като писателя Христо Стоянов, който нарече Роженския събор „национален селски панаир“. Той изглежда не е наясно, че съборът е започнал като родова среща и постепенно се е разраснал в национален аспект. И, за да подчертая липсата на адекватност в коментарите му, ще припомня цитат от негов роман: „Левски е безплътен идол и детеубиец“. Изводите са излишни.

Напук на разочарованията, Рожен показа, че България е жива. Над 350 000 българи от държавата и чужбина се стекоха на родопските поляни, за да се докоснат до автентичния български фолклор. Те почетоха не само събора, но и рождението на Левски.

Рожен се превърна в сърцето на цяла нация и затуптя толкова силно, че разтресе България. И, колкото и да не ми се иска да призная, хаосът ни е присъщ и присъстваше на събора някак очаквано. Защото истинските родолюбци обичат страната си не ВЪПРЕКИ, а ЗАЕДНО С всичките й недостатъци.

„Обичам България“- каза ми това момченце. „Обичам я, нищо, че е малка. И аз съм малък, но мама и тати ме обичат! Дано ме доведат тук и другата година!“