Ключовите структури, определящи стратегията след военното развитие на Запада, са били централните финансови институти на Великобритания и САЩ - Английската Банка и Федералния Щатски резерв (ФЩР) - и свързаните с тях финансово-промишлени организации, поставяйки си за цел да получат абсолютен контрол над финансовата система на Германия, за да управляват политическите процеси в Централна Европа. Реализацията на тази стратегия се разделя на следните етапи:
1-и: от 1919 до 1924 г. - подготовката на "почвата" за масирани американски финансови вливания в немската икономика;
2-и: от 1924 до 1929 г. - постигане на контрол върху финансовата система на Германия и финансова поддръжка на национал-социализма;
3-и: от 1929 до 1933 г. - продуциране и развитие на дълбока финансово-икономическа криза и осигуряване на финанси за нацистите във властта;
4-и: от 1933 до 1939 г. - финансово сътрудничество с нацистката власт и поддръжка на нейната експанзивна външна политика, насочена към подготовка на нова световна война. Първият етап е предимно свързан с осигуряване и навлизане на американския капитал в Европа чрез военен дълг - тясно свързаните с него проблеми с немските репарации. След формалното навлизане на САЩ в Първата световна война предоставяйки на съюзниците си (Англия и Франция) заем в размер на 8,8 млрд. долара.
Общата сума на военната задлъжнялост, включващо и заема, предоставен от САЩ през периода 1919-1921 г. бил 11 млрд долара. Да решат своите проблеми държавите-длъжници се опитвали да го направят за сметка на Германия, налагайки й огромната сума с тежкото условие да ги изплати под формата на репарации. Последвалото бягство на немски капитали зад граница и отказа им да заплатят кредита довежда до такъв дефицит на държавният бюджет, който можел да бъде покрит само за сметка на масово печатане на не обезпечени марки.
В резултат на това настъпил колапс на немската валута - «великата инфлация» 1923 г. от 578 512 %, когато един долар се обменял с 4,2 трлн марки. Германските промишлени предприемачи започнали открито да саботират всички мероприятия за изплащане на репарационните задължения, което довежда до известната «рурска криза» - френско-белгийската окупация - Рур януари 1923 г.
Именно това чакали англо-американските управляващи кръгове, да увлекат Франция в потъващата авантюра и да докажат нейната неспособност да реши проблема, като вземе инициативата в свои ръце. Държавният секретар на САЩ Юз казал: «Трябва да се изчака, когато Европа съзрее да приеме американското предложение». Новият проект бил разработен в недрата на «Дж.П.Морган и К?» по указание на управителя на Английската банка Монтегю Норман.
В основата на това лежали идеите на представителят на «Дрезднер Банк» Ялмар Шахта, сформирана още през март 1922 г. по предложение на Джон Фостър Далъс (бъдещ главен секретар в кабинета на президента Айзенхауер), юридически съветник на президента У.Уилсон на Парижката мирна конференция. Далъс предал бележка на главно доверено лице на «Дж.П.Морган и К?», след което Дж.П.Морган препоръчал Я.Шахта на М.Норман. През декември 1923 г. Я.Шахт става управител на Рейхсбанка и изиграва важна роля за сближаване на англо-американските и немски финансови кръгове.
Следствие на това не се забавило и ежегодното изплащане на репарациите, а покритието на сумата по изплащане на дълговете на съюзниците го нарекли «абсурден вермахтски кръг». Златото, което Германия платила във вид на военни репарации, се изнасяло, складирало и изчезвало в САЩ и после във вид на «помощи» по план се връщало в Германия, която ги давала съответно на Англия и Франция, а те на свой ред им опростили военния дълг.
В крайна сметка всички в Германия живеели на заем и било ясно, че ако Уолстрийт си поиска своите пари, страната ще банкрутира. Формално кредитите отивали за възстановяване на военно-промишленният потенциал на страната. Работата е там, че с кредите немците изкупували акциите в предприятията и американския капитал станал активно интегриран в немската икономика. Общата сума на чуждите инвестиции в немската промишленност за периода 1924-1929 г. е била 63 млрд златни марки (30 млрд дошли от заем), а изплатени репарации - 10 млрд марки. 70% от финансовите постъпления са осигурени от американски банки, в частност най-вече от банката на Дж.П.Морган. И така през 1929 г. немската промишленност е на второ място в света, но изцяло намираща се в ръцете на водещи американски финансово-промишленни групи.
Така, «И.Г.Фарбениндустри» е основен доставчик на немски военни машини - 45%, но изцяло намираща се под контрол на рокфелеровата «Стандарт Ойл». Морган чрез «Дженерал електрик» контролирал немското радио- и електротехническата промишленност в лицето на АЕГ и «Сименс» (през 1933 г. 30% от акциите на АЕГ принадлежат на «Дженерал електрик»), чрез компанията ИТТ - 40% от телефонната мрежа в Германия принадлежала с 30% акции на авиостроителната фирма «Фок-Вулф».
Над «Опел» бил поставен контрол от страна на «Дженерал моторс», принадлежейки на семейството на Дюпон. Хенри Форд контролирал 100% акциите на концерна «Фолксваген». През 1926 г. чрез участието на рокфелеровата банка «Дилон Рид и К?», която била втора по величина след «И.Г.Фарбениндустри» промишленният монопол на Германия - металургичният концерн «Ферейнигте шталверке» (Стоманеният тръст) Тисен, Флик, Волф, Феглер и др.
Американското сътрудничество с немския военно-промишлен комплекс било много интензивно и през 1933 г. под контрола на американският финансов капитал ключови отрасли за немската промишленност, както и някои крупни банки, като «Дойче Банк», «Дрезднер Банк», «Донат Банк» и други е под техен контрол.
Същевременно се готви и политическа сила, която да изиграе решаваща роля в реализацията на англо-американските планове. Става на въпрос за финансиране на нацистка партия с неин лидер Адолф Хитлер. Както пише в своите мемоари бившият канцлер на Германия Брюнинг: от 1923 г. Хитлер получава крупни суми от чужбина. Откъде идват - не се знае, но постъпват чрез швейцарски и шведски банки.
Известно е също, че през 1922 г. в Мюнхен се е състояла среща между А. Хитлер и военното аташе на САЩ в Германия капитан Труман Смит, който пише подробно донесение на вашингтонското началство изказвайки висока оценка за Хитлер. Именно чрез Смит в кръга на познатите на Хитлер влиза Ернст Франц Зедгвик Ганфштенгл (Путци), випускник на Харвардския университет изиграл важна роля във формирането на А. Хитлер, като политик, оказвайки му значителна финансова поддръжка и осигуряване на запознанства с високопоставени британски доайени. /spodeli.eu/
Интервю с Леонид Радзиховский - само за ...
БОЙ ПО СИРИЯ ПОХОД СРЕЩУ РУСИЯ ПО РЪ...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela