Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2015 19:55 - Втората Световна Война е спонсорирана от САЩ и Великобритания http://www.budnaera.com
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 923 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Втората Световна Война е спонсорирана от САЩ и Великобритания

image

 
 
 

Ключовите структури, определящи стратегията след военното развитие на Запада, са били централните финансови институти на Великобритания и САЩ - Английската Банка и Федералния Щатски резерв (ФЩР) - и свързаните с тях финансово-промишлени организации, поставяйки си за цел да получат абсолютен контрол над финансовата система на Германия, за да управляват политическите процеси в Централна Европа. Реализацията на тази стратегия се разделя на следните етапи:

1-и: от 1919 до 1924 г. - подготовката на "почвата" за масирани американски финансови вливания в немската икономика;

2-и: от 1924 до 1929 г. - постигане на контрол върху финансовата система на Германия и финансова поддръжка на национал-социализма;

3-и: от 1929 до 1933 г. - продуциране и развитие на дълбока финансово-икономическа криза и осигуряване на финанси за нацистите във властта;

4-и: от 1933 до 1939 г. - финансово сътрудничество с нацистката власт и поддръжка на нейната експанзивна външна политика, насочена към подготовка на нова световна война. Първият етап е предимно свързан с осигуряване и навлизане на американския капитал в Европа чрез военен дълг - тясно свързаните с него проблеми с немските репарации. След формалното навлизане на САЩ в Първата световна война предоставяйки на съюзниците си (Англия и Франция) заем в размер на 8,8 млрд. долара.

Общата сума на военната задлъжнялост, включващо и заема, предоставен от САЩ през периода 1919-1921 г. бил 11 млрд долара. Да решат своите проблеми държавите-длъжници се опитвали да го направят за сметка на Германия, налагайки й огромната сума с тежкото условие да ги изплати под формата на репарации. Последвалото бягство на немски капитали зад граница и отказа им да заплатят кредита довежда до такъв дефицит на държавният бюджет, който можел да бъде покрит само за сметка на масово печатане на не обезпечени марки.

В резултат на това настъпил колапс на немската валута - «великата инфлация» 1923 г. от 578 512 %, когато един долар се обменял с 4,2 трлн марки. Германските промишлени предприемачи започнали открито да саботират всички мероприятия за изплащане на репарационните задължения, което довежда до известната «рурска криза» - френско-белгийската окупация - Рур януари 1923 г.

Именно това чакали англо-американските управляващи кръгове, да увлекат Франция в потъващата авантюра и да докажат нейната неспособност да реши проблема, като вземе инициативата в свои ръце. Държавният секретар на САЩ Юз казал: «Трябва да се изчака, когато Европа съзрее да приеме американското предложение». Новият проект бил разработен в недрата на «Дж.П.Морган и К?» по указание на управителя на Английската банка Монтегю Норман.

В основата на това лежали идеите на представителят на «Дрезднер Банк» Ялмар Шахта, сформирана още през март 1922 г. по предложение на Джон Фостър Далъс (бъдещ главен секретар в кабинета на президента Айзенхауер), юридически съветник на президента У.Уилсон на Парижката мирна конференция. Далъс предал бележка на главно доверено лице на «Дж.П.Морган и К?», след което Дж.П.Морган препоръчал Я.Шахта на М.Норман. През декември 1923 г. Я.Шахт става управител на Рейхсбанка и изиграва важна роля за сближаване на англо-американските и немски финансови кръгове.

Следствие на това не се забавило и ежегодното изплащане на репарациите, а покритието на сумата по изплащане на дълговете на съюзниците го нарекли «абсурден вермахтски кръг». Златото, което Германия платила във вид на военни репарации, се изнасяло, складирало и изчезвало в САЩ и после във вид на «помощи» по план се връщало в Германия, която ги давала съответно на Англия и Франция, а те на свой ред им опростили военния дълг.

В крайна сметка всички в Германия живеели на заем и било ясно, че ако Уолстрийт си поиска своите пари, страната ще банкрутира. Формално кредитите отивали за възстановяване на военно-промишленният потенциал на страната. Работата е там, че с кредите немците изкупували акциите в предприятията и американския капитал станал активно интегриран в немската икономика. Общата сума на чуждите инвестиции в немската промишленност за периода 1924-1929 г. е била 63 млрд златни марки (30 млрд дошли от заем), а изплатени репарации - 10 млрд марки. 70% от финансовите постъпления са осигурени от американски банки, в частност най-вече от банката на Дж.П.Морган. И така през 1929 г. немската промишленност е на второ място в света, но изцяло намираща се в ръцете на водещи американски финансово-промишленни групи.

Така, «И.Г.Фарбениндустри» е основен доставчик на немски военни машини - 45%, но изцяло намираща се под контрол на рокфелеровата «Стандарт Ойл». Морган чрез «Дженерал електрик» контролирал немското радио- и електротехническата промишленност в лицето на АЕГ и «Сименс» (през 1933 г. 30% от акциите на АЕГ принадлежат на «Дженерал електрик»), чрез компанията ИТТ - 40% от телефонната мрежа в Германия принадлежала с 30% акции на авиостроителната фирма «Фок-Вулф».

Над «Опел» бил поставен контрол от страна на «Дженерал моторс», принадлежейки на семейството на Дюпон. Хенри Форд контролирал 100% акциите на концерна «Фолксваген». През 1926 г. чрез участието на рокфелеровата банка «Дилон Рид и К?», която била втора по величина след «И.Г.Фарбениндустри» промишленният монопол на Германия - металургичният концерн «Ферейнигте шталверке» (Стоманеният тръст) Тисен, Флик, Волф, Феглер и др.

Американското сътрудничество с немския военно-промишлен комплекс било много интензивно и през 1933 г. под контрола на американският финансов капитал ключови отрасли за немската промишленност, както и някои крупни банки, като «Дойче Банк», «Дрезднер Банк», «Донат Банк» и други е под техен контрол.

Същевременно се готви и политическа сила, която да изиграе решаваща роля в реализацията на англо-американските планове. Става на въпрос за финансиране на нацистка партия с неин лидер Адолф Хитлер. Както пише в своите мемоари бившият канцлер на Германия Брюнинг: от 1923 г. Хитлер получава крупни суми от чужбина. Откъде идват - не се знае, но постъпват чрез швейцарски и шведски банки.

Известно е също, че през 1922 г. в Мюнхен се е състояла среща между А. Хитлер и военното аташе на САЩ в Германия капитан Труман Смит, който пише подробно донесение на вашингтонското началство изказвайки висока оценка за Хитлер. Именно чрез Смит в кръга на познатите на Хитлер влиза Ернст Франц Зедгвик Ганфштенгл (Путци), випускник на Харвардския университет изиграл важна роля във формирането на А. Хитлер, като политик, оказвайки му значителна финансова поддръжка и осигуряване на запознанства с високопоставени британски доайени. /spodeli.eu/





Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19705743
Постинги: 44667
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031