Дългосрочният модел наложен на България – икономическа ликвидация и депопулация

 

 

Най-сетне на всички българи трябва да им стане ясно, че състоянието на страната ни не зависи от имиджа или харизмата на един или друг премиер, или от гръмките имена в съответното правителство на поредната „Голяма надежда“.

Проблемът за България идва от избрания дългосрочен модел (тук не може да се говори за стратегия, тъй като стратегическото мислене липсва – бел.а.) за държавата ни, свързан с осъзнатото решение на нас, българите/наше ли е наистина?/, да се впишем в глобалната система за разделение на труда, в качеството ни на суровинен и нискотехнологичен придатък за богатото ядро на системата.

Или, казано по-просто, България предпочете да жертва целия натрупан до момента научно-технически и индустриален потенциал, заради бленуваната мечта децата й да се окажат в така жадувания „цивилизован свят“. Днес ние сме едни от големите световни зърнопроизводители, както и сме известни с евтините секс-почивки по Черноморието ни, но с това предимствата ни приключват.

Затова, когато по инерция обучаваме децата си да стават инженери, физици и химици, а не, например, екскурзоводи, изведнъж за тях няма поле за професионална реализация и на младите им се налага да поемат по трънливия път на емиграцията. В същото време туристическата ни индустрия изпитва хроничен недостиг от камериерки, сервитьори и морски спасители, които да поемат обслужването на чуждестранните гости в огромните ни туристически комплекси.

Виждате, че всяка година, уж бедната ни страна, харчи стотици милиони, за да подготвя висококвалифицирани кадри, които още с приключване на образованието си напускат страната ни, за да предложат услугите си, напълно безплатно, на и без това благоденстващите, наблюдавано от нашата камбанария, наши западни партньори.

И в тази връзка, винаги съм казвал, че колкото по-ограничени са нашите политици, толкова по-големи почести и внимание ще им се оказват отвъд Калотина, защото тяхното неадекватно поведение само бетонира нашето положение на безкраен източник на различен род (трудови, суровинни и т.н. бел.а.) ресурси.

Що се отнася до вдигането на кредитния рейтинг на страната ни преди години и в условия на бушуваща първа вълна на глобална икономическа криза, то това беше по-скоро един инерционен ефект от цялостното сравнително стабилно състояние на икономиката ни, на фона на протичащите процеси в глобален мащаб. Тогава, ако си спомняте, гърмяха Гърция, Испания, Италия, Исландия, Кипър и в подобна компания държавата ни, с нейната все още финансова стабилност, характерна с това, че вече сме научили магарето да не яде, но то все още проявява последни признаци на живот, се открояваше със своите макроикономически параметри, свързани с ниските нива на задлъжнялост и бюджетни дефицити.

За всяко правителство, оттук насетне, ще е все по-трудно да „кърпи“ положението на страната ни, тъй като диспропорциите в стопанството ни са се разширили дотолкова, че издутият балон може всеки момент да се пръсне. И това ще е в пряка връзка с евентуално бъдещо решение да се прекрати наливането на пари в пясъка, наречен режим на валутен борд.