Странните имена на многото планини в България озадачават учените отдавна,но надеждни обяснения за повечето от тях така и не са открити. Езиковедите често полагат значителни усилия,за да се доберат до истината,но робувайки на стари клишета не намират убедителна етимология на имена като Вискяр, Рила, Странджа, Витоша, Руй, Руен, Плана, Осогово, Шар, Родопи, Пинд, Олимп, Карпати и пр. В своето безсилие те обявяват част от тези имена за гръцки,други за Тракийски,трети за турски,"румънски","славянски" и пр., без да могат да посочат нито една сигурно уточнена дума,която да послужи като "ключ" към истината. Не е много различно положението с имената на големите планини,намиращи се в други райони на Стария свят. Това е основната причина,която ме принуди да пристъпя към работа и да опитам да разкрия общия им "индоевропейски" (древен Български) произход- невъзможно е те да не носят Български имена,след като дедите ни са кръстосвали и заемали плодородните земи на Евразия безпрепятствено,а имената си тези планини носят не от днешното съвремие,а от най-древни времена.

  Амбициран от безцелните лутания,на които са ни обрекли досегашните безпомощни в тълкуванията езиковеди и от тенденцията всичко Българско да бъде обявявано за чуждо,реших да се захвана с този наглед непосилен проблем и по волята Божия успях да се добера до изумителни резултати. Окозо се,че планинските имена като цяло се подчиняват на една обща закономерност,създаедна в далечни времена от нашите деди а именно- те до едно влизат в "Планинското" семантично гнездо и основното значение на всяко планинско име е Бяла, Белееща се, Висока, Извисена, Гърбава, Каменна, Земна (Образувана от Богинята-Майка), Камък, Скала, Урва, Шапка (Капа,Гугла) и пр.

  При разглеждане значението на така споменатите планински имена за улеснение на любознателните читатели ще ги разделя на две големи групи: Планини в България и Планини извън България,като в числото на последните съм подредил само най-големите и най-значителните планини сиреч само онези,които можели да направят впечатление на нашите деди

І) Планини в България*:

1. Балкан (Бал-кан: друго име на Стара планина,употребявано често и като понятие за Планина)= Бял кам (Белите камъни,Побелели от снеговете скали), Вел кам (Великите камъни,Огромните каменни грамади).
2. Беласица= Белащица (Белацица,Бела цица,Бела кика/Бела чука).

3. Било= Бело (Бяло,Побелял от снеговете масив).
4. Венеца. Това име не е типично за "Планинското семантично гнездо",понеже оприличава планинския масив на царски венец,който обгражда главата на венценосеца. Думата ВЕНЕЦ има съвсем друго значение- тя е във връзка с древно-Българската благородническа титла Ван (Вен: оттам умалителното Ванец и Венец),която има още няколко разновидности- Бан, Пан, Хан (Кан), Дон, Фон и пр. Тази титла във всичките й разновидности произлиза от името Вунд (Ванд,Венд) на Вундовите (Ванандовите) Българи,които били част от Царските Скити (Царското племе на Българите) и по-точно от тяхното старо племенно име Ванади (Венети,Венеци,Венценосни). Думата ВЕНЕЦ означава Вийнец (Витнец)= Нещо извито,Извит (Вит,Свит) накит за глава.

5. Верила= Веларя (с прех. Р-Л,Л-Р), Беларя (Бялата т.е. Планината) Ве-Рила (Не-Рила: виж името "Рила" по-долу).
6. Видлич= Видлец (Видулец),Виждащата се (Предлагаща обширен поглед надалеч):

7. Вискяр= Виждар (От която виждаш надалеч).
8. Витоша= Видуша (От която се вижда надалеч,Която я виждаш от голямо разстояние).

9. Галичица (Охридско)= Гьолечица (Планина между "гьолове",т.е.- между езера). Думата Гьол (Гол,Гал) не е турска,защото е свързана с древната индоевропейска дума Вир чрез преходите Р-Л и Г-В,но също с израза "Гола вода",с думата Вал (Валеж) и с други близки до нея думи от "Водното семантично гнездо" в Българския език.

10. Гребенец- от думата Гребен (Гръбин,Гърбен)= Гърбав. Това име означава още Ребенец (Ръбенец,Хребет с остри ръбове) и Рубенец (Разрубено място с много начупени скали). От тази дума произлиза названието Хребет (Хребен,Гребен),а тя е производна на думите Хръбен (Ръбен,Ръбест) и Рубен (Рушен,Подложен на разрушение).

11. Еледжик= Белечик (Бяличък), Елечук (Веле Чук,Големия Чук= Големия Гръм,т.е. бог Хермес).
12. Огражден. Тук името е дадено по същата причина както в случая с №4 (Венеца),за да обозначи планински масив,който огражда речната долина и препречва пътищата:

13. Осогово= Осиково (планина с много осики/трепетлики). Твърде вероятно обаче е това име да означава Восогово (с възст. на І-та съгл.),т.е. Високово (Високото).
14. Пирин (Перин)= Перун (едно от имената на Хермес: Бог на гърма у древните Българи). Това име е естествено за планина с високи върхове,понеже те лесно ставали прицелна точка на бурите и гръмотевиците. Подобно на другите наши богове,Хермес имал множество имена и не случайно името Перин е носено от древен наш военачалник,произхождащ вероятно от царския (княжеския) род на Българите. Името Пирин означава още Пилин (с прех. Р-Л),т.е. Билин (Белин) а както знаем,самото име Планина означава Бланина (Беланина,Белееща се).

15. Плана= Планна (Планина), Полана (Поляна,Планина с много поляни), Белана (Белата,Белееща от снеговете), Полона (Опалена=Аполонъ) с краен смисъл Слънчева.
16. Рила= Врила (Връла,Върла,Стръмна,Недостъпна). Истина е,че същественото навлизане в тази планина винаги е било трудно поради големите наклони,които трябва да преодолее човек през първите часове на своето придвижване в планината,а точно това правело огромно впечатление на древните хора,които били свикнали да преодоляват най-вече полегати планински склонове с меки форми,които не възпрепятствали свободното движение на коне,волове,каруци и кервани.

  С това се окончателно развенчава мнението,че "Рила" означавало "Водна планина",а "Верила" - "Безводна". Това качество не било толкова съществено за древните хора,колкото се предполага- водна или безводна,планината за тях е гигантска висока земна форма,трудна за изкачване и препятствие,трудно за преодоляване: това именно е основното качество,което правело впечатление на хората след белеещите се по планинските върхове снегове,които в миналото били несъмнено много по-дълбоки и се застоявали много по-дълго време от сега. Ако старото обяснение за името на планината беше вярно,хубаво би било старите езиковеди,невъоръжени със системата на "Ангеловия анализ" да обяснят защо в древността "Безводната" планина била много по-гъсто заселена от "Водната"- може би древните хора да са предпочитали жаждата,недоимъка и нехигиеничния живот? Новото обяснение не само помага да заобиколим този неудобен въпрос,но получава и неочаквана подкрепа от името на един забележителен рилски върхове- връх Върла:

   Но защо този връх е толкова забележителен? Отговорът е прост- не защото се намира близо до хижа "Иван Вазов",а защото се извисява над "Голямото" и "Малкото" Пазардере- прочути стари средища за продажба на дребен рогат добитък (овце и кози) през Средновековието. Върхът още тогава служел за ориентир на хората,изкачващи го често откъм Рилския манастир,откъдето той е изключително трудно достъпен. Името "Рила" (Врила,Връла) обаче не е ново- то е известно още от античността,когато намиращият се в подножието й гр. Рила носел името Спортела (Спортала,Портала,Портите на Рила) и Ролигерас (Рила горас,Рила планина)!

17. Родопи (Родопа)= Родови (Ридови,Ридове). Нейното име иде да покаже,че тази планина не е съставена от грламадни каменни масиви като Рила и Пирин,а от по-ниски хребети и ридове,приличащи повече на хълмове и могили отколкото на бруталните алпийски форми,характерни за високите Рила и Пирин. Рила и Родопите обаче не били лесно отличавани в древността и най-често били смятани за една и съща планина,чиито западни краища носели отделно име заради причините,описани по-горе.
18. Руен= Ружен (Ружин;Розин т.е. Червен). Думата Ружа е взаимносвързана с името Роза и произлиза от името на Марс- Бога на войната у древните Българи,който бил наричан още Рез (Режещия бог) и Сак (Сек,Сечащия бог). В този случай то е сложено,за да обозначи наличието на някакви червени почви или червеникави камъни (от желязна руда например) в съответния планински масив.

19. Руй= Руж (Риж,Червеникав),а обяснението е същото както при №18.
20. Сакар= Закар (Загор), Сакал (с прех. Р-Л)= Сакала (Скала). Думата Скала се обяснява лесно: Скала= Секала (Сек-ила,Насечени земни форми от старата Българска дума Илъ [Земя],която означава Килъ [Кал] и Кир [Нещо черно,Нещо мръсно]), Сакара (Секара,Сек-ала,Насечените камъни):

21. Стана= Станът (Място удобно за бивак или Място,на което някога са станували войски).
22. Стража= Планина Пазител. Думи като Стража и Стражник са във връзка с названието Сатража (Затража) и оттам- с думата Тража (Тръся,Търся) обозначаваща човек или група от хора,назначени специално от държавната власт,за да охраняват границите,крепостите и замъците от обирджии и нашественици,като търсят скрити опасности във всеки минувач,багаж или керван. Това название е сложено на тази планина вероятно за това,че тя някога е била гранична за България и е била пълна с погранични стражи,от които получила името си.

23. Стъргач (Странгац)= Старгич (Старжич,Стражич,Стържач,Стражец) и неговото обяснение е същото както при №22. Тук е възможно още едно обяснение: Стъргач= Стругич (думата Струга [Стрига] някога е обозначавала място,на което се стрижат овцете).
24. Сърта= Серта (Дива,Непресказуема) и Кърта (с прех. С-К) т.е. Начупена (Разкъртена,Разломена). Думата Кърт има още значения- Кърп (Корп),което е древно-Българска дума за Копаене (Копати= Корпати,в днешния украински "език").

25. Хухла= Гугла (с прех. Х-Г),т.е. Шапка.
26. Чепън= Чупен (с множество начупени скали и с начупен релеф), но също и Чапин (Капин,Шапин)= Капата (Шапката):

27. Чуката. Това "странно" название се тълкува лесно чрез един добре познат негов вариант- думата Чучка,която означава Цицка (Издатина),но показва ясна връзка и с името на Чукащия бог,който в Българската митология е Хермес.
28. Шар= Жар (Слънчева,Посветена на Слънчевия бог планина). Затова от думата Жар произхождат думи като Шар, Шарка, Шарен (Жарен), Пар (Парен,Пален,Полон,Аполон), Гар (Горе,Горя), Гора (Планина) и пр.:

ІІ) Планини извън България:

1. Алпи= Арпи (прех. Л-Р), Карпи. Във връзка с тази дума е името Карпати (виж по-долу). Днес името "Алпи" се превежда от латински като "Алби" (Бели),което не е принципна грешка,но не съдържа цялата истина,понеже "Алпи" означава още Апи (без добавеното "Л"),което е едно от имената на Богинята Майка (Богинята-Земя) у древните Скити.
2. Алтай= Золтай (с възст. на І-та съгласна), Златай (Златната,Златистата планина). От това можем да направим два извода:
а) че в Алтай някога се добивало много злато и това привлякло част от дедите ни към него.
б) че Алтай бил считан за местоживелище на Хермес (Бог на гърма у древните Българи),понеже жълтото (основен цвят на златото) бил свещен цвят именно на Хермес.

Самата дума Злато е добре позната и на днешните Унгарци,които са някогашни Хунгари (Хун-хари,Хун-хора) и някога обитавали земите между Памир и Алтай,заради което били наричани Турки. Тя обаче не е тюркска- да не забравяме,че пра-тюрките са били Източноиранско,Индоарийско и Скито-Българдко племе,преди да се изродят и превърнат в нов,отделен от Българите народ. Думата Злато е Българска и означава Жлъто (Жълто), Золато (Солато- "Слънчево") и Жъто (Жито,Шето),което я свързва с две от имената на Българския Хермес,чийто свещен цвят е жълтият. Жълтото било свещен цвят и на Слънцето,но спомагателен а не основен,затова и двете тълкувания (Хермесови планини и Слънчеви планини) са верни. Името "Хермесови" се дава на планини,чиито върхове са често поразявани от гръмотевици,понеже "Хермес" е Гермес (Гърмес,Гърмеж),а "Херман" е Герман (Джерман) и Гърмен (Джърмин).

  Думата "Алтай" има родство и с думата "Алпи" (Алпай,Алпий),което също трябва да бъде взето предвид при тълкуванията,но основното й значение остава това,което й придават потомците на местните Скити- "Златната" (Хермесовата,Слънчевата) планина.

3. Апенини= Апинини (Апинови,Апини),от другото име на Скитската Богиня-Майка: Апи (Ави,Дави,Дава,Дева).
4. Кавказ= Каукас (Какас,Кукас,Кикас),т.е. Висок. Думата Кикас е във връзка с нашите думи Кика (Чембас), Кока (Кокъ,Кок) и Коса (Онази горе),но означава Чика (Чукас,Чука,Чукар), Копа (Купа,Купъ), Капа (Шапа,Шапка,"Капка"/Капца,Капица) и Куба (Кубе,Купол). Във връзка с тази дума се намира и името на нашия древен бог Кубера (Куп-Ара,Кап-Ара) т.е. Капата (Главният,Онзи горе),понеже той е  една от еманациите на Сатурн-Дионис,както и на Богинята-Майка Кибела (Кубела). Затова Кубела (Кубера) бил също и Бог на Севера (Севара,Кавара)- понеже климатът по планинските върхове напомня за онзи студ,който съществува само на север от познатия на дедите ни свят:

5. Карпати= Гарбати (Гърбати,Гърбави планини,Планински гърбици), Корпати (Изкорпани т.е. Изкопани планини). Думата "Корпати" (Копати,Копаене) и днес се употребява често в Украйна,в която живеят десетки милиони потомци на Кубратова Българи.
6. Олимп (Олюмпос,Олимпени- Малоазийския Олимп)= Олюпо (без носовката и добавеното "С"), Олупо (Полупо,Похлупо,Похлупъ) т.е. Похлупакът (Капакът,Капата) на света.

7. Памир= Хамир (прех. П-Х), Хемар (Хемус), Хумар (Хума-ар,Хумус-Ар) т.е. Земята (Майката Земя).
8. Пинд= Пид (без носовката), Пад (Място,от което можеш да паднеш,Пропаст,Планина с много пропасти).

9. Пиренеи= Пиринии (Перинии)- виж обяснението на името Пирин (Перин).

10. Урал= Уралъ (Урала), Урила,Вурила,Верила),т.е. Еврила (Невръла,Нестръмна: с прех. ЕВ-ВЕ),което се доказва от факта,че алпийски форми в Урал почти липсват,а преобладават меките заоблени форми,както в нашата Верила.

11. Хималаи (в оригинал- Хималая). Името си тези планини са получили от санскрит- популярен и днес индоевропейски език в Индия,наследил езика на Ведическите (Арийските,Марсовите) Българи,завладели страната преди 3000-4000 години. То е двусъставно и се "превежда" или по-скоро тълкува така:

Хималая= Хима алая (Дворец на зимата,Зимно царство). В случая Хима= Зима (с прех. З-Х),а Алая= Алуя (Аула). Последната дума не е тюркска нито гръцка,както им се иска на гръкопоразените наши и чужди поръчкови историци и езиковеди,а персийска (сиреч ведическа,древно-Българска) и значението й е следното:

Аула= Кула (с възст. на I-та съгл.), Сула (преминав. от "Кентум" форма към "Сатем" форма), Село (Селище,Населено място: с промяна на гласните в дума,която някога била съставена предимно от съгласни). Думата Кула има единен произход с думите Кале (Куле), Поли (с прех. К-Х-П): виж гръцкото "Полис", Коло (Кръг)- понеже първите укрепени градове на света имали кръгла форма, Бело (Слънце- бялото е свещен цвят на Слънчевия бог), Бела (Белово,Белица,Белград и т.н.). Думата Алая означава още Салая (Сарая,с прех. Л-Р),а "Сарай" е персийска (древно-Българска) дума,която означава Селай (Селище,Населено място),но в древността я изговаряли като Сялао (Сяло,Сьело),Ялао (Алайо) и Сярао (Сарайо):

12. Хиндукуш= Хиндо Кушан (Синдо Кучан,Индийски Кушани). Кушанските Скити,дали името си на тази планина,някога ще да са били прочути с култа си към Хермес,в чиято чест са принасяни в жертва кучета,затова получили името си от там. В езическо време не било срамно да сравниш човека с куче- този срам бил вменен на бившите езичници от християнството. В древността дори било престижно да сравниш човека с куче- правейки това,древните ласкатели го сравнявали лично с бог Хермес.

13. Тяншан. Това китайско име добило популярност през ХХ в. и означава "Небесни планини". Китайците обаче са късни пришълци в района- ранни заселници около "Тяншан" са Скитските Българи,които не принадлежали към едно племе,а към множество различни племена,затова дали на планината няколко имена- Танръ, Тенгри, Тенгир, Ала-Тоо, Алатау (Божия планина) и пр,.а китайското име Тян-Шан е считано за примитивизирано съкращение на тюркското Танръ-Нишан (Божия същност). Според всичко това,ние трябва да правим тълкувание само на основната (водещата) дума в названието,която има няколко разновидности- Танръ,Тенгри,Тенгир и Ала:

а) Танръ= Таръ (без носовката), Тара (Земя,Скала,Богиня-Майка), Торъ (Торескащия т.е. Трескащия бог,Гръмовержеца).
б) Тенгри. Тази дума е образувана от предходната: Танръ= Танхръ (Тенхри,Тенгри),но има и други значения- Тегри (без носовката) т.е. Тек-Ари (Тока Ара,Земя на Удрящия бог). "Тока" е Българска диалектна дума,която означава "Удар" или "Чока" (Чука,Чукът). "Чукащите" богове в нашата митология са два- Хермес и Зевс (Юпитер),като в случая явно е визиран Зевс,понеже под името Тангра (Тенгри) местните Скити разбирали най-често Синия бог (Бога на синьото небе,Юпитер),наричан още Тандра,Индра и Ундра (Удра,Удара- без носовката).
в) Тенгир. Това име е диалектна разновидност на предходното и означава още Тангър (Джангър- Силен шум, Гръмотевица, Гръмовержец).
г) Ала= Бяла (Белоснежна),с което влизаме директно в "Планинското семантично гнездо". Думата Ала (Бяла) означава още Вала (Вела,Велика,Земя на Великия бог), Ила (Илъ- Земя), Кала (Калъ), Гала (Гара,Гора- с прех. Л-Р,с което се визира Онзи горе или Горният [Небесният,Планинският] бог):

14. Тибет= Табит (Скитска богиня-Майка),т.е. Земята,посветена на Богинята-Майка,която е и богиня Земя. Странното й на пръв поглед име е лесно обяснимо на Български- от него произлизат имената на гр. Тива в Египет и на гр. Тива (Тебес= Девес) в Гърция:

Табити= Тавити (Тавати,Давати,Даващата), Тебата (Тевата,Девата т.е. Богинята). Големите земни образувания винаги правели впечатление на древните,затова те ги кръщавали с някое от имената на Богинята-Майка,която е също богиня на Земята и Луната. От нейното име произлиза и Тракийското название за "град"- думата Дева (Дава,Дама),ще рече "Землено укрепление","Каменно укрепление",а в тясна връзка с това название се намира името на нашия древен град Хумар (Хемар,Укрепление от Хума/Хумус,Хемус),намиращ се в полите на северен Кавказ. Във връзка с името Табити е и "латинската" дума Хабити (Хабитат,Табитат,Обитат- Местообитание,Местоживелище),понеже Давати означава още Живити (Животи,Животъ),а Богинята-Майка,даряваща живот,била и Богиня на живота.

  Тайните и загадките на древна България са безбройни,а отоворите на някои от тях приличат повече на митични чудеса,отколкото на реалности. Това обаче не значи,че тези отговори и чудеса не съществуват- напротив,има ги! Нашите деди не са населявали всички земи на Стария свят,но са повлияли голяма част от народите в него чрез своите културни и политически завоевания,извършени на няколко пъти в периода 3500 г. пр.Хр.- 1500 г. сл.Хр. Задача на всеки родолюбец е да издирва и съхранява правилните отговори на древните загадки и великите Български постижения активно,да утвърждава вече доказаните истини и да се гордее с достоянията на  своя народ,който даде култура и цивилизация на света,създаде велики империи и завинаги тласна човечеството по пътя на прогреса!



* Разгледани са имената най-вече на добре обособени планини,като са пропуснати повечето имена на ридове и на малки планински дялове,представляващи части от големи планини.