Прочетен: 846 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2015 21:10
За зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) С-400 "Триумф", доставен преди броени дни в Сирия, дори американските експерти казват, че той няма чуждестранни аналози. Дори и най-близкия му конкурент, добре известния още от времето на иракската "Пустинна буря" щатски "Пейтриът" отстъпва по всички показатели.
С-400 е съвсем нова система, бива приета на въоръжение през 2007 година. Всъщност работата по проекта започва още преди разпадането на СССР и след кратък период на застой през 1990-те в крайна сметка произведението на знаменитите конструктори от "Алмаз-Антей" стигна до логически завършек. Наред с "Триумфа" (натовското му име е "Мърморкото") сирийското въздушно пространство се охранява от флагмана на Черноморския флот на РФ крайцера "Москва", оборудван с морската версия на предшественика на С-400, комплекса с-300 (морската версия на С-300 носи името "Фаворит").
Комплексът бе доставен на борда на гиганта Ан-124 "Руслан" (както може да се види в началото на видеото) на летището в Латакия два дни след като турците свалиха руския Су-24.
Още при официалното потвърждение, че С-400 ще се появи в Сирия, западните медии коментираха, че занапред право да летят над арабската република коалиционните изтребители ще трябва да искат от Москва. И това не е преувеличение – в деня, в който ракетния комплекс застъпи на бойно дежурство (това отнема не повече от 15 мин. в полеви условия), полетите на щатската коалиция мигновено спряха. Официално бе заявено, че това не е свързано с С-400, а че просто няма нови разузнати цели, по които да се нанасят удари. Така или иначе всички веднага започнаха да се съобразяват с новите условия, дори турските ВВС.
А и има защо, ако погледнем характеристиките на "Триумф"-а. С-400 засича всички летящи обекти в радиус 400км (в дадения случай той покрива по-голямата част от Сирия, граничните турски територии, включително част от Израел), максималната височина на захващане на целта е 100км, а минималната – едва 5м (минималната височина за щатския "Пейтриът" пък е цели 60м).
Комплексът е способен да се бори със всички възможни заплахи – от самолети до балистични и крилати ракети, включително цели, създадени по "невидимата" стелт технология. За тази цел пусковата му установка може да изстрелва няколко вида ракети в зависимост от бойните задачи. Уникални са показателите и на самите зенитни ракети, способни да летят със скорости до 4,8км/с и да маневрират. Самата ракетна установка може да се отдалечава от командния център на разстояние до 100км. Колко точно установки са доставени на летище Хмеймим не се съобщава, но на видеозаписите се виждат 2 подвижни платформи.
Между другото част от комплекса, а именно радиолокаторите, бяха доставени в Латакия още в началото на операцията, което даде повод на някои журналисти да заподозрат, че С-400 вече се намира там от седмици. Но радарите могат да се използват отделно от пусковата установка, така че това се оказа само спекулация.
В заключение може да се каже, че сирийското небе вече се намира под невидим, но надежден и непробиваем купол и провокации, подобни на турската, вече стават практически невъзможни.
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1