Блогът на Ник :: ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕНАТА ИРНИК, БАЯН, ТЕРВЕЛ И АСПАРУХ Автор: shtaparov

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.02.2016 20:58 - ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕНАТА ИРНИК,БАЯН,ТЕРВЕЛ И АСПАРУХ Автор: shtaparov

Автор: nikikm Категория: Политика

Прочетен: 1401 Коментари: 0 Гласове:

ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ИМЕНАТА ИРНИК,БАЯН,ТЕРВЕЛ И АСПАРУХ

Личните имена,носени от древните Български князе били популярни у нас до X-XI в.,но след това задълго са забравени. Това не се случва,както внушават поклонниците на деградиралата съветска школа,понеже Българите били изчезнали или се "смесили" със "славяни",приемайки тяхната именна система,а защото новата християнска религия изисквала да бъде прекратена употребата на имена,напомнящи пряко за старите езически богове.

По древна традиция всички князе у нас носели запазени само за тях имена на езически богове,но след християнизацията тъкмо те били длъжни да дадат личен пример на народа,като премахнат тези имена и ги заменят с такива,които са приети и разрешени от християнството. Князете и наследилите ги царе ревностно налагали това задължение на самите себе си,но не можели да наложат същото на народа още повече,че големи територии на Империята останали нехристиянизирани чак до Х-ХІ век. Това довело до засилване на сепаратизма и до откъсване на огромни територии от България: през 922 г. от нея се отделила тъй наречената "Волжка" България,в 964 г. се откъснала Полша а почти едновременно с нея се отделили и руските княжества.

Всичко това било съпроводено от нашествия на Маджари (някогашните Мишари т.е. Мизари) и "византийци",които бързо разбрали че страната е отслабнала и преминали в настъпление. Религиозното противопоставяне довело дотам,че самото ядро на Империята се разпаднало на две части: Източна част,изповядваща византийско православие и Западна,изповядваща традиционно за Българите арианство. В 1018 г. Византийската "партия" в България взела връх и предала Империята на Василий ІІ,без страната да е била по никакъв начин победена. Тази "партия" активно съдействала на "Византия" да завладее България,работейки отначало подмолно срещу царя и болярите,а след 1018 г. открито,но вече срещу арианите.

Борбата срещу арианите предизвикала няколко големи изселнически вълни или бежански потока от България към западна Европа,чийто католицизъм по онова време бил далеч по-толерантен към другомислещите. По тази причина големи области в отвъддунавска и Босненска България се обезлюдили,а населението на страната осезаемо намаляло. Така,под натиска на ортодоксалните "византийски" църковни власти традиционните княжески имена,свързани с култа към старите езически богове били почти напълно изкоренени,а в западна Европа се оформили огромни катарски и албигойски общности- продукт на Българските преселения.

"Почти напълно" обаче не значи "напълно" и както ще видим по-долу,Българите съумели да опазят част от своите княжески имена чак до наши дни ако не във всички области на страната,то поне в някои от тях. Изследванията на "Анализа" помагат да установим,че личните имена на Българските князе нямат туркомонголски нито изконен ирански произход,а са чисто Български и произлизат от имената на Седемте известни палеопонтийски (праисторически причерноморски) езически богове,които фигурират в "Розетата от Плиска".

Вярата в тези богове е отдавна изоставена от нашия народ,затова много от техните стари имена вече са забравени. "Анализът" обаче по волята Божия до голяма степен ги възстановява,за да открие тяхната връзка с неоспоримо Българските имена на нашите древни владетели,носили титлата Къназ (Княз) векове и хилядолетия преди първите "славяни" и "готи" да пристигнат в Европа. Разтълкуваните в тази статия княжески имена са следните:

І. Ирник- с варианти Ернак и Ернах. Името е познато в средновековна Русия под формата Ермак (XVI в.),а в Персия и Понтийското царство (Боспор)- под формата Фарнак. "Анализът" учи,че всяка наша древна дума или название е започвала със съгласен и завършвала с гласен звук- не прави изключение и това название. Първата му съгласна в някои диалекти се изгубвала а в други- променяла,но крайният смисъл винаги оставал само един. Затова пълнозвучната форма на името е Ерник (Перник) от което разбираме,че то е съхранено от народа ни до наши дни. Кой бог се крие зад него- това се вижда от разгънатите му форми:

а) Перник= Перуник (Перуниц,Перунич): Произхождащ от Перуна (Варуна,Верени) т.е. от Зевс Гръмовержеца.
б) Ернак (Фарнак)= Перняк (Перкащия т.е. Удрящия бог).
в) Ермак= Ермик (Хермик),Гермак (Гермик),Хермак (Хермик,Хермич) и Хермис (Хермес),с типовия преход К-С.

Хермес също като Юпитер е Удрящ бог и понякога е трудно различим от него,но формата Хермак ни убеждава,че в случая се касае именно за него. За наличие на култ към Хермес у древните Българи говорят писмата на Борис "Първи" до папа Николай І в които се споменава,че дедите ни много държали да се къпят в сряда и неделя заради своята почит към Хермес. За такъв култ говори и родовото Българско име Ерми,което след възстановяване на отпадналата І-ва съгласна добива формата Херми и говори,че неговите носители са считали себе си за преки потомци на бог Хермес точно като Тракийските царе,за които пише Херодот.

ІІ. Баян- с алтернативни варианти Боян,Батбаян и Безмер от които следва,че пълното име на този древен Български княз е било Боян Безмер. Значенията на тези алтернативни имена са следните:

а) Баян= Боян (с прех. А-О както в Масква-Москва,Рассия-Росия,Хайде (Айде)-Хойди (Ходи,Пойди,Ойди),Ахрида-Охридъ и пр. Крайното значение на името Боян е Бойен (Боен) и Войен (Воин,Водин),което го свързва директно с Марс- Бога на войната. Това би следвало да значи,че Боян (Воин) е носел едно от имената на Марс,понеже бил роден в неговия месец.
б) Батбаян. Истинското име в случая отново е Баян (Боян),но придружено от владетелската титла Бат,засвидетелствана и при други Български князе като Органа,Кубрат и Крум (Карнобат= Бат Карно или Карно Бат). Титлата,с която са известни тези владетели е Каназ (Къняз),затова не е нужно да дискутираме коя е правилната: Княз или Бат,понеже древните извори категорично говорят,че и двете титли са правилни,а титлата Бат (=Вод,Вожд,Водач) е синонимна разновидност на титлата Каназ (Кон-из,Из-кон,Изконен= Изначален). От Българската титла Бат (Вод,Вожд) у нас е останала думата Бате (Батъ= Старши) а в земите на днешна Русия: почтителното "Батюшка Цар".
в) Безмер= Без мир (Постоянно воюващ),което е отличен епитет на бога Марс и твърде добре подхожда на човек,който носи неговото име.

От тези тълкувания става ясно,че княз Боян (Баян) е кръстен на бога Марс,а неговото име и днес е твърде популярно във всички краища на България.

ІІІ. Тервел- с варианти Тривел,Тербел,Тривелий,Тербелиус и пр. Всички те се разтълкуват лесно с помощта на Българския език- факт,забелязан и от Павел Серафимов (Спароток):

а) Тервел (Тербел)= Тревел (прех. ЕР-РЕ),Тривел (Три Вел= Три велик,Трижди велик).
б) Тривелий (Тривелиус)= Тривели (Три велик).
в) Тербелиус= Тербелий (Тервелий),с отпадане на латинския суфикс -УС и с типичния преход Б-В.

Кой бог може да се крие зад това странно име изследванията на другите учени не казват,но "Ангеловия анализ" го казва. Зад името Три вел (Три велик,Трижди велик) може да се крие само бог Хермес,понеже само той носел епитета Трисмегист (Трижмогъщ,Три пъти могъщ,Тройно могъщ) а от Трижди велик до Трижди могъщ има само една идея разстояние и това означава,че името "Тервел" е древен епитет на бога Хермес. Преходът Тер-Тре (Три) не бива да ни смущава,понеже е добре познат на сравнителното езикознание: докато числото 3 (Три) у нас се нарича Три или Триж,в Италия го назовават Тре,в Испания- Трес (=Триж) а думата Тер (Теръ,Тера),от която идва добре познатата дума Терца (Терица) обозначавала Богинята Майка (Земята),позната още като Тара (Тера) и поставена под номер три в редицата на божествения кръговрат.

От същия бог произлизат още няколко известни имена- това на богомилския водач Травъл (= Тривел,1084-1086 г.),името на Тракийското (Българското) племе Трибали (Тривали,Три-вели) т.е. Хермесови и днешната "английска" (донесена от FIr Bolg) дума Травъл.

Числото 3 (Три) пък било знаков признак за необикновено могъщество в очите на нашия народ,затова в неговите древни епоси и клетви често се говори за ТРИМА БРАТЯ,ТРИГЛАВА ЛАМЯ,ТРИЖДИ ПРОКЛЕТ,ТРИ СИНДЖИРА РОБИ (които според някои продажници трябвало да бъдат наричани "ТРИ СИНДЖИРА СЪЖИТЕЛИ"),БОГОРОДИЦА ТРОЕРУЧИЦА (=ТРИЖДИ БЛАГОСЛАВЯЩА БОГОРОДИЦА) и т.н. което означава че смисълът,заради който Хермес и Тервел са наречени Трижди велик не е забравен от народа ни и днес.

Това,че носителят на името Тервел (Тревел,Тривел) може да е бил християнин не променя нещата: християнството на старите Български владетели не било онова,за което днес го мислим. Приемайки християнство нашият древен княз не отхвърлял езичеството,а само добавял още един бог към пантеона,чийто първожрец бил. Същото се отнасяло и за обикновените древни Българи- бидейки политеисти,те приемали Христос редом до Юпитер,Марс и Хермес и им се кланяли заедно,без да отхвърлят един от тях заради другия.

ІV. Аспарух- това "странно" за езиковедите ни име е познато още под формите Исперих, Аспахрук, Аспархук, Еспор, Испор, Аспар, Есперерих и пр. което би следвало да означава,че всички те имат едно и също значение и произлизат от един и същ езически бог:

Древните летописци отдавна са казали,че "РИГА" на езика на "Варварите" означава "владетел" (крал,цар): виж и името Сварог (Свериг,Все-риг= Всекрал т.е. Владетелят на всички богове),а тази дума участва в името Аспарух така,както титлата БАТ участва в имената Батбаян,Баткун,Батановци и Карнобат. Това е лесно разбираемо,понеже Рига= Риха (прех. Г-Х)= Рухъ а подобни имена,съставени от "спойката" между име и титла в късната античност и ранното средновековие има доста- Аларик (Аларих), Атананарих, Исперих (Испор-рих [риг]), Телериг (Телеригъ= Теле-рига,Телец крал), Хайнрих (Хунрих,Хуна-риг,Кралят-Хун) и т.н. От същия порядък е и боспорското царско име Аспург (=Аспурх),представляващо фонетичен вариант на името Аспаруг (Аспарух).

Тук става очевидно,че се касае за две думи: името Аспар (Еспор,Испор) и кралската титла Рух (Рухъ) т.е. Руг (Ругъ,Рига),която е широко разпространена в Стария свят. За римляните тя е Рекс,за индийците- Радж (Раджа= Рага [Рига]),за етиопците Рас (Раз,Рез) а за Траките- Рез (Резос= Регас,Ригас). Във връзка с нея са много други думи като Регалия (Рега-ария),Регион и пр. Буквалното й значение на архаичен Български говори,че дедите ни са считали краля за наместник на Слънцето (Слънчевия бог) на земята,понеже:

а) Рига= Ръга (Кръга,Кръгъ [Кръг])- старо име на Слънчевия бог.
б) Реза (Резос,Рега)= Ръза (Хръза) т.е. Слънцето (Слънчевия).
в) Реза= Режещия бог т.е. Бога на войната Арей,който освен Марс бил и Слънце (Дионис) в древната митология на дедите ни.
г) Реал ("крал,кралски" в Испания)= Регал (Кръгал,Кръгул)- епитет на Слънчевия бог и обозначение на владетел,управляващ някаква "обкръжена" (заградена,имаща ясни граници) територия.
д) Роа (кралска титла във Франция)= Рога (Рега,Рига): с пропускане на съгласна м/у 2 гласни: в тясна връзка с нея е думата Прерогатив.
е) Рас (владетелска титла в Етиопия)= Рес (Рез) т.е. Режещия бог (Марс-Дионис) и Хръс (Кръс,Кръст) т.е. Бога-Слънце.
ж) Рух= Руг (прех. Х-Г както в Хитлер-Гитлер,Химлер-Гимлер,Хага-Гага,Мохамед-Магомед и пр.).

С това трябва да считаме владетелската титла Рух (Руг,Рига,Рекс,Рас,Радж и пр.) за надлежно обяснена,след което да разгледаме отблизо същинското лично име на владетеля,което е Испор (Еспор,Аспар). То се обяснява чрез "иранската" (сакската,арийската) дума Аспа (кон) и "Анализът" открива някакви логични податки за това,но тази теза не обяснява цялата истина,а само част от нея. За да е напълно ясно какво значело това име за дедите ни,ще оставя двусъставните форми Исперих (Испер-рих,Испор-риг),Есперерих и Аспарух (Аспар-рих) за накрая и ще разгледам първо основата на името,която има няколко тълкувания:

1. Испор= Наспор (Наспореният,Израсналият на ръст,Големият,Великанът). Това заключение се потвърждава от малко очакван източник,а именно от странната Българска дума Исполин,която означава Испорин (с прех. Л-Р) т.е. Наспорин (Наспорен,Из-спорен) или Пораснал на ръст като Испор. Тази феноменална дума показва,че народът дълги векове е пазил паметта за феноменалния пълководец Еспор (Аспарух) и го е запомнил като необичайно висок човек,който ще да е бил с ръст над 190-200 см. В "Български апокрифен летопис" от XI в. за Аспарух е казано следното:

"И тогава след него се намери друг цар в Българската земя,детище три години в кошница носено- на него се даде име Испор цар,(той) прие Българското царство."

Тук Аспарух (Испор,Аспар) е наречен "детище" навярно затова,че изпъквал с високия си ръст още в детската възраст,а майката не можела да го носи на ръце заради необичайното му тегло. А за да не ни заблудят отново несъвестни тюрколози,като използват думата СПОРА за нечистите си цели ще добавя,че тя е добре позната на запад,понеже е част от широко използваната там дума "Сп-ерма" (=Спорна,Спорина,Наспоряваща),а крайното й значение е Спира или Запира (Спираща цикъла на Богинята Майка заради компетентната намеса на Бога Баща).

2. Както разбираме от древните извори,формата Испор свободно преминавала в Аспар,Еспер или Еспор. Преходът И-А е демонстриран в примери като Биги-Бага,Одам-Одим и Вие-Вас (вместо Вис),а преходът И-Е: в Михаил-Михаел,Гавраил-Габриел,Чишмьона-Чешмяна и пр.). Формата Еспор на владетелското име се среща само на две места- в един древен извор,в който е спомената като Есперерих (= Еспора рих) и върху неговия сребърен орел:

3. Аспар= Каспар (популярно кавказко име), Каспи-Ар (Каспийски човек,Потомък на племето Каспи,Човек чиято майка е от Каспите), Гаспар (популярно име в Западна Европа)= Гасп-ар (Госп-Ар,Господ-Ар,Господен човек), Астор (с прех. П-Т) т.е. Ездар (Ездач,Звездар) или Конник (Юпитер). Оттук идва латинското Еспирит (Еспиритус)= Еспорит,което означава "Дух" (Зевс),а също и името Естор (Ектор,Хектор: с прех. С-К),прочуло се от "Илиадата".

Тук си струва да запитаме кой бог е станал "кръстник" на племето Каспи,както и на днешния гр. Каспичан (Каспи-сан,Каспи-чин)? Това отново е Юпитер,понеже Каспи= Касви (Касови) т.е. племето носи името на бог,който освен всички други имена се наричал и Кас (Гос). Терминът "Гос" е добре познат на Българите: от него е образувана думата Господ (в Русия - Госпад),която означава Гос-пати (Водач на духовете [боговете]),а с нея неповлияни от гръцките религиозни деформации източни народи обозначавали Юпитер в древността. От същия термин Кос чрез добавяне на носовка е образувано името на римско-етруския конен бог Конс (Конес т.е. Конек,в друг вариант),а от статията "ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СА НИ КАЗАЛИ ЯСНО КОЙ Е МАДАРСКИЯТ КОННИК" (28.08.2015 г.) знаем,че Конния бог е Юпитер (Зевс).

Както знаем от проучванията около "пра"-Българския календар,конят сам по себе си е бил свещено животно на Сатурн понеже,според Скито-Тракийската митология,той отвеждал душите на мъртвите в Подземния свят. Конникът обаче (Кон + човек) бил свещен символ не на Сатурн а на Зевс,което личи от статията на Борислав Иванов "Сиявуш- бог сияен конник". С други думи,конят бил свещено животно както на Сатурн,така и на Зевс. Затова думата Аспа (кон- в някои езици около древна Балхара в Памир) означава Асда (Езда,Яздя),но също Азва (Казва,Предсказва бъдещето), Ашва (Лашва,Люшва,Залюлява ездача върху гърба си- оттам името на индуския цар Ашвина и руското "лошад"), Пазва (Спазва,Опазва- епитет характерен за Юпитер) и пр.

Личните имена Аспар,Каспар и Гаспар,произлизащи от тази дума на свой ред означават още Казвар (Казващия бъдещето,Предсказателят), Госпар (Госп-Ар,Господен човек) и пр.,а от тях произлизат названията Боспор (Оспор) т.е. Возпор (Възпир,Възпиращия) и Сапар (с прех. АС-СА) т.е. Съпир (Спиращия) и Савар (Сава Ар)- друг епитет на Бога Баща (Зевс Юпитер),който възпирал цикъла на Богинята Майка,когато я оплождал. Името Сапар,от което идват днешните фамилии Сапареви,Цапареви,Чапарови,Шапарови,Щапарови и др. означава още нещо,а именно Савар (Сувар,Савир) и Капар (Капа-Ар) т.е. Кавар или Кабир (Кубар)- Сатурновото превъплъщение на Дионис.

Други аналози на това плодотворно име,установени от "Анализа" са личните имена Нестор (тълкува се и като "Най-стар" т.е. Старшия [Началство] на групата богове), Испиридон (Испора-дан,От Испор даден) което значи от Големия (Наспорения) бог дарен ("Големия бог" очевидно е един от епитетите на Зевс), Спиридон (Спора-дан),Спиро (Спаро,Аспаро,Испиро) и пр. Името Спиридон е аналог на Тракийското (т.е. Българското) име Спарадок,което показва на поколенията неразривната връзка между Траките и днешните Българи.

Ясна връзка с разгънатите форми на името Аспарух показват и други известни Келто-Тракийски царски имена,което на фона на досегашните познания за Българското минало не изглежда никак изненадващо:

1. Астерик (келтско лично име)= Асперик (Асперих) и Асторик (Несторек,Остарек). Последното значение говори,че имена като Аспар,Испор,Астор и пр. са носени най-вече от хора,които са жреци на Дионис (Сатир,Сътар) или потомци на жреци.
2. Аспархук= Аспартак (с прех. Х-Т),т.е. Испартак (О`Спартак или направо "Спартак" с добавена "протеза")= Аспарчик (Аспарчук- виж украинските имена Бончук,Бондарчук,Кравчук и пр.).

Името "Есперерих",употребено в един-единствен източник на мястото на Испор (Еспор) подкрепя тези заключения,понеже е получено от написаната върху орела на Аспарух форма на неговото име Еспор (Еспоръ,Еспоре,Еспере) чрез добавяне на титлата "Рих" (Риг= Крал). От това наше царско име водят началото си "руската" фамилия Кашпировски (=Каспаровски),"азербайджанската" Каспарови и,най-странното от всички- едно фамилно наше име,твърде малко познато на повечето Българи но все още живо и използващо се от немалък брой достойни нашенци- фамилията Испорски.

Днешната,а всъщност прадревна Българска фамилия Испорски произлиза без съмнение от личното име на великия Испор. Това не означава,че тези хора са гарантирани роднини или потомци на Аспарух (Еспор,Испор)- те може би носят това име по същата важна причина,по която той самият го носел т.е.- техният родоначалник вероятно е роден в месеца на Зевс (Юпитер),затова му е сложено неговото име.

Има обаче едно "НО": тази слабо известна за широката Българска общественост фамилия води началото си от района на Рила планина,където се намирало Великото светилище на Дионис,а хората от Рода Дуло са били между най-видните негови жреци,преди римските легиони да ги прогонят към Украйна и Кавказ. По-конкретно,тази знаменита фамилия произхожда от "Испорска махала" на Дупнишкото село Ваксево,намиращо се на 30 км северозападно от Благоевград. Тази махала без съмнение е основана от някой древен прародител,носел името Испор и заради него е наречена "Испорска",което значи "Махалата на Испорците". Това означава,че името на великия Испор е съхранено в народната ни памет дори днес,а народът дълги векове не е забравял,че древен Български император с това забележително име се покрил с непреходна слава и величави заслуги за това,че спасил империята "Стара Велика България" от дезинтеграция при коварния двоен удар на "византийци" и хазари.

Нещо повече- украинците,та и древните руси също добре знаели кой е техният някогашен повелител и владетел Аспарух,понеже нарекли мястото на неговата гибел Вознесенка т.е. "Мястото,от което Великия император се е възнесъл при боговете". Главен свещен символ на Аспарух разбира се бил орелът,понеже е свещено животно на неговия патрон Зевс-Юпитер. Друг свещен символ на владетелите с имена Аспар, Еспор, Испартак, Аспараток, Спарадок и пр. бил конят,който показва ясно разбираема за предците ни връзка между Сатурн-Дионис и царете,носещи това божествено име. Затова върху монетите на Тракийски владетели,носещи такива имена са изобразявани орел със змия от едната страна и кон от другата:

Сега става ясно че иранските народи,които обозначавали конете с думата Аспа са потомци на онези Траки сиреч Българи,които напуснали Палеопонтийския регион и се преселили на изток начело с Дионис преди много векове. Думата Аспа или Сапа (с рокада АС-СА на І-та сричка) за тях означавала Капа или Капар (Савар,Кавар,Кубар) т.е. Сатурн- богът чийто свещен символ,изобразяван върху някои варианти на Календара ни бил конят. Това проучване позволява да направим и друг неочакван извод- че племената,наричани в древните извори Каспи (т.е. Кахпи,Капи) са същите,които по-късно се наричали Сувари и Савири (Севери,Савари или още Ковари и Кубари),т.е. Кобари (Предсказатели) и Капари (Кап-Ари): Племена от висините.

Ето как се оказва,че проучените владетелски имена нямат нито туркомонголски,нито чувашоалтайски или ирански произход а са си чисто Български- лесно доловимите техни аналози в говоримия ни език доказват това. Те потвърждават вече изградилото се схващане,че много от безбройните загадки на Българското минало може да бъдат разгадани с помощта на Езиковата археология и на наличните изворови данни,а величието на древната Българска цивилизация е непреходно и неговият блясък по волята Божия ще озарява както миналите,така и бъдещите векове на човечеството.

Нагоре