Европейските средства у нас масово се възприемат като някакъв подарък или безплатни пари, посочва в свой анализ икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Всяко "усвояване" е добра новина, а дори и най-безсмисленият проект, финансиран по европейски програми, се приема по-скоро като положителна фискална новина - влезли са пари от Европа.

Според него скандалите около европейските проекти са по-скоро в посока на това кой се е облагодетелствал от "усвояването", докато темата за здравето на публичните финанси остава на заден план.

Той се позовава на статистиката на Министерството на финансите, според която разходите по европейски програми у нас нарастват устойчиво през годините - през 2008 година са под 1 млрд. лева, през 2010 година гонят 2 млрд. лева, през 2014 година вече достигат 4,5 млрд. лева, а през изминалата 2015 година се раздуват до близо 6,3 млрд. лева.

Тези разходи обаче не се финансират само от ЕС, тъй като всяка година държавата прави условно трансфер от националния бюджет към европейските програми. Това на практика е участието на родния данъкоплатец във финансирането на европейските проекти.

В периода 2008-2010 година националният трансфер е бил в рамките на около 500 млн. лева на година, през 2011-2012 година вече гони близо 1 млрд. лева на година, а през 2015 година поставя абсолютен рекорд с около 2,5 млрд. лева.

В последните години има два случая, когато националните трансфери към европейските средства отчетливо са нараствали - това са 2011 година и 2015 година, като и в двата случая националните трансфери са достигали около 40% от всички разходи по европейските програми.

Казано с други думи, към всеки 3 лева, които са били получени у нас от европейските данъкоплатци през 2011 година и през 2015 година, държавният бюджет е добавял по 2 лева "народни" пари. Така, от тези близо 6,3 млрд. лева, похарчени по европейски програми през миналата година, 2,5 млрд. лева са били от джоба на българския данъкоплатец.

"Видно е, че схващането за "безплатните" европейски програми е дълбоко погрешно. Реализирането на един или друг безсмислен проект само и само за да се напомпа усвояването неизбежно води и до прахосването на национален ресурс", пише още икономистът.

Петър Ганев прави анализ и върху ефекта на европейските програми върху структурата на бюджетните разходи у нас.

Огромната част от разходвания ресурс по европейски програми има характер на "капиталови" разходи и на практика постепенно измества чисто националните публични инвестиции. През 2008 г.одина например националните публични капиталови разходи са били близо 3,8 млрд. лева, докато капиталовите разходи по европейските програми са били едва 500 млн. лева.

През 2015 година капиталовите разходи по националния бюджет са се свили до 1,6 млрд. лева, докато капиталовите разходи по европейските програми надвишават 5,2 млрд. лева. 

Промяната в структурата на публичните финанси показва, че европейските програми не са просто някаква добавка към бюджета, а имат безспорен изместващ характер и в момента публичните капиталови разходи са силно зависими от европейските програми.

Това още повече засилва тежестта на всеки безсмислен европейски проект - всеки такъв гълта и сериозен национален ресурс и съответно вкарва дефицит, а в същото време най-вероятно е изтласкал някакъв друг национален капиталов разход, който може и да е по-нужен, но не влиза в рамките на съответната програма.

Имайки предвид, че публичната отговорност за безсмислеността на европейските проекти е на практика нулева, можем спокойно да предположим, че тази безсмисленост (разбирай прахосничество) е в много по-големи мащаби спрямо националния бюджет. Стимулите за напомпване на това прахосничество също са налични, тъй като безсмислеността на усвояването облагодетелства близките до властта (клиентелата).