Терминът паранджа идва от персийското фараджи, което на турски се произнася фередже. Думата фараджи първоначално означава мъжка широка дреха, обикновено с дълги ръкави. В XVI век фараджи са носени както от мъже, така и жени. В разцвета на паранджа културата при народите от Централна Азия настъпва в края на XIX - началото на XX век.

Много мюсюлмани смятат, че религията им изискват мъжете и жените да се обличат и държат скромно на публични места. Това изискване обаче се тълкува по много различни начини от ислямските духовници и мюсюлманските общности.

Преди няколко години, една група от около 600 ултраортодоксални еврейки ("хареди") в Израел започнаха да се обличат в бурки като символ на благочестие. Еврейският фундаменталист Бруриа Керен твърди, че "следвайки тези правила на скромност, за да спасите мъжете от себе си. Един мъж, когато вижда части от женското тялото, ще се възбуди сексуално и това може да го накара да извърши грях. Дори всъщност да не съгреши физически, ще има нечисти мисли в себе си."

Мустафа Кемал Ататюрк, първият президент на Турция (1923-1938), намерил правилния начин да затвори устата на тогавашните фундаменталисти. Той издал прост закон, който имал незабавен ефект: всички турски жени имат право да се обличат така, както те искат. Но всички проститутки трябвало да носят забрадки.