Гледаш ги българите – живеят и се държат така, сякаш биологичният им часовник показва 12 без 5 преди собствената им война. Складирали са достатъчно запаси от омраза един към друг, за да си я обявят и понесат, и часовникът наистина няма грешка – наистина остават някакви си минути. Да минават, да се почва и да се свършва. 

Добре дошла, братоубийствена война, ако името ти въобще е правилно. Защото подозираме, че воюващите отдавна не могат да се нарекат братя. Подозираме, че твоето човешко месо ще бъде сортирано на „нормални европейци” и на „нормални българи”. На които вече им е невъзможо да живеят заедно заради трима афганистанци, които трябва да минат за „нормални бежанци”.  

Очевидно е, че войната вече няма смисъл да се отлага, няма полза да се отменя – вече липсва и минимално желание да се живее както досега. Трябва честно да си разчистим сметките, после да дезинфекцираме и да продължим начисто с няколко глави по-малко. Няма как, война ще бъде и ще има хора, които ще загубят главите си. След пет минути няма да има никакво значение кой пръв е започнал. Но дотогава не пречи да убиваме времето, като разсъждаме дали можеше да ни се размине. 

Вероятно можеше и до някое време действително се търпеше, защото масово се вярваше, че Новото нормално съществува. Времето беше такова, че трябваше да се вярва в нещо, акато цяло бяхме пораженци със самочувствие на стъпкано лайно. 

Това време наплоди българите, които нескрито се презираха, че са българи. Те твърдяха, че им е писнало да бъдат третирани като лайна и да живеят в тях. А единственият начин да изплуваш от говната е да отречеш до девето коляно националното и да сложиш чалмата на глобалното.

Тази теза хвана здраво корен, който все още е жилав – че трябва да бъдем като „всички останали, които са нормални”. Което автоматично изключва да бъдем себе си, защото „нормално българско” не съществува. Само това, че е българско, вече го превръща в ненормално. А щом е ненормално – значи не си струва да съжаляваме за него. Дотолкова да не съжаляваме, че трима вързани в гората афганистанци да са ни по-мили от три по триста наши селски баби, онодени от човешки коч. 

Дълго време културата на Новото нормално не раждаше контракултура. Стъпканото лайно се тъпчеше още и още, слягаше и се нормализираше по директива. Имаше разни неорганизирани самотници, на които чуждата подметка не им харесваше, защото повече се харесваха в собствените си кожи – абе, може да сме всякакви лайна, ама сме си себе си.  

Тези ненормалници обаче се преследваха или осмиваха от организираните нормални и за да не се побъркат от самоомраза, те отвърнаха на чувствата с омраза. Трупаха я тайно, трупаха я години наред и вече не могат да я крият. А и вече не са толкова самотни, защото Новото нормално започна всеки ден да произвежда либерални компромати за себе си. Неговият часовник също е на 12 без 5 от пълната капитулация, която изглежда да е неизбежна като глупостта. Но все още има шанс капитулацията да не е повсеместна – някои държави могат да се спасят и въпросът е дали ще бъдем от тях.