Динко, Перата и всички доблестни момчета от доброволческите отряди най-напред трябва да завържат със „свински опашки“ онова тъпо копеле Ерик Рубин или Рубик – все му бъркам името на новия американски посланик в България! А също и Бойко Василев от „Панорама“, който така и не посмя да пита Рубик-Рубин за американските централи в нашата собствена държава, които изпиват кръвчицата на българския народ!

Алоо, уважаеми дами и господа, драги другарки и другари, нека не забравяме, че по времето на т.нар. „комунизъм“ в България нямаше съветски войски, докато днешната „демокрация“ отваря широко вратите на американско военно присъствие в собствената ни държава?!…
Ще завърша с една лична история преди 25 години…

През 1991 год. бях едновременно асистент в СУ „Св. Климент Охридски“ и на граждански договор, по личната молба на покойния президент Желю Желев – съветник на Президента на Американския университет в България, ситуиран в Благоевград. Тогава Ректор на СУ беше великият проф. Николай Генчев, с когото бяхме твърде близки лични приятели, а президент на Американския университет – проф. Едуард Левърти, с когото също станахме твърде близки и дори семейни приятели. Посъветвах тогава Ед да стане част от Съвета на Ректорите, чиито Шеф беше бач Кольо Генчев и в резултат на това се състоя една уникална среща между нас тримата. Някъде към 3.00 часа по време на тази вечеря Големият проф. Генчев препоръча на проф. Левърти следното: „Виж какво, моето момче, ако ти се слуша думата във Вашингтон, кажи на твоите хора да не се занимават с нас, защото ние, българите, в цялата ни история сме прецакали седем империи, а сме си останали да си пием гроздовата ракия и хубавото вино!“…

Искам да ви кажа, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари, че днешната политическа визия на измисления български елит, че янките могат да осигурят светлото бъдеще на държавата ни са пълни глупости! Янките, драги, не могат да бъдат наши братя и сестри! Впрочем, както признаваше на времето и самият Збигнев Бжежински, целият свят мрази американците, което обединява огромната маса от хора в тяхното политическо и ежедневно мислене и поведение!
Днес българските „анти-комунисти“, от които не си спомням никой да участваше преди 27-28 години в дисидентските движения по времето на социализма, ръсят типично по български ругатните си по адрес на онова време, но понеже са безкрайно тъпи копелета, не могат да отговорят на простичкия въпрос – Кой бе, драги, Кой има претенции за глобална световна хегемония? Дали е Русия или са същите тъпи кравари, чиито представител днес в България е онова недоразумение Рубик или Рубин, все му бъркам името?!…

Както казва проф. Андрей Пантев, колкото на времето ни възхваляваха Съветския съюз и поради това го мразехме, толкова повече днес като ругаят Русия започваме да я обичаме! Особено след като говорим почти един и същи език, чиито автори сме ние, българите, все пак!

И накрая, драги, България винаги е имала два „крака“ във външно-политически план – Русия и Германия! Днес Германия продължава да е окупирана от янките страна, а Русия се изправи като голям играч в международен план! Искам да ви кажа, драги, че никога не трябва да вярвате на янките – където е стъпил американският ботуш, там и трева не никне! Повярвайте ми, знам им и кътните зъби – след като гореспоменатият проф. Левърти написа статия в „Ню Йорк таймс“ за българския характер на населението в Македония, янките го отзоваха моментално обратно в САЩ! Янките, уважаеми, нямат приятели, те имат само интереси! Това е положението, уважаеми дами и господа, драги другарки и другари…

Людмил Георгиев, Афера