Докато си „сърфирах“ днес, попаднах на една статия в сайта на списание a-specto, където авторката пише за парламентарните избори в Испания. Няма да коментирам материала й, а ви препоръчвам да го прочетете първо него, за да си добиете представа за темата, след това продължете с редовете по-долу. За друга справка, можете да прочетете и статия в медията-трамплин на неправителствени организации, техни експерти и активисти.
По същество. Преди няколко дни в Испания се проведоха общи избори, и според официалните източници, спечелиха либералите от “Народната партия” (в Испания, на испански: Partido Popular). Не се очакваше нищо сензационно в тези избори, с изключение на това, че всички се питаха кога ще порасне позицията на “Подемос” (на испански: Podemos, в превод: можем), неформалната политическа партия.
Доста са интересни фактите, чрез които може да видим един особен модел в европейската политика. С него разбираме, какво се случва на политическата сцена на континента.
Както се забелязва през последно време, евроскептицизмът се укрепва на всякъде, както и партиите, които се противопоставят на ЕС. Въпреки това, в северна Европа те обикновено са консервативните десни партии: Националният фронт във Франция, Алтернативата за Германия, Партията на свободата на Австрия; докато в южна Европа са левите евроскептици: В Гърция е „Сириза“ на Ципрас, в Испания става въпрос за „Подемос“, в Италия ситуацията е доста различна, защото страната е разделена: на север основните евроскептици са „Северната лига“, много популярни, а на юг са от лявото „Движение Пет Звезди“. Като цяло ситуацията е много симетрична.
Днес „Подемос“ е в челните позиции по големина и трета по влияние в испанския парламент. За съжаление, те бяха създадени под прекия контрол на Джордж Сорос и френският му теоретик Стефан Есел, автор на една подпухнала книга, „Indignez-vous” (в превод: възмутете се), който зове всички, които не са доволни със статуквото, да започнат „цветни революции“. Пабло Иглесиас е един от тези „бунтовници“ на Сорос. В началото, групата на „бунтовниците“ беше наречена „15М“, според идеите на хипер-реалиста Сорос, а след това „Възмутените“ (на испански: los Indignados), също като в книгата на Есел (Indignez-vous), и накрая се превърнаха в „Подемос“.
Пабло Иглесиас с посланика на САЩ в Испания, Джеймс Остос (от еврейски произход).
Идеологията на „Подемос“ може да се определи като капитализъм на културата. В своята програма, членовете на партията се застъпват за отваряне на границите за бежанци, които се нуждаели от убежище и подкрепа, за правата на содомитите и т.н. Лидерът на „Подемос“ посети Уол Стрийт преди няколко години, където каза, че няма алтернатива на капитализма. „Подемос“ два пъти кандидатира военния генерал Хосе Родригес, з акойто Уикилийкс разсекрети документи, които показват, че е про-САЩ. Дори след като се присъединява към „Подемос“, казва, че подкрепя НАТО, а и не е за учудване, защото е бил на длъжност там. Така че цялото възмущение приключи.
Интересно е, че тези избори в Испания имаха още един проект, който принадлежеше на Сорос: „Сюдаданос“ (на испански: Ciudadanos, в превод „граждани“, политическа партия). Още веднъж тук виждаме темата за гражданското общество и отвореното общество, които са типични марки на известния спекулант Сорос. Ако „Подемос“ е една псевдо-лява партия, т.е., леви либерали, то в „Сюдаданос“ са си ясни либерали. Те също са възмутени, но този път заради високите данъци в Испания.
„Сюдаданос“ защитава открито свободния капиталистически пазар, но счита че няма достатъчно капитализъм в Испания и Европа… Лидерът на „Сюдаданос“, Алберт Ривера, обслужва пряко интересите на САЩ… наскоро беше посетил Венецуела, където подкрепи опозицията и разкритикува правителството на Мадуро.
Нека погледнем това, което излиза. Според визията на Сорос, Испания е трамплин за бъдещите политики. По средата са слабоумните десни либерали от „Народната Партия“ и напълно дискредитираните леви либерали от „Партидо Сосиалиста“ (Социалистическата партия). И двете партии са стари корумпирани бюрократи, напълно интегрирани в Брюксел. Поради което, недоволното население получава алтернативата – „възмутените“. От една страна са ултра либералите „Подемос“ на Сорос, а от другата са ултра либералите от свободния пазар на „Сюдаданос“, също създадени от Сорос. И няма никой друг: нито консерватори, нито християни, нито социалисти, нито дори националистите, които съществуват в останалата част на Европа. Никой. По начина по който го виждат глобалистите – това е идеалната Европа. Цялостно завземане на всички опции, което води до отнемане правото на личен избор, на алтернатива, която е различна от нагласените. Досещате ли се къде другаде го виждаме от 89-та този модел?
Това е което се случва в консервативната и католическа Испания, с един монарх на чело, и с героична история на съпротива в духа на модерността, и на масонските планове за унищожаване на традиционна Европа.
С други думи, резултатите от изборите в Испания нямат абсолютно никаква стойност и не засягат нищо. Въпреки това, участващите партии будят вниманието.
После идва ред да се замислим отново върху това, какво е ТТИП, и защо Вашингтон има интерес да използва инфлационни валути на разделените европейски държави.
Какво е това , ако не упадъка на Европа?
Anony, 2.7.2016
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. getmans1
14. apollon
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela