Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2016 20:36 - Железният ярем на Сорос: изборите в Испания като модел на евро-политиката ANONYMOUS BULGARIA
Автор: nikikm Категория: Политика   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
0



Железният ярем на Сорос: изборите в Испания като модел на евро-политиката  

Докато си „сърфирах“ днес, попаднах на една статия в сайта на списание a-specto, където авторката пише за парламентарните избори в Испания. Няма да коментирам материала й, а ви препоръчвам да го прочетете първо него, за да си добиете представа за темата, след това продължете с редовете по-долу. За друга справка, можете да прочетете и статия в медията-трамплин на неправителствени организации, техни експерти и активисти.

image

По същество. Преди няколко дни в Испания се проведоха общи избори, и според официалните източници, спечелиха либералите от “Народната партия” (в Испания, на испански: Partido Popular). Не се очакваше нищо сензационно в тези избори, с изключение на това, че всички се питаха кога ще порасне позицията на “Подемос” (на испански: Podemos, в превод: можем), неформалната политическа партия.

Доста са интересни фактите, чрез които може да видим един особен модел в европейската политика. С него разбираме, какво се случва на политическата сцена на континента.

Както се забелязва през последно време, евроскептицизмът се укрепва на всякъде, както и партиите, които се противопоставят на ЕС. Въпреки това, в северна Европа те обикновено са консервативните десни партии: Националният фронт във Франция, Алтернативата за Германия, Партията на свободата на Австрия; докато в южна Европа са левите евроскептици: В Гърция е „Сириза“ на Ципрас, в Испания става въпрос за „Подемос“, в Италия ситуацията е доста различна, защото страната е разделена: на север основните евроскептици са „Северната лига“, много популярни, а на юг са от лявото „Движение Пет Звезди“. Като цяло ситуацията е много симетрична.

Днес „Подемос“ е в челните позиции по големина и трета по влияние в испанския парламент. За съжаление, те бяха създадени под прекия контрол на Джордж Сорос и френският му теоретик Стефан Есел, автор на една подпухнала книга, „Indignez-vous” (в превод: възмутете се), който зове всички, които не са доволни със статуквото, да започнат „цветни революции“. Пабло Иглесиас е един от тези „бунтовници“ на Сорос. В началото, групата на „бунтовниците“ беше наречена „15М“, според идеите на хипер-реалиста Сорос, а след това „Възмутените“ (на испански: los Indignados), също като в книгата на Есел (Indignez-vous), и накрая се превърнаха в „Подемос“.

image

Пабло Иглесиас с посланика на САЩ в Испания, Джеймс Остос (от еврейски произход).

Идеологията на „Подемос“ може да се определи като капитализъм на културата. В своята програма, членовете на партията се застъпват за отваряне на границите за бежанци, които се нуждаели от убежище и подкрепа, за правата на содомитите и т.н.  Лидерът на „Подемос“ посети Уол Стрийт преди няколко години, където каза, че няма алтернатива на капитализма. „Подемос“ два пъти кандидатира военния генерал Хосе Родригес, з акойто Уикилийкс разсекрети документи, които показват, че е про-САЩ. Дори след като се присъединява към „Подемос“, казва, че подкрепя НАТО, а и не е за учудване, защото е бил на длъжност там. Така че цялото възмущение приключи.

Интересно е, че тези избори в Испания имаха още един проект, който принадлежеше на Сорос: „Сюдаданос“ (на испански: Ciudadanos, в превод „граждани“, политическа партия). Още веднъж тук виждаме темата за гражданското общество и отвореното общество, които са типични марки на известния спекулант Сорос. Ако „Подемос“ е една псевдо-лява партия, т.е., леви либерали, то в „Сюдаданос“ са си ясни либерали. Те също са възмутени, но този път заради високите данъци в Испания.

„Сюдаданос“ защитава открито свободния капиталистически пазар, но счита че няма достатъчно капитализъм в Испания и Европа… Лидерът на „Сюдаданос“, Алберт Ривера, обслужва пряко интересите на САЩ… наскоро беше посетил Венецуела, където подкрепи опозицията и разкритикува правителството на Мадуро.

Нека погледнем това, което излиза. Според визията на Сорос, Испания е трамплин за бъдещите политики. По средата са слабоумните десни либерали от „Народната Партия“ и напълно дискредитираните леви либерали от „Партидо Сосиалиста“ (Социалистическата партия). И двете партии са стари корумпирани бюрократи, напълно интегрирани в Брюксел. Поради което, недоволното население получава алтернативата – „възмутените“. От една страна са ултра либералите „Подемос“ на Сорос, а от другата са ултра либералите от свободния пазар на „Сюдаданос“, също създадени от Сорос. И няма никой друг: нито консерватори, нито християни, нито социалисти, нито дори националистите, които съществуват в останалата част на Европа. Никой. По начина по който го виждат глобалистите – това е идеалната Европа. Цялостно завземане на всички опции, което води до отнемане правото на личен избор, на алтернатива, която е различна от нагласените. Досещате ли се къде другаде го виждаме от 89-та този модел?

Това е което се случва в консервативната и католическа Испания, с един монарх на чело, и с героична история на съпротива в духа на модерността, и на масонските планове за унищожаване на традиционна Европа.

С други думи, резултатите от изборите в Испания нямат абсолютно никаква стойност и не засягат нищо. Въпреки това, участващите партии будят вниманието.

После идва ред да се замислим отново върху това, какво е ТТИП, и защо Вашингтон има интерес да използва инфлационни валути на разделените европейски държави.

Какво е това , ако не упадъка на Европа?

Anony, 2.7.2016




Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nikikm
Категория: Политика
Прочетен: 19709043
Постинги: 44675
Коментари: 6160
Гласове: 7174
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031