10 July 2016   

Зеленогорски се изцепи, че споделеното пътуване е „абсолютно нелоялна практика”, която институциите не можели да подкрепят.

Поправките в Закона за автомобилните превози, внесени от Министерски съвет, гласят, че инспектори от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” ще имат право да разпитват пътниците дали се познават и да проверяват дали не пътуват споделено. И междудругото, да им налагат глоби от по 1500 лв. /Фашизъм?!/

Преди месеци, лицензираните превозвачи, недоволни от по-високите изисквания към тях, поискаха от министъра на транспорта Московски да забрани сайтовете за споделено пътуване и съответните групи във „Фейсбук”.

Скоро политици и засегнати от тях гилдии ще поискат за най-лесно да забраним света.

Такса „дишане на въздух”? Няма проблем, въвеждаме я.

Такса – „родил си се"? Ооо, и още как, плащай си, нагло копеле, че имаш нахалството да хабиш кислорода на тоя свят, без да плащаш на управниците му.

Това, че политиците са лобисти и работят не за национални, а за свои икономически интереси, не е български феномен.

Но това, че политици говорят глупости, само защото не могат да се справят с онова, което има да управляват – си е роден идиотизъм.

Да искаш да решаваш икономически проблеми със забрани, когато твърдиш, че управляваш демократична държава със свободна пазарна икономика показва сериозен управленски дефицит. И мозъчен такъв.

Понеже не могат да разрешат проблемите на сивия сектор, не могат да се разберат с превозвачите и да регулитрат бизнеса, дай затова да се превърнем в Оруел икономика и да тормозим гражданите, да им вземем правата.

В цял свят, в момента се развива т.нар. икономика на споделянето. (Бележка – драги БГ политици, не можете да спрете вятъра, един вид...).

Т.нар. Sharing Economy се върти около концепцията за споделяне вместо за купуване. Не харчиш за хотел, а отиваш на по-евтино в дома на някого чрез платформа като Airbnb или си споделяш колата за ползване от друг чрез Uber.

Чрез новите технологии хората са способни да организират споделяне на почти всички услуги, които притежават или, от които се нуждаят.

Според Рейчъл Ботсман, автор на книгата „Икономика на споделянето”, към момента пазарът за отдаване под наем на неизползвани вещи възлиза на 26 млрд. долара, а в световен мащаб има над 10 000 предприятия, които залагат на споделянето като бизнес модел.

С две думи – родните упраляващи не са в час с новите тенденции в икономиката. Не ги познават, не са наясно какво се случва в света, извън контрола им са процесите, които логично застигат и България, и не могат да се справят.

Затова забраняват. Или като стари баби се възмущават колко нелоялна практика е споделеното пътуване.

Хубавата новина е, че родните политици не могат да спрат слънцето да изгрява.

Лошата новина е, че с политици като тези, не можем да разчитаме, че у нас ще си уредим живота просто като произвеждаме слънчеви очила.

По-скоро политиците ни ще предложат да си затваряме очите през деня.

И ще отрекат като нелоялна практиката да се излагаш денем на слънчеви лъчи.