Медиите срещу Джеръми Корбин   12.07.2016 в Свят  

Ронан Бъртъншоу

Източник: Jacobin

Превод от английски език за solidbul.eu Владимир Митев

Дълги години британските медии почти не обръщаха внимание на Джеръми Корбин. Но ето, че в рамките само на седмица от избирането му начело на Лейбъристката партия през септември 2015 г., те разпалиха кампания, която Коалицията за медийна реформа характеризира описа като опит за „систематично подриване“ на неговата позиция. От статиите, затрупали като лавина основните вестници в страната, 60% бяха негативни, а едва 13% – позитивни. Нюзрумите – уж обективната „ръка“ на медиите, записаха дори по-лош рекорд: 62% негативни материали и само 9% позитивни.

Тази неуморна атака бе предшествана от месец на крайно подвеждащи заглавия на съобщенията за Корбин и неговата политика в същите медии. Когато поиска да се вземат мерки срещу зачестилите сексуални посегателства в обществения транспорт, това бе представено като призив да има влакове само за жени. Подкрепата му за кейнсианска фискална и монетарна политика бе оповестено като предложение „да превърне Великобритания в Зимбабве“. Апелът му да бъде преразгледана външнополитическата стратегия от последното десетилетие бе изтълкуван като свързване с Русия на Путин.

През следващите месеци атаките продължиха. Имаше и ненадминати примери на заяждане като критиката към Корбин за това, че е отказал„да се поклони достатъчно дълбоко“, когато е отдавал почит за Деня на възпоменанието (момент, в който британците си спомнят загиналите свои войни – бел.прев.). Но не нелепосттта, а коварството характеризира подхода на британските медии към Корбин.

Джеръми Корбин под медиен обстрел

Пример за това имаше през януари, когато стана ясно, че политическият редактор на BBC Лаура Кюнсберг е координирала оставката на член от кабинета в сянка на Корбин така, че тя да бъде излъчена на живо по телевизията. Оттеглянето от правителството в сянка е било планирано да се случи минути преди планирания парламентарен контрол върху премиера с участието на Корбин. Тази организация е прозрачен опит да се нанесе максимална вреда на ръководството на лейбъристите.

Пристрастността на британската обществена телевизия стана толкова очевидна, че дори бе разкритикувана от предишни служители на BBC. Предшественикът на Кюнсберг – Ник Робинсън, заяви, че е „шокиран“от настойчивите нападки, а бившият председател на тръста BBC сър Майкъл Лайънс порица по-рано т.г. „доста необичайните атаки срещу избрания лидер на Лейбъристката партия“.

Но навярно най-необикновеният епизод бяха обвиненията в антисемитизъм срещу Корбин и ръководството на лейбъристите по време на кампанията преди местните избори през май. Както Джейми Стърн-Уайнър посочи в отличната си статия в OpenDemocracy, „пропастта между доказателствата и помитащите всичко по пътя си обвинения, появили се в медиите, е наистина огромна“.

Нека припомним, че в продължилия една седмица скандал едно-единствено обвинение в антисемитизъм бе направено срещу депутат на лейбъристите. Останалото в атаката бе базирано на коментари в социалните мрежи от осем нископоставени членове  на партията, при положение, че тя са състои от стотици хиляди членове. Някои от тези коментари, например изказаните при дискусия в Оксфорд, бяха доказано изфабрикувани. Независимо от това заглавията в медиите посочваха лейбъристите като „хладилна камера за евреи“, „помийна яма“ и „расистка партия“.

Колаборация в преврата

Предубеждението на британските медии към Корбин ги превърна в удобно оръжие в преврата срещу неговото лидерство, който бе организиран от лейбъристки депутати от дясното крило на партията.

В дните след референдума за Brexit в рамките на 48 часа 46 депутати подадоха оставка от лейбъристкия кабинет в сянка. Те последователно и организирано обявяваха оставките си, така че да бъдат излъчвани на всеки кръгъл час на живо. Контекстът за тези оставки бе подготвен от статия на BBC от 26 юни с автор Кюнсберг. Материалът обвини Корбин, че „съзнателно е саботирал“ кампанията за оставане на Великобритания в ЕС, въпреки че в текста не бяха посочени доказателства за подобен заговор. Това бе само началото на неточните твърдения и интерпретации относно Корбин в доминиращите медии.

На 29 юни Guardian писа, че Тома Пикети бил подал оставка като съветник на Корбин заради неговото „слабо“ водачество на кампанията за оставане. Това накара друг икономически съветник Ан Петифор да пусне в публично обращение имейл, изпратен от Пикети повече от две седмици преди резултата от изборите. В него известният автор на „Капиталът в ХХІ век“ обяснява, че оставката му се дължи на „времеемки задачи“ и дава да се разбере, че „поддържа Джеръми и неговия опит да придвижи Лейбъристката партия по-вляво“.

Следващия ден Guardian вся смут при представянето на доклад за антисемитизма  в Лейбъристката партия (всъщност, докладът е посветен изобщо на ксенофобски прояви в тази партия б.р.). Тогава медията цитира погрешно Корбин, твърдейки, че той бил сравнил Израел с Ислямска държава. Всъщност, както по-късно вестникът признава в корекцията, лейбъристкият лидер  не е правил нищо подобно.

Тези събития накараха автора на доклада за антисемитизма сред лейбъристите, Шами Чакрабарти, да порицае „съзнателната манипулация“ на изказването на Корбин, докато журналистът от Daily Mirror Кевин Магуайър каза, че „фактите, безпристрастността и рационалността“ са били „загубени в яростта да бъде унищожен Корбин“.

Само че вече бе твърде късно. В резултат от скандала уж „казаното“ относно Ислямска държава и Израел циркулираше през целия ден в Twitter.

На 1 юли Guardian отново представи неточно важен детайл по отношение на Корбин, като внуши, че Джон Макдонъл – министър на финансите в сянка, се е обявил срещу свободата на движението на хора след референдума. Това погрешно представяне на позицията му предизвика мнозина от левицата да критикуват медията преди самият Макдонъл да опровергае обявената информация.

През следващия ден медиите скалъпиха друг скандал, свързан с Корбин. Този път Telegraph разказа за „яростен сблъсък“ с журналист по време на митинг против расизма. Статии първоначално съобщиха, че Корбин е „нанесъл удар с рамо“ на журналистка. Само че когато видеото от събитието бе завъртяно публично, стана ясно, че той просто се е обърнал към нея и й е казал: „Ако искате да си уговорите интервю, обърнете се към моя пресофис. Благодаря!“. По-късно въпросната журналистка заяви, че всъщност не е била „удряна с рамо“.

Медиен монопол

Изкушаващо е, когато разглеждаме реакцията на медиите спрямо Джеръми Корбин, да се увлечем по нелепите изцепки на дясната преса, критикуваща неговите умения като градинар или обвиняваща го, че яде спагети. Проблемът с британската преса обаче е много по-дълбок.

Готовността на Би Би Си да предлага своите живи излъчвания като терен за очевидна медийна манипулация, извършвана от депутати лейбъристи, принадлежащи към статуквото, ни напомня, че на нея не може да се разчита да бъде обществена медия.

Дори традиционните леви медии – не само Guardian и Observer, но и Daily Mirror – с голямо желание се присъединиха към хора от гласове, призоваващи Корбин да подаде оставка. Това не е отговор на пазарното търсене, а е политическо решение. Собствените проучвания на тези медии показват, че техните читатели не са съгласни с водената от тях редакционна политика по отношение на Корбин.

В момента на писане на тази статия няма нито една мейнстрийм медия във Великобритания, чиято редакционна политика да поддържа лидерската роля на Джеръми Корбин. Това е така, независимо, че под управлението на Корбин, лейбъристите станаха към в началото на юли т.г. най-голямата социалдемократическа партия в западния свят с 600 000 членове.

Медийна среда, която е представителна за реалните обществени нагласи, би трябвало да отрази този подем, дори само като реакция на пазарното търсене.  Но Великобритания няма такава медийна среда.

„Внимание! Токсична медийна концентрация! 3 компании контролират 70% от тиража на вестниците във Валикобритания“ (Стикер на mediareform.org.uk)

Около 70% от британските вестници са притежавани от само три компании: News UK на Рупърт Мърдок, General Trust (зад Daily Mail) и Trinity Monitor. При електронните медии над 80% от националната аудитория се пада на Мърдок или Би-Би-Си. Концентрацията на медийна собственост позволява една малка клика във Великобритания на практика да контролира потока на информацията за 65 милиона души. Тази клика не се отчита пред никого. Нейната готовност да използва властта си, за да, за да подкопае демократичната воля на народа не подлежи на съмнение.

Изкачването на Джеръми Корбин до върха на Лейбъристката партия бе земетресение в политиката. То отрази голямото разочарование от политическата и икономическата система. Управлението на Корбин се разгръща в и е формирано от една медийна среда, която има не по-малка нужда от здраво разтърсване. / solidbul.eu