Андрей Гуляшки има един хубав криминален роман „История с кучета“ с главен герой българския Шерлок Холмс – Авакум Захов.
Уви, тази история не е като в книгите.
Часът е 2 след полунощ. Обзор. Близо до плажната ивица. Тишина. Прибират се пияни чужденци, залитайки. Морето шуми романтично.
Изведнъж нощта е разкъсана от дивашки викове. Излизам от ресторанта и пред очите ми – сюрреалистика!
Двама млади полицаи около 30-35г. са на кълбо на асфалта с някакъв чужденец.
Иностранецът, словак, е опитал да разбие магазин за алкохол, като преди това е набил пазача, а после е посегнал на жена в частен двор. Изключително животно, 120кг, тренирано, пияно и надрусано. Полицаите се бият с него в опит да го закопчаят за една ограда.
Виждат ме и молят за помощ. Притичва и охранител от близкия хотел. С 300 зора бабаита е закопчан.
И оттук започва нощта на абсурдите и сценки от селски вечеринки.
Единият полицай е ранен – ръката му е разпрана над китката. Лее се кръв.
Викат линейка от Бяла. /най – близката/
Бягам в заведението за ракия и кърпа да превържем раната.
Дезинфекцираме със „Сливенска перла“, спираме кръвта.
Линейката се бави.
Словакът също е в кръв, крещи, че дава 1000 лв. да го пуснат, псува, заплашва, клати оградата да се освободи.
Линейката не идва.
Двамата се съвещават и ни молят с охранителя да им помогнем да го качат в патрулката.
Безнадежна работа. Говедото оказва яка съпротива, чупи вратата на колата. С кански мъки го заковаваме обратно на оградата. Целият съм в кръв от кръвта му.
А линейката все така не идва.
Но идват приятелите му – 4-ма ,същите мутанти, готови да нападнат за да го освободят.
Тук вече, викам си, стана страшно.
Но единият полицай храбро се изправя срещу тях. Викове, закани, разкопчават се кобури. Групата е изтласкана, но само на 50 метра и остава в готовност.
Линейката най после идва. След час. От разстояние иначе – 5 км.!!
След превръзката -съвещание пак. Ясно е, че трябва помощ и широк автомобил за транспорт на арестанта до ареста в Несебър.
Започват да звънят – ни хора, ни кола могат да пратят от горе!
Търси се жандармерията – и от там нищо.
Вече е 4 часа призори.
Словакът пак почва да буйства, приятелчета му правят крачка напред.
Шах.
Звъни се и се буди кмета, с молба да се осигури кола.
Няма.
Пак разговори с Несебър и молба за подкрепление.
Не могат – „Слънчака“е приоритет!
Става 5. Слънцето величествено изгрява над морето.
Патова ситуация.
А превръзката на ранения кърви.
Абе, кви са тия оперативни дежурни – по цял свят като се каже „ранен полицай“ идват сто човека колеги на помощ???!
Тук – никой.
Към 6 се сещат за някакъв приятел с бус, който този път наистина идва!!!!
С последни усилия товарим животното в буса. Цивилна кола. Но Край!
Другите от групата му се разотиват.
А сега – Шапки долу пред тия двама доблестни мъже-полицаи!
Бити, ранени и изоставени, те предотвратиха с огромен риск за себе си, грабеж, нападение над жена, отказаха и подкуп.
Но не се уплашиха и огънаха за миг.
Бяха унизени от шефовете си да искат помощ от цивилни, но успяха!
Жалко, че не разбрах имената им.
Бъчварова, ако си ръководител истински, научи кои са и ГИ НАГРАДИ!/Историята е от 12.07/.
Ако трябва само с усмивка пред строя, но ги НАГРАДИ!
А за ръководството в милицията по тази история нямам думи – безумно.
Можеха дори и хора да умрат от безхаберие и некоординираност.
Само това!
И…мълчание.
А вие, хора, никога не псувайте обикновените служители на реда, защото те ще дойдат спасят, когато ви убиват, изнасилват и крадат.
Насочете гнева си към дебелогъзите им некадърни началници по върховете.
Защото вече не е смешно.
Ярослав Матоуш
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata